РЕШЕНИЕ
№ 1964
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20243110108259 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищецът Н. М. М. твърди, че с ответника И. Г. Б. са сестри и единствени
наследници на М. И. М., починала на 07.02.2023 г. /тяхна майка/.
Излага, че техните баба и дядо по майчина линия – И. П. И., починал на
13.12.2008 г., и Н. И. И., починала на 17.06.1980 г., по време на брака си са
придобили чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 18.03.2010 г., с адрес: гр. *******, намиращ се на ет.
4 в сграда с идентификатор ********.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1,
площ: 63.26 кв. м., прилежащи части: таван и 5.11 % идеални части от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
********, ********, под обекта – ********, ********, над обекта – няма.
След смъртта си Н. И. И. оставила за наследници своя съпруг И. П. И.,
както и две дъщери – М. И. М. и Ж. И. П., които се явяват и единствени
наследници на починалия на 13.12.2008 г. И. П. И..
На 18.11.1991 г. И. П. И. дарил на ответницата собствената си ½ идеална
част от гореописания имот, а М. И. М. й дарила ¼ идеална част от същия.
На 31.03.2010 г. И. Г. Б. дарила на съпруга си Л. Л. Б. ¾ идеални части от
1
гореописания недвижим имот с нотариален акт, вписан под № ******* г. на
СВ-Варна.
Ищцата поддържа, че с извършеното дарение М. И. М. е накърнила
запазената й част от наследството. Уточнява, че в наследствената маса на М.
И. М. не е имало друго имущество нито задължения.
Отправя искане до съда за възстановяване запазената част от
наследството на М. И. М., починала на 07.02.2023 г., като се намали
дарението, извършено в полза на ответника с Нотариален акт № ******* г. на
нотариус при ВРС, имащо за предмет ¼ идеална част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект от 18.03.2010 г., с адрес: гр. *******, намиращ се на ет. * в сграда с
идентификатор ********, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1,
площ: 63.26 кв. м., прилежащи части: таван и 5.11 % идеални части от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
********, ********, под обекта – ********, ********, над обекта – няма; до
размера на запазената й 1/3 идеална част.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на иска.
Признава всички изложени в исковата молба фактически твърдения.
Навежда доводи, че с процесното дарение не е накърнена запазената
част на ищцата от наследството на М. И. М., тъй като последната не е била
собственик недвижимия имот, предмет на дарението. Заявява, че през 1982 г.
майката на страните е извършила отказ от наследството на Н. И. И., вписан в
особената книга, водена от ВРС. Поради изложеното същата не е придобила
собствеността върху предмета на извършеното дарение и последното не е
породило вещно-прехвърлителен ефект.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Наследодателят е свободен да се разпорежда с притежаваното от него
имущество, но същият не може да накърнява запазената част на своите
низходящи, родители и съпруг със завещателни разпореждания или чрез
дарение /арг. от чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 29 ЗН/. В противен случай
наследниците с признато от закона право на запазена част могат да искат
намаляване на извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания
до размера, необходим за нейното допълване /чл. 30 ЗН/. Претенцията по чл.
2
30 ЗН може да бъде предявена в рамките на делбеното производство или
самостоятелено от наследника, чиято запазена част е накърнена, срещу
облагодетелстваното от завещателно разпореждане или дарение лице,
получило имущество, стойността на което надхвърля разполагаемата част от
наследството.
В случая ищецът поддържа, че е накърнена запазената му част от
наследството на М. И. М. посредством извършеното от последната дарение на
¼ идеална част от подробно описания по-горе недвижим имот, на което
ответната страна противопоставя възражение, че имотът предмет на
дарението въобще не е бил част от имуществото на общия на страните
наследодател.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
1) че И. П. И. и Н. И. И. по време на брака си са придобили чрез договор за
покупко-продажба процесния недвижим имот; 2) че Н. И. И. е починала на
17.06.1980 г., като е оставила следните наследници по закон: И. П. И. /съпруг/,
М. И. М. и Ж. И. П. /дъщери/; 3) че И. П. И. е починал на 13.12.2008 г., като е
оставил следните наследници по закон: М. И. М. и Ж. И. П. /дъщери/; 4) че на
18.11.1991 г. И. П. И. е дарил на ответницата И. Г. Б. ½ идеална част от
процесния имот; 5) че на 18.11.1991 г. е сключен договор за дарение между М.
И. М., в качеството на дарител, и ответницата, в качеството на дарен, с
предмет ¼ идеална част от процесния имот; 6) че М. И. М. е починала на
07.02.2023 г., като нейни единствени наследници са страните в настоящото
производство; 7) че към момента на смъртта си М. И. М. не е притежавала
други имуществени права и не е имала задължения; 8) че на 31.03.2010 г. е
сключен договор за дарение между ответницата, в качеството на дарител, и Л.
Л. Б., в качеството на дарен, с предмет ¾ идеални части от процесния имот.
Видно от приложеното към отговора на исковата молба удостоверение
/л. 54/, на 15.06.1982 г. е вписан заявеният от М. И. М. отказ от наследството
на Н. И. И.. Действителността на отказа не се оспорва от ищцата, като спорът
между страните е съсредоточен върху правните последици от същия.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което
има ретроактивно действиe – от момента на откриване на наследството.
Приемането може да бъде изрично – с писмено заявление до районния съд, в
района на който е открито наследството, или мълчаливо – чрез извършване на
действие, което несъмнено предполага намерението на призованото към
наследяване лице да приеме наследството, или когато то укрие наследствено
имущество /чл. 49 ЗН/. Призованият към наследяване наследник може да се
откаже от наследството по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН – с изрично писмено
изявление до районния съд, като отказът подлежи на вписване в особената
книга, водена от съда. Отказът от наследство е едностранен акт, който за
разлика от приемането, може да бъде извършен само изрично, и не може да
бъде оттеглен. Законът не предвижда срок за извършването му, като то е
допустимо до момента, в който наследството бъде прието. Когато наследникът
се откаже от наследството, се счита, че не е имал никога право върху него и не
може вече да го приеме. Лицето, отказало се от наследството, се изключва от
3
кръга на законните наследници, като неговата част от наследството уголемява
дяловете на останалите наследници /чл. 53 ЗН/.
В случая по делото по категоричен начин се установява, че
наследодателят на страните М. И. М. е извършила отказ от наследството на
своята майка Н. И. И.. Следователно М. М. не придобила по силата на
наследствено правоприемство част от включения в наследствената маса на Н.
И. недвижим имот. В този смисъл и извършеното през 1991 г. от същата
дарение в полза на ответницата И. Б. не е породило целения вещно-
прехвърлителен ефект. Предвид изложеното и доколкото дарената ¼ идеална
част въобще не е била част от имуществото на М. М., с дарственото
разпореждане не е могла да бъде накърнена запазената част на ищцата от
нейното наследство. С оглед неоттегляемостта на отказа от наследство
последвалото дарение не би могло да отмени неговите последици.
Ирелевантни са наведените от страните твърдения в рамките на
воденото помежду им производство по съдебна делба, касаещи правния ефект
на извършения отказ от наследство и същите не обвързват съда.
Поради изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от ответника изрично
искане в полза на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, срещу И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената част от наследството
на М. И. М., починала на 07.02.2023 г., като се намали дарението, извършено в
полза на ответника с Нотариален акт № ******* г. на нотариус при ВРС,
имащо за предмет ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от
18.03.2010 г., с адрес: гр. *******, намиращ се на ет. 4 в сграда с
идентификатор *********, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1,
площ: 63.26 кв. м., прилежащи части: таван и 5.11 % идеални части от общите
части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
********.1.24, ********.1.22, под обекта – *********, ********, над обекта –
4
няма; до размера на запазената й 1/3 идеална част.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ НА И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ
2000 /две хиляди/ лева, представляваща извършени в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5