О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 694, 23.03.2023г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 23.03.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 230 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е образувано в АдмС Бургас на 09.02.2023г. по
жалба на Н.И.В. против мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Бургас да
се произнесе по нейно заявление с вх. № ЕД-4109-(28) от 12.01.2023г. с искане
да ù бъде издадена виза за проектиране в ПИ № 070709.825.417 по КККР на
град Бургас.
Жалбата е била
подадена чрез Община Бургас и изпратена в АдмС Бургас заедно с цялата преписка.
В мотивите си към
разпореждане № 910/27.02.2023г. съдът е коментирал, че жалбата е била подадена
преди изтичане на едномесечния срок за произнасяне, установен в чл.140, ал.7,
изр.3 от ЗУТ, като е прието, че само на това основание същата не се явява
недопустима. Разпоредил е да се изиска от задължения орган информация дали в
законоустановения срок е налице произнасяне по искането.
На 13.03.2023г. по
делото е постъпило писмо от Главния архитект на Община Бургас, с което се
изпраща Решение № 94-01-2974(2) от 06.03.2023г. на архитект Г.Д.– Главен
експерт отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Бургас, в което по посоченото по – горе заявление е
постановен изричен отказ за издаване на виза за проектиране. Към решението е
приложена Заповед № 2749/12.08.2022г. на Главния архитект на Община Бургас, с
която на основание §1, ал.4 от ЗР на ЗУТ е делегирал правомощия по ЗУТ на
различни длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектанска
правоспособност, респ. такива, имащи необходимия стаж за придобиването
ù.
Съдът,
след като се съобрази със задължението си служебно да следи за допустимостта на
образуваното производството, установи следното :
Считано
от 29.11.2019г. до края на месец ноември 2020г. между жалбоподателката Н.В. ***
е водена кореспонденция във връзка с многобройни искания на жалбоподателката.
Жалбоподателката твърди, че е наследник на Н. Н. (нейна баба), на Й.К.Н.(неин
дядо), както и на баща си И.К.. Първоначално твърди, че баща ù бил
построил къща в село Долно Езерово, а впоследствие твърди, че строежът бил
извършен от нейния дядо. Изпращала е запитвания с искане да разбере историята
на имота и дали бащата/дядото е имал основание да извърши строежа.
Служебно
било изготвено удостоверение за наследници, според което жалбоподателката е
дъщеря на И.Й.К., починал на 29.04.1985г., който е син на Н. Г. Н., починала на
12.01.1981г.
При
справка в архива било установено, че се съхранява типов договор от 06.05.1961г.
за отстъпване на право на строеж върху държавна земя в полза на Й.К.Н.. В
разписния списък към регулационния план от 1990г., за имот с пл. № 205, за
който бил отреден УПИ ІІІ, било записано „наследници Й.К.К.“. В разписния
списък към регулационния план от 1966г. за имот с пл. № 220, за който били
отредени парцели ІV и V, кв.35, за собственик бил записан „СНС“, а за парцел V
– Й.К.Н.като получател на право на строеж.
Изготвен
бил Констативен протокол № ДЕ-43/18.12.2019г., в който двучленна комисия
обективирала резултатите от посещение на имота на място – в УПИ ІІІ-205, кв.27
по плана на кв.Долно Езерово на град Бургас, ПИ № 07079.825.417 по КККР, няма
сгради. Приложен е и снимков материал.
С
писмо изх. № ЕД-4103(8) от 16.01.2020г., изходящо от арх. Д.Е.,
жалбоподателката е уведомена, че всички документи по преписката били изпратени
на Директора на Дирекция „Управление на общинската собственост“, поради
обстоятелството, че по кадастралния план от 1990г. и по сега действащата КК
имало нанесена сграда, североизточният ъгъл на която попадал върху имотната
граница.
Изготвено
е удостоверение за наследниците на Й.К.Н., починал на 08.08.1968г., който е
съпруг на Н. Н., баща на И.Й.К. и дядо на жалбоподателката.
