РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Разград, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500262 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Х. Ш. и М. М. О., чрез
пълномощник адв.Г. З. от *** против решение №95/11.07.2023г. по гр.д.№ 27/2023г. по описа на
РС-Кубрат, постановено в производство по чл.124 от ГПК.
С посоченото решение съдът е приел за установено по отношение на въззивниците,
ответници по иска, че ищците Г. Ш. И. и Х. М. Х. са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр.*** , област ******, ведно с постройките в него, подробно описан в решението.Отменил е на
основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху същия поземлен недвижим имот,
издаден в полза на въвззивника М. Х. Ш..
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, като постановено
по нередовна искова молба, съответно за неговата неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, с искане за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора с
отхвърляне на претенцията на ищците.Изложени са подробни съображения свързани с
нередовността на исковата молба и необходимостта от оставянето й без движение, както и за
неправилно разпределена докзателствена тежест, неправилност и необоснованост на
решението.Излагат се твърдения и за неясния граждански статут на ищците, сега въззиваеми, като
се сочи ,че същите са бивши съпрузи и розидели на въззивника М. Х. Ш..
В законния срок не е подаден писмен отговор от насрещната страна по жалбата страна.
Въззивният съд е провел открито съд заседание, след което е възобновил производството по
делото, като е указал на ищците да поправят исковата молба, като посочат в същата основанието
на което претендират да са станали собственици на спорния недвижим имот, както и да представят
доказателства за гражданското си състояние, което е било и сторено, като същите са заявили ,че са
придобили право на собственост върху спорния имот въз основа на давностно владение ,
1
упражнявано в периода 1994-2004г. и след това, необезпокоявано от никого в режим на
обикновена съсобственост.
Въззивната жалба се поддържа и в съд.заседание от пълномощник на въззивниците, с искане
за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество на спора, с което
предявения установителен иск на ищците да бъде отхвърлен.
Насрещната по жалбата страна заявява становище за неоснователност на жалбата, с искане за
нейното отхвърляне и потвърждаване решението на районния съд.
Този съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението, а по допустимостта му
в обжалваните му части, като по отношение правилността на решението е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.Обжалваното решение на РС - Кубрат е валидно и
допустимо.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
производството доказателства поотделно и в съвкупност и намери за установено от фактическа
страна следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост от ищците, родители
на първия ответник М. Ш., който осъществява фактическо съжителство с втората ответница М. О.,
с искане да се приеме за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, в режим на
обикновена съсобственост, а именно: УПИ № ****** от кв. ** по ПУП на гр. ***, обл. *****,
одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по скица 786 кв.м., находящ се в
строителните граници на град ***, на ул. *******, при граници и съседи, описани подробно,
заедно с построената в имота жилищна сграда от 56.00 кв.м., подобрения и трайни
насаждения.Посочено е също така в исковата молба и са представени доказателства ,че за
същия имот първия ответник, сина на ищците М. Ш. се е снабдил с НА за собственост по
обстоятелствена проверка, позовавайки се на давностно владение, а именно НА № ***, том
***, рег. № ***, н.д. № *** г. на нотариус Б. Б., както и че на 05.07.2022 г. с договор за
покупко - продажба, сключен с НА, е прехвърлил правото на собственост върху процесния
имот на втората ответница, негова фактическа съжителница М. О..НА за продажба не е
представен по делото, но същият фигурира в издадената за имота скица.Отправено е искане
при уважаване на предявения иск да бъде отменен на осн.чл.537 от ГПК издадения в полза
на първия ответник констативен нотариален акт.
И двамата ответници, М. Ш. и М. О. са депозирали отговори на исковата молба чрез
пълномощник , в които всеки от тях е оспорил предявения установителен иск от родителите
на първия от тях. Съответно М. Ш. без да оспорва, че родителите му са закупили имота е
възразил, че всъщност са го закупили за него преди повече от петнадесет години, като са му
предали фактическата власт върху същия и той упражнявал такава като собственик , като
вложил в имота пари за ремонт и подобрения, декларирал го като свой и заплащал за него
данъци и такси.Поддържа, че се е снабдил с документ за собственост със знанието и
съгласието на своите родители, въпреки,е дарението на имота било извършено неформално.
Втората ответница М. О. е възразила в подадения от нея отговор, че предявения иск е
неоснователен, тъй като е придобила имота чрез покупко-продажба и нотариалния акт,
който я легитимира като собственик не може да бъде отменян.
Снабдяването на ответника М. Х. Ш. с констативен нотариален акт по отношение на
спорния имот е станало по обстоятелствена проверка на 22.10.2020г., след разпита от
страна на нотариуса на трима свидетели – М. Ю., Н. М. и Ш. А..
За установяването правото си на собственост върху имота , основано на давностно
владение в периода 1994г. – 2004г. ищците са сочили гласни доказателства.Разпитаните
свидетели водени от тях К. А. Д. и Е. Ш. Х. са депозирали показания в смисъл, че спорния
имот бил закупен от ищците през 1994 г. от вдовицата на чичо на ищеца Х. М., който се е
казвал Ю., зажиВ. в имота заедно с двете си деца , като тогава синът им М., бил на около 13
години. ОТ тогава до сега тях ищците знаели като собственици на имота, нищо че не били
постоянно в него, а живеели в *** и си идвали .М. също живеел в ***, но като си идвал
също със семейството си оставал в къщата, ползвал я, правел ремонти, но къщата е на
родителите му, не негова.
2
Страните се скарали когато родителите разбрали ,че М. се снабдил документ за собственост
на къщата.Тези двамча свидетели не знаят за договорка ,че процесната къща трябва да
остане за ответника М. Ш. , а друго жилище –апартамент за дъщерята на ищците.
Ответника М. Ш. също е сочил гласни доказателства , като водените от него две
свидетелки, М. Ю. и Н. М., за разлика от заявеното пред нотариуса при обстоятелствената
проверка през 2020г. поддържат, че спорния имот на ул. *******, който много добре знаят
като съседи е на родителите на М., ищците, а не негов, че родителите му са купили имота
когато М. е бил малък, а друг имот са купили за своята дъщеря.Имота за който се спори се
ползвал и от родителите и от семейството на М., когато били в България, но повече от
времето всички пребивавали в ***.
Пред въззивната инстанция във връзка с оставянето на исковата молба без движение е
представено от ищец Х. М. Х. удостоверение за семейно положение, №**********г. на
Община ***, видно от което към настоящия момент същия е женен за ищцата Г. Ш. И., като
двамата са сключили гр.брак на ***г.Същите ищци са били в брак и в периода *********., а
той е имал и втори пореден брак с тре4то за спора лице в периода ********г.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1
от ГПК във вр.с чл. 77и сл. от ЗС.
Съгласно правната теория и трайно установената съдебна практика процесуална
предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост,
за която съдът следи във всеки момент от развитието на производството, е наличието на
правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е
налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, изключващо това на ищеца.
Предвид изложените и заявените от всяка от страните твърдения и оспорвания,
снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост на процесния имот, е доказан и
обоснован правен интерес за ищеца от предявяване на иска.
Предявеният установителен иск за собственост е обоснован с твърденията за
придобиването на процесния имот въз основа на давностно владение повече от 10 години,
чието начало е 1994 г., когато, както се установява от съвкупния анализ на доказателствата
по делото ищците, като фактически съжителници са закупили имота от наследници на чичо
на втория ищец, завладели го с намерение да го своят, зажиВ. заедно в него заедно със
своите деца.
Ищците са заминали за чужбина, вторият от тях безспорно е бил и в брак с трето за
спора лице в периода 2004г.-2011г., но няма данни това лице или друго такова да е
завлядявало имота или да е имало претенции към същия, каквито домогвания за доказване
се правят едва с въззивната жалба о отношение на брачни партньори на ищците. Според
този съд при след заминаването в чужбина те са продължили да своят имота, да се грижат
за него, като фактически са предоставили право на обитаване върху същия и на своя син,
ответника М. Ш., неговата съжителница, втората ответница и техните деца при завръщането
им в България, тъй като и ищци и ответници пребивават и в ***.
Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
3
В допълнение, предвид изложеното във въззивната жалба въззивният съд намира
за неоснователно възражението на въззивника за изтекла в негова полза в продължение на
15-години придобивна давност и изгубването на правото на собственост от неговите
родители, предвид, че по отношение съдържанието на владелческите действия, като елемент
от придобивната давност, съгласно установената съдебна практика се приема, че те трябва да
съдържат всички признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява
постоянно, спокойно, явно и несъмнително, с намерение да се свои вещта. Тези признаци
могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид,
предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява по
конкретното дело въз основа на установените факти. Макар по дефиниция владението да
трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо
въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на
имота и не са прекъсвани от действията на трети лица, като периодичните посещения в
имота за ищците не се оспорват, докато намерението на техния син за своене на имота е
демонстрирано по отношение на тях именно през 2020 г. със снабдяването с НА по
обстоятелствена проверка , на което те след узнаването се реагирали с предявяване на
настоящия иск.В този смисъл са и показанията на свидетелите, коментирани по-горе, че в
гр.***, на съседите на имота било известно, че къщата е на родителите, ищците, като
ремонти и подобрения в него е направил и ответника техен син, който има право да ги
претендира от тях.Предвид изложените по-горе мотиви, постановеното решение на
районния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът не дължи произнасяне по разноски, предвид на изхода на делото и липсата
на претенция в този смисъл от въззиваемата страна.
Мотивиран от горните съображения, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №95/11.07.2023г. по гр.д.№ 27/2023г. по описа на РС -
Кубрат, постановено в производство по чл.124 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на
страните пред Върховен касационен съд.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5