Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

град А., 25.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 13.01.2021г /тринадесети Януари две хиляди и двадесет и първа година/ в състав:

                                                       

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна П.а,

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №433 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Подадена е искова молба от  Н.С.Н., ЕГН:**********,***, Т.Н.Н., ЕГН:**********,*** ***, С.Н.С.,ЕГН: **********,***-црез повереник а.Б. Б. срещу  3астрахователна компания „Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** И С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: ***.

В ИМ Ищецът твърди, че Ha 01.10.2018 година Н.Н. и Г. Н. пътували 30 град Б.,като Г. се е возила на пpeдна дясна седялна на автомобипа,"***"***.В град автомобила cnupa на пешеходна пътека за да пропусне минаващите пешеходци.В този момент с голяма скорост,ги удря автомобил „***" модел *** с рег. № *** управляван oт С.Х..В следствие на удара, Г. Н. получила средна телесна пoвpeдa /cчyпeнa гpъднa кocm/.

След медицинснш изследвания, Г. Н. била обездвижена в период oт два месеца, не можела да се движи , да върши домакинска unu друга работа. Ищците се грижили за нея, тъй като тя не била в състояние да се обслужва, да се къпе и да се храни

През тези два месеца на възстановяване,Г. Н. изпитвала силни болки, не можела да спи u пастоянно лежала no гръб. Дискомфорта u болките били силни и според ищците довели до инфаркт, който причинил смъртта й.

      В този смисъл ищците считат, че за тях е налице правен интерес да поискат съдът да осъди ответника Лев ИНС АД или при условията на евентуалност ответника С.С.Х. да заплати на всеки от тях по 5 000 лева неиуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на увреждането  , произтичащи от положените грижи за пострадалата Г. Н.. Ищците претендират и съдебно-деловодни разноски.

      В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Лев ИНС” АД чрез адв.Р.. Счита иска за допустим, но го намира за неоснователен. Ответникът акцентира на това, че е налице съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, която по време на ПТП не е била поставила предпазния си колан. Развива тезата, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на съдебната практика по приложение на чл.52 ЗЗД.

Прави доказателствени искания.

 

  В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника С.С.Х. чрез адв.Т.. Счита иска за допустим, но го намира за неоснователен. Ответникът акцентира на това, че ищците са изпълнили един свои морален дълг да се грижат за пострадалата Г. Н. и нямат право да претендират неимуществени разноски за грижите, които са положили. Развива се тезата, че нравствените задължения не са юридически и е подлежат на обезщетяване. На това основание моли съдът да отхвърли иска.

Прави доказателствени искания.

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ha 01.10.2018 г. около 12.00 ч. пo улица „***" в гр.А., Бург. обл. до дом № ** ce движел лек автомобил марка „***" модел„***” рег. номер ***, управляван от свид. И. П. М. с посока на движение от гр.А., към гр.Б. /от запад на изток/. Ho същото време в същата посока се движели един след друг лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. номер ***, управляван от свид. Н.С.Н. и лек автомобил марка „ ***" модел „***" c per. номер ***К управляван от обв. С.С.Х..

 Платното за движение на улицата е асфалтирано, без дупки и неравности с ширина oт 10,20 м., разделено на две пътни ленти за движение , с пътна маркировка и единична прекъсната линия. Пред горепосоченото място има пешеходна пътека тип 8.1 „Зебра", сигнализирана с предупредителен знак поставен на 50 м. преди местоположението й и указателен пътен знак поставен преди пешеходната пътека, ограничаващ максималната скорост на движение в района от 30 км/ч.

Водачите на леките автомобили с ,,*** ***" рег. номер *** и ,,***" с рег. номер *** достигайки пешеходната пътека преустановили движението си, за да осигурят предимство и безопасно пресичане на платното за движение на ул." ***" от пешеходеца В. П. В.. Същият пресичал пешеходната пътека в посока от юг към север. Обвиняемият като водач на автомобила „*** ***" номер *** не намалил скоростта си на движение според ограничението и продължил движението си със скорост около 60-70 км/ч. и опасна зона за спиране 42 м. Когато бил на разстояние около 34 м. зад л.а „***" същия възприел спрелия автомобил и peaгирал c екстремно спиране, нo въпреки това последвал удар между предната част на л.а „*** ***" и задната част на л.а „***". От удара л.а „***" получил ударен импулс, който гo e преместил около 2,5 метра напред в посока на спрелия пред него л.а „*** ***" и гo ударил. В резултата нa тoвa предпазния колан на пътничката в л.а „***" Г. И.ова Н. се задействал и тя получила наранявания в областта на гърдите. Последвал втори удар между предната част на л.а „***" и задната част на автомобила „*** ***". Последният се преместил около 1 м. в посока към пешеходната пътека.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от представените по АНД№117/20г на АРС  доказателствени материали (които са приобщени към материалите по делото) : протоколи за разпит на свидетели /л.30,31,35,37,41,42 ДП/, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него /л.47-51 ДП/, съдебно медицинска експертиза /л.53-54 ДП/, съдебно автотехническа експертиза /л.56-67 ДП/

 Между страните няма спор, че въз основа на изложените факти е образувано АНД №117/2020г по описа на АРС, по което съдът се произнесъл с влязло в сила решение №63/27.05.2020, с което признава ответника Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.5 ал.1 т.1 вр.чл.6 т.1 вр.чл.20 ал.1 и ал.2 вр.чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП  и го освобождава от наказателна отговорност като му налага адм.наказание по чл.78а НК.

Страните не спорят и относно причинената на Г. И.ова Н. в резултат на престъплението телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдната кост.

Според заключението на ВЛ причинената на Г. Н. обичайният оздравителен процес продължава около 1-1,5 месеца. Травма не е от категория, която пречи на пострадалата да става от леглото, да се храни, облича и обслужва. Заздравяването на травмата не е било свързано с гипсиране или принудителна позиция на тялото и пострадалата  е могла да върши сама всичките си задължения освен да вдига големи тежести.

По делото беше разпитана в качеството на свидетел С. Н. , която разказва, че Г. Н. е била на легло около два месеца, пиела е лекарства срещу болката и не е могла да става от леглото и да вдига ръцете си. Също така е употребявала памперси. Свид.Н. е помагала на ищцата Т.Н. да къпят майка й и да я хранят. Според показанията на свид.Н. пострадалата не е могла да излезе от автомобила при ПТП-то.

По делото беше разпитан и свид.И.Т., който е пристигнал първи на местопроизшествието. По негови показания пострадалата Г. Н. е излязла сама от автомобила, не е казала да я боли нещо, не е потърсила помощ,била е адекватна, само притеснена и са й дали вода.

Съдът като съпостави показанията на свид.Н. и свид.Т., както и заключението на ВЛ прецени да не кредитира показанията на свид.Н. в частта относно невъзможността на пострадалата да стане от леглото, да повдигне ръцете си и да се храни сама, което е настъпило в резултат на ПТП. Видно от показанията на свид.Т., още след катастрофата пострадалата Г. Н. е излязла сама от автомобила и не е съобщила да я боли нещо, което съвпада със заключението на ВЛ, че подобен род счупвания за безболезнени. Това се потвърждава и от фактът, че пострадалата е потърсила мед.помощ няколко дни след катастрофата и към онзи момент не е имала оплаквания, че не може да става от леглото и да си вдига ръцете.

 

               При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

            След дадени указания на съда ищците са направили уточнение, че са предявени отделни искове от Н.С.Н., С.Н.С. и Т.Н.Н. срещу ответниците. Направено е уточнение,че основните предявени искове са срещу ответникът ЗК „Лев Инс“ АД всеки за сумата от 5000лева. При условията на евентуалност са предявен искове на същата стойност -5000лв.от всеки от ищците срещу ответника С.С.Х..

            В определението по чл.140 ГПК съдът е квалифицирал основните искове по чл.432 вр.чл.477 КЗ и по чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от датата на деликта. В текста на ИМ и допълнителното уточнение всеки от ищците твърди, че се търси обезщетение на претърпените от тях неудобства покрай необходимостта да чисти , готви , пере, къпе и храни пострадалата Г. Н., а също така смятат, че трябва да бъдат обезщетени и страховете, които са изпитали за живота и здравето на своята роднина.

Съгласно разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по  чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. Съгласно чл.478, ал.1 КЗ „Пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство.Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.“

Не се спори по делото, че причинилият ПТП автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***,е бил застрахован към датата на ПТП в ответното дружество по силата на полица Гражданска отговорност на автомобилистите с № BG122/118001608931, поради  което това обстоятелство е определено, като безспорно такова с определението по чл. 140 ГПК. Предвид така изложеното по делото се установява, че между ответника ЗД „Лев Инс “АД  и ответника С.С.Х.  е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди по време на действие на застраховката.

Съдът, като прецени събраните доказателства и начинът, по който са формулирани основните искови претенции, срещу ЗД ,счита че тези искове следва да бъдат отхвърлени. Съображенията за това са няколко –носител на правото на иск по чл.432 вр.чл.477 КЗ е пострадалото лице, като чл.478, ал.1 и ал.2 КЗ изчерпателно посочват кръга на тези лица. В този случай съгласно разпоредбата на чл.498, ал.1 ЗК, пострадалата е била длъжна да заяви претенцията си по реда на чл.380 КЗ в определения срок след ПТП-то, която процедура не е изпълнена. Безспорно съгласно съдебната практика и чл.493а КЗ наследниците на починало в резултат на ПТП лице са носители на правото на иск именно в качеството на наследници на това лице. В случая обаче пострадалата Г. Н. е починала повече от една година по-късно , не от причинените травми, а по други естествени за възрастта й причини. Всичко до тук изложено мотивира съдът да отхвърли основните предявени искове на ищците срещу ЗД „Лев инс“ АД всеки за сумата от 5000лева. Отхвърлянето на главният иск води като резултат до отхвърляне и на иска за законна лихва.

            Отхвърлянето на основният иск по КЗ закономерно води до разглеждане и произнасяне на съда по евентуално предявените искове от С.Н. , Н.Н., Т.Н. срещу ответникът С.С.Х. всеки с правно основание по чл.45 ЗЗД за сумата от 5000лв. След указания на съда ищците са направили уточнение , че търсят обезщетение на претърпените от тях неудобства покрай необходимостта да чисти , готви , пере, къпе и храни пострадалата Г. Н., а също така смятат, че трябва да бъдат обезщетени и страховете, които са изпитали за живота и здравето на своята роднина.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на  чл. 45 ЗЗД , според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Така предявеният иск е процесуално допустим. Искът е предявен от пълнолетно лице срещу пълнолетно дееспособно лице за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане. Наличието на влязло в сила решение относно деянието – непозволено увреждане, не е предпоставка за допустимост на исковата молба, а единствено улеснява доказването. Давността за вреди от непозволено увреждане е пет години, считано от датата на деликта. В случая непозволеното увреждане е извършено на 01.10.2018г, а искът по чл.4 ЗЗД е предявен на 03.07.2020г,  поради което петгодишният давностен срок от момента на увреждането не е изтекъл. Ето защо са налице предпоставките за разглеждане на иска по същество.

За да бъде основателен един искът с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи комулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията. В конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение №63/27.05.2020г по АНД №117/2020г по описа на АРС, с което съдът признава ответника Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.5 ал.1 т.1 вр.чл.6 т.1 вр.чл.20 ал.1 и ал.2 вр.чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП  и го освобождава от наказателна отговорност като му налага адм.наказание по чл.78а НК. Няма спор между страните, че пострадал от деянието е Г. Н., на която е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдната кост.  

Спорът между ищците и ответника Х. по евентуално предявеният иск е относно наличието/ липсата на причинно следствена връзка между ПТП –то и преживените от тях неудобства. След направеното уточнение от ищците става ясно, че те желаят да получат обезщетение от водача на МПС-то , виновен за катастрофата за неудобствата ,които са преживели те самите грижейки се за своята съпруга и майка. В протокола от с.з. адв.Б. допълва, че нуждата от грижи се е налагала поради преклонната възраст на пострадалата. Съдът , като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита че от ищците не беше доказана исковата им претенция по чл.45 ЗЗД, и по специално не беше доказана причинно –следствената връзка между катастрофата и преживените от тях неудобства. От отговорите на ВЛ в с.з. става ясно , че причинената на Г. Н. травма не изисква да лежи, нито да бъде гипсирана, а предполага възможност да извършва всички рутинни действия, с изключение на това да вдига тежко. Заключението на ВЛ пряко кореспондира и с показанията на свид.Т., който пръв е пристигнал на мястото и ясно си спомня, че пострадалата Н. е била подвижна и в съзнание, сама е слязла от автомобила и е вървяла, без да има оплаквания. Следователно дори да са били налице затрудненията за които свидетелства свид.Н. по-късно те не са настъпили в резултат на ПТП-то, а са закономерна последица от възрастта на пострадалата. За това насочва и тезата на ищците, които по-късно допълват чрез адв.Б., че нуждата от грижи се е дължала на възрастта на Г. Н.. Следователно причинна връзка между деликта и претърпените от ищците вреди не се доказа.

Няма как ответникът Х. да бъде осъден да заплати неимуществените вреди, които ищците твърдят че са понесли в резултат на изпълнението на морален дълг към свой близък.  Не е ясно и как ищците оцениха положените от всеки от тях грижи и причинените неудобства на 5000лева, т.к. доказателства в тази насока не бяха представени. Разпитаната по делото свидетелка С. Н. разказва единствено за грижите, които е полагала тя самата за пострадалата , подпомагана от нейната дъщеря- ищцата Т.Н.. Никъде не се споменава да е виждала ищците С.Н. и Н.Н. да полагат грижи за Г. Н., а само предполага, че това е така. Съдът като се запозна с материалите по приложеното НАХД №117/2020г и по специално материалите от ДП, установи че в разпита си на 19.02.2019г пострадалата Г. Н. разказва, че „в този момент до нас спря случайно минаващ патрулен автомобил с двама полицаи. Те ме попитаха дали имам нужда от медицинска помощ. Аз отказах. ….Същия ден, т.к, гърдите ме боляха,посетих Медицински център -1 в Б., където ми направиха рентгенова снимка…Възстановяването ми продължи около 2 месеца, през което време не можех да се движа нормално. Не съм приемала лекарства по съвет на лекаря, чийто кабинет посетих, трябваше да слагам топли компреси на мястото. Сега вече се чувствам добре. Нямам усложнения“. От разпита на пострадалата по време на ДП се установяват най-точно нараняванията и усещанията й. Според нейния разказ по време на оздравителния процес пострадалата не е пила лекарства, противно на твърдението на свид.Н., която разказва, че ищцата Н. е давала лекарства на майка си защото много я е боляло. В тази част съдът не кредитира показанията на свид.Н.. На следващо място показанията на тази свид.се разминават с казаното от самата пострадала по време на ДП в още едно отношение, последната не е споменала ,че непрекъснато са я обслужвали (къпали) др.хора или че е ползвала памперси. Пострадалата казва само, че е можела да се движи нормално, което съвпада със заключението на ВЛ. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свид.Н. в тази част, където те са в противоречие и с показанията на пострадалата дадени на ДП.

Два месеца по-късно пострадалата е заявила пред водещия разследването, че се чувства добре  и няма усложнения. Единственото лечение, което е прилагала е налагане с топли компреси по съвет на лекаря.  Този факт е в пълно противоречие с твърденията на ищците за силната тревога,която са изпитали за живота на своята съпруга и майка. Изначално и за нея, както и за тях е било ясно, че състоянието й не е тежко, подлежи на лечение без медикаменти и не може да доведе до влошаване на общото й здравословно състояние.

В тази връзка съдът прецени, че от ищците не се доказа твърдението, че са се страхували за живота и здравето на пострадалата Г. Н., т.к. видно от заключението на ВЛ травмата не е животозастрашаваща, нито пречи на функционирането на основни органи и системи на организма. Според становището на ВЛ, травмата на Г. Н. не изисква полагане на специални грижи за нея или чужда помощ, за да може да се справи с ежедневните си задължения.Травмата според ВЛ не изисква помощ при къпане, хранене, обличане или използване на памперси, което многократно беше акцентирано от ищците. Те са били наясно с това още в момента след ПТП, когато са посетили лекар.В текста на ИМ и многократно в о.с.з. ищците чрез адв.Б. твърдят , че наследодателката им е починала от инфаркт на 29.12.2019г, които според тях е бил предизвикан от катастрофата и счупената гръдна кост. По делото не бяха събрани доказателства в подкрепа на това твърдение. В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ и отговорите на допълнително поставените въпроси в о.с.з. и се позовава на тях при вземане на решението относно изхода на спора.

Всичко изложено мотивира съдът да отхвърли и евентуално предявените искове от С.Н. , Н.Н., Т.Н. срещу ответникът С.С.Х. всеки с правно основание по чл.45 ЗЗД за сумата от 5000лв., като недоказани. На същото основание следва да бъде отхвърлен и иска за присъждане на законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г.до окончателно погасяване на задължението.

 

       Относно разноските:

        По делото се констатира , че от ответното дружество „Лев инс“ АД  са направени разноски в размер на 250лева за съдебно-медицинска експертиза, както и разноски за възнаграждение на един а., които не са посочени като размер и които съдът оценя на 500лева. Също така  от представените пълномощни е видно , че ответникът Х. е заплатил за адвокатско възнаграждение 1000лева. Ищците, чрез адв.Б. не са направили възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, от което следва че същото следва да бъде присъдено изцяло. На осн.чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на изхода от спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят всеки по отделно по 250лева на ответника „Лев ИНС“ АД и по 333,33лева на ответника С.С.Х..

            На следващо място , след събиране на доказателствата по делото, съдът прецени че ищците не са предявили исковете си в качеството на пострадали от престъпление и в този смисъл нямат право да се ползват от разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК. В тази връзка и съобразно броя на предявените искове всеки от ищците Т.Н., С.Н. и Н.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на АРС сумата от 400лева, съразмерно на стойността на предявените искове, които съдът е разгледал.

      По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съдът

           

 

                                               Р    Е    Ш    И   :

     

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.Н., ЕГН:**********,*** срещу Застрахователна компания „ Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** иск с правно основание чл.432 вр.чл.477 КЗ за сумата от 5000лв/пет хиляди лева/представляваща неимуществени вреди,изразяващи се в неудобства от необходимостта да чисти , пере, храни и обслужва пострадалата Г. И.ова Н. и изпитаният страх за живота й,ведно със законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Н.Н., ЕГН:**********,*** *** срещу Застрахователна компания „ Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** иск с правно основание чл.432 вр.чл.477 КЗ за сумата от 5000лв/пет хиляди лева/представляваща неимуществени вреди,изразяващи се в неудобства от необходимостта да чисти , пере, храни и обслужва пострадалата Г. И.ова Н. и изпитаният страх за живота й, ведно със законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.С.,ЕГН **********,*** срещу Застрахователна компания „ Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** иск с правно основание чл.432 вр.чл.477 КЗ за сумата от 5000лв/пет хиляди лева/ представляваща неимуществени вреди,изразяващи се в неудобства от необходимостта да чисти , пере, храни и обслужва пострадалата Г. И.ова Н. и изпитаният страх за живота й, ведно със законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.Н., ЕГН:**********,*** срещу С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 5000лв/пет хиляди лева/ представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от необходимостта да чисти , пере, храни и обслужва пострадалата Г. И.ова Н. и изпитаният страх за живота й, ведно със законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г , като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Н.Н., ЕГН:**********,*** *** срещу С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 5000лв/пет хиляди лева/ представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от необходимостта да чисти , пере, храни и обслужва пострадалата Г. И.ова Н. и изпитаният страх за живота й, ведно със законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г , като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.С.,ЕГН **********,***  срещу С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 5000лв/пет хиляди лева/ представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от необходимостта да чисти , пере, храни и обслужва пострадалата Г. И.ова Н. и изпитаният страх за живота й, ведно със законната лихва от датата на деликта-01.10.2018г , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Н.С.Н., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „ Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** сумата от 250лв.  /двеста и петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Т.Н.Н., ЕГН:**********,*** *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „ Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** сумата от 250лв.  /двеста и петдесет лева/ разноски по делото.

       ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК С.Н.С.,ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „ Лев инс" АД,гр. С.1700,р-н ***, ***, EИK: *** сумата от 250лв.  /двеста и петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Н.С.Н., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: *** сумата от 333,33лв.  /триста тридесет и три лева и 33ст./ разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Т.Н.Н., ЕГН:**********,*** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: *** сумата от 333,33лв.  /триста тридесет и три лева и 33ст./ разноски по делото.

       ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК С.Н.С.,ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Х., ЕГН: **********,адрес: *** сумата от 333,33лв.  /триста тридесет и три лева и 33ст./ разноски по делото.

         ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-А. ДТ в размер на 400лв./четиристотин лева/.

         ОСЪЖДА ГПК Т.Н.Н., ЕГН:**********,*** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-А. ДТ в размер на 400лв./четиристотин лева/.

       ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-А. ДТ в размер на 400лв./четиристотин лева/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :