№ 12
гр. Благоевград , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501094 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивна жалба на М.И.Ч. и А. Т. Ч. ,подадена чрез пълномощника им
адв.Ани Караметова против решение №2262/15.07.2020г. на РС-гр.Гоце
Делчев по гр.д.№188/2018г. В жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.Навежда се
и довод за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.Поддържа се,че съдът не е обсъдил правилно събраните по делото
писмени и гласни доказателства и е направил необосновани изводи за
основателност на предявения иск.Поддържа се ,че първоинстанционният съд
е допуснал процесуално нарушение,тъй като диспозитивът на обжалваното
решение приповтаря буквално петитума на исковата молба ,а предмета на
спора е неясен.неясно е по отношение на кой от изслудваните парцели е
постановено решението ,тъй като идентификацията им е спорна и не е
установена със събраните доказателства.Съдът е пренебрегнал писмените
доказателства,с които се доказва правото на собственост на
въззивниците/ответници по предявения иск за собственост/ върху спорния
имот .В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е
обсъдил защитните доводи на ответниците в отговора на исковата молба
1
относно възражението ,че имотът никога не е бил внасян за кооперативно
земеползване /не е коопериран/ и че владението върху него от няколко
поколения се осъществява от семейството на въззивника М.Ч..Владението не
е било прекъсвано и по време на ТКЗС ,в което имотът не е внасян .РС не се е
произнесъл по доводите на ответниците,че не са губили собствеността върху
имота и Държавата /съответно Общината след разделянето на държавната и
общинската собственост/ не го е придобила. Липсват доказателства на какво
основание е съставен първия АДС и осъществено ли е то.Въпреки,че по
делото са приети доказателства за влязло в сила решение по друго гр.д.,което
е относимо за настоящия спор,РС не ги е съобразил и не е подложил на
критична преценка събраните гласни доказателства.В резултат на
допуснатите нарушения при преценката на доказателствата
,първоинстанционният съд е формирал погрешни фактически и
незаконосъобразни правни изводи.Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените искове . Претендират се
деловодните разноски за двете инстанции.Не се сочат нови доказателства.
В срока по чрл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна,в който жалбата е оспорена като неоснователна.Поддържа
се ,че решението на РСгр.Г.Делчев по гр.д.№188/2018г. е правилно и се иска
да бъде потвърдено от въззивния съд.Претендират се деловодни разноски за
въззивната инстанция.
След проверка на данните по приложените съдебни книжа,Окръжният
съд констатира,че жалбата е подадена в срока по чл.259 от надлежна страна
при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
По делото е предявен отрицателен установителен иск на Община
гр.Гоце Делчев против ответниците М.Ч. и А.Ч. / съпрузи/,че последните не
са собственици на дворно място описано като парцел 14 имот плсн.№275
кв.26 по плана на с.К. с площ от 315 кв.м.,за който е издаден нотариален акт
за собственост № 695/1998г. по номерацията на службата по вписвания при
РС Гоце Делчев,като така описания имот е реална част от парцел 12 кв.26 по
плана на с.К. общ гр.Гоце Делчев,целият с площ от 694 кв.м.Изтъкнати са
основания,че придобиването по давност за ответниците не е
осъществено,поради невъзможност да се придобие имот частна общинска
2
собственост,както и обстоятелството,че такъв имот не съществува по
регулационния план на селото.
Тъй като в жалбата се възразява по идентификацията на имота и се
твърди,че не е ясно съдът за кой имот се е произнесъл,настоящият състав на
ОС Благоевград намира,че описанието на спорния имот не страда от
недостатъци,а напротив,с поправената искова молба по възможно най-точния
начин е идентифициран имота,предмет на спора,с оглед неговата специфика.
Установено е по делото, че за парцел ХІІ, кв.26 по плана на с.К. с площ
от 694кв.м. е съставен акт за държавна собственост № 1669/09.02.1985г. За
бивш собственик на имота е посочен АПК „Н.“ и е отразено,че през 1984 г. е
отстъпено право на строеж върху 1/2 ид.ч. от този парцел на А.Ч..Пред 2013г.
е съставен акт за частна общинска собственост на парцел XII,но посочен вече
с площ от 374 кв.м.Съдът с оглед писмените доказателства, по приложеното
гр.д.№ 13 2014 на РС Гоце Делчев установи,че след като правото на строеж
върху парцел ХІІ, пл.№ 275 по плана на с.К. е отстъпено на Х.И.Ч. /който по
уд.за идентичност ,представено по гр.д.№13/2014 на РС Гоце Делчев е
А.Ч./,построената жилищна сграда е прехвърлена на сина му Х.Х. Ч. /нот.акт
№31/2013 на Нотариус Б..По-късно с договор за покупко-продажба е
прехвърлена и собствеността на парцел XII кв.26, описан с площ от 374
кв.м.При описанието на имота,като съсед е посочен УПИ XIV,за който
ответниците са се снабдили с нотариален акт.
Няма данни на какво основание УПИ XIV фигурира в официални
документи,както и в нот.акт за собственост на ответниците № 695/1998г. по
номерацията на службата по вписвания,с който ответниците се легитимират
за собственици на основание давностно владение.Съдебно-техническата
експертиза е дала заключение,че действащия регулационен план за с.К. е този
от 1968г.Липсва преписка,която да отразява изменение на действащия
план,съответно обособяването на два УПИ от общия парцел XII кв.26.Т.е.
обособяване на такъв УПИ XIV не е съобразено изобщо с нормите на
устройствените закони,регламентиращи промяна в регулационните,
съответно имотните граници.Територията на обозначения парцел XIV не е
обособена като отделна кадастрална единица по съответните планове.
Ищецът твърди,че спорната площ от УПИ XII е частна общинска
3
собственост.Тази теза не е опровергана от събраните по делото доказателства.
АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че
извършените в него записвания действително са извършени въз основа на
посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.
АОбС нямат конститутивно действие, тяхното съставяне не е
основание за придобиване правото на собственост, но имайки констативен
характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на
собственост на държавата или общината, при направено възражение срещу
държавата или община, в тежест на ответника, претендиращ собствеността на
имота на лично придобивно основание, е да установи правото си на
собственост върху претендирания имот като по този начин обори
придобивното основание на ищеца - държава или община, отразено по АОбС.
Данните по делото не опровергават отразеното по акта, а именно, че
собствеността е била на държавата, която по късно, по силата на закона се
прехвърля на общината.
Ответниците са твърдели,че имотът е притежаван от техния дядо и не
е подлежал на коопериране.Установено е от техническата експертиза,че по
първия план на с.К. от 1933 г. като кадастрален знак е нанесена воденица,без
празно дворно място,която е била извън границите на урбанизираната
територия на селото.Вещото лице е отговорило,че УПИ XII е включен за
първи път в строителните граници на с.К. с действащия план на
селото,отреден за жилищно строителство.На скицата към заключението с
лилав цвят е отразена границата на урбанизираната територия,като В. е
попадала в нея,но само за сградата на В. е даден кадастрален №227,а не и за
дворно място около нея.
С оглед на тези данни,съдът приема,че имота е подлежал на внасяне в
ТКЗС, тъй като не се е намирал в регулационните граници на селото и не е
бил в очертания на земи със селищен характер. Видно от преписката за
възстановяване на собствеността,наследниците на И.Ч. са заявили за
възстановяване в м.“В.“ нива от 0.5 дка и ливада от 1.5 дка.В преписката се
съдържат данни,че в тази местност част от имотите са възстановени на
наследниците,но в уд.№ 123 от 11.08.1995г. на кметство с К. е посочено ,че
парцел XII е общински,отстъпено е право на строеж на А.ч. и строителството
4
на сградата е започнало /отлята е първа плоча/.Парцел XII или част от него
не е реституиран.
Показанията на св. Ф.В. са в противоречие с установените по-горе
факти от писмените доказателства,поради което тези свидетелски показания
не следва да се кредитират.Свидетелката сочи,че И.Ч. е баща на ответника
М.Бащата имал и син Х.Ч./А.Ч./.Бащата разделил мястото на половина и го
дал на синовете си.Бащата имал мястото от А.Ч.-неговия баща.Мястото
винаги е работено от физическите лица и не е било кооперирано.По времето
на ТКЗС е съборена В..
В разпита на св.И.Ч. се съдържат редица противоречия.Има
разминава с показанията на свидетелката В.,кога е съборена В..И. Твърди,че е
съборена към 1971 г.,когато единият му син е строил къща на това
място.Правото на строеж е отстъпено през 1984г.Свидетелят заявява,че
мястото е наследствено негово и след това е разделил собствеността на
двамата си сина,като е предал владението.Същевременно заявява,че той го е
заплатил /вероятно говори за правото на строеж/-“мой си беше
парцела,платих го на държавата,тогава така ми казаха,че е държавно“.Това
сочи,че е липсвал субективния елемент за своене на имота към 1984г.
При данните за характера на имотите в м.“В.“ като земеделски преди
1957 г.,съответно заявяването им за възстановяване като такива пред
ОбСЗ,отстъпване от държавата на право на строеж на един от синовете на
св.И.Ч.,което според свидетеля той е заплатил сочат,че твърденията на св. В.
и И.Ч. са несъответни на обективните факти установени по спора и съдът не
ги кредитира,че още преди ТКЗС,а и след това дядото,бащата и самия
ответник М.Ч. са осъществявали владение,годно да ги направи
собственици,като владението е било непрекъснато и спокойно.
Свидетелите на ищцовата страна Т. и Х.Ч. /младши/ сочат,че мястото
се обработва от ответниците от преди 3-4 години и са започнали спорове с
другия собственик,закупил част от общинското място.
Съдът не обсъжда свидетелските показания,дадени по гр.д.№13/2014
г.,тъй като те не са годно доказателствено средство,защото не са събрани по
настоящето дело и ако се обсъждат,ще бъде нарушен принципа на устност и
5
непосредственост при събиране на гласни доказателства.
По отношение на оспорения акт за собственост е установено,че
подписа под „одобрявам“ е на лицето,което се сочи за него автор.Не се
установи по делото акта за държавна собственост от 1985г. да съдържа
неверни обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна,съдът намира
предявения иск за основателен.
Ищецът установява със събраните по делото доказателства,че имотът
е имал характер на държавна собственост.На основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОбС и
пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОбС,поради отреждането му за жилищно строителство
парцел XII има статут на имот частна общинска собственост ,за частта извън
продадената на физическото лице.Именно за тази част,с оглед посочените
съседи , ответниците са се снабдили с нотариален акт за несъществуващ по
регулационния план като отделна кадастрална единица имот.
Не се установи тезата им по изложените по-горе съображения,че
имотът не е подлежал на коопериране и техните наследодатели,а след това и
ответниците са го владели,съответно не е установено в процеса ,че
придобивното им основание –давностно владение е осъществено.
Напълно законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд,че
дори и да е осъществявано владение на ответниците,така както те твърдят има
забрана за придобиване на имота,който е със статут на частна общинска
собственост. По силата на чл.86 ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988
г., действала до 1996 г. /, съществува законова забрана за придобиване по
давност на държавна, респ. общинска собственост. Следователно за периода
от 1990 г. до 1996 г. давност в полза на ответниците не може да тече. С
изричната норма на чл.7 ЗДС, законодателят е регламентирал възможността
за придобиване по давност на такава собственост, ако тя е частна, и
началният момент, от който тази давност започва да тече, е влизането в сила
на тази разрешителна правна норма, тоест – 01.06.1996 г. Владението,
осъществено преди този момент не може да се зачете за годно и да се черпят
права от него. Определянето на края на този давностен срок става по общите
правила за отчитане на сроковете и тъй като се касае за срок, който се брои по
6
години, с начало 01.06.1996 г., то краят му е на последното число на
предходния месец на последната година – тоест – при общата, 10 годишна
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, която е приложима в случая – на 31.05.2006 г. С
разпоредбата на пар.1 ЗДЗС от 2006 г. обаче, е въведен мораториум, спиращ
течението на срока, считано от 31.05.2006 г., който е последният ден на
последната година, в който придобивният срок изтича. Съгласно пар.1 от ЗД
на ЗС от 2006 г. давността за придобиване на държавни и общински
давността не тече до 31.12.2014 г.С измененията на на пар.1 от ЗД на ЗС /ДВ
бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.; изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007
г., в сила от 31.12.2007 г.; изм. бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008 г., изм. бр.
105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.., изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в
сила от 31.12.2014 г. бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г/, с който е
наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински
имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Следователно независимо от това дали е
упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
процесния имот,представляващ част от парцел XII ответниците не са могли
да го придобият по давност.
Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Не са представени доказателства за направени разноски от въззиваемата
страна,поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2262/15.07.2020г. на РС-гр.Гоце Делчев по
гр.д.№188/2018г.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна
жалба,подадена в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8