О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
гр. Враца, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседания на втори декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря М. Ценова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. ч. гр.
дело № 496 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във
връзка с чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по частна жалба на Т.Л.Г., ЕГН **********,***,
чрез адв. И. И., срещу определение № 260100/04.09.2020 г. по гр. дело № 4683/2019
г. по описа на Районен съд - Враца, с което е върната исковата молба на
жалбоподателя с вх. № 20469/18.11.2019 г. в частта относно предявените с нея
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225 от Кодекса на труда
/КТ/ срещу „Джордан енд Комерс“ ЕООД, с. ***, и е прекратено производството по
образуваното гр. дело № 4683/2019 г. на същия съд.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е
неправилно. Излага съображения, че по делото е представен официален отговор от
Дирекция „Инспекция по труда“, Софийска област, изготвено по повод на извършена
проверка на работодателя след подаден сигнал от работника - жалбоподател в
настоящото производство, от който се установявало, че в трудовото му досие е
налична Заповед № 5/19.07.2019 г. и молба от 19.07.2019 г., по силата на които
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Позовавайки се на тези констатации, твърди, че следва да бъде направен извод,
че посочената заповед му е била връчена, а по какъв начин това е станало и дали
последната е законосъобразна е въпрос, установим в хода на производството. Излага
довод, че макар да не разполага с екземпляр от трудовия договор и заповедта,
това не го лишава от възможност за защита и не обуславя липса на трудов спор.
Прави оплакване, че пред първоинстанционния съд е направено доказателствено
искане ответникът да бъде задължен да представи цялото трудово досие или да
бъде издадено съдебно удостоверение на жалбоподателя, който да се снабди с
него, и едва тогава да бъде преценена допустимостта на исковете. Моли
атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът по частната жалба - „Джордан енд Комерс“ ЕООД,
редовно уведомен за подадената жалба, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не
депозира писмен отговор.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Т.Л.Г.
против „Джордан енд Комерс“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3; чл. 424 във връзка с чл. 128, т. 2; чл.
215 КТ. В исковата молба се твърди, че на 07.09.2018 г. ищецът е сключил трудов
договор № 002/07.09.2018 г. с ЕТ "Джордан Комерс", представляван от Й.
Й., по силата на който е бил назначен на длъжност ,,***” с трудово
възнаграждение 560,00 лева на 8 часов работен ден с годишен платен отпуск в
размер 20 работни дни за календарна година. Поддържа, че договорът е подписан
от него и от представителя на търговеца и е влязъл в сила на 10.09.2018 г. Посочва,
че в периода от месец септември 2018 г. до началото на месец август 2019 г. е
изпълнявал добросъвестно задълженията си към работодателя, като е поемал и
извършвал превози в ЕС, главно в страните Франция, Германия и Холандия,
възложени му от страна на чуждестранна немска компания, която имала договорни
отношения с управителя Й. Й.. Твърди, че за изпълнение на възложената работа
получавал до месец юли 2019 г. по банков път договореното възнаграждение, което
работодателят му превеждал с отразено в преводните нареждания по банковата му
сметка основание - командировъчни. За месеците март, април и май 2019 г. е
получавал средно по 5000,00 лева месечно възнаграждение, а за месец юли 2019
г., съгласно уговореното между страните възнаграждение на база поети
ангажименти за извършени превози, възнаграждението му е следвало да бъде в
размер 5085,00 лева, в която сума е следвало да бъдат включени, както винаги е
било, цялото трудовото възнаграждение заедно с полагащите се командировъчни
пари. Твърди, че в средата на месец юли 2019 г. управителят на фирмата Й. Й. се
свързал с него и го уведомил, че считано от началото на месец август 2019 г. ще
следва да прекратят сключения между тях трудов договор. Уведомил го също да
извършва до края на месец юли възложените му превози, след което да се прибере
в България и да оформят документите за прекратяването на трудовия договор.
Посочва, че след допълнителна договорка с шефа си извършвал до 02.08.2019 г.
включително, превози на товари, тъй като немската фирма продължила да му
възлага нови превози и доставки. На 05.08.2019 г. се прибрал в България и в
телефонен разговор работодателят му го уведомил, че в момента се намира извън
пределите на Република България и че следва да отиде лично в НАП, за да върне
обратно издаденото му удостоверение А1 за командироване на работници в други
държави от Европейския съюз, както и че трудовият му договор е прекратен и
полагащото му се трудово възнаграждение ще му бъде преведено по банковата му
сметка. Твърди, че е извършил казаното му от работодателя, връщайки издаденото
удостоверение А1. Посочва, че е направил справка в НАП за регистрирани трудови
договори, при което е установил, че има регистриран сключен трудов договор от
15.09.2018 г. с ,,Джордан енд Комерс" ЕООД, който е прекратен считано от
19.07.2019 г.
С определение № 46/07.01.2020 г. районният съд е оставил
исковата молба без движение с указание ищецът да уточни лицето, с което е
сключило трудов договор и срещу което предявява иска; правният си интерес от
предявените искове срещу този ответник; и да приведе петитума на исковата молба
в съответствие с обстоятелствената й част.
С молба от 23.01.2020 г. ищецът е посочил, че е възможно
на 15.09.2018 г. да е подписал трудов договор с ответника ,,Джордан енд
Комерс" ЕООД, с. ***, представляван от управителя Й. Й., но не разполага с
екземпляр от него, тъй като му е представен.
С определение № 274/28.01.2020 г. решаващият състав е
прекратил производството по посоченото гражданско дело в частта относно
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. За да постанови този резултат,
съдът е приел, че от съдържанието на исковата молба се извежда твърдение за
наличие на устна заповед, доведена до знанието на ищеца в телефонен разговор с
представителя на работодателя на 05.08.2019 г. и че предявеният от ищеца иск по
чл. 344, ал.1, т.1 КТ има за предмет отмяна на уволнението, извършено с устна
заповед, доведена до знанието на ищеца в телефонен разговор с представителя на
работодателя на 05.08.2019 г., поради което съдът не може да разглежда нейната
законосъобразност. Посочил е още, че уволнението не може да се извърши с устна
заповед, поради което такова липсва, следователно и предявените искове са
недопустимо поради липса на предмет.
С определение № 275/28.01.2020 г. съдът, констатирайки,
че ищецът основава претенцията си на трудов договор с ответника от дата
15.09.2018 г., е оставил отново исковата молба без движение с указания ищецът
да уточни съдържанието на този трудов договор. В отговор на дадените указания е
постъпила молба, с която се заявява, че не разполагат с екземпляр от него,
поради което са поискали да бъде изискано трудовото досие или да бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с него. Отделно и с
довод да не бъде прекратено производството е заявено, че трудовият договор е
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ, за длъжност
„***“, с трудово възнаграждение в размер на 510,00 лева при 8-часов работен
ден.
Постановеното прекратително определение е било предмет на
въззивна проверка пред Окръжен съд - Враца, където е било потвърдено с
определение № 251/16.04.2020 г. по в.ч.гр.дело № 147/2020 г. по описа на същия
съд. Въззивният съдебен акт е проверен от касационната инстанция. С определение
№ 298/31.07.2020 г. по ч.гр.дело № 1487/2020 г. по описа на Върховен касационен
съд е допуснато касационно обжалване на определението и същото е отменено, като
делото е върнато на Районен съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените
действия по отстраняване нередовността на исковата молба по реда на чл. 129,
ал. 2 - 5 ГПК. Като мотиви за този резултат, касационният съд е изложил, че
когато в исковата си молба ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 КТ, твърди че писменият акт на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение /заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг
начин/ не му е връчен, то такава искова молба е нередовна поради противоречие
между петитум и обстоятелствена част. Отнасяйки го към настоящия случай е
заключил, че въззивната инстанция е направила извод въз основа на твърдения,
които не са наведени в исковата молба и при нередовност на същата – дали
съществува и дали на ищеца му е връчена заповед за уволнение и по-какви причини
ако не му е връчена.
След връщане на делото, с определение № 260018/12.08.2020
г. съдът, в изпълнение на дадените от ВКС указания, е оставил исковата молба
без движение, разяснил е на ищеца какво следва да уточни и е посочил последиците
от неизпълнението на това указание. В изпълнение на дадените указания с молба
от 01.09.2020 г. към която е представен официален отговор от Дирекция
„Инспекция по труда“ Софийска област, ищецът е заявил, че от този официален
отговор може да се изведе наличието на издадена писмена Заповед № 5/19.07.2019
г. и молба от 19.07.2019 г., по силата на които трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, както и че има сключено
споразумение, с което страните уреждат отношенията помежду си по повод
прекратяване на договора. Изложил е още, че не е подписвал и подавал такава молба
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито е
подписвал споразумение, с което уреждат отношенията си. Допълнил е, че именно
затова и тъй като не разполага с тази заповед е изискал да бъде представено
трудовото досие.
След направеното уточнение с атакуваното определение
районният съд е върнал исковата молба на жалбоподателя с вх. № 20469/18.11.2019
г. в частта относно предявените с нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във
връзка с чл. 225 КТ срещу „Джордан енд Комерс“ ЕООД, с. ***, и е прекратил
производството по образуваното гр. дело № 4683/2019 г. по описа на същия съд.
За да постанови този резултат е приел, че щом като заповед за уволнение не е
връчена на ищеца по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието
й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по
същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено,
поради което исковете са без предмет и той няма правен интерес от воденето им.
За изясняване на обстоятелства, свързани с предмета на
делото, пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 278, ал. 1, изр. 2
се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на частната жалба. В
съдебното дирене и по реда на чл. 176 ГПК бяха изслушани обяснения на
жалбоподателя относно обстоятелство връчена ли му е и по какъв начин цитираната
от него заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. В
тях той заяви, че нито преди образуване на делото, нито към настоящия момент му
е връчена заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в това число и
цитираната от него Заповед № 5/19.07.2019 г., както и не е правен опит за
връчването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, съответно не е
правен отказ за получаване на такава заповед. Заявено е също, че не е подавал
молба за прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните изводи:
Частната жалба е подадена от легитимирана
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, и в законовия за това срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна,
а обжалваното определение - правилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 130 ГПК предвижда, че когато при
проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим,
той връща исковата молба. Предпоставка за допустимост на иска, и то от
категорията на абсолютните, е наличието на правен интерес, за която, както и за
допустимостта на иска, съдът следи служебно и всякога може да прекрати делото,
щом последният е недопустим и/или липсва правен интерес. Съдебната практика е дала
разяснения по въпроса има ли ищецът правен интерес да иска от съда отмяна на
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която никога не му е
връчвана по никакъв начин. Така в решение № 248/22.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 754/2018 г. IV ГО, се казва, че когато, ищецът
изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен
акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин
и той не е запознат със съдържанието ѝ, без да сочи обстоятелства и
доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото
правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, предявените от него
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за защита срещу процесното уволнение
(„извършеното“ според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по
какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен интерес от воденето
им срещу ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното производство
по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл.
130 от ГПК.
Даденото разяснение от съдебната практика, намира приложено
в настоящия случай. Това е така, защото още с молбата си от 19.07.2019 г.
жалбоподателят по повод на указанието да изложи ясни твърдения относно това
дали съществува писмен акт за уволнението, е заявил, че такъв съществува цитирайки
го като Заповед № 5/19.07.2019 г. Заявил е още, макар не по категоричен начин,
че този акт не му е връчен /в този смисъл са цитатите от молбата л. 2, абз. 2,
изр. 2 и 2, а именно „С посочената Заповед за прекратяване на
трудовия договор не разполага,…“ и „Заповедта
е издадена на 19.07.2019 г. на която дата доверителят ми не се е намирал на
територията на Република България“/.
Въпреки многократното оставяне на исковата молба без
движение с оглед недостатъчната категоричност и точност при изпълнение на
дадените указани и с оглед наличието на
противоречия с посоченото по-горе становище и заявеното в частната жалба /“Видно от констатациите на проверяващия
орган на база предоставените от работодателя документи е налице писмено
прекратяване на трудовите правоотношения между страните. С оглед на това следва
да бъде направен и извод, че Заповед № 5/19.07.2019 г. е връчена на работника,
в противен случай същото би следвало да е отразено от инспекторите…“/
настоящият съдебен състав насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на
частната жалба, като допусна и обяснения на страната - жалбоподател, по реда на
чл. 176 ГПК. Както се посочи по-горе, в тези си обяснения жалбоподателят
категорично заяви, че заповед за уволнение, включително тази, която той цитира
и на която се позовава, не му е връчвана и не е правен опит за това. Правото на
работодателя обаче да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и
поражда действие с достигането на изявлението до адресата. Доколкото
твърденията на жалбоподателя се отнасят до съществуването на писмен акт за
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, който обаче не му е
връчен, и с чието съдържание той не е запознат, то не може да се избегне
обстоятелството, че правото да се прекрати трудовото правоотношение въобще не е
упражнено, съответно липса правен интерес от предявяване на посочените искове,
с които да се оспорва законосъобразността на последното.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да допълни, че
по принцип трудовото правоотношение продължава да съществува, ведно с всички
права и задължения на страните, щом като не е упражнено правото то да бъде
прекратено. Отправяйки волеизявление за прекратяването му обаче и в зависимост
от избрания начин на прекратяване, то трудовото правоотношение се прекъсва,
като релевантият краен момент определя нормата на чл. 335, ал. 2 КТ, от който
момент започва да тече срокът за неговото оспорване /по арг. от чл. 358, ал. 2,
т. 1 КТ/.
При тези мотиви обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 278 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260100/04.09.2020 г. по гр. дело № 4683/2019 г. по описа на Районен съд -
Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
|
Председател: |
Членове: 1 2 |
|
|
|