РЕШЕНИЕ

 

№ 112

Ямбол, 18.07.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА        административно дело № 20237280700135 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Н.П.С. *** против Заповед № РД-349/25.04.2023 г. на Командира на военно формирование 48940, гр. Бургас, с която на осн. чл.

241, чл. 242, т. 1, чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във връзка с чл. 137, ал. 1 и чл. 148 от Правилника на прилагане на Закона за въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ . Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати нарушения на административно производствените правила, както и че противоречи на материалния закон. Иска се отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. участва лично и с упълномощения от него процесуален представител. Последният поддържа изцяло жалбата на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че жалбоподателят Н.П.С. е старши сержант – командир на първо транспортно отделение в първи транспортен взвод във военно формирование 54850.

Със Заповед № РД-302/30.03.2023 г. на ВРИД Командира на военно формирование 48940 относно командироване на военнослужещи от военно формирование 48940 и подчинените му военни формирования от състава на Командването за логистична поддръжка за участие в дейности по осъществяване на логистична поддръжка на органите на Министерство на вътрешните работи по охрана на държавната граница, жалбоподателят С. бил командирован на ГПУ „С.“  – гр. С. (м. Б.) за времето от 02.04.2023 г. до 17.04.2023 г. включително или до отпадане на необходимостта. Видно от т. 2 от същата заповед, командированите военнослужещи следва да изпълняват задачите по охрана на държавната граница със зачисленото им служебно оръжие (пистолет „М.“), боеприпаси (по два пълнителя), каска и бронежилетка, като стриктно се спазват „Правила за използване на сила при изпълнение на задачите по участие на въоръжените сили в охраната на държавната граница“, обявени със Заповед № РД-60-7/20.09.2021 г. В т. 2.2 от заповедта пък е записано, че оръжието и боеприпасите на военнослужещите се съхраняват и носят лично от всеки по местата за изпълнение на задълженията на различните участъци в зоните за отговорност, където са в командировка, а в т. 12.4 и т. 12.8 е забранено самоволното напускане на зоната на дейностите по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск и използването на лични моторни превозни средства за транспортиране до и от местата за изпълнение на задачите. Към делото е приложен и Протокол рег. № 3-658/30.03.2023 г., от който е видно, че жалбоподателят Н.С. е запознат със Заповед

№ РД-302/30.03.2023 г. , както и със Стандартна оперативна процедура рег. № 3-859/14.04.2022 г., като в т. 2 от тази процедура изрично е записано, че военнослужещите следва да поддържат постоянна връзка с началника на дежурната смяна в ГПУ посредством GSM и назначения старши от състава на ВС на РБ.

На 12.04.2023 г. , за времето от 15.50 до 16.20 часа била извършена проверка от заместник- командира по логистичното осигуряване на военно формирование 48940 майор Н. К.  за наличността на личния състав, командирован на ГПУ - С., местността „Б.“. В Хода на проверката било констатирано, че старши сержант Н.П.С. не се намира в района на хотел „Б.“ и координатора ст. лейт. С. не му е разрешавал да напуска района на комплекса, както и че същият не отговоря на позвъняване по телефона, като последният е бил изключен. Майор К.  изготвил Доклад с вх. №

526/18.04.2023 г. до ВРИД Командир на военно формирование 48940, в който изложил установените при проверката обстоятелства. На същата дата жалбоподателят Н.С. депозирал Обяснение с вх. № 524/18.04.2023 г., в което посочил, че на 12.04.2023 г. след свършване на нощната смяна, която е до 08.00 часа е отишъл до гр. С. с личния си автомобил, за да си купи вода и други продукти, след което седнал в едно заведение и разгледал обявите за квартири и продажба на апартаменти и студия в кв. С. в гр. Бургас, като решил спонтанно да отиде на оглед на едно от тези студия. Посочва също, че е бил спрян за проверка от органите на полицията, бил задържан и след освобождаването му, около 17.30 часа се прибрал в хотела, както и че оръжието му е било заключено в стаята, в която е бил настанен заедно с редник Г.Я..

Към делото е приложен Протокол от извършена служебна проверка рег. № 3-803/24.04.2023 г., от който се установява, че на 24.04.2023 г. комисията, назначена със Заповед № РД-3/04.01.2023 г. на командира на военно формирование 48940 е извършила такава проверка за изясняване на обстоятелството нарушена ли е военната дисциплина от страна на жалбоподателя С.. В хода на служебната проверка комисията изразила становище, че с действията си старши сержант Н.П.С. виновно е нарушил разпоредбите на чл.

53, чл. 114, т. 6, т. 7 и т. 9 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, т. 2.2, т.

12.4 и т. 12.8 от Заповед № РД-302/30.03.2012 г. на Командира на военно формирование 48940, относно командироване на военнослужещи за участие в дейностите по осъществяване на логистична поддръжка на органите на Министерство на вътрешните работи по охрана на държавната граница и т. 2.1.8 от СОП с рег. №

З-859/14.04.2022 г. – да поддържа постоянна връзка с назначения старши на групата от състава на въоръжените сили на Република България и е предложила на осн. чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 6 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 137, ал. 5, чл. 142 и чл. 143 от ППЗОВСРБ, да му бъде наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Видно от Протокол от проведена беседа с военнослужещ с рег. № З-808/25.04.2023 г., на същата дата, на основание чл. 144 от ППЗОВСРБ, във връзка с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на военнослужещ, съгласно Протокол с рег. № З-803/24.04.2023 г. от комисията, извършила служебната проверка, била проведена беседа с жалбоподателя, което обстоятелство той удостоверил с подписа си.

Впоследствие, със Заповед № РД - 349/25.04.2023 г. на Командира на военно формирование 48940, гр. Бургас, на осн. чл. 241, чл. 242, т. 1, чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 6 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал. 1 и чл. 148 от ППЗОВСРБ, на жалбоподателя Н.П.С. било наложено дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“.

Към делото е приложен и Служебен картон, от който е видно, че за времето от 2007 г. до момента на издаване на оспорената заповед, С. е поощряван общо 9 пъти, като наказания не са му налагани.

По делото са разпитани в качеството на свидетели А.С. и Г.Я.. Първият от тях е бил координатор и старши на командированите военнослужещи и от показанията му се установява, че оръжието се е съхранявало по стаите в хотел „Б.“, където са били настанени командированите, че военнослужещите са длъжни да поддържат постоянна връзка чрез мобилните си телефони с него само когато са на смяна, не и през останалото време, както и че е обичайна практика почиващата от наряд смяна да ходи за провизии, храна и вода до града. От показанията на втория свидетел се установява, че с жалбоподателя са били настанени в една стая в хотел „Б.“, както и че когато С. е отишъл да пазари, е оставил оръжието си в стаята, като е помолил Я. да го наглежда. Последният посочва още, че в хотела няма обособено място, на което да се оставя оръжието и го съхраняват в чекмеджетата когато са по стаите и го носят със себе си, когато напускат хотела.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и

ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

В настоящия казус оспорената заповед, макар и издадена в писмена форма, от надлежен орган и в кръга на неговата компетентност и при спазване на предвидената процедура, е незаконосъобразна. Става въпрос за следното:

Видно от разпоредбата на чл. 241 от ЗОВСРБ, виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Нарушенията на военната дисциплина са посочени в чл. 242 от същия закон, едно от които е неизпълнението на задължение по военната служба (т. 1 на чл. 242).

Дисциплинарните наказания са изчерпателно изброени в чл. 244 от ЗОВСРБ и са общо 7 – забележка, мъмрене, строго мъмрене, предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок от 6 месеца до една година, понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение и уволнение. Единствено за дисциплинарното наказание уволнение са предвидени хипотези, при които то задължително се налага (чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ). Всички останали наказания се определят като се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Преди налагане на дисциплинарното наказание командирът

или началникът е длъжен да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът е редът за обжалване на заповедта, като в ал. 2 изрично е посочено, че мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

В конкретния случай, видно от оспорената заповед, в нея са посочени като нарушени виновно разпоредбите на чл. 53, чл. 114, т. 6, т. 7, т. 9 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, т. 2.2, т. 12.4 и т. 12.8 от Заповед № РД – 302/30.03.2023 г. и т. 2.1.8 от СОП с рег. № 3-859/14.04.2023 Посочените като нарушени разпоредби предвиждат следното:

-  т. 2.2 от заповедта: „Оръжието и боеприпасите на военнослужещите се съхраняват и носят лично от всеки по местата за изпълнение на задълженията на различните участъци в зоните за отговорност, където са в командировка;

-  т. 12.4 от заповедта: „Забранявам самоволното напускане зоната на дейностите по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск“;

-   т. 12.8 от заповедта: „Забранявам използването на лични моторни превозни средства за транспортиране до и от местата за изпълнение на задачите“;

-  т. 2.1.8 от СОП задължава военнослужещите „да поддържат постоянна връзка с началника на дежурната смяна в ГПУ посредством GSM и с назначения старши от състава на ВС на РБ“.

Видно от обстоятелствената част на заповедта – предмет на жалбата, в нея текстово нарушенията са описани, както следва: „напуснал самоволно района на командировката и е оставил без надзор зачисленото му оръжие и боеприпаси“, както и че не е „поддържал постоянна връзка с назначения старши на групата от състава на въоръжените сили на Република България“.

Първото посочено в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение – това по т. 12.4 от Заповед

№ РД-302/30.03.2023 г., изразяващо се в самоволно напускане на района на командировката, не е налице. Видно от текста на последната заповед, забранено е самоволно напускане на зоната на дейностите по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск, а не района на командировката. По делото не са представени каквито и да било доказателства, а няма и твърдения в тази насока, че жалбоподателят С. е напуснал зоната, в която се извършват дейностите по охрана на границата.

Напротив, от доказателствата по делото се установява, че същият е напуснал хотела, в който е бил настанен и то по време, през което не е бил на смяна. Самият хотел „Б.“ не представлява зона на дейност по охрана на българо-турската граница. Такава зона представлява мястото, на което следва да изпълнява задълженията си по охрана на тази граница жалбоподателят.

Второто нарушение, посочено в оспорената заповед е това по т. 2.2 от Заповед № РД – 302/30.03.2023 г., като е записано, че е оставил без надзор зачисленото му оръжие и боеприпаси. Задължение за оставяне на оръжието и боеприпасите под нечий надзор посочената заповед не предвижда. В т. 2.2. от същата изрично е записано, че оръжието и боеприпасите на военнослужещите се съхраняват и носят лично от всеки по местата за изпълнение на задълженията на различните участъци в зоните за отговорност, където са в командировка. Както вече бе посочено по-горе, хотел „Б.“, както и местата, които жалбоподателят е посетил

– гр. С. и квартал С. в гр. Бургас, не представляват участъци в зоната на отговорност.

Следващото посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение е това по т.

2.1.8 от СОП и се изразява в неизпълнение на задължението да поддържа постоянна връзка с назначения старши на групата от състава на въоръжените сили на Република България. По делото обаче е безспорно установено, че по времето, през което е била извършена проверката и е установено, че назначеният старши на групата от състава на въоръжените сили на РБ няма връзка с жалбоподателя С., същият е бил в почивка след приключване на нощната смяна. Видно от показанията на свидетеля С., дадени в съдебно заседание, военнослужещите са длъжни да поддържат постоянна връзка само когато са на смяна, но не и през останалото време. При това положение не може да се приеме, че това нарушение е осъществено.

Последното нарушение, вменено на жалбоподателя С. е това по т. 12.8 от Заповед №

РД-302/30.03.2023 г., изразяващо се използване на лично моторно превозно средство за транспортиране от и до местата за изпълнение на задачите. На първо място следва да се посочи, че текстово такова нарушение не е описано в оспорената заповед за дисциплинарно наказание, а е посочено само като квалификация. Това съставлява нарушение на изискванията за съдържание на заповедта, с която се налага самото дисциплинарно наказание. Отделно от това, както вече бе посочено за гореописаните нарушения, нито хотел „Б.“, нито гр. С. и гр. Бургас представляват място за изпълнение на задачите. Такова място представлява българо- турската граница.

Освен всичко изложено, следва да се отбележи също, че в оспорената заповед липсват и мотиви относно вида на наложеното наказание. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 247 от ЗОВСРБ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,

обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. При положение, че до момента на жалбоподателя С. не са налагани дисциплинарни наказания, напротив – видно от приложения служебен картон същият е многократно поощряван, не е ясно защо е наложено предпоследното по тежест (преди „уволнение“) дисциплинарно наказание, а именно „предупреждение за уволнение“. Изложените в тази насока мотиви в оспорената заповед са изцяло бланкетни и не съдържат никакви конкретни съображения, които да дадат възможност на съда, ако приеме, че вменените нарушения са извършени, да извърши преценка доколко наложеното наказание е съответно.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената Заповед № РД-349/25.04.2023 г. на ВРИД Командира на военно формирование 48940 е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, на жалбоподателя С. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на общо 1110 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото, 100 лева – депозит за призоваване на свидетели и 1000 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Води от горното, Ямболският административен съд, първи състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.С. ***, със съдебен адрес ***, *, чрез адв. П.К. Заповед № РД-349/25.04.2023 г. на ВРИД Командира на военно формирование 48940 – Бургас.

ОСЪЖДА СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ на Република България да заплатят на Н.П.С. сумата от 1110 (хиляда сто и десет) лева за направените по делото разноски.

На осн. чл. 251 от ЗОВСРБ, решението е окончателно НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване.

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете