Решение по дело №433/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000220004171-091-001/22.03.2021г., поправен с Ревизионен акт № П-02000221091985-003-001/21.05.2021г., издаден от началник на Сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение № 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който на Г.Ц.Б. ***, е определено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за отчетната 2016г. в размер на 9400лв., ведно с лихва в размер на 3 713,30лв.

Разглеждането на делото е в хипотезата на чл.222, ал.2, т.1 от АПК. С Решение № 2430/07.03.2023г. по адм.дело № 6528/2022г. на ВАС е отменено Решение № 652/13.05.2022г. постановено по адм.дело № 1603/2021г. на Административен съд Бургас, като предмет на касационната проверка е бил съдебният акт само в частта относно посоченото публично задължение за 2016г., като делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания, като в останалите части, в които с ревизионния акт са били установени задължения за 2015г. и 2017г., първоинстанционното решение е влязло в сила.

Жалбоподателят счита, че ревизионния акт е постановен при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и е необоснован. Възразява, че органът по приходите неправилно е интерпретирал събраните в хода на ревизията данни, като поддържа становището, че получените през 2016г. парични суми от трети лица погрешно са били преведени по банковата сметка на управляваното от жалбоподателя дружество ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД, като по своя характер те са били заеми, дадени на жалбоподателя от трети лица, върнати от трети лица заеми, както и предоставени от родителите му парични суми. Счита, че не е била налице възприетата от органа по приходите хипотеза на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и не е имало основание ревизията да се проведе по особения ред на чл.122 от ДОПК. Иска се отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание, лично, както и с представляващия го адв.К., поддържа жалбата на сочените в нея основания, като при новото разглеждане не се ангажират други доказателства, а се позовава на вече събраните по делото. Претендира разноски. Пълномощникът е представил писмени бележки, които са аналогични на изложението в жалбата.

Ответникът – директор на Дирекция ОДОП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Монев, счита оспорването за неоснователно и моли за отхвърляне на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При първоначалното гледане на делото е депозирал писмена защита, с подробно развити доводи, която се поддържа и понастоящем.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовия срок, но по същество е неоснователна в сега разглежданата част.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220004171-020-001/13.07.2020, изменена с последващи Заповеди № Р- 02000220004171-020-002/27.10.2020г. и № Р-02000220004171-020-003/26.11.2020г., с които е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя Г.Б., с предмет - установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. – 01.12.2018г.

Резултатите от ревизията са обобщени в съставен ревизионен доклад № Р-02000220004171-092-001/22.02.2021г., въз основа на който е издаден обжалвания Ревизионен акт № Р-02000220004171-091-001/22.03.2021г. от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение № 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който на Г.Ц.Б. ***, е определено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за отчетната 2016г. в размер на 9400лв., ведно с лихва в размер на 3 713,30лв..

Данните от ревизионната преписка сочат, че при анализ на извлечение от банковата сметка на Г.Б., за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., е установено, че през 2016г. жалбоподателят е получил по личната си банкова сметка ***, преведени от управляваното от него дружество ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е, в общ размер от 110 000лв., коригирани при оспорването пред горестоящия орган до размер от 94000лв.

Банковото извлечение за движението на дружествената сметка на ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД сочи, че през 2016г. по сметката на дружеството е постъпила сума в размер на 20002,29лв., преведена от лицето В.А.А.с посочено основание „услуга“; сума в размер на 4000лв., внесена от лицето М.П.Г., с основание „вноска на каса“; сума в размер на 28000лв., преведени от лицето Ц.Р.Б., с основание „прехвърляне на средства“; сума в размер на 2 000лв., внесени също от Ц.Р.Б., с основание „вноска и сума в размер на 20000лв., преведени от Е.Г.Б., с основание „дарение“.

Съответно, при анализ на банковото извлечение за 2016г. от банковата сметка на жалбоподателя Б. е установено получени суми, преведени от сметката на ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД, както следва: 28 000лв. с посочено основание „прехвърляне на средства“; 26000,60лв. с посочено основание „прехвърляне на наличност“; 24000лв. с посочено основание „превод“; 2000лв. с посочено основание „прехвърляне на средства“ и 30000лв. с посочено основание „превод“.

