№ 402
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900797 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Уинд Парк Каварна
Уест“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ 51 Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс - Г.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане
в качеството на подпомагаща го страна на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от И. Й.. Депозирана е и отделна
молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Искането се преценява от настоящия
състав като допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към
разглеждане на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените
искове за допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
КОНСТИТУИРА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
1
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Триадица“, № 8, представлявано от И. Й., като подпомагаща ответника
страна, на която да се изпратят преписи от разменените по делото книжа и
молбата за привличане, ведно с препис от настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подпомагащата страна да изрази становище
по иска в с.з.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
20.05.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от „Уинд Парк Каварна
Уест“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ 51 Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати:
- сумата 151 053,50 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. ноември 2018 г.,
обективирана в Дебитно известие № 182/31.12.2018 г., дължима по силата на
Договор изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 43 469,88 лв.,
обезщетение забава за периода 16.01.2019г. – 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 97 290,20 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. декември 2018 г.,
обективирана във фактура № 183/31.12.2018 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 27 998,00 лв., обезщетение забава
за периода 16.01.2019г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 17.11.2021г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата по силата на Договор от 29.03.2007 г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 56 от 20.06.2008 г.,
по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. ноември 2018 г. ищецът е издал фактура 180/30.11.2018г. на
стойност 32 685,18 лв. с ДДС за 144,658 MWh и 181/12.12.2018г. на стойност
12 066,49 лв. с ДДС за 721,936 MWh, остойностени съответно по
преференциални цени и по цени за излишък, които са платени от ответника.
През целия период ВяЕЦ е работила под под 2250 часа и без да надхвърля
прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, поради което цялото
произведеното количество ел.енергия е подлежало на изкупуване по
преференциални цени. Ето защо, когато през м. декември 2018 г. ВЯеЦ е
2
достигнала 2300 kWh НСПЕ, ищецът е издал Дебитно известие
№182/31.12.2018 г. към фактура №181/ 12.12.2018г. на стойност 151 053,50
лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на
преференциалната цена, която стойност се претендира като неплатена. През
м. декември 2018г. централата е произвела и доставила на ответника енергия
в размер на 478.064 МВтЧ, за която е издадена фактура № 183/31.12.2018 г.,
на стойност 104336 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството от
278.064 МВтЧ е 188.29 лв./МВтЧ (преференциална цена по т.8 от решение Ц-
010) преди достигане на 2250 ефективни часа, а количеството от 200.00 МВтЧ
е 172.95 лв./МВтЧ. МВтЧ (преференциална цена по т.9 от решение Ц-010)
след надхвърляне на 2250 ч. работа. Количеството произведена електрическа
енергия през месец декември 2018 г. в общ размер на 478,064 MWh (278,064
MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа и 200,000 MWh при
работа на централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване
последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-
010, и с оглед НСПЕ по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1, защото през целия
месец централата не е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1
kW мощност. След извършено частично плащане в размер на 7 045,80 лв.,
дължимият остатък възлиза на 97 290,20 лв. с ДДС. Излага, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на претендираните суми и дължи
обезщетение за това до предявяването на иска, което възлиза на втората
искова претенция. Излага анализ на законовата и подзаконовата уредба, която
счита за приложима към процесното правоотношение. Прави искане съдът да
се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-5/28.03.2019г. по
реда на косвения съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК. Твърди, че с
оглед отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. и нищожността поради липса
на темпорална компетентност на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, не
съществува друг механизъм за заплащане или цени различни от
преференциалните до размера на първоначално предвидения праг от 2250
часа, определен с Решение Ц-10. При липса на определено от КЕВР нетно
специфично производство, цялото количество ел.енергия до достигане на
2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по преференциална цена.
Твърди, че практически и юридически е възможно ВяЕЦ да произвежда
ел.енергия в рамките на една година до 3350 часа и над 2250 часа, което не
може да бъде предвидено от производителя в началото на годината поради
естеството на първичния източник за производство не електроенергия – вятър
и неговата непредвидимост. Липсва законодателно изискване и процедура за
определяне принадлежност към отделна условна група производители до и
над 2250 часа. Съответно няма пречка в рамките на една календарна година
централата да попада и в двете групи производители и съответно да се
прилагат и двете преференциални цени.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
3
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения. Излага,
че ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и по този начин е получил за
производството си от началото на календарната 2018г. преференциалната
цена, съответстваща на тази категория. Счита, че не са налице
предпоставките за провеждане на косвен съдебен контрол за
законосъобразност на Решение СП-5, тъй като липсата на установено НСП не
е въведено като основание на предявения иск.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага, че
приложимостта на двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение
СП-1 произтича от клаузата на чл.18, ал.4 от сключения между страните
договор за продажба, в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува
и по двете преференциални цени. В този смисъл е била и търговската
практика между страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и
незаконосъобразно е отказал да закупува произведената енергия по
съображения за неприложимост на двете преференциални цени за една и
съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното поведение на НЕК не може да дерогира
законовите задължения на ответника по договора. Обстоятелството, че след
сключването на договора с Решение СП-1 и последвалото Решение СП-5 се
установява праг на НСП, който ограничава изкупуването по преференциална
цена преди достигане на 2250 ч., не променя уговорката между страните, че
ще се прилагат и двете преференциални цени. Счита, че с въвеждането на
НСПЕ и установяването му с Решение СП-1 не се променя начинът на
ценообразуване и изкупуване на ел.енергия, нито се дерогира клаузата на
чл.18 от договора. Поддържа, че е юридически възможно ВяЕЦ да попада и
под двете групи производители на ел.енергия, работещи в рамките на една
календарна година, като е цитирана съдебна практика. Излага подробни
съображения за нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г., с твърдения, че
е постановено при липса на темпорална компетентност, тъй като при
отмяната на предходното решение административната преписка не е върната
за ново разглеждане, а актът е постановен след предвидения в пар.17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ срок - до 31.07.2015г., в който това правомощие е можело да
бъде упражнено. На самостоятелно основание като нищожно се оспорва
ретроактивното приложение на Решение №СП-1/15.10.2020г., поради
противоречие със закона.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. Сочи актуална съдебна
практика, според която не следва да се прилагат двете категории
преференциални цени по отношение на един и същи производител на ел.
енергия и която отрича възможността за преминаване на производител в
рамките на календарната година от една ценова категория в друга. Излага, че
отношенията по изкупуване на ел.енергия се регулират от специални
императивни норми, които ограничават свободата на договарянето в името на
обществения интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е
и обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично
уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни
промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните
отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тази практика не е противоречала на приложимия
закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална
4
цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между
страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна
промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С въвеждането
на ограничение на количествата електрическа енергия, което подлежи на
изкупуване по преференциални цени чрез изменението на ЗЕВИ, същото
поради императивния характер на нормите, произвежда действие и върху
процесния договор и изменя съдържанието му в частта относно подлежащото
на изкупуване количество ел.енергия и нейната цена. Договореното
изкупуване по две последователни преференциални цени, като
противоречащо на изменената в интерес на обществото норма на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ, също следва да се счита отменено и заместено от императивната
правна норма по право без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение. Поддържа, че ответникът е своебразен косвен представител на
„НЕК”ЕАД, поради което становището на последното относно приложимата
цена е от съществено значението за представителя в отношението му с
производителите. По съображения за липса на преюдициалност на въпроса за
законосъобразността на Решение СП-5 спрямо гражданскоправния спор,
счита, че не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за осъществяване
на инцидентен съдебен контрол. Поддържа, че дори и валидни решения на
регулатора да не са издадени, законът не допуска получаване на плащания
над заложената в цените обща печалба и затова няма да възникне никакво
ново основание за изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато
не се постанови ново стабилно решение, което да увеличи преференциално
изкупувания обем от 2000кВч.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в
експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е
краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на Договор № 56 от 20.06.2008 г.; -
процесното количество енергия е доставено и продадено на ответника; -
ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните
количества ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - до началното
на процесния период ищецът е продавал на ответника енергия по
преференциална цена 188.29 лв./МВч; - произведеното от ищеца за процесния
период количество енергия, което е предмет на спора, е остойностено от
ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично
производство от 2000 МВтЧ; - издадените от ищеца фактури са получени от
ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена, изпадането на ответника в забава,
обосноваване на вземанията по основание, период и размер, както и
възраженията си за нищожност на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. В
тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение на
задълженията си по договора, както и останалите правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите
5
възражения.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание, останалите представени
от страните писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с
препис от допълнителния отговор.
На подпомагащата страна да се връчат преписи от всички книжа
по делото.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6