Решение по дело №115/2021 на Районен съд - Кърджали

   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

26.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

115

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000546/18.11.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на Р.М.Ю. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.93в, ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Жалбоподателят Р.М.Ю. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Административно наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Жалбоподателят не бил извършил констатираното от контролните органи нарушение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Представил е по делото и допълнително писмено изложение, в което излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочи, че АУАН и наказателното постановление страдали от пороци от гледна точка на материалния закон и процесуалните закони. В двата акта, в разрез с чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не били посочени всички обстоятелства и факти, относими към твърдяното нарушение. Посочена била бланкетно нормата на чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., без да са конкретизирани обстоятелствата на извършеното нарушение. В акта и наказателното постановление не била посочена връзката на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. с националното законодателство, т.е. със ЗАвП. С това били нарушени императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Некоректното посочване на пълното наименование на конкретния нормативен акт затруднило жалбоподателя да разбере със сигурност кои разпоредби е нарушил, за да реализира правата си по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН. В нарушение на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7, т.3 и т.4 от ЗАНН, актът бил съставен в присъствието само на един свидетел, а не изискуемите от закона поне двама свидетели. Наказващият орган, който носел тежестта да докаже своята обвинителна теза, не изпълнил докрай вменените му задължения по силата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Алтернативно, жалбоподателят моли съда да приеме деянието за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид липсващата на практика обществена опасност на деянието, фактът, че досега жалбоподателят нямал извършени други нарушения на ЗАвП, били налице предпоставките за такава правна квалификация. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.       

 Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2020 г. В.Н. и Г.Г. били на работа като инспектори в РД „АА“ гр.Стара Загора. Около 14.00 часа на същата дата те се намирали на главен път I-5 в района на КПП-Чилик, общ.Кърджали, където извършили проверка на автобус марка „Мерцедес“ рег.№ К 2797 АХ, оборудван с аналогов тахограф Siemens/VDO, със сериен № 4603190. Контролните органи констатирали, че превозното средство се управлявало от жалбоподателя Р.М.Ю., който извършвал обществен превоз на пътници по редовна линия от гр.Кърджали до гр.Пловдив по маршрутно разписание № 9105, валидно до 14.10.2023 г. От използвания от водача тахографски лист от 30.09.2020 г. се установило, че тогава той не е попълнил мястото на приключване на използването на тахографския лист. По повод така констатираното нарушение срещу жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., който той подписал и получил лично, отбелязвайки, че е забравил да попълни листа. На 18.11.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Р.М.Ю. административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.93в, ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Горната фактология се установява от показанията на свидетеля В.Н., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 272497 от 02.10.2020 г.; Маршрутно разписание № 9105; Тахографски лист от 30.09.2020 г. на водача Р.Ю.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.      

Отговорността на Р.М.Ю. е ангажирана за нарушение по чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Разпоредбата на чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, задължава всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, да въвежда следните данни върху своя тахографски лист: датата и мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и мястото, където приключва използването. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил процесното административно нарушение, тъй като не е спазил изискванията на чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Видно от приложения тахографски лист от 30.09.2020 г., жалбоподателят действително не е попълнил мястото, където приключва използването на тахографския лист, макар той да е бил водач на превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф. Затова правилно е санкциониран от административнонаказващия орган на основание чл.93в, ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба от 500 лв. водач, който не е попълнил на тахографския лист мястото на приключване използването на тахографския лист. Наложеното на жалбоподателя наказание е законосъобразно, тъй като в чл.93в, ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на глобата и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка при определяне размера на наказанието.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Няма никакъв спор, че водачът е наказан за това, че в тахографски лист от 30.09.2020 г. не е попълнил мястото, където приключва използването му. Действително в акта и наказателното постановление е посочена и датата 02.10.2020 г., но става абсолютно ясно, че това е направено, за да се опишат обстоятелствата свързани с начина на установяване на нарушението, което е констатирано именно тогава. По-нататък изрично е посочено, че в тахографски лист от 30.09.2020 г. жалбоподателят не е попълнил мястото на приключване на използването му, което всъщност е изпълнителното деяние на нарушението. Законосъобразна е дадената правна квалификация на нарушението, която съответства на установените факти. Нормата на чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. не е бланкетна, именно тя съдържа правилото за поведение, с което жалбоподателят като водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, е следвало да се съобрази, но не го е сторил. Ето защо, липсва твърдяното неспазване на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Жалбоподателят е бил наясно с нарушението, което му се вменява, при това още на място, като дори е вписал в акта на какви причини се дължи то. Неоснователен е и доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от инспектор В.Н., в присъствието на свидетеля Г.Г., като и двамата са присъствали при установяване на нарушението. Това е видно от показанията на разпитания свидетел, а също и от отбелязването в самия акт. В текста на чл.40 от ЗАНН е посочено, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага обаче задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при евентуално оспорване на наказателното постановление. Това следва и от анализа на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е спазено, поради което и  подписването на АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Безспорно е доказано процесното деяние, което впрочем жалбоподателят в съдебно заседание не оспорва, че е извършил, а само изтъква причините, поради които го е допуснал. Съдът не споделя и виждането, че извършеното нарушение е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието е формално, на просто извършване, поради което е неоснователен доводът за липса на вредни последици, за съставомерността му такива изобщо не са необходими. Освен това, процесното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за нарушенията по чл.93в, ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвП. Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото не са сторени разноски от страните и не са поискани такива, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000546/18.11.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на Р.М.Ю. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.93в, ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.34, § 6, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                          

 

                                                    Районен съдия: