№ 11889
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100618 по описа за 2023 година
Предявени са от /ФИРМА/, срещу Т. И. К., при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
107 от ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 295,15 лева,
представляваща главница за цена на доставена и потребена електрическа енергия, за
периода от 20.11.2021 г. до 10.01.2022 г., за имот – апартамент 74, находящ се в
***************************, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата
в размер на 15,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до
29.07.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.08.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 43970/2022 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
В исковата молба се твърди, че в качеството си на краен снабдител ищецът снабдява с
електрическа енергия имота на ответника. Посочва, че за ответника е открит клиентски №
310192273214. Обосновава, че ответникът има качеството на клиент и дължи заплащане на
цена за използвана ел. енергия в размер на сумата от 295,15 лв. за периода 20.11.2021 г. до
10.01.2022 г., обективирано в издадени фактури № *********/20.11.2021 г. и №
*********/18.01.2022 г., както посочената по-горе мораторна лихва за забава от падежа на
всяка незаплатена фактура.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове с твърдения за
неоснователност на предявените искове. Твърди че не е в облигационна връзка по доставка
на ел.енергия в имота с ищеца. Прави правопогасяващо възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът Т. И. К., редовно призован, не се явява, не се
1
представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.08.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 43970/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415
от ГПК и при дадени от съда изрични указания за предявяване на иск в хипотезата на чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК.
При разпределение на доказателствената тежест в процеса и на основание чл. 154 от
ГПК по така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца бе да установи
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия между
страните, количеството на реално доставената от него по договора ел.енергия за процесния
период и размера на нейната цена, а по акцесорния иск: съществуването и размера на
главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът „/ФИРМА/” ** е
краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си, присъединени
към разпределителната мрежа на /ФИРМА/ **, при публично известни общи условия -. чл.
98а ЗЕ, приети по делото. С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 07.11.2007 г. са одобрени
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на /ФИРМА/, с ново
наименование /ФИРМА/ **, и изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г.;
същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и са действали в процесния
период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по снабдяване на ответника с
електрическа енергия.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника оспорва, че
между страните е налице възникнало правоотношение по доставка на ел.енергия. Съгласно
чл. 4, ал.2 от ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва ел.енергия за домакинството си. По делото са
приети – заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди, подадено от Т.
К., декларация от 12.04.2011г., в която ответницата под страх от наказателна отговорност е
декларирала, че е собственик на процесния имот на основание Нотариален акт № 182, том
LLL, нотариално дело № 65732/2006г., както е изслушана и комплексна съдебно техническа
и счетоводна експертиза. По всичко гореизложено съдът намира, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по доставка на ел.енергия, доколкото приетите
доказателства в своята последователност сочат, че към процесния период ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, което корелира на коментирания по-горе
доказателствен материал. В тази връзка от правна страна следва да се посочи, че съгласно
чл. 98, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от ЗЕ, крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество,
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които съдържат
задължително: информация, която се предоставя от снабдителя; срок на договора и права и
задължения на страните по договора; условията за прекратяване или прекъсване на
снабдяването, и ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на
месечни вноски. Съгласно чл. 1, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на /ФИРМА/ **, продавачът осигурява снабдяването с електрическа енергия на
потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на /ФИРМА/ **. Няма спор, че
ответното дружество е изпълнило процедурата за публикуване на Общите условия
2
съобразно изискванията на чл. 98, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл. 98а, ал.4 и ал.5 от ЗЕ
публикуваните общи условия влизат в сила за клиента на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане, но в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни споразумения. Когато потребителят не се е възползвал от тази
възможност, Общите условия стават задължителни за потребителя, който получава услугите
при публично известни общи условия предложени от крайният снабдител. Съобразно чл. 91,
ал.2 от ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на
закона и правилата за търговия с електрическа енергия приети от комисията по предложение
на енергийните предприятия. Ако сделката с електрическа енергия е извършена при
нарушаване правилата за търговия с електрическа енергия, това не освобождава от
отговорност възложителя. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал.3
от ТЗ, която съдържа забрана за позоваване на нищожността на договора по отношение на
страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по
сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване на начислените
задължения по издадени фактури за потребена ел. енергия са липсата на оспорване от страна
на ответника на количеството и цената на фактурираните доставки в предходни периоди,
като такива оспорвания не се установяват в производството, точно обратното. Поради това,
съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника съществува договорно
правоотношение по доставка и покупко-продажба на електрическа енергия. След като
ответникът е бил потребител на електрическа енергия в процесния период, между него и
ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение по доставка и
покупко-продажба на ел. енергия, а в производството по делото се установи, че
задълженията му за периода от 20.11.2021 г. до 10.01.2022 г., са начислени законосъобразно
и при спазване на Общите условия на крайния снабдител, то това обосновава извод, че
ответникът е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в рамките на
процесния период.
От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че ответникът има открита партида при
ответното дружество № 310192273214, валидна от 13.04.2011г. до 10.01.2022г. и че
процесните фактури № *********/20.11.2021г. и № *********/18.01.2022г. са отразени в
счетоводството на ищеца, като неплатени, дебитна сметка 411 Клиенти, клиентски номер
310192273214, като вещото лице е дало крайно заключение, че счетоводството на ищеца е
водено редовно. Вещото лице е онагледило изводите си относно формиране на сумите по
всяка една от фактурите, като е дало краен извод, че по фактура № **********/31.12.2021г.
дължимата сума за плащане е 224,81 лева а по фактура № **********/18.01.2022г. сумата за
плащане е 70,34 лева, или общо сумата от 295,15 лева. Посочено е и реалното количество
доставена ел.енергия като кВтч и по двете фактури, съответно по фактура
**********/31.12.2021г. сумата от 131,65 лева без ДДС за снабдяване с ел.енергия, за
периода от 20.11.2021г. и сумата от 55,69 лева без ДДС за разпределение на ел.енергия, за
периода от 20.11.2021г. до 20.12.2021г., а по фактура № **********/18.01.2022г. сумата в
размер на 41,21 лева без ДДС за снабдяване с ел.енергия, за периода от 21.12.2021г. до
10.01.2022г. и сумата от 17,41 лева без ДДС, за разпределение на ел.енергия, за периода от
21.12.2021г. до 10.01.2022г. Мораторната лихва е изчислена в размер на 17,13 лева,
начислена за периода от 15.01.2022г. до 29.07.2022г.
Потребителят заплаща на продавача стойността на ел.енергията и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, като
продължителността на периода за плащане е 10 дни, а в съобщението за дължимите суми до
3
потребителя може да бъдат обявени началната и крайната дата на периода за плащане по
преценка на продавача - чл. 19, ал. 1-3 и ал. 6 от Общите условия. Следователно съдът
намира главният иск за доказан по основание, доколкото се установи, че в рамките на
процесния период, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по доставка
на ел.енергия, до обекта е доставяна ел.енергия в количеството твърдяно от ищеца, което
възлиза на процесната сума, което прави иска доказан и по размер.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал възражение за давност. В
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, ако кредиторът спази
едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е процесният случай, по силата на чл.
422 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както материално-
правните, така и процесуално-правните последици от предявяването му, т. е., ефектът на
прекъсване на давността по чл. 116, б. "б" ЗЗД е настъпил със задна дата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая - на 15.08.2022 г.
Съгласно новелата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД - давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като съгласно фактура № **********/31.12.2021 г. срокът на
плащане на главницата по настоящото дело е от 31.12.2021 г. до 14.01.2022г., а по фактура
№ **********/18.01.2022г., срокът за плащане е от 18.01.2022г. до 31.01.2022г. Съдът
намира, че в случая се касае до "периодично плащане", по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3
ЗЗД, поради което спрямо задължението на ответника, е приложима кратката тригодишна
давност. Съобразно ТР № 3/2012 г по тълк. д. № 3/2011 г на ОСГТК на ВКС, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задължението на ответника като битов потребител на ел. енергия,
разкрива посочените белези. Следователно и доколкото срокът е уговорен в полза на
кредитора, в настоящия случай тригодишният давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД е
започнал да тече от 15.01.2022 г. по фактура № **********/31.12.2021г., а по фактура №
**********/18.01.2022г. от 01.02.2022г. Видно от приложеното ч. гр. д. № 43970/2022 г. по
описа на СРС, ищцовото дружество е предприело действия за събиране на вземането си на
15.08.2022 г. с предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като от тази дата давността е прекъсната, а впоследствие съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД
изтичането на давностния срок се счита за спряло. Следователно неоснователно е
възражението на ответника, че вземането му е погасено по давност, тъй като до дата
15.08.2022г. не е изтекла предвидената в закона давност за погасяването му.
След като е основателен главният иск то следва да бъде уважен и акцесорния иск за
забава, който също е установен по основание, а от изслушаната по делото ССчЕ и по размер.
По всичко гореизложено съдът намира исковете за доказани по основание и размер и
като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски в
настоящото производство възниква в полза на ищеца. На ищеца в заповедното производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 121,00 лева, а в исковото в общ размер от
1205,00 лева, от които 25,00 лева – държавна такса, 480,00 лева с ДДС, заплатено адвокатско
4
възнаграждение, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.10 по делото, 400,00 лева – внесен
депозит за назначаване на особен представител и 300,00 лева – депозит за изслушване на
експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
„/ФИРМА/” **, ЕИК ************** срещу Т. И. К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, че Т. И. К. дължи на „/ФИРМА/” **, сумата в размер на 295,15
лева, представляваща главница за цена на доставена и потребена електрическа енергия, за
периода от 20.11.2021 г. до 10.01.2022 г., за имот – апартамент 74, находящ се в
***************************, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата
в размер на 15,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до
29.07.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.08.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 43970/2022 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” **, ЕИК
**************, сумата в размер на 121,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” **, ЕИК
**************, сумата в размер на 1205,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5