РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 04.03.2021
година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на двадесет и пети февруари
, през две хиляди ,двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Петър Петров и в присъствието на прокурора…………………като разгледа докладваното от
съдията Данчев в.гр.д. № 966
по описа на съда за 2020 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение №260025 от 11.08.2020г. постановено по гр.д.№
1031/2020г.Плевенски районен съд
ПРИЗНАВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между НЧ „***“ с.***, ЕИК ***,
представляван от П.М., като работодател, и М.С.М., ЕГН **********,***, трудов
договор №1 от 20,05,2016 г. за назначаване на М.С.М. на длъжността „секретар“
поради противоречие със закона.
Със същото
решение ОТХВЪРЛЯ предявения от НЧ „***“ с.***, ЕИК ***, представлявано от С.М., против М.С.М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1942,85 лева, представляващи внесени осигурителни вноски от
работодателя за периода юни 2016 г. – 18,12,2019 г., с които неоснователно се е обогатила, ведно
със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.С.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на НЧ „***“ с.***, ЕИК ***, представлявано от С.М., сумата от 400,00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК НЧ „***“ с.***, ЕИК ***, представлявано от С.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 450,00 лева, представляващи
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Горното решение е съобщено на М.С.М. ,чрез
пълномощника и адв.Т.А.на
31.08.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
1.
На 09.09.2020г. по пощата е подадена
въззивна жалба М.С.М. ,чрез пълномощника и адв.Л.К. /втория упълномощен от М.М. адвокат
/, срещу тази част от решението с което се
ПРИЗНАВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между НЧ „***“ с.***, ЕИК ***,
представляван от П.М., като работодател, и М.С.М., ЕГН **********,***, трудов
договор №1 от 20,05,2016 г. за назначаване на М.С.М. на длъжността „секретар“
поради противоречие със закона и са присъдени деловодни разноски в полза на ищеца.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата, е редовна.
Внесена е дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна - НЧ „***“ с.***, ЕИК ***,като по
същество се счита ,че е неоснователна.
2. С писмения отговор е подадена и
насрещна въззивна жалба от НЧ „***“ с.***,
ЕИК ***,чрез пълномощника и адв.Г.Г. срещу тази част от решението на ПлРС с
която се
ОТХВЪРЛЯ предявения от НЧ „***“ с.***, ЕИК ***, представлявано от С.М., против М.С.М., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1942,85 лева, представляващи внесени осигурителни вноски от
работодателя за периода юни 2016 г. – 18,12,2019 г., с които неоснователно се е обогатила, ведно
със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и с която са присъдени деловодни разноски в полза на М.М. .
Тази насрещна
жалба е подадена в срока по чл. 263,
ал.2 от ГПК . Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
въззивно обжалване и е срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата, е редовна.
Внесена е дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Постъпил е писмен
отговор от М.С.М. ,чрез пълномощника и
адв.Л.К. според който насрещната въззивна жалба е неоснователна.
С въззивната жалба и с писмения отговор срещу
нея , както и с насрещната въззивна жалба и
писмения отговор срещу нея не са направени нови доказателствени
искания.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивните жалби при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените в двете въззивни жалби пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими за решаване на делото спорни въпроси и възражения.
І. РС-Плевен правилно е установил
фактическата обстановка по делото в съответствие със събраните пред него
писмени доказателства.Тя е следната:
- От представеното ксерокопие от молба
от 09.05.2016 г. до Председателя на НЧ „***“ с.***, е видно, че М.С.М. е
заявила желанието си да бъде назначена на работа на длъжност „секретар на народно читалище“.
- Видно от представеното удостоверение от 05.09.2018
г., издадено от ПлОС по ф.д.№1331/1997 г., с решение №95 от 13.05.2016 г.по
партидата на читалището са вписани промени по фирменото дело, приети с решение
на Общо отчетно-изборно събрание на читалището, проведено на 29.04.2016 г в
т.ч. и ново настоятелство с тригодишен мандат, в състав от седем членове, между които и секретар – М.С.М..
- От представеното копие от Трудов Договор
№1/20.05.2016 г. се установява, че ответницата е назначена на длъжността „секретар“ в
читалището, с код по НКП ***, с код по НКИД ***, за определен срок – 25.05.2016,
считано от 20.06.2016 г.
- От представеното копие от заявление за
ползване на платен годишен отпуск от 16.04.2019 г. е видно, че е подадена от
ответницата, която изрично е посочила, че е изпълняваща длъжността „секретар“ към НЧ. Заявлението е
одобрено от Председателя на НЧ.
- От представеното
копие от Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че същото е подадено
във връзка със сключен ТД с ответницата, като е посочено, че ще заема
длъжността „секретар-библиотекар“
по срочен трудов договор, със срок на договора – 25.10.2016 г. От представената
в заверено копие Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП се установява, че уведомлението е заверено /прието/.
- От представеното
копие от Заповед №5/10,11,2017 г. на председателя на НЧ е видно, че на
ответницата М.М., на длъжност „работник библиотека“ в НЧ „***“ е разрешено
ползването на отпуск за бременност и раждане, в размер на остатъка от 135 до
410 календарни дни, считано от 10.11.2017 г. до 11.08.2017 г.
- От представеното
копие от Заповед №6/18.12.2019 г. на Председателя на НЧ „***“ е видно, че ТД на
ответницата, на длъжност „секретар“ е
прекратен, считано от 18.12.2019г.
- Липсва каквото и
да било решение било на настоятелството
на читалището за назначаване на М.М. за секретар на читалището , а така също
липсва и решение на общото събрание на читалището за нейното назначаване като
секретар.
За да направи своя
извод, че това за каква длъжност е бил сключен процесният трудов договор
,РС-Плевен правилно е взел предвид както изрично изразената в писмена форма от
двете страни по договора съвпадаща воля за сключване на трудов договор за
длъжността „секретар„ на читалището ,така и останалите преобладаващи
еднопосочни писмени доказателства,които
сочат ,че и двете страни по договора са считали ,че той се отнася за длъжност
„секретар „ , а не за длъжност „библиотекар„. Правилно ПлРС е посочил, че кодът
за длъжността /код по НКП *** и код по НКИД *** ,отнасящ се съгласно списъка на
длъжностите в НКПД утвърдена със Заповед
на Министъра на труда и социалната политика за длъжността „библиотекар „/ с какъвто код е подадено уведомлението до НАП
по чл. 62 ,ал.1 от КТ, не е задължителен
елемент на трудовия договор. В чл. 66,
ал.1 от КТТ са посочени задължителните реквизити на трудовия договор сред които
са страните по него ,мястото на работа , наименованието на длъжността и характера
на работата и др. условия във връзка с предоставянето на работната сила , но не
и кода на длъжността. При тълкуването на волята на страните относно това за
каква длъжност е бил сключен трудовият договор
следва да се изходи на първо място от посоченото в самия ТД наименование
на длъжността , което е „секретар „ , а не „библиотекар„. На второ място, за
правилното решаване на спорния въпрос за каква длъжност е бил сключен трудовият договор
следва да се съобрази длъжностната характеристика на посочената длъжност ,както
и действителното съдържание на трудовите задължения ,които е изпълнявал
работникът . В случая по делото не са представени длъжностни характеристики
нито за една от двете длъжности – секретар и библиотекар.
От обясненията на
свидетелката П.М. ,която в качеството си
на Председател на читалището е сключила процесния трудов договор с М.М. става
ясно ,че М. е изпълнявала фактически задълженията и на
двете длъжности – секретар и библиотекар ,т.е. дори тези обяснения не опровергават обстоятелството ,че по време
на действието на процесния трудов договор М.М. е изпълнявала трудовата функция
на длъжността „секретар на читалището“ за която е сключен и трудовият договор. От обясненията на самата ответница, дадени в с.з. по реда на чл.176 от ГПК също така се установява, че е
изпълнявала както функциите на секретар, така и на библиотекар. Това дали е изпълнявала
по съвместяване и задълженията на друга
длъжност „библиотекар „ е без значение ,след като не се изключва изпълнението на трудовата функция на длъжността секретар ,което е спорния въпрос
по делото.
След като е констатирал липсата на решение на
настоятелството на читалището за назначаване на М.М. за секретар на читалището,
то правилно РС-Плевен е приел , че е налице противоречие на сключеният трудов
договор за тази длъжност с нормата на чл. 16, ал. 2 т. 5 от ЗНЧ ,която
предвижда ,че секретаря на читалището се назначава от настоятелството ,което
утвърждава и длъжностната му характеристика. Правилно е прието ,че в случая се
касае за отрицателен факт –липсата на надлежно решение на настоятелството ,
въведен от работодателя в предмета на спора ,за който отрицателен факт той не
носи доказателствената тежест , а тя се
прехвърля върху работника ,който следва да установи наличието на такова изрично
решение на настоятелството на читалището за назначаването и на длъжността
секретар. След като не е налице такова решение ,то очевидно е налице и
противоречие със закона ,което води след себе си недействителност на сключения трудов
договор за тази длъжност -секретар. Не е налице и решение на общото събрание на
читалището за назначаване на М.М. за секретар на читалището .В т.вр. следва да
се отбележи ,че наличието на такова едно
решение на общото събрание би санирало порока –липса на решение на самото
настоятелство ,доколкото общото събрание на читалището,като негов върховен
орган по смисъла на чл. 13 , ал.1 от ЗНЧ
би могло да взема решения ,които са от компетентност и на другите органи
на читалището ,в т.ч. и на самото настоятелство .Както се вижда от
представеното по делото решение на общото събрание на читалището от
29.04.2016г. / вложено на л. 108-112 от делото на РС-Плевен / според решение №
3 е избрано настоятелство в състав от седем души сред които и М.М. , но няма изричен избор на същата за секретар
на читалището.
Колкото да изложените във въззивната жалба на М.М.
съображения , че неправилно РС-Плевен не е кредитирал доводите ,че М.М. е
вписана от регистърния съд по ф.д.№ 1331/ 1997г. на ПлОС като секретар на
читалището ,което означавало , че регистърният съд е извършил проверка и е преценил ,че са налице
предпоставките за вписване на заявените промени , а към настоящия момент била преклудирана възможността да се оспори това
вписване и че е недопустимо в рамките на инцидентен съдебен контрол да се
ревизира преценката на регистърния съд , то настоящия съдебен състав приема
следното : Въззивникът М.М. с тези свои
съображения смесва недопустимо предмета на исковото производство за
прогласяване недействителността на трудовия договор , с предмета на
регистърното производство по вписване на заявени пред регистърния съд промени,
касаещи органите на читалището. По никакъв начин извършената от РС-Плевен и от
ПлОС преценка за основателността на иска за недействителност на трудовия
договор за длъжността „секретар“ , не се отразява върху вписването в регистъра
на читалищата на М.М. като секретар на
читалището . Искът за прогласяване недействителността на трудовия договор не следва да се смесва с исковете по чл. 604
от ГПК за установяване недопустимост или нищожност на вписването в съответния
регистър или за несъществуване на вписано обстоятелство , които имат различен
предмет. В т.см. ,като извършва преценка за действителността на трудовия договор ,съдът в настоящото производство не извършва
някакъв инцидентен съдебен контрол върху регистърния съд. Съдебен контрол може да бъде осъществен именно по реда на чл.
604 от ГПК в какъвто случай след евентуално уважаване на предявен иск за
несъществуване на вписано обстоятелство ще може да се иска неговото заличаване
от регистъра.
ІІ. Колкото до въззивната
жалба от НЧ „***“ с.***,срещу тази част от решението на РС-Плевен с която
се ОТХВЪРЛЯ предявения от НЧ „***“ с.***, ЕИК ***,
представлявано от С.М., против М.С.М.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 1942,85 лева, представляващи внесени
осигурителни вноски от работодателя за периода юни 2016 г. – 18,12,2019
г., с които неоснователно се е
обогатила,Плевенски окръжен съд изцяло споделя изложените от РС-Плевен
съображения за това ,че от страна на работодателя ,който е предявил иска за
недействителност на трудовия договор ,както и иска за неоснователно обогатяване,не
са били изрично въведени в предмета на делото твърдения
за недобросъвестност на работника при сключване на трудовия договор. Нормата на чл. 8, ал.2
от КТ въвежда презумпцията за добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения с оглед на което тази от страните която иска да се позове на
недобросъвестно упражняване на тези права следва изрично да заяви това , а така
също и да докаже твърдяната недобросъвестност, т.е. да обори презумпцията за добросъвестност , което
в случая преминава през пълно и главно
доказване на знание у М.М.
за порока на сключения трудов договор.
Дори условно да се приеме ,че работодателят се
е позовал на недобросъвестност на М.М.
при сключване на трудовия договор/ а той не е направил това нито с насрещната
искова молба с която е предявен иска по чл. 75 от КТ ,нито пък в първото по
делото съдебно заседание на 03.07.2020г. когато е приет за окончателен доклада
на съда по делото в който подобно твърдение не е отразено / , то в конкретния
случай пак няма основание да се приеме
за доказана недобросъвестността на
работника при сключване на трудовия договор от 20.05.2016г., като се има
предвид, че той е сключен след като със свое
решение № 95 / 13.05.2016г. по ф.д.№ 1331/ 1997г. Плевенски окръжен съд
е вписал ново настоятелство на читалището при което М.М. е била вписана като
секретар на читалището . В т.см. съдът
приема ,че въпросното решение на регистърния съд е дало основание на работника
/служителя / да счита ,че фактическия състав по назначаването и за секретар на
читалището е законосъобразно завършен ,след като е вписана горната промяна, т.е.
че няма пречка да бъде сключен и трудов договор за тази длъжност. При преценката от гл.т. на това налице ли
е добросъвестност на работника при
сключване на този трудов договор ,няма основание да се изисква от работника /служителя /
по-добро познаване на закона от самия
регистърен съд, който е вписал въпросната промяна без да било
представено пред него конкретно решение на настоятелството за избор на М.М. за
секретар на читалището.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен
е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено. С оглед на това ,че и двете
въззивни жалби са неоснователни,то не следва да се присъждат и деловодни
разноски в полза на никоя от страните .
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение
№260025 от 11.08.2020г., постановено по гр.д.№ 1031/2020г. на Плевенски
районен съд .
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :