Р Е Ш Е Н И Е
№…………10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд-
ХХХІІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мария Ганева
и при участието на секретаря
Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от съдията адм.дело N 859 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.64 ал.4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община
Дългопол с адрес гр. Дългопол, ***,
представлявана от нейния кмет Г.Г., срещу решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане изх. № BG05M9OP001-4.003-0006/7
от 27.03.2020 г. на
зам. министъра на труда и социалната политика З.Р.– ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020
г. /УО на ОПРЧР 2014-2020г./, в частта по т.2 в която са определени
неверифицирани разходи в размер на 11 347,23 лв. на осн. чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
по искане за плащане №2 от ИСУН 2020 с отчетен период 03.07.2019г.-31.10.2019г.
по проект „Интегриран социален офис“ с №BG05M9OP001-4.003-0006-C01.
Жалбоподателят релевира неспазена форма на
адм. акт и по-специално на предписанието на чл. 59, ал.2 т. 4 АПК. Няма изложение
на конкретни факти ,които да обосновават взетото решение за неверифициране на
разходи . Няма посочени нормативни основания на решението . В тази връзка
подателят на жалбата счита, че му е нарушено правото на защита . В жалбата се
излага позиция за съществено нарушаване на административната процедура поради
липсата на обсъждане и коментар по представените от община Дългопол
разяснения, дадени по реда на чл.63 от ЗУСЕСИФ. Заявява се като подобен порок и факта на пасивност от ответника да изисква становище и представяне на
допълнителни документи от община Дългопол.
Твърди се материална незаконосъобразност на
частично атакуваното решение. Допълнителният разход за смяна на пътник от
целевата група е резултат от извънредни обстоятелства , които не са могли да бъдат
известни при подаване на проектното
предложение. Дори и да е направен разход за приоритет на пътниците , осигуряващ
качване на борда на ръчен багаж до 10 кг , се твърди спазване на принципа на добро
финансово управление, тъй като е избран вариант на пътуване със самолет , но икономична класа на ниско тарифна авиокомпания. Направеният разход за избор на места в
самолета е за да се осигури компактност
на целевата група и недопускане на разходване
на времеви потенциал. УО не е съобразил, че разходите летище- хотел в гр. Бергамо не са разходи в населено място на командировката. Приемащата организация в Италия не поема разходите за храна и поради тази
причина са предявени за верификация такива разходи на целевата група.
Отправеното към съда искане е за отмяна
на оспорената част на издадения адм. акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. К. М , който поддържа
жалбата на изложените в нея
основания. Прави се възражение за
прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Ответната страна – ръководителят
на УО на ОПРЧР 2014-2020г. се представлява от гл. експерт с юридическо
образование А. Т , който депозира писмен отговор за неоснователност на
оспорването. В проведено открито съд. заседание пълномощникът поддържа писмения
отговор на жалбата и отправя искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски по приложен списък на
същите.
Съдът, след като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд , приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалва се решение на
ръководителя на УО на ОПРЧР , издадено
на основание чл. 62, ал.1, вр. ал. 3 от ЗУСЕСИФ . в частта относно неверифицирани разходи . Подобно произнасяне подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по аргумент на чл. 64, ал.4 ЗУСЕСИФ.
Жалбата е адресирана до териториално компетентния адм. съд при спазване на
предписанието на чл. 133, ал.1 от АПК. Оспорването изхожда от адресата на
атакуваното решение, с което решение за него се създава финансово задължение и
това обуславя съществуването на личен , пряк и непосредствен правен интерес от
подаване на жалбата.
Решението е съобщено на Община Дългопол на
31.03.2020 г. чрез ИСУН 2020, видно от входящ номер в общинска
администрация-гр. Дългопол, а жалбата до АС-Варна е подадена чрез адм. орган на
14.04.2020 г. /л. 6 от делото/, респективно потестативното субективно право на
оспорване е упражнено в законоустановения 14-дневен срок от уведомяването.
В обобщение жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна поради следните съображения:
На основание чл. 26 във вр.с чл. 25 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО на
Оперативна програма „ Развитие на човешките ресурси“2014-2020 е одобрил
документация за провеждане на процедура чрез подбор на проекти е открита
процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на
проекти BG05M9ОP001-4.003 „Транснационални партньорства” по приоритетна ос:
„Транснационално сътрудничество”/л. 273/.