На
18.02.2020г. Ж.Д.– Директор на Дирекция „УОС“ изпратил до жалбоподателката
писмо, в което описал вече установените обстоятелства и посочил от правна
страна, че наследниците на Й.К.Н.не са собственици на имота, а притежават право
на строеж. Земята била преминала в собственост на Община Бургас на основание
§42 от ЗИД на ЗОС.
Описаното
в предходния пункт писмо било изпращано неколкократно на жалбоподателката.
След
като били открити документи, чрез които жалбоподателката разбрала, че нейният
дядо бил построил къща по силата на отстъпено му право на строеж върху държавна
земя, започнала да поставя питания какви документи ще бъдат необходими на нея и
на останалите наследниците, за да се възползват от правото на строеж; какви
планове били одобрявани; защо била изменяна площта на имота; ще бъдат ли
обезщетени и пр. Заявено е било искане за издаване на удостоверение за
идентичност на имотите по отменения и действащия план.
Подавани
са и няколко жалби до Кмета на общината с оплакване, че не била получила в срок
отговор на поставените въпроси.
С
писмо от 21.10.2020г. жалбоподателката поискала да ù бъде издадена
комбинирана скица. Молбата ù е удовлетворена и исканата скица ù
била изпратена с писмо от 11.11.2020г.
На
03.12.2020г. жалбоподателката подала молба с вх. № 94-01-39008 до Главния
архитект на Община Бургас със следното съдържание : като внучка и наследник на
суперфициара Й.Н., тя имала право да възстанови къщата, каквато към момента не
съществувала в имота. Била наследила правото на строеж, което тя и останалите
наследници желаели да реализират и след като построят къщата, щели придобият
собствеността върху постройката. Заявява искане за издаване на виза за
проектиране, която да послужи на нея и останалите наследници да изготвят
строителен план за възстановяване на сградата, съобразен с действащия устройствен
план. Посочено е, че се касае за УПИ ІІІ-2052, кв.27, ПИ № 07079.825.417 по КК,
намиращ се на административен адрес ул. Георги Дълбошки 33.
На
08.01.2021г. Главният архитект на Община Бургас се произнесъл по молбата с
писмо, изпратено до жалбоподателката и до Ж.Д.– Директор на Дирекция „УОС“. В
писмото се посочва, че според действащия застроителен и регулационен план,
одобрен през 1990г., за УПИ ІІІ-205, кв.27, се предвиждало ново свободно
застрояване, а сградата, нанесена в недействащия кадастрален план от 1990г.
като едноетажна паянтова жилищна сграда и съответстваща на сграда с
идентификатор № 07079.825.417.1, не била предвидена за запазване като елемент
от плана за застрояване. От Директора на Дирекция „УОС“ е изискано становище
дали да бъде издадена виза за проучване и проектиране в посочения УПИ.
Кметът
на Община Бургас назначил комисия, която се произнесла в протокол, съставен на
28.04.2021г. Изложени са мотиви и е взето решение в два пункта със следното
съдържание : 1/ Не са данни за реализиране на учреденото право на строеж в
полза на Й.К.Н.(наследодател на жалбоподателката) за изграждане на жилищна
сграда в петгодишния срок от учредяването му, поради което същото било погасено
по давност в полза на собственика на земята; 2/ Не били налице основанията за
удовлетворяване на искане с вх. № 94-01-39008/03.12.2020г. на жалбоподателката
за издаване на виза за проектиране с цел възстановяване на нанесена в КК на
града сграда с идентификатор № 07079.825.417.1 в УПИ ІІІ-205, кв.27, по плана
на кв. Долно Езерово, град Бургас.
На
12.01.2023г. жалбоподателката подала до Главния архитект на Община Бургас
последващо искане за издаване на виза за проектиране в същия имот. Приложила
към молбата документи във връзка с учредяване и реализиране на правото на
строеж от нейния дядо.
На
27.01.2023г. жалбоподателката подала до АдмС Бургас чрез Община Бургас жалба
срещу мълчаливия отказ по молбата по предходния пункт. Делото е образувано в
АдмС Бургас на 09.02.2023г.
На
06.03.2023г. архитект Г.Д.– Главен експерт отдел „Устройствено планиране и
архитектура“, Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас,
постановил решение № 94-01-2974(2), с което отказал издаване на виза за
проектиране, съобразно заявление вх. № ЕД-4109/28/12.01.2023г.
Издателят
на решението от 06.03.2023г. бил с предоставени по реда на §1, ал.4 от ДР на
ЗУТ функции чрез заповед № 2749/12.08.2022г. на Главния архитект на Община
Бургас, раздел ІV, т.1.
С
оглед изложените по – горе фактически обстоятелства, съдът приема, че жалбата
срещу мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Бургас да се произнесе по
подаденото от жалбоподателката заявление от 12.01.2023г. е недопустима и това е
така по следните съображения :
Съгласно
чл.140, ал.1 от ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице може да подаде
заявление за издаване на виза за проектиране. В ал.2 е разяснено както
представлява визата за проектиране, а в следващите ал.3-5 е указано за какви
случаи на строителство се издава визата. В чл.140, ал.7 от ЗУТ е уредена
компетентността за издаване на визата за проектиране – от главния архитект на
общината в общия случай, а срокът за издаване е един месец от постъпване на
заявлението по ал.1.
От
данните по преписката, описани подробно по – горе, е видно, че жалбоподателката
е подала две молби за издаване на виза. Първата – на 03.12.2020г., а втората –
на 12.01.2023г. И двете искания са били отправени до компетентния по чл.140,
ал.7 от ЗУТ орган. Без значение е в случая, че със заповед от 12.08.2022г. Главният
архитект на Община Бургас делегирал по реда на §1, ал.4 от ДР на ЗУТ правомощия
на други длъжностни лица от общинската администрация. Титуляр на задължението
по чл.140 от ЗУТ продължава да бъде Главният архитект, независимо от
делегирането на правомощия, и отправената до него молба за виза поражда
задължения именно за него да се произнесе по молбата. Делегацията не отнема
предоставените му от закона правомощия и той е в правото си и сам да постанови
административен акт, за издаването на който вече е делегирал
другиму правомощия Делегиращият орган си
правото си и сам да издаде акт, независимо от факта на предоставянето на
правомощия в определен обем на друг орган – така ТР № 4/22.04.2004 г.
на ОС на съдиите от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 4/2002 г.; решение
№ 9463 от 19.06.2019 г., постановено по административно дело № 13360/2018 г. на
ВАС, II о.; определение № 6592 от 18.05.2018 г., постановено по административно
дело № 6036/2018 г. на ВАС, IV о.
Следва
да се уточни, че молбата от 03.12.2020г., както и тази от 12.01.2023г., не са
по чл.140а от ЗУТ с искане за предоставяне и на изходните данни, необходими за
проектирането и присъединяването към мрежите на техническата инфраструктура.
По
молбата от 03.12.2020г. липсва произнасяне по същество. Няма данни Главният
архитект да е процедирал по реда на чл.30 от АПК и да е давал указания за
отстраняване на нередовности по искането, респ. да е прекратявал
производството, нито пък производството да е било спирано на някое от
основанията, очертани в чл.54, ал.1, т.1-6 от АПК. Следователно за Главния
архитект е бил важим срокът по чл.140, ал.7 от АПК за произнасяне по искането.
Срокът изтекъл на 04.01.2021г., без в този срок да е налице произнасяне по
молбата, следователно са приложими правилата на чл.58 от АПК и съдът приема, че
Главният архитект е формирал мълчалив отказ за издаване на искания от
жалбоподателката акт. Без значение са последващите действия на Главния
архитект, извършени след изтичане на срока за произнасяне, като с писмото от
08.01.2021г. поискал съдействие от Дирекция „УОС“.
Според
чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от
изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. В преписката няма данни формираният по молбата от 03.12.2020г. отказ
да е бил обжалван от жалбоподателката. При извършената служебна проверка в
деловодната система САС, поддържана от АдмС Бургас, съдът не установи
настоящата жалбоподателката да е била жалбоподател и по друго дело. Във всички
случаи АдмС Бургас е бил компетентен да се произнесе по жалба срещу мълчалив
отказ по ЗУТ, предвид разпоредбата на чл.215, ал.1 от АПК. Следователно
мълчаливият отказ е влязъл в сила на 05.01.2021г.
При
тези данни последващата молба на жалбоподателката за издаване на виза за
проектиране, т.е. със същия предмет, е била недопустима с оглед разпоредбата на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, според която една от предпоставките за допустимост на
административното производство е да не съществува в правния мир влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
И
двете искания за издаване на виза за проектиране са с идентичен предмет.
Съдържанието на искането предопределя
предмета на акта, като в тази връзка отказът, изричен или мълчалив, се формира само когато актът се
издава по искане на заинтересовано лице. При
недопустимост на второто искане административният орган не е дължал произнасяне
по същество, респ. не се формира мълчалив
отказ като годен предмет на оспорване пред съда, защото мълчалив отказ се формира по допустимо
искане и след изтичане на съответен срок, в който органът дължи произнасяне по
същество. При липсата на мълчалив отказ жалбата
на Н.В. се явява процесуално недопустима и на основание чл.159,
т.1 от АПК следва да бъде оставена без
разглеждане.
Съдът
не следва да обсъжда постановения на 06.03.2023г. изричен отказ, като в тази
връзка и само за пълнота намира за необходимо да отбележи следното : Ако
производството по жалбата срещу мълчаливия отказ по молбата от 12.01.2023г.
беше допустимо, т.е. не беше налице пречката по чл.27, ал.1, т.1 от АПК, то
произнасянето на сезирания орган извън срока по чл.140, ал.7 от АПК би довело
до приложението на чл.58, ал.3 от АПК, имащ следното съдържание : „Когато по
административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна“. Не
така би стоял въпроса, ако органът се беше произнесъл в едномесечния срок по
чл.140, ал.7 от АПК, тъй като жалбата беше подадена преждевременно – преди
изтичане на срока за произнасяне, в който случай съдът следваше да прекрати
образуваното по жалбата съдебно производство и жалбоподателката следваше да
упражни правото си на жалба срещу изричния отказ, но само ако той беше
постановен в срок. По сходни случаи е налице произнасяне на ВАС по следните
дела : решение № 12767 от 27.11.2015 г., постановено по административно
дело № 9363/2014 г., 5-членен с-в; решение № 14036 от 15.11.2018 г.,
постановено по административно дело № 3989/2018 г., II о.; определение №
9517 от 11.07.2018 г.,, постановено по административно дело № 8363/2018 г., II
о.; определение № 1306 от 7.02.2023 г., постановено по административно дело №
1006/2023 г., II о.; определение
№ 13781 от 12.11.2018 г., постановено по административно дело № 13018/2018 г.,
I о.
В
обобщение, жалбата като недопустима, следва да се остави без разглеждане по
реда на чл.159, т.1 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно
производство – да се прекрати.
Ръководен
от гореизложените съображения, Административен съд гр.Бургас, ХХІІІ-ти състав
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.159, т.1 от АПК жалбата, подадена от Н.И.В. против мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Бургас да
се произнесе по нейно искане вх. № ЕД-4109 (28) от 12.01.2023г. да ù
бъде издадена виза за проектиране в ПИ № 07079.825.417 по КККР на град Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 230/2023 г. на
Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на жалбоподателката.
С Ъ Д И Я :