№ 66
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20235001000097 по описа за 2023 година
Производството е по реда на с чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №221/28.11.2022г., постановено по т.д. №47/2022г. по
описа на Окръжен съд Кърджали, е оставен без разглеждане предявеният от
Б. М. Д. с ЕГН ********** против „М.“ ООД ЕИК .... иск за отмяна на
решения, взети от общото събрание на дружеството на 17.08.2022г., като
недопустим и е прекратено производството по т. д. №47/2022г. по описа на
Окръжен съд - Кърджали.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
ищцата – Б. М. Д.. Счита, че определението е неправилно и необосновано и
излага подробни доводи и съображения в тази насока. Иска се отмяна на
обжалваното определение.
По така подадената частна жалба е постъпил отговор от насрещната
страна – „М.“ ООД, с който същата се оспорва изцяло. Претендират се
сторените по делото разноски.
След като се запозна с приложените по делото доказателства,
въззивният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок,
съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо съдебен акт, който
подлежи на самостоятелно обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
1
Производството по т.д. №47/2022г. по описа на Окръжен съд Кърджали,
е образувано по предявен иск от Б. М. Д. по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения
на общото събрание на съдружниците на „М.“ ООД гр. К., проведено на
17.08.2022г.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел
отсъствие на положителната процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск по чл.74 от ТЗ, съответно недопустимост на този иск, поради
предявяването му след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл.74 ал.2
от ТЗ. Мотивирал се е с посоченото в самата искова молба, че с нотариална
покана, връчена на ищцата на 09.08.2022г. /приложена към исковата молба/
същата е уведомена за свикване на извънредно общо събрание на ответното
дружество на 17.08.2022г. при посочен дневен ред. За неоснователни са
намерени аргументите на ищцата, че е узнала за провеждането на ОСС на по-
късна дата - 07.09.2022г., когато е получила констативен протокол от
нотариус за проведеното на 17.08.2022г. общо събрание на „М.“ ООД.
Фактът, че ищцата е възразила срещу провеждането на ОСС на посочената
дата, с нарочен нотариално заверен отговор, връчен на дружеството на
17.08.2022г. /приложен към исковата молба/, правилно е преценен от
първостепенния съд за неотносим към изискването за надлежно упражняване
правото на иск по чл.74 от ТЗ. Като основание за отмяна на решенията на
ОСС обаче ищцата е релевирала липсата на редовна покана. Това въведено
основание не е преценено от първостепенния съд. А при релевиране като
основание за отмяна на решенията на ОС липсата на редовна покана за
събранието, този въпрос подлежи на изясняване в хода на делото след
събиране на поисканите доказателства и обсъждане на доводите на страните.
Ето защо първостепенният съд неправилно е приел недопустимост на иска
само въз основа на преценката за спазване преклузивния срок за предявяване
на иска по чл.74 от ТЗ.
Като краен резултат обаче и с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК
предявеният иск се явява недопустим, но по други съображения. Съгласно
данните от партидата на дружеството - „М.“ ООД, ищцата Б. М. Д. е заличена
като съдружник с вписване №20230104162334 – същата е прехвърлила /с
договор за дарение с нот.заверка на подписите и съдържанието от
22.12.2022г./ всички притежавани от нея – 56 дружествени дялове от капитала
2
на дружеството на трето лице – С.А.. Т.е. – понастоящем ищцата е изгубила
качеството си на съдружник в дружеството. Искът по чл.74 от ТЗ е
конститутивен и представлява предоставено на съдружника потестативно
право да иска отмяна на решение на ОС, когато това решение засяга
членствените му права. Т.е. – активно легитимиран по иска по чл.74 от ТЗ е
съдружник и тази активна легитимация, като елемент от допустимостта на
иска, подлежи на преценка във всеки етап от исковия процес. Вярно е, че към
момента на волеобразуване на атакуваните решения - 17.08.2022г., ищцата е
притежавала качеството на съдружник в „М.“ ООД. Целената правна
последица от успешното провеждане на иска по чл.74 от ТЗ е защита на
членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на
дружеството, свързани с дейността на дружеството, пряко рефлектиращи в
правната сфера на съдружник. Правният интерес от предявяване на иска по
чл.74 от ТЗ се обуславя и от правния ефект при постигане на благоприятно
решение от упражнената искова защита. А дори и при уважаване на
предявения иск правен ефект по отношение на ищцата, като съдружник в
дружеството, не би настъпил, доколкото понастоящем същата не притежава
членствени права, нито членствени задължения. Т.е. – търсеният от ищцата
правен ефект няма да бъде постигнат. Евентуалната отмяна на решенията на
ОСС, имаща действие за вбъдеще, не би довела до промяна нито в обема,
нито в естеството на членствени права на ищцата като съдружник, доколкото
същата, вследствие прехвърляне на всички дружествени дялове, е изгубила
качеството си на съдружник. Активната легитимация на ищеца по иска по
чл.74 от ТЗ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на
иска, да настъпят благоприятни последици в членствените му права в аспекта
на отношенията му с дружеството. Ето защо и доколкото съществуването на
правен интерес следва да е налице в хода на процеса, така предявеният иск по
чл.74 от ТЗ от лице, което понастоящем не притежава качеството на
съдружник, вследствие изгубване на това си качество по собствена воля /не
поради изключване/, се явява недопустим, поради липса на правен интерес –
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
исковата защита.
Поради изложеното, като краен резултат обжалваното определение
следва да бъде потвърдено, макар и по други съображения.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.4, във вр. с чл.273,
3
във вр. с чл.278 ал.4 от ГПК, жалбоподателката дължи разноските на
въззиваемата страна. В списъка на разноските по чл.80 от ГПК са включени и
разноските, сторени в първоинстанционното производство. Преценката за
дължимостта на тези разноски е от компетентността на първоинстанционния
съд. При положение че това не е сторено с първоинстанционния съдебен акт,
страната би могла да упражни правата си по реда на чл.248 от ГПК, което не е
сторено. Ето защо с въззивното определение следва да бъдат присъдени само
разноските, сторени във въззивното производство. Съгласно списъка по чл.80
от ГПК /л.16/ същите са в размер на 640, 02лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС, като са представени доказателства /кредитен превод – л.19/ за реално
извършено плащане.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №221/28.11.2022г., постановено по т.д.
№47/2022г. по описа на Окръжен съд Кърджали, с което е оставен без
разглеждане предявеният от Б. М. Д. с ЕГН ********** против „М.“ ООД
ЕИК .... иск за отмяна на решения, взети от общото събрание на дружеството
на 17.08.2022г., като недопустим и е прекратено производството по т. д.
№47/2022г. по описа на Окръжен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА Б. М. Д. с ЕГН ********** да заплати на „М.“ ООД ЕИК ....
разноски за въззивното производство /адв.възнаграждение с ДДС/ в размер на
640, 02лв.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4