Органът по приходите е изискал обяснения и от ревизираното лице относно основанията тези суми да бъдат преведени от дружествената сметка към неговата лична банкова сметка. ***тавлявали парични помощи от роднини и приятели, които е трябвало да бъдат преведени по личната му сметка. Тъй като не бил уведомил счетоводството относно характера на тези транзакции, те приели, че това са вноски и ги осчетоводили по дебит банка – кредит каса, като в рамките на месеца той изтеглил същите суми, със счетоводно отразяване дебит каса – кредит банка. Посочени са лицата Ц.Б. с дадена сума в размер на 28000лв., Е.Б.с дадена сума в размер на 26000лв., В.А.– 20000лв., М.Г.– 4000лв. и още 2000лв. и Я.Д.с предоставена сума в размер на 30000лв.

В други дадени обяснения жалбоподателят Б. посочил, в т.7, че получените през 2016г. суми от ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД представляват връщане на допълнителни парични вноски предоставени от него през 2014г. и 2015г. В тази връзка органът по приходите е установил от хронологично извлечение от сметка 423 Разчети със собственици за периода 01.01.201г.-31.12.2016г., че през 2016г. не само няма върнати допълнителни парични вноски от дружеството на собственика му, но през 2016г. той е предоставил още 16500лв. допълнителни парични вноски на дружеството.

Органът по приходите е извършил насрещни проверки на лицата извършили банковите преводи към дружеството. Лицето М.Г.е дал обяснения, видно от които, посочил е, че с жалбоподателя Б. не е сключвал договор за заем, услужил му е със сума в размер на 4000лв., която до момента не е възстановена. Обяснения са поискани и от Е.Б.майка на жалбоподателя, която не е била открита на адрес и съответно от нея няма постъпили обяснения. Лицето В.А.е дал обяснения, видно от които не сключвал договор за заем с Г.Б., като сума в размер на 10 000лв. не е била върната. По отношение на Ц.Б. баща на жалбоподателя е констатирано, че е починал през месец май 2016г. Лицето Я.Д.не е бил открит и не е дал обяснения.

При анализа на горните данни органът по приходите е приел, че остава недоказано родителите на жалбоподателя да са му дали твърдените парични суми, тъй като за тях не се доказва да са разполагали с необходимите средства, установено в резултат на справки, като за Ц.Б. не са намерени сключени трудови договори или други източници на парични средства, а за Е.Б.са установени доходи само в периода м.01.-м.11.2008г. в размер малко над 3000лв. Твърденията за върнати парични заеми от трети лица – В.А., М.Г.и Я.Д. също са останали недоказани според органа по приходите. В това отношение проверката е показала, че в периода 2009г.-2014г. жалбоподателят Б. е предоставил заеми на три дружества, надлежно декларирани в ГДД, но за сега посочените три физически лица няма декларирани заеми. В дадените обяснения В.А. не е потвърдил получаването на заем от жалбоподателя Б., а обясненията на М.Г.сочат, че всъщност той е предоставил заем на жалбоподателя, а не обратното. Третото лице Я.Д. не е бил намерен за обяснения, но органът по приходите е констатирал, че не фигурира превод това лице да е извършило през 2016г. към ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД, поради което е счел за недоказано нито предоставянето на заем към него, нито връщането му на Г.Б. чрез превод към дружеството.

Органът по приходите е обосновал извод, че сумата от 110 000лв. постъпили по банковата сметка на жалбоподателя, поради недоказаност на хипотезата на заемни средства и помощ от роднини, представлява укрит и недеклариран по чл.10 от ЗДДФЛ, поради което и на основание чл.48, ал.1 от с.з. е определено процесното публично задължение в размер на 11000лв.

При оспорването по административен ред жалбоподателят конкретизирал процесните преводи, както следва: сума от 28 000лв. била предоставена безвъзмездно от неговия баща, като погрешно е била преведена по сметката на дружеството вместо по личната сметка на жалбоподателя; сума в размер на 26000лв. била предоставена безвъзмездно от неговата майка, но също погрешно е преведена по дружествената сметка вместо по личната; постъпила сума в размер на 24000лв. представлявала върнати заемни средства от лицето Велко А., дадени му по устен договор за заем през 2010г., със срок за връщане до края на 2020г., но била предсрочно върната през 2016г., също погрешно преведена по сметката на ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД; сума в размер на 4 000лв. представлявала върнати заемни средства от лицето Мариан Георгиев, също дадени му в заем по устен договор през 2010г. с уговорката да бъдат върнати до края на 2016г., като тази заемна сума също била погрешно преведена на дружеството, а не по сметката на жалбоподателя; за постъпила сума в размер на 30000лв. Г.Б. обяснил, че представлява върнати заемни средства от лицето Я.Д., предоставени му по устен договор за заем през 2010г., с уговорка за връщане до края на 2017г., но предсрочно върнати по банковата сметка на дружеството вместо по личната сметка.

Горестоящият орган коригирал размера на посочената в ревизионния акт сума от 110 000лв. на 94000лв., като част от мотивите касаят сумата от 4000лв., получена от М.П.Г., като посочил, че всъщност тя представлява даден от жалбоподателя заем, все още невърнат, а не негов доход. Обосновал е извод, че сумата от 94000лв. представлява придобити през данъчната година доходи по глава Пета от ЗДДФЛ, в т.ч. доходите от други източници по чл.35, т.6 от закона, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа по чл.48, ал.1 от с.з., поради което изменил ревизионния акт, като е определено задължение в размер на 9400лв., ведно с дължимата лихва.

Ревизионният акт, изменен с решението на директора на Дирекция ОДОП Бургас в частта относно установеното публично задължение за 2016г., е законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Нормата на чл.10, ал.1 от закона регламентира видовете доходи, като т.6 визира доходи от източници по чл.35, съдържащ се в Раздел VI Доходи от други източници, като т.6 на правната норма сочи като облагаем доход всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци.

Отнесено към настоящия случай, установени са постъпления по банковата сметка на ревизираното лице в резултат на извършени преводи от банковата сметка на ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД. Това води до увеличаване имуществото на жалбоподателя и представлява облагаем доход по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, който се квалифицира като такъв по чл.35, т.6 от закона, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17, във вр. с чл.36 от ЗДДФЛ и се облага с данък върху общата годишна данъчна основа по чл.48, ал.1 от с.з.

Твърдението на жалбоподателя, че основанието за получените по банковата му сметка парични средства са върнати заемни средства от трети лица и получена помощ от родители, които банковите преводи от ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД само опосредяват поради погрешно ползвана от наредителите банкова сметка ***, остават недоказани. По същество жалбоподателят следва да докаже наличието на действително заемно правоотношение с трети лица, на които е дал парични заеми, върнати през 2016г. по дружествената банкова сметка, ***едства като помощ от неговите родители.

В тази насока жалбоподателят ангажира доказателства като са събрани показанията на св. Е.Б.– майка и Я.Д.. Свидетелката Бухлева казва, че през 2016г. решили със съпруга си да дарят пари на сина си. Превела парите по банков път по сметка, която синът й Г.Б. казал. Със съпруга си дали отделно парите - тя разделила поравно парите между двамата си сина и лично дала към 20000лв. на жалбоподателя, а съпругът й дал към 50000лв. на двамата. Парите били натрупани от спестявания, като тя 28 години работила като чертожник към мината, а съпругът й бил миньор, както и отглеждали животни. Свидетелят Д. казва, че е получил заем от Г.Б. през 2010г. за срок от 10 години. През 2016г. върнал парите като ги превел по банкова сметка, ***. Пред НАП не е подавал декларация за получения заем.

Съдът не дава вяра на свидетелските показания. За св.Бухлева следва да се отчете възможна нейна заинтересованост предвид близките родствени отношения с жалбоподателя, но също така нейните показания се отклоняват от други данни по делото – органът по приходите е извършил служебна проверка относно източниците на доходи на свидетелката, като видно от фактическото изложение по-горе в мотивите, установил е такива само за кратък период от време – през 2008г., сравнително отдалечен от процесната 2016г., като доходите са били установени в размер малко над 3000лв., поради което остава недоказано да е разполагала с 40000лв., половината от които да е дала на сина си Г.Б.. Твърдението за отглеждани животни също остава недоказано, без яснота какви животни са били оглеждани, на кое място, през кой период, къде са били предавани за изкупуване, на каква стойност и др.под. Свидетелските показания на св.Д. също са ненадеждни, като свидетелят дори не сочи каква сума е получил, за да бъде преценявана изобщо тяхната допустимост по чл.164 от ГПК. От друга страна тези показания могат да бъдат счетени и за неотносими, тъй като видно от коментираното по-горе банково извлечение от постъпленията по фирмената сметка на ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД, от този свидетел всъщност няма извършен превод по тази сметка.

При този анализ на свидетелските показания съдът приема, че те не доказват успешно тезата на жалбоподателя за получени средства от тези лица, а за останалите, за които се твърди също да са върнали заети пари от жалбоподателя, няма ангажирани доказателства. За процеса на доказване не допринася и ангажираната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, за постъпилите по разплащателната сметка на дружеството суми и тяхното последващо превеждане към жалбоподателя не са вземани счетоводни операции по сч. с/ка 423 „Разчети със собственици“, като в съдебно заседание уточнява, че при осчетоводяването на процесните суми са взети рутинни операции, ако наистина е било налице движение на средства в полза на дружеството и разходи, извършени от дружеството, но не е следвало да се извършват, ако сумите не касаят дружеството. Сумата от 94 000 лв. е била осчетоводена в дружеството, но ако собственикът е уведомил счетоводството, тогава разчетите е следвало да бъдат със сметка 423, в който случай средствата по тази сметка няма да бъдат средства на дружеството, като то ще има задължение да се издължи на лицето, предоставило средствата, в случая собственика. Отнесено към целите на доказването, експертното заключение не доказва източника на обложения доход. Отделно от това, видно от банковите извлечения посочените в тях основания за преводите не съответстват на твърденията на жалбоподателя – при постъпване на сумите по дружествената сметка са посочени - „услуга“, „вноска на каса“, „прехвърляне на средства“; „дарение“, съответно – при последващ трансфер към сметката на жалбоподателя са отбелязани - „прехвърляне на средства“, „прехвърляне на наличност“, „превод“, т.е. нито едно от основанията по банковите операции не сочи на връщане на заеми. Последно, напълно несъответстващи на нито един от твърдените факти остава едно от дадените обяснения, че през периода 2014г.-2016г. жалбоподателят е предоставил на ФАМИЛИЯ БУХЛЕВИ ЕООД допълнителни парични вноски по смисъла на ТЗ, послужили за изграждането на хотел, съответно – получените суми през 2016г. представляват връщане на тези допълнителни парични вноски.

Неясно остава възражението на жалбоподателя за недоказаност на констатацията на органа по приходите относно наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т. от ДОПК, респ. за отсъствие на основания за преминаване на ревизията към особения ред, като неяснотата е провокирана от това, че ревизията не е била проведена по този ред. Доходите през процесния период на 2016г., счетени като такива от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ не са определени като разлика между разходи и приходи, съответно – позоваването на страната на изготвения паричен поток е неотносимо за задължението за 2016г. То е изведено на самостоятелно основание като необложен доход от друг източник, поради което и спрямо него не е приложена никоя от хипотезите на чл.122 от ДОПК. Видно от ревизионния доклад единствено за 2015г. е констатирано превишение на разходите над приходите и в този смисъл изготвения паричен поток е неотносим към установеното публично задължение за 2016г.

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 831,71лв. При изчисляване на разноските съдът съобрази следното: материалният интерес на делото е в размер на 15857,23лв. (всички установени задължения), като дължимото възнаграждение за юрисконсулт е в размер на 1005,71лв.. При първоначалното гледане на делото жалбата е била отхвърлена за задълженията за 2015г. и 2017г. общо в размер на 2743,93лв., в резултат на което са присъдени на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 174лв. При настоящото разглеждане на делото жалбата се отхвърля и в останалата част за установеното публично задължения за 2016г., поради което крайният резултат от делото е изцяло отхвърлена жалба, в резултат на което дължимите за ответника разноски са в пълен размер от 1005,71лв., от които следва да бъдат приспаднати вече присъдените 174лв. Към сега присъжданите 831,71лв. следва да се прибавят разноските пред касационната инстанция в размер на 1110,63лв. (1005,71+104,91), поради което общия размер на разноските за ответника за всички инстанции възлиза на 1942,33лв. Пълномощникът е поискал присъждане на разноски в размер на 1545лв., поради което следва да бъдат присъдени до този размер.

На основание изложените мотиви и чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ц.Б. *** против Ревизионен акт № Р-02000220004171-091-001/22.03.2021г., поправен с Ревизионен акт № П-02000221091985-003-001/21.05.2021г., издаден от началник на Сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение № 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който е определено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за отчетната 2016г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г.Ц.Б. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1545лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: