№ 43
гр. Айтос, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20252110200086 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на О. С. Х. срещу Наказателно постановление №
191 от 17.03.2025 г., издадено от М. К. – директор на Района дирекция по
горите – Бургас, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
(ЗГ), чл. 266, ал. 1 ЗГ, чл. 273, ал. 1 ЗГ, чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. за това, че на 26.02.2025 г.
в *** е транспортирал с автомобил „Фолксваген Венто“, рег. № А7171АН, 0,5
кубика дърва за огрев от дървесен вид слива, нарязани на секции по 25 см. без
превозен билет – административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, и в
полза на държавата са отнети транспортираните дърва и автомобилът.
В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателят наистина е
превозвал държава, но на негов познат, който ги е нарязал в собствения си
двор. Не знаел, че за добиване и превозване на собствена дървесина, а не от
горски обект, се изискват разрешителни и документи за превоз, както и
маркировка на дърветата. Сочи, че дървесината е била много малко
количество – половин кубик. Моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата страна е посочила в писмото, с което е изпратила жалбата
на съда, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН, като подробно е описано нарушението, датата и мястото, на
1
което е извършено; обстоятелствата, при което е извършено; доказателствата,
които го потвърждават и законните разпоредби, които са нарушени.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Д. И., поддържа жалбата.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез юрк. Е. Д.-С.,
оспорва жалбата и сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин е установено, че има извършено нарушение, а именно превозване на
дървесина без превозен билет.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призована по реда на надзора, не
е взела становище по жалбата и не е изпратила представител в открито
съдебно заседание.
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Съобразно данните,
изложени в наказателното постановление, делото е подсъдно на Районен съд –
Айтос.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 26.02.2025 г. А. А. А. – горски инспектор при Районна дирекция по
горите – Бургас, в присъствието на свидетелите А. М. А. и А. Г. К., е съставил
АУАН Серия ЖО 2025 № 0108201. Описано е, че на същия ден в *** О. С. Х. е
заловен да транспортира с автомобил „Фолксваген Венто“, рег. № А7171АН,
0,5 кубика дърва за огрев от дървесен вид слива, нарязани на секции по 20-25
см. без превозен билет, доказващ законовия им произход. Посочено е, че е
нарушена нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Иззета са дървесината и
автомобилът.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление,
в което се повтаря гореизложеното.
По делото е разпитан свидетелят А. А. А., съставил процесния АУАН.
Той разказва, че полицаите са спрели кола за проверка и са поискА.
съдействие от Районна дирекция по горите – Бургас. На място свидетелят
видял дърва в багажника на колата. Липсвал превозен билет. Дървата били
около половин кубик. Имало и друг човек в колата – Д. Х. и една жена. Лицата
не обяснили от къде са нарязА. дървата.
Разпитан е и свидетелят А. М. А. – свидетел, присъствал при
констатиране на нарушението. Разказва, че с колегата му са пратени по молба
на полицията. Установили и измерили дървата. Нямало марка и превозен
билет. Шофьорът нищо не казал. В колата имало и други хора – Д. Х., една
жена и момиченце, които също нищо не казА..
По делото е разпитан свидетелят А. Г. К. – свидетел при съставяне на
АУАН, полицай. На 16 февруари бил на пост до сградата на ВиК в ***. Видял,
2
че към него идва автомобил „Фолксваген Венто“. Спрял автомобила за
проверка. В автомобила освен шофьора имало и пасажер на предната дясна
седалка. При извършването на проверката в багажника на автомобила били
установени нарязани дърва. Шофьорът казал, че са на спътника му, който ги
носел на дъщеря си в ***. Казал, че дървата са от сливова градина в близост
до ***. Свидетелят сигнА.зирал на Районна дирекция по горите – Бургас. Не
бил представен документ за произход на дървата, нито пътен лист. Затова бил
съставен АУАН.
Съдът е разпитал и свидетелят Д. Й. Х.. Той сочи, че е пътувал в колата с
жалбоподателя. Дървата не били от гората, а от една къща. Имало нива с
нападА. дърва, събрал ги от земята. Дъщеря му му се обадила, че няма дърва.
Помолил жалбоподателя да осигури превоз. По пътя обаче го спрели
полицаите. Свидетелят казал, че дървата са негови. Сочи, че ги е рязал вкъщи.
В колата били жалбоподателят, свидетелят и двете му деца.
Съдът извърши служебна проверка и установи, че
административнонаказателното производство е било образувано в срока по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити по чл. 42, ал. 1 ЗАНН, а
наказателното постановление – по чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Според чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ се забранява покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена
с превозен билет.
В чл. 211 ЗГ е уредено, че транспортирането на дървесина задължително
се извършва с превозен билет. В чл. 211, ал. 4 ЗГ се предвижда, че дори и
дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена
с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на
общината.
В случая безспорно се доказа, че жалбоподателят е превозвал дървесина
без превозен билет. Дори и тя да не е била негова собственост, както се доказа
от показанията на св. Х., жалбоподателят я е транспортирал – управлявал е
автомобил, посредством който е спомогнал за преместването на дървесината
от едно място на друго. С тези свои действия е осъществил състава на чл. 213,
ал. 1, т. 2 ЗГ и следва да понесе съответната административнонаказателна
отговорност.
На жалбоподателя е наложена минималната предвидена в закона санкция
от 500 лв., поради което съдът няма да се занимава с въпроса за
индивидуА.зацията на наказанието.
Не е нА.це маловажен случай по смисъла на чл. 28, от ЗАНН, вр. § 1, ал.
1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието не е по-
ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ. Количеството е
малко, но не е пренебрежимо малко.
Според чл. 273, ал. 1 ЗГ вещите, послужили за извършване на
3
нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗАНН се отнемат в полза на държавата вещите
принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено
нарушение, но само ако това отнемане е предвидено в съответния (т.е.
специалния приложим) закон или указ. Безспорно ЗГ, като специален закон
спрямо ЗАНН, в чл. 273, ал. 1 предвижда такова отнемане. Но в чл. 20, ал. 4
ЗАНН е дефинирано изключение от общия принцип по чл. 20, ал. 1 ЗАНН.
Предвижда се, че не се допуска отнемане, когато стойността на вещите явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен
ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая в специалния
закон – ЗГ, не е предвидено „друго“, т.е. прилага се чл. 20, ал. 4 ЗАНН.
Според съда е необосновано да се отнема цял автомобил в полза на
държавата за транспортиране на толкова малко количество дървесина –
половин кубик. Несъразмерността е очевидна дори и без да се прави оценка на
автомобила и дървесината. Освен това от показанията на св. Х. се доказа, че
дървата са били предвидени за лично ползване, а не за продажба. На следващо
място, няма данни по преписката за наложени предходни наказания на
жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че отнемането на ползваното моторно
превозно средство е твърде тежка последица, несъизмерима с тежестта и
обществената опасност на конкретното противоправно поведение. Следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Вж. в този смисъл
Решение № 275 от 6.03.2025 г. по к. а. н. д. № 24/2025 г. на Административен
съд – Габрово, където съдът е достигнал до същите изводи за 1 кубик дърва.
Освен това е посочено, че е в тежест на административнонаказващия орган да
обоснове защо не е приложим чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Има и други решения, в
които съдилищата отказват да отнемат автомобили поради очевидната (и без
нА.чие на специални знания) несъразмерност на мярката: Решение № 3115 от
14.10.2024 г. к. а. н. д. № 884/2024 г. на Административен съд – Благоевград,
Решение № 513 от 13.12.2022 г. по к. а. н. д. № 439/2022 г. на
Административен съд – Монтана и др.
В частта относно отнемането на дървесината няма основание да се
приеме, че е нА.це хипотезата на чл. 20, ал. 4 ЗАНН.
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде
отменено в частта относно отнемането на автомобила и да бъде потвърдено в
останалата част.
По разноските:
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от жалбата, в случая 1/3, тъй като жалбата се уважава за
отнемането на автомобила, но не и за глобата и за отнемането на дървесината.
Претендират се и са представени доказателства за заплащане на разноски за
4
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., т.е. следва да се присъдят
116,66 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 191 от 17.03.2025 г., издадено
от М. К. – директор на Района дирекция по горите – Бургас, в частта, с която
в полза на държавата е отнет автомобил „Фолксваген Венто“, рег. №
А7171АН.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 191 от 17.03.2025 г.,
издадено от М. К. – директор на Района дирекция по горите – Бургас, в
останалата част.
ОСЪЖДА Района дирекция по горите – Бургас да заплати на О. С. Х., с
ЕГН **********, сумата от 116,66 лв. – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5