РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 37/24.06.2021г., постановено от Районен
съд– Поморие по гр.д. № 196/2021г. С това решение съдът е отхвърлил иска на А. Н. П.,
ЕГН: ********** от гр. П., кв. „С.“ № *, вх. * да се приеме за установено по отношение
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Карл Денк,
Здравко Братоев и Александър Сипек, че същият не дължи сумата от 386,16 лева по
фактура № ***831/11.03.2021гг., с която е коригирана сметката на ищеца за 47 дни в
периода от 05.11.2020г. до 22.12.2020г. за обект на потребление в гр. П., ул. „Ц. С.“ № *,
ап.*, ИТН**12, клиентски номер **91. С решението съдът е осъдил П. да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД съдебни разноски в размер на 100 лева.
Подадена е въззивна жалба от А. Н. П. против решение № 37/24.06.2021г.
Жалбоподателят твърди, че съдът е постановил решението въз основа на съдебна практика,
постановена от ВКС преди 6 години без да обсъди писмените доказателства и да допусне
събиране на гласни доказателства. Въззивната страна иска от съда да отмени
първоинстанционното решение и да уважи иска на П.. Жалбоподателят прави искане за
разпит на свидетел, който да установи „вземането на електромера“.
Ответната страна - „Електроразпределение Юг“ ЕАД представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемото дружество не
прави искане за събиране на доказателства.
1
І. ФАКТИ:
Производството пред Раионен съд – Поморие е образувано по искова молба на А. Н.
П., ЕГН: ********** от гр. П., кв. С. № *, вх. * чрез адвокат Мариана Димитрова против
„Електроразпределение Юг” ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди,
че е получил фактура с № **31/11.03.2021г. на стойност 386,16 лева за допълнително
начислена електрическа енергия за периода от 05.11.2020г. до 22.12.2020г. П. оспорва
дължимостта на тази сума и твърди, че електромерът е свален в негово отсъствие и
констатациите в протокола не отговарят на истината. По тази причина оспорва истинността
и съдържанието на протокола и на фактурата. Ищецът иска от съда да приеме за установено,
че не дължи на „Електроразпределение Юг” ЕАД сумата от 386,16 лева, от които данъчната
основа е в размер на 321,80 лева и ДДС в размер на 64,36 лева.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Същият твърди, че на
22.12.2020г. негови служители са извършили проверка на електромер No ***, които отчита
електрическата енергия в обекта на ищеца, демонтирали са го в присъствието на свидетел и
са го предали за експертиза. При експертизата, извършена от БИМ е констатирано, че във
вътрешността на СТИ е направен отвор, а изводът на куплинг Х2 от задната страна на
електронната платка е допълнително закъсен с електронен компонент. Констатирано е
изменение на електрическата схема и по този начин са изменени техническите и
метрологични характеристики на електромера. В резултата на това, преминаващата през
електромера енергия се измерва с изменение от 68,91%, което е извън допустимото.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства:
фактура № ***831/11.03.2021г. на стойност 386,16 лева, протокол № 624740/22.12.2020г.,
протокол за оглед на средството за измерване при демонтажа от електрическата мрежа и
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
80/25.01.2021г. Въз основа на тези доказателства и на актуалната съдебна практика, съдът е
обосновал извод за неоснователност на предявения от ищеца отрицателен установителен
иск.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси тои е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение No 37/24.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
2
В конкретния случаи не е спорно между страните, че сумата от 386,16 лева, чиято
недължимост ищецът се стреми да установи, представлява стоиността на допълнително
начислените от ответника 1 922 kWh електроенергия. Спорен е въпросът има ли право
ответника да извършва корекция на доставяните количества електрическа енергия,
съответно да изисква стоиността им от ищеца – потребител. Отговорът на този въпрос се
съдържа в актуалната към настоящия момент съдебна практика. В едни от последните си
решения, постановени по идентични казуси, Върховният Касационен Съд приема, че в
случаи като процесния, приложение намира правилото на чл.183 от ЗЗД и общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. В тези случаи съдебното производство по ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители.
По тази причина, гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Решаващо значение
за изхода на спора в тези случаи имат последиците от нарушаването на чл.98а, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката, а не процедурата по корекция на сметки, която е предвидена в
Общите условия на съответните енергоразпределителни дружества. Ако редът за
уведомяване на клиента при извършване на корекция, предвиден в общите условия,
противоречи на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, потребителят не може да се
постави в забава за задължението си да заплати коригираната сметка. Това нарушение обаче,
не може да послужи като основание за недължимост на сумата, когато тази недължимост се
установява по съдебен ред.
Позоваваики се на чл.183 от ЗЗД, ВКС приема, че потребителят дължи заплащане на
разликата между доставената и отчетената електрическа енергия, когато тази разлика се
дължи на грешка при отчитането. Дължимостта на разликата следва от общото правило на
чл.183 от ЗЗД и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване,
дори при липсата на специална правна уредба за това (преди приемането на ПИКЕЕ от
2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АХД No 2385/2016г., в сила
от 14.02.2017г. и по АХД No 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г. ) В този смисъл са решение
No 124/18.06.2019г., постановено по гр.д. No 2991/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение No
150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. No 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение No
21/01.03.2017г. по гр.д. No 50417/2016г., I ГО, ГК на ВКС, както и решение No III – 16
/10.02.2020г. на БОС.
В конкретния случаи от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
измервателното устроиство в обекта на ищеца към момента на проверката, е
„манипулирано”, в резултат на което същото отчита по-малко количество електрическа
енергия от реално доставената. Интервенцията върху устроиството е осъществена чрез отвор
във вътрешността на електромера и допълнително закъсяване на извода на куплинг Х2 от
задната страна на електронната платка с електронен компонент. Констатирано е изменение
на електрическата схема и по този начин са изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера. В резултата на това, преминаващата през електромера
енергия се измерва с изменение от 68,91%. При това положение, потребителят на
електрическа енергия дължи заплащането на разликата между доставената и отчетена
енергия на основание чл.183 от ЗЗД (решение No 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. No
4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС). Този извод следва и от текстовете на чл.11, т.1 и чл.18, ал.1
от Общите условия на ЕВН ЕС и от чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР, издадени по делегация от
3
чл.98а от ЗЕ, които се основават на общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 от ЗЗД и
прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на
доставяната стока или услуга.
Вторият спорен въпрос по делото е извършена ли е корекцията според изискванията
на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г. Отговорът на този въпрос е положителен. Районният
съд правилно е анализирал приложимите правни норми на чл.49, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.50,
ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ и правилно е заключил, че корекцията е извършена според
изискванията на тези норми. Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да ги развива повторно.
Като е отхвърлил иска на А.П. да се установи недължимост на процесната сума по
отношение на енергоразпределителното дружество, Поморииският раионен съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна,
инвокирани в жалбата.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба на А.П. е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с които приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случаи правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от юрисконсулт. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No 37/24.06.2021г., постановено от Раионен съд –
Поморие по гр. дело No 20212160100196.
ОСЪЖДА А. Н. П., ЕГН: ********** от гр. П., кв. С. № *, вх. * да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Хр.
Г. Данов“ No 37, ЕИК: *********, представлявано съдебно-деловодни разноски в размер на
300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4