Решение по дело №607/2022 на Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към АНД
607/2022год. на ВТРС

С постановление от 16.05.2022год. на Районна прокуратура
гр.В.Търново, е направено предложение П.С.А да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че
в периода от 14.05.2017 г. до 14.06.2017 г. включително, в гр. В.Т., като
управител и представляващ търговско дружество „Котонфайн България“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. В.Т., ул.
„Г.М.“ №6, в тридесетдневен срок от спиране на плащанията на 13.05.2017 г.
по публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му
дейност - РА №Р- 04000416005939-091-001/18. 04. 2017г. на ТД на НАП -
В.Т., не поискал от Окръжен съд В.Т. да открие производство по
несъстоятелност на дружеството - престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, като му се наложи административно наказание, съгласно разпоредбата
на чл.78а от НК.
Привлеченият не се явява в съд.заседание, след като е редовно
призован. Не взема становище по същество. Защитникът адв.Кр.Гр. счита, че
случая е малозначителен по чл.9ал.2 от НК, като алтернативно следва да се
наложи адм.наказание глоба към минималния размер.
Районна прокуратура, редовно призована, не се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано по уведомление от ТД на НАП
гр. В.Т., че по реда на ДОПК срещу „Котонфайн България“ ООД със
седалище и адрес на управление в гр. В.Т. е образувано изпълнително
производство № *********/2017 г. заради наличие на ликвидни и изискуеми
задължения към държавата в общ размер към 12.12.2019 г. на 243626,10 лв.
Установено било, че дружеството не е извършвало плащания за погасяване на
публично правното си задължение към държавата. Вследствие на наложен
запор на сметки в търговски банки била постъпила сума в размер на 34,94 лв.
на 30.08.2017год., а оттогава нямало данни за никакви плащания, ето защо от
ТД на НАП считали, че съгласно чл. 608 от ТЗ има данни дружеството да е
неплатежоспособно.
„Котонфайн България“ ООД, ЕИК ********* било учредено на
04.06.2009 г. със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Г.М.“ № 6.
Собственици на капитала били Сп. П. гражданин на Р Гърция, роден на -- г. и
А.Н., родена на .. г. Управител бил еднолично П.. Основен предмет на дейност
на „Котонфайн България“ ООД била търговия със зърно и други
селскостопански култури. Счетоводител на дружеството била Р.И., която
съставяла ГФО на същото, а синът й Д.И. от гр. В.Т. бил пълномощник и
имал подадено заявление за електронно подаване на данни към НАП с негов
електронен подпис. „Котонфайн България“ ООД имало открити банкови
1

сметки в Търговска банка „Д“ и „Юробанк България“ АД. Последният
публикуван отчет от „Котонфайн България“ ООД бил за 2016г. Задълженията
на „Котонфайн България“ ООД са единствено към държавата - към НАП за
лихви за неплатен в срок корпоративен данък по подадени ГДД за 2015 г. и
2016 г. и главница и лихви по установени с издаден PA № Р-04000416005939-
091 -001/18.04.2017 г. дължим данък добавена стойност, които задължения
били със срок на доброволно плащане 12.05.2017г. РА бил връчен по
електронен път - приложено удостоверение за връчване в ИС „Контрол“. Във
връзка с тези задължения било образувано в НАП изпълнително дело №
*********/2017 г., а последното извършено плащане била сума в размер на
34,94 лв. на
2017. г. вследствие на запор на банкова сметка.
Независимо, че знаел за задълженията и липсата на парични средства и
имущество у дружеството да ги погаси, П. не изпълнил задължението си по
чл. 626, ал. 2 от Търговския закон да подаде молба за откриване на
производство по несъстоятелност за дружеството в тридесетдневен срок от
спиране на плащанията.
Изложените фактически обстоятелства се установяват чрез обясненията
на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическо-
счетоводна експертиза. Същото дава заключение за липса на активи, в т.
число парични средства и вземания от негови длъжници. „Котонфайн
България“ ООД има установени публичноправни задължения към НАП в
размер на 251183,95 лв. Дружеството не е извършвало периодични плащания
за погасяване на установените задължения. Постъпилата сума на 30.08.2017 г.
е в минимален размер в сравнение със задълженията на дружеството и е
постъпила след наложен запор върху банковата сметка на дружеството. На
12.05.2017г. е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на задълженията,
установени с РА №Р-04000416005939-091-001/18.04.2017 г. на ТД на НАП гр.
В.Т.. Това е и последното задължение на дружеството, което не е изпълнено.
При това е налице спиране на плащанията, което е осъществено на
13.05.2017 г. - след изтичане на срока за доброволно изпълнение на
задължението по РА №Р- 04000416005939-091-001/18. 04. 2017г. на ТД на
НАП - В.Т., с който били установени задълженията на „Котонфайн България“
ООД, ЕИК: ********* гр. В. Търново. След тази дата не е установено
извършване на търговска дейност и плащане на задълженията от страна
търговското дружество, нито парични средства и имущества, с които да
погаси задълженията си. Обвиняемият бил едноличен управител на
търговското дружество, поради което за него е съществувало задължението
по чл. 626, ал. 2 от ТЗ в тридесетдневен срок от спиране на плащанията да
подаде молба до Окръжен съд - В.Т. /окръжния съд по седалището на
дружеството/ за откриване на производство по несъстоятелност. Като е
бездействал в този тридесетдневен срок - в периода 14.05.2017 г. до
14.06.2017 г. , е осъществил състава на престъплението от обективна страна.
2

Когато в закона се предвижда срок, в който се дължи активно правомерно
поведение, не се касае за класическо продължено престъпление, а законът
предвижда краен срок, след изтичането на който деянието се счита
довършено. До изтичането на срока, в който е предписано от закона
конкретно действие, деянието е във фазата на изпълнението и то чрез
бездействие. Затова до изтичане на тридесетдневния срок бездействието е
несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че след спиране на плащанията на
управляваното от него търговско дружество следва да поиска от съда да
открие производство по несъстоятелност, но същевременно бездействал и не
го сторил. При това у него е съществувала увереност, че това е трайно,
обективно и непреходно състояние на длъжниковото имущество. Съзнавал е
това, като не го е заявил пред компетентния съд в тридесетдневен срок от
спиране на плащанията. Без значение е обстоятелството каква е причината за
изпадане в неплатежоспособност.
При повдигане на обвинението е възприето, че престъплението е
формално и е довършено с бездействие на субекта на престъплението в 30
дневния срок от узнаване за спиране на плащанията. Размерът на самите
ликвидни и изискуеми задължения в случая е без правно значение.
Неплатежоспособността на търговеца е правно състояние на длъжниковото
имущество, което външно се изразява в спиране на плащанията.
По такъв начин, с деянието си П. е осъществил от обективна и
субективна страна, умишлено престъпния състав чл.227бал.2вр.ал.1 от НК,
тъй като е бездействал и в 30- дневен срок от узнаване, че представляваното
от него дружество е изпаднало в неплатежоспособност и е спряло
плащанията, не е поискал ВТОС да открие производство по несъстоятелност.
По горните съображения и като взема предвид, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
глоба до 5000 лева, че от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, както и че обвиняемият не е осъждан/настъпила е
абсолютна реабилитация/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по
чл.78 А от НК, съдът намира, че са налице предпоставките за прилагането му.
Отчитайки данни за семейното и материално положение, както и имотно
състояние на привлечения, съдът счита, че следва да му се наложи
административно наказание глоба, от минималния размер от 1000 лева,
предвиден в чл.78 а от НК към момента на довършване на деянието
Отделно от това следва да се възложат разноските по делото на
обвиняемия в размер на 117.00 лева за назначената икономическа експертиза.
В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият състав по
делото не са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 9
ал. 2 НК. Според посочената разпоредба не е престъпно деянието, което,
3

макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Това означава, че за да
бъде едно деяние малозначително, то въобще не трябва да оказа отрицателно
въздействие върху обществените отношения, чиято защита се дава чрез
конкретния престъпен състав или засягането на съответните обществени ;
отношения трябва да е в такава ниска степен, която е недостатъчна, за да
може извършеното да се третира като престъпление т.е. преценката за
наличие на чл. 9 ал. 2 НК е свързана по правило само с обществената опасност
на деянието, а не и тази на дееца. Малозначителността не е някакъв
абстрактен белег на деянието, а представлява негово конкретно обществено
качество, което във всеки отделен случай подлежи на изследване. От
установените в наказателното производство факти е видно, че престъпната
дейност на подс. П., нито е малозначителна, за да не е обществената опасност,
нито обществената й опасност е явно незначителна. Обществената опасност
на деянието се обуславя от редица обстоятелства време, място, начин на
извършване на престъплението, предмет на увреждане респ. засягане, както и
с динамиката и обществената значимост на съответното престъпно
посегателството. Размерът на необслужваните задължания, макар и
несъставомерен признак, анализирани на фона на продължителността на
бездействие не аргументират наличието на малозначителност в конкретния
случай. Престъплението по чл. 227 б от НК е формално, „на просто
извършване” като за него в закона не е очертан съставомерен престъпен
резултат, поради което липсата на обществена опасност не може да се
извежда от обстоятелствата, които защитата навежда. За съставомерността на
конкретното престъпление е нужно само деецът да осъществи някоя от
проявните форми на изпълнителното му деяние, тъй като законодателя е
предвидил, че това е достатъчно, за да имаме засягане защитаваните от
закона обществени отношения. Ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия имат значение единствено за определяне вида и размера на
наказанието.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	248
Дата:	16 юни 2022 г. (в сила от 2 юли 2022 г.)
Съдия:	Димитър Кръстев

Дело:	20224110200607
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Решение по дело №607/2022 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите