О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./27.06.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 701 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.629а от ТЗ, образувано е по искова молба
с правно основание чл.625 от ТЗ от „Мари Хаус“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски,
КК „Златни пясъци“, хотел „Палма“, тяло Б, ет.4, ап. Б42 за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Инглиш
Вилидж“ ООД, в която е направено искане за допускане
на обезпечение чрез налагане на предварителни обезпечителни мерки „назначаване на временен синдик на
длъжника“, „спиране на производството”
по в.т.д. №686/2017г. по описа на ВОС, с предмет на обжалване на решение,
постановено по гр. дело №840/2016г. по описа на ВРС, „общ запор и възбрана“ на основание чл.629а, ал.1, т.1, т.3, т.4
от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че че молителят е кредитор на „Инглиш
Вилидж“ ООД, гр.Варна, като общия размер на вземането
му възлиза на 271 326,96лв. Твърди се още, че липсата на
плащане на ликвидното и изискуемо вземане по съответното
споразумение, представляващо
търговска сделка, се дължи на
неплатежоспособността на ответника. В условие на евентуалност твърди, че е налице
и предвидената в чл.608, ал.2 от ТЗ презумпция, че длъжникът не е в състояние да изпълни
свои изискуеми парични задължения, тъй като не
е заявил за обявяване в Търговския регистър на годишните
финансови отчети на дружеството за последните три
години, за периода от 2011г. до настоящия
момент. Претендира се молителят да бъде конституиран като кредитор по делото
за откриване на производство по несъстоятелност и да се установи
състоянието на неплатежоспособност на дружеството длъжник. По отношение
на исканата обезпечителна мярка се излага, че ще се затрудни осребряването на
масата на длъжника, а влязлото в сила осъдително решение ще увреди кредиторите.
По изложените
съображения за молителя се е породил правния интерес от депозирането на искане
по чл.629а от ТЗ и моли съда да постанови определение за допусне исканите
обезпечителни мерки.
СЪДЪТ, като прецени наведените в молбата твърдения и
приложените към нея писмени доказателства и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл.629а предвижда, че преди да
постанови решението си по молбата за откриване на производството по несъстоятелност,
ако това се налага за запазване на имуществото на длъжника, по искане на
кредитор или служебно съдът по несъстоятелността може да допусне налагането на
предварителни обезпечителни мерки. Интерес от налагането на обезпечителна мярка
е налице, когато съществува реална опасност от разпиляване или унищожаване на
имуществото на длъжника, респективно същият да го укрива, която опасност
застрашава интересите на кредиторите си. Обезпечителните мерки се допускат не
само да се запази имуществото на длъжника, но и за постигане на целите посочени
в чл.607 от ТЗ на производството по несъстоятелност, а именно справедливо
удовлетворяване на кредиторите, като без обезпечението ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата им.
При съобразяване на
горните постановки, настоящата съдебна инстанция намира, че молбата за
откриване на производство по несъстоятелност е допустима, същата е предявена от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Кредиторът е от кръга на лицата,
които имат право да поискат допускане на предварителните обезпечителни мерки.
Представени са убедителни
писмени доказателства за възникване на задълженията на длъжника, анализирани на
основание чл.629 а от ТЗ.
Съдът при преценка
необходимостта от налагането на обезпечителни мерки, съобрази, че по делото
няма данни за действия на длъжника, които да имат за цел разпиляване или
унищожаване на неговото имущество. Дори и органния
представител, който е един и същ и за кредитора и длъжника Мария Петрова Гудкова не твърди да са налице такива увреждащи прояви. Следователно
налагането на една тежка мярка, като назначаването на временен синдик и
ограничаване правомощията на органите на дружеството е фактически и правно
неоправдана. По същите съображения не може да се заключи, че на този етап от
производството има основание да се запорира и възбранява имущество на длъжника, като отново следва да се
наблегне, че липсват каквито и да е конкретни фактически твърдения, както и
доказателства, които да ги подкрепят за
увреждане и разпиляване.
Неоснователно е и
искането на спиране на производството по в.т.д. №686/2017г. по описа на ВОС, образувано
по въззивна жалба срещу решение, постановено по гр.
дело №840/2016г. по описа на ВОС, с което е уважен предявен иск с правно
основание 79, ал.1 от ЗЗД от Роман Игоревич Еременко срещу длъжника „Инглиш Вилидж“ ООД за заплащане на сумата от 21420.00лв., частичен
иск от 68000.00лв., съставляваща непратено възнаграждение по договор за
управление на търговско дружество от 19.01.2009г. и допълнително споразумение.
На първо място
нормата на чл.629а, ал.1 от ТЗ не предвижва спиране на съдебни производства
срещу длъжника, като предварителна обезпечителна мярка преди откриване на
производството по несъстоятелност, а само спиране на изпълнителните такива. Съдебните
производства по имуществени граждански и търговски дела се спират при откриване
на производството по несъстоятелност на основание чл.637, ал.1 от ТЗ и се
възобновяват при условията на чл.637, ал.3 от ТЗ.
От друга страна упражняването
на правото на ищеца да защити свои права чрез искова защита преди откриване на
производството по несъстоятелност, в случая с иск за реално изпълнение не
представлява такова действие, което води до разпиляване и увреждане имуществото
на длъжника и не застрашава интересите на кредиторите по несъстоятелност, в
това число и молителя. Наличието на влязло в сила осъдително решение по
отношение на длъжника няма да наруши на реда на удовлетворяване на всички
кредитори, посочен в чл.722 от ТЗ. Просто ще осигури на ищеца Еременко съдебна установеност на вземането му срещу
длъжника и в случай, че бъде предявено в сроковете чл.685, ал.1 от ТЗ и чл. 688
от ТЗ, то ще има място в списъците в реда, който му е отреден с оглед наличието
или на привилегии и обезпечения. Предявяването на съдебно установено вземане е правомерно
упражняване на права, което изключва увреждане или застрашаване интересите на
кредиторите, на които им е осигурена достатъчна защита в ТЗ.
С оглед изложеното
съдът намира, че искането за допускане на тези обезпечителни мерки е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Мари Хаус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Приморски, КК „Златни пясъци“, хотел „Палма“, тяло
Б, ет.4, ап. Б42 за допускане на обезпечение по отношение на длъжника „Инглиш Вилидж“ ООД чрез налагане
на следните предварителни обезпечителни мерки: „назначаване на временен синдик на длъжника“, „спиране на производството” по в.т.д. №686/2017г. по описа на ВОС,
с предмет на обжалване на решение, постановено по гр. дело №840/2016г. по описа
на ВРС, „общ запор и възбрана“ на
основание чл.629а, ал.1, т.1, т.3, т.4 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в 7 – дневен срок, който за молителя и длъжника тече от датата на връчване
на съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ВРЪЧИ С ПРИЛОЖЕНИЕ №9 на молителя, а
на ответника по молбата след назначаването на адвокат – за особен представител.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/