Мотиви по НАХД № 372/2018 г. по описа на РС - Ихтиман, пети състав
Районна прокуратура – Ихтиман е внесла предложение по
реда на глава двадесет и осма от НПК за освобождаване от налагане на
наказателна отговорност налагане на административно наказание на М.Ч. – обвиняем по пр.пр. № 1406/2017 г. по описа на
РП-Ихтиман, ДП № 5017/2017 г. по описа на РУ - Костенец по обвинение в
престъпление по чл. 318, ал. 1 от НК.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО:
Обвиняемият е неосъждан. За престъплението, за което е
привлечен в качеството на обвиняем, е предвидено наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицание, от него не са
причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е
бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, не са налице множество престъпления, не е извършено спрямо орган на
власт при или по повод изпълнение на службата му, следователно налице
предпоставките делото да бъде разгледано по реда на глава реда на глава
двадесет и осма от НПК.
Производството е протекло задочно спрямо обвиняемия, като
ход на делото е даден на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК. Адресът на
обвиняемия в Република Турция е известен. В периода от 13.08.2019 г. до
07.12.2022 г. са извършени четири съдебни поръчки до Република Турция (л. 60,
л. 104, л. 144 и л. 196 от НАХД № 372/2018 г. на РС – Ихтиман). Две са останали
без отговор от турските власти, а по две са постановени откази за изпълнение по
различни причини. Изискани са справки от ГДИН, МВР, НБД „Население“, трите
мобилни оператора и с разпореждане от 30.09.2021 г. обвиняемият е обявен за
общодържавно издирване за връчване на книжа. Всички тези действия са
безуспешни, като същият не е установен на територията на Република България.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3,
т. 4, б. „б“ НПК, поради невъзможността обвиняемият да бъде призован на известния по делото адрес, извън пределите
на Република България, поради липса на съдействие от страна на турските власти
в продължение на приблизително 3 години и 4 месеца.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.12.2017 г. свидетелите К.
Й. и И. К. – полицейски служители при ОДМВР – София, изпълнявали своите
служебни задължения по контрол на автомобилния транспорт в района на 54-ти км.
на АМ „ Тракия“.
Около 11.40 часа, спрели за
проверка лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № 34SR3896. В автомобилът били
водачът – обв. М.Ч. и свидетелите М. Шен и Ю. Г.. При извършената проверка на
водача на автомобила, докато събирал личните си документи, за да ги представи
за проверка, обвиняемият извадил българско свидетелство за управление на МПС,
което опитал да прикрие, като бързо го прибрал. Това му действие било
забелязано от свид. Й.. Обвиняемият Ч. представил личната си карта и
свидетелство за управление на МПС АЕ № 234772, издадено на 22.07.1993г. от
Република Турция на свид. К.Й. - полицейски инспектор в група „Контрол па
пътното движение“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, което било
издадено на името на М.Ч.. Свидетелство, издадено на свое име, обвиняемият не
представил. Свид. Й. констатирал, че снимките на личната карта и на
представеното свидетелство за управление на МПС са на различни лица. Това
наложило на обвиняемия да бъде извършен личен обиск по реда на ЗМВР, при който
било установени българско свидетелство за управление на МПС (СУМПС). При
проверка чрез ОДЧ по номер на СУМПС, се установило, че СУМПС с такъв номер на
територията на Република България не е издавано, липсва и лице с такова ЕГН,
като посоченото в документа. Поради тези констатации обвиняемият Ч. бил
задържан за срок от 24 часа и заведен в РУ – Костенец.
В хода на производството е
назначена техническа експертиза. В заключението на същата е прието, че предоставеното
свидетелство за управление на моторно превозно средство серия АЕ № 234772,
издадено на 22.07.1993г. от Република Турция на името на лицето М.Ч. и същото
отговаря на турския образец за СУМПС, като липсват несъответсвия или различия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателствени източници: показанията на
свидетелите К. Й., И. К., М.Ш., Ю. Г. и справка съдимост.
Изброените гласни доказателства са логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях без противоречия се установяват
обстоятелствата от предмета на доказване. Свидетелите Й.и К. в показанията си
изясняват всички обстоятелства около процесната проверка – дата, място,
действия на обвиняемия, както и на полицесйките служители. Те са очевидци на
деянието, а показанията им намират подкрепа в показанията на свид. Ш. и Г.,
които споделят идентични възприятия, макар да не са възприели непосредствено
момента, в който обв. Ч. е предоставил на свид. Й. свидетелство за управление на МПС АЕ № 234772.
Съдът намира, че следва да е кредитира в цялост
заключението на изготвената по делото техническа експертиза. Същото е логично,
обосновано и в достатъчна степен мотивирано. От него се установява, че свидетелство за управление на моторно
превозно средство серия АЕ № 234772, издадено на 22.07.1993г. от Република
Турция на името на лицето М.Ч. отговаря на турския образец за СУМПС, с всички
необходими знаци и защити, като липсват несъответсвия, различия или
интервенции. От тази част на експертното заключение първоинстанционният съд
прави извод, че документът е истински и е издаден на името на М.Ч..
Поради липса на противоречия в
доказателствени източници е безпредметно същите да бъдат по-подробно
анализирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че от обективна и субективна страна, че обвиняемият М.Ч. е осъществил престъпление
по чл. 318, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 03.12.2017г. около 11,40 часа на
АМ „Тракия“ при КПП – Траянови врата, в района на 54-ти километър, обл.
Софийска, противозаконно си е послужил с официален документ– свидетелство за
управление на моторно превозно средство серия АЕ № 234772, издадено на
22.07.1993 г. от Република Турция на името на друго лице - М.Ч., роден на ***
г. пред длъжностно лице – К. Й. Й. – полицейски инспектор в група „Контрол па
пътното движение“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София
Свидетелство за управление на моторно превозно средство
серия АЕ № 234772, издадено на 22.07.1993 г. от Република Турция на името на М.Ч.,
представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НПК, тъй като е
издаден по установения ред и форма от Република Турция, а след изменението на
чл. 308, ал. 2 (бр. 27 от 2009 г.) НК окончателно по законодателен път са
разрешени колебанията в съдебната теория и практика в полза на тезата, че
свидетелствата за управления на МПС са официални документи.
Свид. К. Й. Й. има качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като изпълнява служба на полицейски инспектор в
група „Контрол па пътното движение“, сектор „Пътна полиция“ в държавно
учреждение – ОДМВР – София.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и
особена цел. Обвиняемият е съзнавал, че си служи пред длъжностно лице –
полицейски служител с официален документ – СУМПС, издадено на името на друго
лице – М.Ч. и пряко е целял това, с преследвайки особена цел да го заблуди.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че
за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление е предвидено наказание глоба
и от него не са причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления, не е извършено
спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му и от него не
са причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е
бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
същият е неосъждан, поради което обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а от НК
като му бъде наложено административно наказание глоба.
Като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се приеме неразумно дългата
продължителност на наказателното производство – около 5 години, което не е по
вина на обвиняемия, а се дължи на липсата на съдействие от страна на турските
власти. Други смекчаващи отговорността обстоятелства, извън нужните да
обусловят приложение на разпоредбата на чл. 78а НК, не се установяват. За
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се цени, че обвиняемият е
разполагал с неистински официален документ – българско СУМПС, както и че е
предприел задгранично пътуване без да разполага с валидно свидетелство за
управление на МПС. Доколкото е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, деянието не е с висока степен на обществена опасност, тъй като извършено
е съизмеримо с най-леките престъпления от този тип, и няма данни обвиняемият да
реализира доходи, следва да бъде определено наказание глоба, което да бъде в
минимален размер от 1 000 лв. Поради липсата на данни за реализирани от
него доходи, по-висок на размер на глобата би бил несъразмерно тежко наказание,
спрямо извършеното.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: