Определение по дело №344/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 247/04.07.2023г. по ЧНД № 344/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Г.И.Т., в която твърди, че изтърпява
наказание в Затвора гр.Сливен от 25.01.2022г. по две присъди. Първата
присъда с наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца е изтърпяла, а
по втората е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание една
година лишаване от свобода. Твърди, че са налични данни за поправянето й и
по-точно – добро поведение и спазване на правилата в затвора. Моли да бъде
освободена условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание.
Прокурорът намира молбата на осъдената Т. за неоснователна, тъй като
не били изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК -
осъдената изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание
Лишаване от свобода, но не били налице категорични доказателства за
поправянето й по време на престоя в затвора. От становището на Началника
на Затвора Сливен и от писмените доказателства по делото се установявало,
че лишената от свобода трудно се адаптирала към изискванията и правилата в
затвора, което е довело до затрудняване на двустранния процес на
сътрудничество, както и до задържане на промяната на осъдената до нивото, с
което е постъпила в затвора. Констатирано е повишаване на риска от рецидив
от 56т. на 64т., в границите на среден риск от рецидив, като са отчетени
промени в негативен аспект в разделите Трудова заетост, Мисловни умения и
поведение, и нагласи. Установено е, че осъдената не е дала доказателства за
своето поправяне и не са изпълнени залегналите цели в индивидуалния план
за работа с лишената от свобода, свързани с трайна промяна на мисленето и
поведението. Пледира за оставяне без уважение на молбата на осъдената за
условното й предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Началника на Затвора - Сливен в
съдебно заседание изрази становище, че липсват доказателства за поправяне
на осъденото лице, което е една от основните предпоставки за допускане на
условното й предсрочно освобождаване. Посочва, че л.св.Т. е избрана за
групов председател, но се справя относително добре, също така се включва в
дейностите за осмисляне на свободното време, но трудно се адаптира към
изискванията, които не съвпадат с нейните убеждения, което затруднява
работата по отношение на поправянето й. Сочи, че периодично възниква
напрежение по местоживеене, има наложено наказание и не е награждавана.
Относно трудовата заетост, съобщава, че лишената от свобода привидно
изразява желание за полагане на труд, но всъщност такъв не полага, или по-
1

точно полага изключително рядко. Успешно е завършва две специализирани
програми, но не прилага наученото. Заявява повишен риск от рецидив спрямо
първоначалния, като са описани проблемните зони в становището. Моли да
бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на
л.св.Г. Т..
В съдебно заседание осъдената Т., редовно призована, се явява лично.
Твърди, че е изтърпяла 1/2 от наложеното й наказание, даже 2/3 от него.
Счита, че превенцията е в процес и прави разбор на поведението си в затвора.
Изтъква, че времето, прекарано в затвора, е напълно достатъчно и е осъзнала
вината си, и се усеща, че е променена. Посочва, че законът трябва да се
спазва и всеки следва да носи отговорност за действията си по закон. Заявява,
че в периода на остатъка от наложеното наказание в размер по-малък от 4
месеца, няма какво повече да се промени в нея. В последната си дума моли за
условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката - осъдената Г.И.Т. е на 66 години, българска гражданка, с
висше образование, омъжена. Г. Т. е осъдена с Присъда № 36/12.06.2019г. по
НОХД № 851/2018г. по описа на РС К., изменена с Решение №
260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа на ОС К., като е
намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от две
години на една година при първоначален общ размер, както и размерът на
кумулативното наказание глоба от 1000 лева на 500 лева. С присъдата, на
основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на Г. Т.
наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца по НОХД № 315/2017г.
по описа на РС К. за извършено престъпление по чл.343в ал.2, вр.ал.1 от НК,
при първоначален общ режим. Присъдата е за извършено деяние по чл.343в
ал.2, вр.ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 24.01.2022г.
Лишената от свобода Т. постъпва в затвора за първи път на 27.01.2022г.,
като от 25.01.2022г. до 09.11.2022г. е изтърпяла приведеното наказание по
НОХД № 315/2017г. по описа на РС К., а именно лишаване от свобода в
размер на 8 месеца, с прекъсване за срок от 1 месец и 15 дни.
От 09.11.2022г. търпи Присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД №
851/2018г. по описа на РС К. – 1 година лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
Към 04.07.2023г. лишената от свобода Г.И.Т. фактически е изтърпяла 7
месеца и 25 дни, от работа - 9 дни, или всичко изтърпяно – 8 месеца и 4 дни,
поради което е налице остатък в размер на 3 месеца и 26 дни.
В условията на контролирана среда осъдената Т. се показва като
личност с добри интелектуални възможности и манипулативен характер.
Предпочита да общува с лица, с подобни на нейните интереси и възгледи.
2

Осъденото лице е склонна да доминира и налага своето виждане и оценка на
ситуации и хора, което за нея е стил и форма за себеутвърждаване. Т. не
търпи чуждо мнение и критика, и се стреми да създава благоприятна
представа за себе си при всички случаи, като не се интересува от правата и
емоциите на останалите, претенциозна, своенравна и изискваща. Осъдената се
ползва с авторитет, формиран в резултат на натрапливо демонстриране на
интелектуални и образователни способности, като не умее да създава трайни
и задълбочени отношения.
През м.декември 2022г. осъденото лице е избрано за групов
председател, но се справя относително добре със задачите с помощта на
настойчивостта на служителите по корекция. При осъдената е налице
известна активност, при включването й в дейности за осмисляне на
свободното време, като участва като водещ и като зрител в тези мероприятия.
Предвид наличието на добро образователно ниво у осъдената, същата
проявява инициативност във връзка със свои идеи и проекти, които обаче не
винаги изпълнява в цялост и докрай. Към момента води клуб „Слово“ с
литературно-познавателна и граматическа насоченост, което осъществява със
съдействието на ИСДВР. Осъденото лице по време на престоя в приемно
отделение участва и завършва в програма за адаптация. През месец октомври
2022г. е включена и успешно завършва специализирана групова работа
„Насърчаване на толерантността“ на територията на затвора, но не успява и не
прилага на практика нови модели на поведение, като не приема наученото и
не проявява стремеж за развиване на личностните си компетентности.
През м.февруари 2023г. има регистрирана жалба срещу нея във връзка с
отношението й към осъдени с различен етнически произход, от което се е
породило напрежение на етническа основа.
Лишената от свобода Т. трудно се адаптира към отправяни изисквания
и правила, които не кореспондират с нейни вътрешни нагласи и убеждения. Т.
търси реализиране на собствените си очаквания и не е склонна на
компромисно ориентирани подходи в процеса на въздействие. Налице са
данни за опити за надмощие над служител, изразяващ се в това, че осъдени от
групата подават сигнал за отправени от осъдената Т. закани и заплахи за
здравето и живота на инспектор СДВР в ЗООТ „Рамануша“. Периодично по
местоживеене на осъдената възниква напрежение, породено от
обстоятелството, че същата не е склонна да се съобразява с останалите
лишени от свобода. В по-голяма част от престоя си полага усилия да спазва
реда и дисциплината, проявява внимание и предпазливост, не използва
агресия за решаване на възникнали проблеми, а по-скоро действа
манипулативно и прикрито.
Осъдената Т. има едно наложено наказание за това, че при връщане от
лечение е допуснала без разрешение на затворническата администрация
посещение от близките си по време на хоспитализацията й и е получила
хранителни продукти. Не е награждавана.
3

Осъденото лице при постъпването си в затвора заявява наличие на
трудов опит и педагогическо образование, преподавала български език и
литература. Заявява завършено висше образование, притежава СУМПС.
Привидно изразява нагласи за ангажиране с трудова дейност в условията на
затворническото общежитие. На 08.06.2022г. е подала заявление и е
назначена на работа във външна охраняема бригада „Люпиже“, но още на
същия ден отказала да изпълнява възложените й задачи, посочвайки
здравословни проблеми. На 11.07.2022г. е спряна по медицински индикации.
Не проявява особен интерес към полагане на доброволен труд. Подава
заявление за полагане на такъв за месец февруари 2023г., но не излиза да
работи. Такива заявления подава и за месеците март, април, май и юни 2023г.,
като излиза ограничено, оправдавайки се с възрастта и здравословното си
състояние. Така се установява, че за месец май 2023г. има отработени 14.5
часа доброволен труд, а за месец юни 2023г. – няма отработени часове.
Изготвени са три оценки на риска, като първоначалната оценка е 56 точки,
последващата от 23.02.2023г. – 64 точки и последната от 20.06.2023г. – 64
точки. При постъпване в затвора са идентифицирани проблемни области в
разделите „Мисловни умения“ и „Нагласи“, които съдържат фактори
подлежащи на корекция. Налице е повишаване на общата стойност на
оценката и запазване на риска в границите на среден. Отчитат се настъпили
промени в негативен аспект в раздели, които съдържат динамични фактори,
подлежащи на промяна, а именно – раздели „Трудова заетост“, „Мисловни
умения и поведение“ и „Нагласи“. Осъдената е посочила като проблеми
контакти с хора на властта, самота и чувство на депресия, като същата все
още не съумява коректно да определя житейските си проблеми, както и да
прилага правилните стратегии за решаването им. Изхождайки от оценката на
осъдената се установява едно колебливо отношение към съпътстващите
наказанието дейности, което е с повече тежест към негативните аспекти от
поведението и личността й. Осъдената прави опит да представи себе си в
позитивна светлина, но все още се нуждае от външна подкрепа и убеденост,
че това има смисъл и значение по отношението на себеразвитието й. Има
негативно отношение към повечето от осъществяваните интервенции и
желание да доминира над процесите и случващото се.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената Г.И.Т. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без
уважение. В момента тя търпи наложеното й наказание с влязла в сила на
24.01.2022г. Присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД № 851/2018г. по описа на
РС К., изменена с Решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г.
по описа на ОС К., лишаване от свобода за срок от една година, при
първоначален общ режим. Остатъкът от това наказание към 04.07.2023г. е 3
месеца и 26 дни.
4

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Т. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание една година
лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Самата промяна е сложен и динамичен силно индивидуален процес, в чиято
основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към които
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал. По този причини и имайки предвид, че
затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк
контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от
пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в
осъдените лица.
В конкретния случай, становището на затворническата администрация
е, че цялостният анализ и наблюдение над поведението на осъдената Т. и
съпътстващата документация налагат извод за наличие на значителни
съпротиви за промяна у осъдената, които трудно се повлияват от
общопенитенциарното третиране. Осъдената е некритична към поведението
си. Поддържа устойчива себезащитна теза, че е обект на заговор от други
лица и при разговор със служителите в затвора заявява, че не е извършила
престъпление и не се счита за виновна. В конкретния случай при осъдената
Т. се наблюдава повишение в оценката на правонарушителя в сравнение с
първоначалната, като има задържане на последващите две в размер на 64
точки. Това се дължи на промени в негативен план в част от проследяваните
параметри и задържане в други. Лишената от свобода Т. притежава добри
възможности за ресоциализация, но са налице вътрешни фактори с
антисоциален потенциал, които биха довели до осъществяване на нова
престъпна активност.
Трудовата активност на осъдената в затвора е минимална, като
5

привидно изразява нагласи за ангажиране с трудова дейност. При
назначаването й на работа се отказва да изпълнява възложените й задачи,
посочвайки здравословни причини. Същото е относимо и за полагания от нея
доброволен труд, като има само отработени определен брой часове през месец
май 2023г., въпреки че е подавала заявление за полагане на такъв за месеците
март, април, май и юни 2023г. Лишената от свобода не е склонна да се
съобразява с останалите осъдени, поради което периодично по местоживеене
възниква напрежение. Трудно се адаптира към отправени изисквания и
правила в затвора, които не кореспондират с нейни вътрешни нагласи и
убеждения. Всичко това затруднява двустранния процес на сътрудничество и
задържа промяната на личността й до нивото, с което е постъпила в
институцията.
Лишената от свобода Т. не е награждавана. Наказвана е с
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ въз основа на Заповед
рег.№ ТС-РАД-05-131/10.08.2022г. на НС ЗООТ, главен инспектор Ж., на
основание чл. 104 ал.2 от ЗИНЗС. Полага усилия да спазва реда и
дисциплината в пенитенциарното заведение, като проявява внимание и
предпазливост, не използва агресия за решаване на възникнали проблеми, а
действа манипулативно и прикрито. Осъдената представя едно колебливо
отношение към съпътстващите наказанието дейности, което е с повече тежест
към негативните аспекти от поведението и личността й. При осъдената се
забелязват значителни съпротиви за промяна, които трудно се повлияват от
общопенитенциарното третиране, поради което е налице развитие в
общопенитенциарното въздействие, недостатъчно за формиране на
убеждения и констатации за настъпила промяна у осъдената. Според съда,
осъдената трябва да е дала доказателства за промяната си и тази промяна
трябва да е трайна и необратима, каквито са задължителните изисквания на
Постановление на Пленума на ВС № 7/1975г., изм. с ППлВС № 8/1987г.,
което по отношение на осъдената Г. Т. не е налице.
При съпоставка на първоначалната и последваща оценка на
правонарушителя е установена повишаване на обща стойност на оценката,
независимо че е запазен рискът в границите на среден. Идентифицирани са
промени в негативен аспект в три раздела, а именно – „Трудова заетост“,
„Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“. Налице е повишаване в
„Трудовата заетост“, поради липса на редовна трудова ангажираност при
осъдената. Също така повишаване в „Мисловни умения и поведение“ по
повод словесен конфликт с други осъдени, както и повишение в „Нагласи“,
тъй като не оценява ползите от пенитенциарното третиране, проявява
дискриминационни нагласи, има данни за отправени закани спрямо служител
на затвора. Налага се извод, че осъдената не съумява коректно да определя
житейските си проблеми, както и да прилага правилните стратегии за
решаването им. Към момента при осъдената се наблюдава колебливо
отношение към съпътстващите наказанието дейности и тежестта е повече към
негативните аспекти от поведението и личността й. Всичко това налага
6

извода, че не е налице промяна у осъдената, която да гарантира водене на
законосъобразен начин на живот, а дори са й налични вътрешни фактори с
антисоциален потенциал, които биха довели до осъществяване на нова
престъпна активност.
Съдът е длъжен да отбележи, че необходимостта от полагане на грижи
за болен съпруг, което е твърдяно голословно от осъдената и не се
представиха доказателства, не е основание за условното предсрочно
освобождаване на лишената от свобода Т..
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у осъдената Т. по време на изтърпяване на наказанието
й, предвид което не се уважи молбата й за допускане на условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с
Присъда № 36/12.06.2019г. по НОХД № 851/2018г. по описа на РС К.,
изменена с Решение № 260005/24.01.2022г. по ВНОХД № 414/2019г. по описа
на ОС К., наказание една година лишаване от свобода.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:
7

Номер на акта:	247
Дата:	4 юли 2023 г. (в сила от 12 юли 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200344
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 юни 2023 г.

Определение по дело №344/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите