РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14249/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът Г.А.Ч., починал в хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон К.Г.Ч. и К.Г.Ч., твърди, че на 18.12.2018 г., около 7,40 ч., в гр. София, ж.к. Дружба, до бл. 142, на ъгъла образуван на Т-образно кръстовище от бул. „Кръстю Пастухов“ и ул. „Иван Арабаджията“, се подхлъзнал и паднал, на непочистен и необезопасен заледен участък от тротоара, в следствие на което получил изкълчване на лява раменна става със счупване на големия туберкул на лява раменна кост. Твърди от полученото увреждане да е претърпял болки и страдания за продължителен период от време, както и стрес, в следствие на който отключил деабет, тип 2 /уточнителна молба от 27.08.2020 г./. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на този участък от пътя. Твърди, че причината за падането му се дължи на непочистването и сигнализирането на заледения пътен участък, задължение за което има С.О. като собственик на пътя и задължено лице за това. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000,00 лева, предявен като частичен за сумата от 40 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът С.О. оспорва да е налице противоправно поведение – действие и/или бездействие на негови служители, като твърди, че е изпълнил задълженията си, като възложил на подизпълнител поддръжката на пътя. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в отказ на ищеца да му бъде извършено препоръчаното от лекарите подходящо лечение. Оспорва и размера на иска като завишен. Излага доводи, че определенената му с решение на ТЕЛК временна неработоспособност не се дължи основно на това увреждане, а на наличните при ищеца други основни заболявания. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа ищецът е претърпял вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е у ищеца.
В тежест на ответника беше да докаже възражението си за съпричиняване – конкретно поведение на ищеца в причинна връзка с настъпване/интензитета на противоправния резултат.
Според показанията на свидетеля С.С.тя е била очевидец как Г. Б.е паднал през м. декември 2018 г. Свидетелката сочи, че сутрина, около 7,30 – 8,00 ч. тя била автопатрул, заедно с колегата си Й.Б., като патрулирали по ул. „Кръстьо Пастухов“ по посока „Искърско шосе“, когато от лявата им страна, на тротоара, в близост до бл. 142 видели колегата им Г.Ч. да се подхлъзва и пада много лошо, тъй като не било почистено и били хлъгаво. Отишли да му помогнат, качили го в колата и го закарали в районното, за да изчака Спешна помощ, като Ч. бил пребледнял, казал, че го боли лявото рамо и му се вие свят. Свидетелката сочи, че Ч. е бил облечен в работно облекло, в т.ч. и зимни кубинки.
Според показанията на свидетелката В.Н.Т. тя е майка на К. и К. Ч., а с Г.Ч. живеела на съпружески начала. Свидетелката сочи, че през 2018 г. Г. претърпял травма и се прибра в къщи превързан и жълт, като платно. Свидетелката каза, че лекарите му предлагали да направи операция на рамото, но нямали пари за нея, а на развижване ходил една седмица, колкото се поема от касата. Свидетелката сочи, че заради ръката Г.Ч. бил болнични около 10-11 месец, като през цялото време тя му помагала с обличането и събличането, а за мъжката къщна работа се обръщала към брат си. Според Т. до настъпване на инцидента Г.Ч. имал проблеми само с високо кръвното, а около 3-4 месеца след това развил и тежък диабет.
Установява се от фиш за спешна помощ и епикриза, издадена от УМБАЛ „Пирогов“, ІІІ-та клиника по ортопедия и травматология, че на 18.12.2018 г. ищецът е получил видимо изкълчване на лява раменна става, от което се е оплаквал от силни болки, като е извършена репозиция и е поставена имобилизация и е изписан с предписание да не натоварва крайника.
Видно от представените болнични листа Г.Ч. е бил в отпуск за неработоспособност поради така претърпяната травма в периода 18.12.2018 г. – 13.10.2019 г., като с решение на ТЕЛК от 22.10.2019 г. му е определена трайно намалена работоспособност с 30 % за срок от 2 години при водеща диагноза „счупване на горния край на раменната кост“ и общи заболявания – артериална хипертония ІІ ст., неинсулинов захарен диабет /тип ІІ / и деабетна полиневропатия.
Установява се от акт за смърт на Г.Ч., че той е починал на 18.06.2020 г., като водно от удостоверението му за наследници е оставил законни такива децата си - К.Г.Ч. и К.Г.Ч..
Според заключението на приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед-травамтолог, полученото при ищеца счупване с изкълчване на лява раменна става съответства на механизма на падане посочен в исковата молба и може да настъпи при него. На ищеца е извършено наместване на изкълчването и поставяне на обездвижваща ортеза за срок от 45 дни, след което е проведен курс на саниториална рехабилитация. Според отговорите на вещото лице, в о.с.з., проведено на 02.03.2021 г. останалото при ищеца ограничение в движението на лявата раменна става е възможно да остане при правилно лечение.
Според заключението на приетата медицинска експертиза, изготвена от вещо лице, специалист по вътрешни болести при ищеца е установен захарен диабет още в края на 2017 г., като вещото лице смята, че най-вероятно той не е го съобщавал като придружаващо заболяване, тъй като е бил на диетолечение. В последствие през м. октомври 2019 г. Г.Ч. е развил неврологично усложнение, изразяващо се в сензорна полиневропатия, установено при ЕМГ. Вещото лице сочи, че в конкретния случай претърпяния хроничен стрес от травмата и последващото продължително възстановяване и временна неработоспособност е възможно да са довели до влошаване на съществуващия до тогава захарен диабет.
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира за установено по делото, че на 18.12.2018, около 7,30 ч. на тротоар в гр. София, ж.к. Дружба до бл. 142, на ъгъла образуван от Т-образно кръстовище на ул. „Кръстю Пастухов“ и ул. „Иван Арабаджията“ същият не е бил почистен от снега и обработен с оглед заледяването, в следствие на което Г.Ч. е паднал и от падането е получил изкълчване на лява раменна става. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че в следствие на настъпилата травма и продължителна неработоспособност ищецът е получил усложнения на съществуващото при него заболяване захарен диабет, тип ІІ. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, като взема предвид, че към момента на влошаване на здравословното състояние на ищеца, свързано със симптомите на захарен диабет той не е работел, а от няколко месеца е бил в отпуск за временна неработоспособност, поради процесната травма.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, а според чл. 31 ЗП, общината е длъжна да осъществява дейностите по поддържането на общинските пътища му чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на тази дейност. Зимното поддържане на общинските пътища на територията на С.О. е регламентирано в Глава ІV, Раздел ІІІ на Наредбата за управление на общинските пътища на територията на С.О. и включва дейности по снегопочистване и опесъчаване за стопяване на снега и леда. Ответникът С.О. не оспорва, че процесният тротоар е общинска собственост. Предвид изложеното, на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса не се доказа възражението му за съпричиняване.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Г.А.Ч. болки и страдания в следствие на процесния деликт е сумата от 38 000,00 лв. За да определи размера, съдът взема предвид, че ищецът към момента на деликта е бил в активна възраст, работещ, глава на семейство и баща на две малки деца. Ч. за около 11 месеца е откъснат от обичайния си начин на живот, не е работил, не е могъл да помага в отглеждането на децата си, напротив нуждаел се е от чужда помощ, като ограничението в движението на лявата раменна става е било трайно. При определяне размера на обезщетението от значение е както продължителният период на неработоспособност, така и обстоятелството, че това е допринесло за настъпване на усложнения в съществуващо при ищеца друго заболяване – захарен диабет, тип ІІ, като цялостното здравословно състояние на ищеца се е влошило до освидетелстването му с 30% намалена работоспособност. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 38 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен частичен размер от 40 000,00 лева. С оглед наследствените дялове ответникът следва да бъде осъден да заплати на К.Г.Ч. и К.Г.Ч. по 19 000,00 лева.
На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на деликта - 18.12.2018 г. до окончателното плащане.
По разноските.
Ответникът дължи на ищците разноски за депозит за вещи лица съразмерно с уважената част от иска в размер общо на 484,50 лева.
Установява се от представения по делото договор за правна помощ от 30.10.2019 г., че между ищеца и адвокат Я.С. е уговорено представителството по делото да бъде осъществявано безплатно. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1972,20 лева, с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1520,00 лева.
Дължимите от ищеца на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска са в размер на 15,00 лева. След прихващане на дължимите на страните разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски общо в размер на 469,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на К.Г.Ч., ЕГН: **********, конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец Г.А.Ч., ЕГН: ********** на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата в размер на 19 000,00 лева, представляваща половината от дължимо обезщетение за претърпени от Г.Ч. неимуществени вреди от увреждане на здравето му – счупване и изкълчване на лява раменна става, в следствие на подхлъзване на непочистен от сняг и заледен пътен участък на тротоар, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, до бл. 142, на ъгъла образуван на Т-образно кръстовище от бул. „Кръстю Пастухов“ и ул. „Иван Арабаджията“, настъпило в следствие бездействието на служители на ответника свързано с организиране поддръжката, в т.ч. и зимното почистване, както и усложнения на съществуващо заболяване захарен диабет, тип ІІ, настъпило в резултат на преживяния хроничен стрес от дългия възстановителен период, ведно със законната лихва от датата на деликта - 18.12.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 234,75 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20 000,00 лева /с оглед наследствената квота/, предявен частично от 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на К.Г.Ч., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В.Н.Т., ЕГН: **********, конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец Г.А.Ч., ЕГН: ********** на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата в размер на 19 000,00 лева, представляваща половината от дължимо обезщетение за претърпени от Г.Ч. неимуществени вреди от увреждане на здравето му – счупване и изкълчване на лява раменна става, в следствие на подхлъзване на непочистен от сняг и заледен пътен участък на тротоар, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, до бл. 142, на ъгъла образуван на Т-образно кръстовище от бул. „Кръстю Пастухов“ и ул. „Иван Арабаджията“, настъпило в следствие бездействието на служители на ответника свързано с организиране поддръжката, в т.ч. и зимното почистване, както и усложнения на съществуващо заболяване захарен диабет, тип ІІ, настъпило в резултат на преживяния хроничен стрес от дългия възстановителен период, ведно със законната лихва от датата на деликта - 18.12.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 234,75 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20 000,00 лева /с оглед наследствената квота/, предявен частично от 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на адвокат Я.С. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1972,20 лева, с ДДС.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1520,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: