Решение по дело №3059/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260871
Дата: 5 юли 2021 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20205300503059
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

          260871                 / 05,07,2021 г., гр. Пловдив

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети април 2021 г., в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                           КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 3059/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 1571/08,05,2020 г., постановено по гр. д. № 16419/2018 г. на РС Пловдив, Х гр. състав, по иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, предявен от  М.Т.М. с ЕГН **********, представлявана от законни представители Д.И.М. и Т.В.М.; против Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***; СЕ ОТМЕНЯТ като незаконосъобразни решенията, взети на общо събрание на посочената етажна собственост,  проведено на 03,10,2018 г., по т. 2, т. 3, т. 4 , т. 5 и т. 6 от Протокол от 03,10,2018 г., и СЕ ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно отмяна на решенията по т. 1.1 и т. 1.2 от същия протокол.

Решението е обжалвано от двете страни:

С въззивна жалба от М.Т.М. с ЕГН **********; посоченото първоинстанционно решение се обжалва В ЧАСТТА, с която искът й е отхвърлен. С оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост, от въззивния съд са иска да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявения иск и да отмени решенията по т. 1.1 и т. 1.2 от Протокола за проведено на 03,10,20218 г. общо събрание.

Ответникът по тази жалба - Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***; заявява становище за неоснователност и иска потвърждаване на решението в частта, с която искът е отхвърлен.

С въззивна жалба от Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***; решението на РС се обжалва в частта, с която са отменени решенията  по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Протокола за проведено на 03,10,20218 г. общо събрание. Иска се отмяна на решението на РС в посочената част като незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, и вместо това – отхвърляне на иска за отмяна на посочените решения.

Ответникът по тази жалба М.Т.М. с ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението на РС в частта, с която са отменени атакуваните решения на ОС на ЕС.

Постъпила е и частна жалба от Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***; против определение № 260841/14,09,2020 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на посоченото по-горе решение в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на определението, от въззивния съд са иска да го отмени и вместо това – да постанови исканото изменение на решението досежно разноските.

Ответникът по частната жалба М.Т.М. заявява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Пред РС е предявен от М.Т.М. с ЕГН ********** , представлявана от законни представители Д.И.М. и Т.В.М., против Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***; иск с правна квалификация чл. 40 ал. 1 от ЗЕУС.

Ищецът твърди, че е собственик на обект в ответната етажнва собственост. Твърди, че решенията от проведеното на 03,10,2018 г. общо събрание на етажните собственици са незаконосъобразни, тъй като: 1/ са нарушени разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС относно инициативата и реда за свикване на общото събрание; 2/ част от съсобствениците са били ненадлежно представлявани – в нарушение разпоредбата на чл. 14 ал. 4 от ЗУЕС; 3/ нарушени са правилата на чл. 15 от ЗУЕС за необходимия за провеждане на събранието кворум; 4/ нарушени са изискванията на чл. 16 от ЗУЕС относно реда за провеждане на събранието; взетите на събранието решения не съответстват на оповестения дневен ред за провеждането му.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решенията от проведеното на 03,10,2018 г. общо събрание на етажните собственици на ответната ЕС.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че процесното общо събрание е свикано и проведено при спазване правилата за това и взетите на него решения съответстват на изискванията на закона.

Пред настоящата инстанция не се спори, че ищецът е собственик на обект в процесната етажна собственост. Следователно същият разполага с правото на иск за отмяна по чл. 40 от ЗУЕС. Не се спори и относно спазването на предвидения в закона 30-дневен срок за предявяване на иска. Следователно същият е допустим е следва да се разгледа по същество.

За да бъде отменено решението на общото събрание по делото следва да се установи, че решението е взето при нарушен ред за свикване на общото събрание или при нарушение на предвидените в закона или правилника за вътрешния ред процедури и правила за вземане на решение, както и когато решението на ОС на ЕС противоречи на императивни правни норми или е взето по въпроси, които са извън компетентността на ОС на ЕС, предвидена в чл. 11 от ЗУЕС. Доказателствената тежест между страните се разпределя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като в тежест на ищцовата страна е да докаже, че е притежава обект в сградата – ЕС и че е проведено ОС, на което са гласувани решения, а ответната страна следва да установи, че решенията са взети при надлежно свикано и проведено общо събрание, както и че същите не противоречат на императивни материалноправни норми.

Разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС предвижда субектите, по чиято инициатива може да се свика общо събрание на етажната собственост. За процесното събрание се твърди да е свикано на основание чл. 12 ал. 4 вр.  ал. 2 от ЗУЕС, които предвиждат: ал. 2/ Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата; ал. 3/ Искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му; ал. 4/ Когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон.

В случая е представено (л. 76 по делото на РС) искане за свикване на общо събрание на етажните собственици с посочен дневен ред, подписано от собственици, притежаващи поне 20 на сто ид. части от общите части на сградата. Искането е адресирано до управителя и е връчено на същия чрез залепване на информационното табло на входа. Това връчване настоящата инстанция приема за редовно и напълно споделя съображенията, изложени в първоинстанционното решение в тази насока.

Не се спори, че управителят не е изпълнил задължението си по чл. 12 ал. 3 от ЗУЕС и не е свикал общо събрание в предвидения за това 10-дневен срок. При това положение, съгласно чл. 12 ал. 4, лицата, отправили искането, разполагат с правото на свикат общото събрание по предвидения за това ред.

Този ред е предвиден в разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС. Според същата общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които имат право да свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й.

Както се посочи, свикващите събранието лица са собствениците на поне 20 на сто  ид. части от общите части, които са отправили искането по чл. 12 ал. 2 до управителя. Изискването за посочването им в поканата и за подписване на същата от тези лица, е пряко свързано с разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, ограничаваща субектите, оправомощени да свикат общо събрание.

В случая, при тежест върху ответника, не се установява това изискване да е изпълнено. Сред представените по делото доказателства липсва покана, изходяща от свикващите събранието лица. Представен е протокол за поставяне на такава покана (л. 78). От съдържанието му става ясно, че на 25,09,2018 г. на информационното табло във входа на етажната собственост е залепена покана за свикване на общо събрание от Т. Т. като лице „определено от собствениците, направили искането по чл. 12 ал. 2 от ЗУЕС“. Действително, Т. е определена  „за лице, което да постави поканата по чл. 13 от ЗУЕС“ – с отправеното към управителя искане за свикване на общото събрание. Това изявление на собствениците, както е видно от дословното му възпроизвеждане, се отнася до действията по поставяне на поканата, но не дерогира изискването на закона същата да изхожда и да е подписана от лицата, имащи право да свикат събранието.

При липса на представена покана за свикване на събранието, не може да се установи дали е изпълнено изискването на чл. 13 ал. 1 поканата да е „подписана от лицата, които имат правото на свикват общото събрание“. Това обстоятелство не може да се установи и от съдържанието на коментирания протокол за поставяне на поканата, тъй като в него такива данни не се съдържат, дори не се посочват имената на лицата, от които поканата изхожда. Следователно не се установява да са спазени задължителните (установени с императивната разпоредба на чл. 13 ал. 1 от ГПК) изисквания към съдържанието на поканата за свикване на общото събрание. Затова оспорените решения следва да се приемат за незаконосъобразни – като взети при неспазване реда за свикване на общото събрание.

Като е стигнал до различни изводи, РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо това – спорните решения следва да се отменят.

На ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно списък на л. 185 по делото на РС. Неоснователна е претенцията да му се присъдят и разноски за обезпечителното производство (с влязлото в сила определение на ПОС по в. ч. гр. д. 2056/2019 г. молбата му за обезпечение е приета за неоснователна и оставена без уважение). На ищеца не следва да се присъждат разноски и за въззивното производство, тъй като липсват доказателства такива да са сторени.

Поради отмяната на първоинстанционното решение, вкл. и в частта за разноските, частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК остава безпредметна и не следва да се разглежда.

По изложените съображения съдът

                       

Р       Е      Ш       И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1571/08,05,2020 г., постановено по гр. д. № 16419/2018 г. на РС Пловдив, Х гр. състав; и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни, по иск на М.Т.М. с ЕГН **********; решенията на проведено на 03,10,2018 г. Общо събрание на собствениците в Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***, за което е съставен „Протокол за проведено ОС съгласно чл. 13 и чл. 12 ал. 4 от ЗУЕС“ от същата дата.

ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се в гр. П., бул. ***; да заплати на М.Т.М. с ЕГН **********; сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторените за производството деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: