РЕШЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 07.
януари, 2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова и с участието на прокурора от ОП Пловдив
Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административно - наказателно
дело № 2818 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Елт Консулт“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, обжалва, чрез
пълномощника си адв. М.Г., Решение № 260165 от 14.09.2020 г., постановено по
АНД № 4068/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20 наказателен състав. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 516685-F536501 от 09.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание от
пълномощника адв. Г., се твърди незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното съдебно решение по подробно изложени съображения.
Прави се искане за отмяна на решението на РС - Пловдив и отмяна на потвърденото
с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. В съдебно заседание адв. Г. изрично заявява, че не поддържа
искането за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата ЦУ на НАП не е представил отговор по касационната жалба, като с молба,
депозирана от процесуалния представител юрисконсулт А. по делото е направено
искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново
решение за потвърждаване на наказателното постановление. Моли се ответната
страна да бъде осъдена за разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции по 80 лева. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът
не се представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова,
моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на коректен и пълен
анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е
направил верен и законосъобразен извод за наличие на категорично установено
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е изложил и
заключението си в мотивите към обжалваното решение, че наказващият орган е
приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд е взел
законосъобразно становище и по отношение на съответствието на приложената
санкционна норма с установеното нарушение, като е изложил и конкретни мотиви за
неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и възприемане на конкретното
нарушение като маловажен случай на такова, които мотиви се възприемат напълно
от настоящия съдебен състав. Районният съд, противно на соченото в касационната
жалба, е дал конкретен и обоснован отговор на всички възражения, изложени в
жалбата срещу наказателното постановление, като в тази връзка настоящият
съдебен състав препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на
първоинстанционното решение. Само в допълнение касателно неоснователността на
възраженията на касационния жалбоподател, изложени и пред първоинстанционния, и
пред настоящия съд, свързани с неизписването на пълното наименование на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която впрочем е достатъчно индивидуализирана по
номер, дата на издаване и издател и не поражда съмнения относно това кой именно
нормативен акт се има предвид от наказващия орган, както и възраженията относно
общото посочване на нарушената и на санкционната разпоредба, ще следва да се
посочи, че това процедиране на актосъставителя и на наказващият орган не
съставлява съществено процесуално нарушение. Подобно би имало, ако по какъвто и
да било начин е било засегнато правото на защита на санкционирания субект. В
случая, такова засягане не е налице, като е видно, включително и от
съдържанието на графата на АУАН касателно възраженията на нарушителя и от
съдържанието на жалбата срещу наказателното постановление, че за жалбоподателя
не е било налице затруднение да разбере кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой нормативен акт, като същият адекватно е
реализирал правото си на защита в производството.
Досежно възраженията на касационния жалбоподател за
неправилна оценка на първоинстанционния съд относно доказаността на
нарушението, то настоящият съдебен състав намира и тях за неоснователни. Следва
да се има предвид, че съдебното решение на РС - Пловдив не се позовава
единствено на обективираните в приложения опис на паричните средства в касата
обяснения относно причината за установената положителна касова разлика, но и на
всички останали писмени доказателства, събрани при проверката на контролните
органи и приобщени по делото, както и на свидетелските показания. В тази връзка
преценката относно извършеното нарушение не е направена само въз основа на
„самопризнания“ на управителя, както се сочи в касационната жалба, а на
съвкупна преценка на доказателствения материал и доколкото са събрани
значителни по обем и достатъчни доказателства, които са напълно съответни на
даденото от него обяснение. Впрочем, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да
било доказателства, които да наведат на извод за различна по своя характер
причина за установената касова разлика, като извършени продажби, или сторно
операции, каквито и не се установяват от събраните доказателства. Не е посочено
от жалбоподателя и по какви причини, ако не това е основанието за възникналата
касова разлика, представляващият санкционираното дружество, за когото е
установено и че единствен работи в обекта на контрол, е декларирал и то под
страх от наказателна отговорност посочените обстоятелства, а именно, че е
забравил да въведе служебно оборотните пари в размер на 100 лева.
Противно на
твърдението в касационната жалба, актосъставителят е конкретизирал точният
начален час на проверката, поради което и възраженията, свързани с това
твърдение също са неоснователни.
Както се посочи, законосъобразна е преценката на районния
съд в решението му за неприложимост на института на маловажен случай на
административно нарушение. В допълнение към изложеното в мотивите на оспорения
съдебен акт по този въпрос, следва да се посочи и че установената касова
разлика не е на пренебрежимо ниска стойност, като в тази връзка с оглед и на
вида и характерна на осъщественото формално и от юридическото лице нарушение, неотносимо
е съпоставянето на размера на невъведената служебно чрез фискалното устройство
сума с размера на минималната работна заплата за страната.
Предвид посоченото и съдът
намира, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания и
решението, с което се потвърждава наказателното постановление, следва да се
остави в сила като правилно и законосъобразно. При
извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото, независимо от направеното в
молба от юрисконсулт А. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за тази, а и за първата инстанция, съдът намира, че не следва да присъжда
такова конкретно за настоящата инстанция, доколкото практически не се
установява да е осъществено надлежно и качествено процесуално представителство
по делото за ответника. Депозираната по електронната поща на съда молба от
юрисконсулт А. сочи наистина номера на настоящото КАНД, но практически съдържа
напълно неотносимо към правния спор искане за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и потвърждаване на наказателно постановление, докато с
обжалваното решение на РС Пловдив наказателното постановление е било потвърдено
и на ответния административен орган, впрочем, са били присъдени исканите и сега
разноски за първата инстанция. Поради изложеното и съдът намира, че е налице
основание по чл.37, ал.2 от ЗПП, към който препраща чл.63, ал.5 от ЗАНН да не
бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение за настоящото дело поради
некомпетентно извършена правна помощ, а за разноските за първата инстанция е
налице произнасяне на Районния съд в решението, което се потвърждава с
настоящото решение. Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260165 от 14.09.2020 г., постановено по АНД
№ 4068/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ответника ЦУ на НАП за присъждане на разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.