Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1024
гр. Пловдив, 12.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 422/2018г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 241001-F284444/20.01.2017г. на Директора на Дирекция "Обслужване"
при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 180, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „Брандис“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. "Крушево"
№ 3, представлявано от Г.С.Б., ЕГН **********, е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 500 лева /петстотин лева./ за извършено административно нарушение
по чл. 180, ал.2, вр. ал. 1, чл. 86, ал. 1, и ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Брандис“ ЕООД обжалва издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закони по изложени в жалбата съображения. Счита,
че коректното прилагане на материалния закон налага нарушението да бъде
квалифицирано по чл. 180, ал.3 ЗДДС.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
редовно призована, изпраща процесуален представител, който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага
съображения в тази насока.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена на 29.12.2017г.
по делото не е приложена обратна разписка за връчено НП. Възиваемата страна и
не прилага такава, като не прави възражение за недопустимост на жалбата. Поради
липса на информация за датата на връчване на НП настоящия състав приема че
жалбата е в срок и следва да бъде разглудана по същество. Същата изхожда от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.09.2016г. жалбоподателя е подал заявление
с Вх.№163911605905159 в ТД Пловдив на НАП за регистрация по ЗДДС. Във връзка с
подаденото заявление от служители на ТД Пловдив на НАП е извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства от
значение за регистрация по ЗДДС. За резултатите от проверката е изготвен
Протокол с №********** от 27.09.2016г., според който протокол за периода
01.08.2015г. – 31.07.2016г. дружеството жалбоподател е достигнало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер от 52 325,85 лв. и е
следвало да подаде заявление за регистрация до 14.08.2016г., което обаче не е
сторено. Въз основа на резултатите от извършената проверка, дружеството е
регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС с №160421605970357 от
27.09.2016г., считано от 12.10.2016г.
На 07.11.2016г. на жалбоподателя е връчено
ИПДПОЗЛ с Изх.№163911605905159-2 от 04.11.2016г., в отговор на което в ТД
Пловдив на НАП са представени множество документи от жалбоподателя. За резултатите
от проверката е изготвен Протокол с №********** от 07.12.2016г. Според Протокол
с №********** от 07.12.2016г., за периода 01.10.2016 – 11.10.2016г.
жалбоподателя извършва
облагаеми доставки на обща стойност от 115,90 лв., в която е включен ДДС в общ
размер от 19,32 лв. Ако бе регистрирано по ЗДДС, „Брандис“ ЕООД би следвало да
начисли ДДС за извършените облагаеми доставки, като издаде данъчен документ
(фактура), посочи данъка на отделен ред в документа (фактурата), включи размера
на данъка в справката-декларация (СД) за съответния данъчен период (месец 10.2016г.)
и посочи документа в дневника за продажбите (ДП) за периода. Освен това, СД и
ДП за периода е следвало да бъдат подадени в ТД Пловдив на НАП до 14.11.2016г.
включително. Според чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не
е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена. При това положение и съгласно правилото на чл.53, ал.2 от
Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) е определен размерът на включения ДДС
в сумата от 115,90 лв., възлизащ на 19,32 лв.
На 07.12.2016г. се съставя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с №F284444, с който неначисляването на ДДС за периода 01.10.2016 – 11.10.2016г. от страна на „Брандис“ ЕООД се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180,
ал.1, във връзка с чл.86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС. По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено
процесното НП.
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против „Брандис“ ЕООД, за това, че като данъчнозадължено по ЗДДС лице не е
начислило ДДС в размер на 19,32лв. по облагаеми доставки, извършени за данъчен
период 01.10.2016 – 11.10.2016г. когато
лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок въпреки че е било длъжно. В НП било отразено че при
извършена проверка е установено, че за периода 01.08.2015г. - 31.07.2016г. е
реализиран оборот в размер на 52 325,85лв., формиран от осъществяваната
търговска дейност и лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС до 14.08.2016г., но същото е подадено на 13.09.2016г. Лицето било
регистрирано по ЗДДС считано от 12.10.2016г. Нарушението било квалифицирано по
сходен начин с издадения АУАН. На основание чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
По делото е разпитан като свидетел
актосъставителя Б.Г. който подкрепя отразеното в съставения от него АУАН и
разказва как е било установено нарушението и как е протекла процедурата по
съставянето на акта. На въпроса дали е от страна на жалбоподателя е бил
начислен дължимия ДДС преди да бъде съставен АУАН свидетеля отговори че не може да бъде сигурен защото в системата се
отразява общата сума а дори и да е бил начислен пак е извършил нарушение, но
основанието за акта щяло да бъде друго.
Така изложените фактически положения, при
които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Б.Г., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те
са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Въз основа на така установена фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС,
регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение
размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления
данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на
алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не
е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
А според чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по
ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
В случая, като доказателства по делото са приети
заверени копия на справка-декларация за периода месец октомври 2016г.; заверено
копие на дневниците за покупките за периода месец 10.2016г.; заверено копие на
дневниците за продажбите за периода месец 10.2016г.; заверено копие на
уведомление за приемане на справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и
дневника за продажби за месец 10.2016г. с Вх.№ 16003135068 от 03.11.2016г.
Видно от посочените документи, за периода 01.10.2016 – 11.10.2016г. жалбоподателят начислява ДДС в
общ размер от 19,32 лв. за осъществени продажби на обща стойност от 115,90 лв.
Начисляването на данъка за периода месец
октомври 2016г. е направено преди изтичането на 6 месеца (април 2017г.) от края
на месеца (ноември 2016г.), в който данъкът за месец октомври 2016г. е следвало
да бъде начислен, поради което е налице хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.
Видно от материалите по делото „Брандис“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС от
12.10.2016г. и преди да е изтекъл 14 дневния срок следващ съответния данъчен
период, в този случай до 14.11.2016г., на 03.11.2016г. е начислило ДДС, след
като вече е било регистрирано по ДДС.
Освен това, подаването на справката-декларация и
отчетните регистри за периода месец 10.2016г. в ТД Пловдив на НАП е направено
на 03.11.2016г. или преди съставянето на АУАН с №F284444 от 07.12.2016г. Съответно, за административнонаказващия орган е
налице обективна възможност да извърши преценка на всички относими към
разглеждания случай обстоятелства и да извърши правилна квалификация на
деянието на жалбоподателя, а именно, че е налице хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС. /В този смисъл Решение № 1203 от 28.05.2018г. на Административен съд
Пловдив, 23 св. по дело № 1090 по описа на съда за 2018г./
Посоченото обаче не е направено, поради което
настоящият състав на съда намира, че процесното НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички
налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обуславят
незаконосъобразността на НП и представляват самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 241001-F284444/20.01.2017г. на Директора на Дирекция "Обслужване"
при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 180, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „Брандис“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. "Крушево"
№ 3, представлявано от Г.С.Б., ЕГН **********, е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 500 лева /петстотин лева./ за извършено административно нарушение
по чл. 180, ал.2, вр. ал. 1, чл. 86, ал. 1, и ал. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.