ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 261038 17.12.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На седемнадесети декември , две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Узунова
гражданско дело
номер 2817 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.437 ГПК и е образувано по повод жалба на „Бургос строй“ЕООД с
ЕИК-,представлявано от управителя С подадена от пълномощника му адв.К. –длъжник
по изп.дело № 446/2020г. по описа на
ЧСИ Трифон Димитров с *** действие
района на БОС.
Жалбата е против отказ на ЧСИ Трифон
Димитров да вдигне запорите на сметките на дружеството,наложени в различни
банки,с изключение на запора наложен по сметката му в „Юробанк
България“/Пощенска банка/.Твърди се,че тази банка е приела запора и е блокирала
запорираната сума от 18 000 евро,поради което останалите запори са лишени
от основание.Моли за отмяна на отказа на ЧСИ да вдигне останалите запори.
Препис от жалбата е връчен на
взискателя О.Г.,като в законоустановения срок
е постъпило писмено становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.Към становището,изготвено от пълномощника и адв.Н. е представен договор
за правна защита,като се претендират разноски в размер на 200 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Депозирано по делото е писмено становище - мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК от страна на
ЧСИ Трифон Димитров,в което е изложено становище,че жалбата не подлежи на
разглеждане по реда на чл.435 ГПК,а по друг ред, както и становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена от длъжник по изпълнителното дело ,като се обжалва отказ на ЧСИ да
вдигне наложен запор на сметки на длъжника в банка.
Жалбата е процесуално
недопустима,поради което следва да бъде оставена без разглеждане,а
производството по делото-прекратено по следните съображения:
Действията на съдебния
изпълнител,които могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в чл.435 ал.2 ГПК.Отказът на съдебния
изпълнител да вдигне наложена обезпечителна мярка, в случая- запор на банкови
сметки не е действие,за което законодателят е предвидил обжалваемост пред съда.
Въпреки, че разпоредбата на чл.442а от ГПК е
нова разпоредба, законодателят не е предвидил в последваща разпоредба, нито в
общата разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК възможност длъжникът да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Съдът счита,
че не следва разпоредбата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК,която жалбоподателят е
посочил като правно основание на жалбата си, да се тълкува разширително. Ако се
приеме, че е допустимо обжалването на отказа на съдебния изпълнител по
възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, това би довело
до възможност за многократно обжалване на едни и същи обезпечителни мерки,
съответно до значително забавяне и оскъпяване на изпълнителното производство,
което не е в интерес нито на длъжника, нито на взискателя и не е целено като
ефект от новата уредба на изпълнителното производство.
Становището, че чл.
435 ГПК не предвижда възможността за обжалване на действията на
съдебния изпълнител на основание твърдяно нарушение на чл. 442а ГПК намира пълна подкрепа и в
съдебната практика и не е изолирано – в този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019
г. на САС по в. гр. д. № 4176/2019 г.; Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр.
д. № 1773/2019 г. на САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. №
3189/2018 г. на САС, Определение 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018
г. на БАС, Определение 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС и
др./ Процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК е да релевира несъразмерността
чрез възражение до съдебния изпълнител,а след отрицателен отговор на последния
законът не предвижда възможност за защита на длъжника чрез подаване на жалба
срещу действия на съдебния изпълнител, респ. срещу бездействията му, за вдигане
на вече наложени обезпечителни мерки, за които се твърди, че нарушават
изискването на чл. 442а ГПК. Длъжникът в такава
хипотеза би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по
общия исков ред при наличие на правен интерес и основание за това.
Предвид това
частната жалба следва да остане без разглеждане като недопустима, а
образуваното по нея производство – прекратено като такова.
С оглед изхода
на процеса, жалбоподателят следва да понесе своите разноски както ги е
направил, ответната по жалбата страна е претендирала разноски в размер на 200
лева,които следва да и бъдат присъдени,тъй като са представени доказателства за
извършването им.
.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима ЖАЛБАТА на „Бургос строй“ ЕООД,представлявано от
управителя С К К със съдебен адрес ***-адв.Г.К. против отказ на ЧСИ Трифон
Димитров да вдигне запорите на сметките на дружеството жалбоподател,наложени в
различни банки,с изключение на запора наложен по сметката му в „Юробанк
България“/Пощенска банка и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2817/2020г.по
описа на БОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок,считано от датата на връчването му на страните пред
Апелативен съд гр.Бургас.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Трифон
Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: