№ 1406
гр. София, 15.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.
Постъпила е жалба от Р. В.Х. чрез повереника му адв. Д. срещу определение на
СРС, НО, 116 състав от 16.08.2021 г. по н. ч. д. № 11266/2021 г., с което е оставена без
разглеждане жалбата на Р.Х. чрез повереника му срещу постановление за прекратяване
на наказателно производство от 1.07.2021 г. по досъдебно производство № 225 ЗМК
447/2020 г. по описа на 1 РУ – СДВР , пр. пр. № 47304/2019 г. на СРП, водено за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Във въззивната жалба на Р. В.Х., който според обвинението е пострадал от
престъплението, предмет на разследване, подадена чрез повереника му се иска отмяна
на определението на СРС като неправилно и се иска делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Посочва се, че на датата,
отбелязана в обратната разписка – 12.07.2021 г., повереникът е била в отпуск в
чужбина, поради което не би могла да я получи. Представя ваучер за настаняване в
хотел в Анталия, Турция в периода от 11-18 юли 2021 г., както и информация за полета
София – Анталия и Анталия – София с полетно разписание; съобщение за заминаване
от хотела в Анталия от 18.07.2021 г. Навеждат се доводи, че веднага след като открила
писмото, оставено на партера на кооперацията, в която е кантората й, изготвила жалба.
Поддържа се, че повереникът не познава лице на име Т.Д.. На тази основа се твърди, че
не е спазен описаният в чл. 180, ал. 1 – 7 НПК режим за връчване на съобщения, тъй
като съобщението не е връчено на повереника, а освен това повереникът не е изразил
съгласие да получи съобщението за доверителя си и да му го предаде.
Към жалбата е приложен ваучер на името на повереника – А.А. Д. от „Т.Т.Б.я“
ЕООД за престой в Турция с дата на настаняване 11.07.2021 г. и дата на заминаване
1
18.07.2021 г. с приложение – информация за полетите на 11.07.2021 г. от София до
Анталия и на 18.07.2021 г. от Анталия до София. Не са представени доказателства, че
адв. Д. действително е употребила ваучера и е пътувала с посочените полети.
Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и
съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.
Досъдебното производство е образувано на 25.02.2020 г. за това, че на
24.09.2019 г. в гр. София противозаконно била присвоена чужда движима вещ,
собственост на Р.Х. – т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, която владеел или
пазил – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
По делото не е привлечен обвиняем.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 1.07.2021
г., изведено на 8.07.2021 г, прокурор при СРП е приел, че по делото се установяват
бизнес отношения между свидетелите Р.Х. и К.А.К.. На следващо място е посочил, че
по делото не се изяснява собствеността на процесния автомобил, а отношенията на
двамата свидетели във връзка с владеенето му били облигационни, породени от устни
договорки по повод осъществяването на съвместна дейност по закупуване на
автомобили от Германия и продажбата им в България. Изтъкнал е, че конкретиката
относно начина на участие със съответните парични квоти в бизнеса, както и размерът
на комисионите и начинът на разпределение на печалбата от реализацията на
продажните сделки са въпроси, които се определят от свободната воля на страните и в
случай че е налице спор помежду им, то той трябва да се отнесе пред компетентния
граждански съд. В диспозитива на постановлението е указано препис от него да се
изпрати на Р.Х. и на повереника му адв. Д. на известните по делото адреси, като е
уточнено, че се намират на л. 210 и л. 26. На л. 210 е приложен протокол за разпит на
св. Р.Х., подписан от него, в който е вписано, че той посочва за адрес за призоваване –
гр. София, ул. ****, оф. 21. На л. 26 е приложено пълномощното, с което Р.Х.
упълномощава повереника си адв. А. Д., в което е посочен служебен адрес – ул. ****,
оф. 21.
По делото са приложени известия за доставяне на пратка с книжа от СР на адв.
Д. на 12.07.2021 г. и на Р.Х. на същата дата на адреса, посочен от него за призоваване –
ул. ****, оф. 21. И на двете разписки като получател срещу подпис е вписано лице на
име Т.Д., служител.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е
приел, че жалбата, депозирана в СРС по пощата на 20.07.2021 г., е просрочена, тъй
като срокът за обжалване след връчване на съобщенията на 12.07.2021 г., е изтекъл на
19.07.2021 г.
При извършване на въззивната проверка на обжалваното определение
настоящият съдебен състав на първо място установи, че жалбата произхожда от
2
процесуално легитимирано за това лице и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В приложените по делото известия за връчване на съобщенията за
постановлението за прекратяване на наказателното производство е отразено
действително, че връчването е станало на служебния адрес на повереника, който е
заявен от самия жалбоподател като адрес за призоваването му, т.е. за процесуална
връзка с органите на наказателния процес. Този адрес е отбелязан точно в известието
за връчване на съобщението. Същевременно обаче липсва необходимата
конкретизация за представителната власт на лицето, разписало се за получател – Т.Д.,
за която е посочено, че е „служител“ без да е уточнено с кого е в служебно или трудово
правоотношение, да получава книжа от името на повереника, тъй като изобщо не е
отразена фактическата или правна връзка на това лице с адресатите на съобщението.
В процесния случай постановлението е било изпратено за връчване не чрез
органите и лица, на които съгласно чл. 178 НПК се възлага връчването на призовките,
съобщенията и книжата от органите на досъдебното производство, а чрез служители на
търговското дружество „Български пощи“ с пощенската услуга по чл. 3, ал. 2 Закона за
пощенските услуги (ЗПУ) – известие за доставяне.
Това означава, на първо място, че изборът на извънпроцесуалния ред за
връчване на книжа може да постигне своята процесуална задача, ако връчването не
бъде обосновано оспорено от адресата, тъй като вписването в известието за доставяне
на служител на „Български пощи“ не представлява официално удостоверяване на
връчване с процесуални последици.
Съгласно пар. 1, т. 36 от ДР на ЗПУ "известие за доставяне" е допълнителна
услуга, посредством която пощенският оператор информира подателя на препоръчана
пощенска пратка, на пощенски колет и/или на пощенски паричен превод за
доставянето им на получателя или на упълномощено от него лице. Съгласно чл. 6,
ал. 4 ЗПУ условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Проследяването на
препращането към Общите правила, изготвени от КРС, довежда до извода, че
удостоверителна сила за получаване на съобщението има когато е осъществено
връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на
получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за
самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила).
В процесния случай обаче в известието за връчване е упоменато като
получател лице, индивидуализирано само с две имена и без уточняване на връзката му
с повереника на жалбоподателя, още по-малко със самия жалбоподател.
При това положение, след като отразяването на връчването няма официална
3
удостоверителна сила, нито е съобразено с Общите правила за приемане, пренасяне и
доставяне на пощенски пратки от пощенските оператори и със ЗПУ, това означава, че
не може да бъде валидно противопоставено на жалбоподателя и неговия повереник,
които твърдят, че не познават лице на име Т.Д. и не са получавали от нея
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С оглед изтъкнатите съображения съдът намира за незаконосъобразна
преценката на първата инстанция за редовност на връчването, съответно за
недопустимост на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство поради просрочие с един ден.
На основата на всички изтъкнати съображения въззивният съд намира
определението на първостепенния съд за неправилно, поради което прие, че то следва
да бъде отменено, а делото – върнато на същия съдебен състав за разглеждане на
жалбата по същество.
Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СРС, НК, 116 състав от 16.08.2021 г. по н.ч.д. №
11266/2021 г., с което е оставена без уважение жалбата на Р. В.Х. чрез адв. А. Д. срещу
постановление за прекратяване на наказателно производство от 1.07.2021 г. по
досъдебно производство № 225 ЗМК 447/2020 г. по описа на 1 РУ – СДВР , пр. пр. №
47304/2019 г. на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на СРС, НК, 116 състав за произнасяне по същество на
жалбата на Р. В.Х. чрез адв. А. Д. срещу постановление за прекратяване на наказателно
производство от 1.07.2021 г. по досъдебно производство № 225 ЗМК 447/2020 г. по
описа на 1 РУ – СДВР , пр. пр. № 47304/2019 г. на СРП, водено за престъпление по чл.
206, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4