На 20.02.2019 г. е бил сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., процедура
чрез подбор на проекти BG05M9ОP001-4.003 „Транснационални партньорства“, рег. №
на договора BG05M9ОP001-4.003-0006-С01 между Министерство на труда и социалната политика и Община Дългопол / л.
89-113/. Същият е сключен на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ във връзка с
постъпило проектно предложение BG05M9OP001-4.003 и т. III от оценителен доклад,
одобрен с решение РД05-104/15.08.2018 г., изменено с решение
РД05-112/12.09.2018 г., между Министерство на труда и социалната политика, чрез
Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, наричан
„Управляващ орган“ и община Дългопол, наричан „Бенефициент“ / /л.55-88/.
Община Дългопол е депозирала
искане за междинно плащане №2, технически отчет и финансов отчет чрез системата
ИСУН 2020 за отчетен период 03.07.2019- 31.10.2019 г.
По изследване допустимост на
разходите по това искане УО на основание чл. 63 от ЗУСЕСИФ е поискал представяне на документи, относими към
неверифицираните разходи / л. 124/.
Такива заедно с писмени обяснения
са представени от община Дългопол / л. 125-188/ .
След извършена проверка на
документите по искане за плащане с №2 от ИСУН 2020 с отчетен период 03.07.2019
г. - 31.10.2019 г. по проект: „Интегриран социален офис” с №BG05M9ОP001-4.003-0006-C01
и предвид установените факти и обстоятелства и на основание чл. 62, ал. 3 във
връзка с чл. 64, ал. 1, предложение второ от ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО на
ОПРЧР е издал решение № BG05M90P001-4.003-0006/7 от 27.03.2020 г. с което е
определил общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за
плащане и общ размер на сумата за плащане: 23 152,59 лв., както и общ размер на неверифицираните средства: 11
347,23 лв., подробно посочени по вид и размер / л. 22-26/.
Със заповед от 04.04.2018 г. , издадена на основание чл.
9, ал.1 от ЗФУКПС и чл.9, ал. 5 ЗУСЕСИФ
министърът на труда и социалната политика е делегирал на своя заместник функциите на ръководител на УО на ОП РЧР 2014-2220 / л. 53/.
Изложената установеност налага
следните правни изводи:
Частично оспорената част на решение изх.
№ BG05M9OP001-4.003-0006/7 от 27.03.2020 г. на ответника обективира отказ за
верифицация на разходи по ОП„Развитие на
човешките ресурси“2014-2020 г.
В изпълнение
на задължението си по член 123, §1 от Регламент №1303/2013 г. българската
държава, чрез централния си колегиален орган на изпълнителната власт - МС, в
устройствените правилници на съответните администрации е определила
управляващия орган за всяка от програмите, а в чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е приела,
че ръководител на УО е ръководителят на администрацията, в чиято структура се
намира управляващият орган, или определено от него лице.
Съгласно чл.
4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната
политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г. министърът на труда и социалната
политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност,
финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз
и от други международни финансови институции и донори.
Съгласно правилото на чл. 64,
ал.4 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на
разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.
Събраната като писмено
доказателство по делото заповед №РД01-268/04.04.2018г. на министъра на труда и
социалната политика, издадена на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл.
9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, чл. 4, т. 7 и чл. 29, ал. 1 от УП сочи за валидно
овластяване на издателя на решението с функциите на ръководител на УО на ОПРЧР
2014-2020 г.
В обобщение
налице е нормативно предвидена възможност за делегиране на правомощия и
изрично издаден писмен акт , с който се
прехвърля компетентност от притежаващия я орган.
Частично обжалваният индивидуален
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма , но не
отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК да съдържа
фактически и правни основания
поради изложени бланкетни правни такива , отсъствие на конкретни юридически факти , които да обосновават
взетото решението за неверифициране на разходи, противоречие между мотиви за
отказ по верификация на разходи.
Според решение №1152-68-ІІ г.на
ВС мотивите са „ съображения, които ….
сочат какви фактически констатации се
правят и въз основа преценката на какви
доказателства „.
Изискването
за мотивиране на акта представлява една от гаранциите за неговата
законосъобразност и за защита на правата на страните в административното
производство. Излагането на мотиви в административния акт довеждат до знанието
на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал
да издаде административния акт от една страна, а от друга страна - улеснява
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва
/арг. тълк. реш. № 1/2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на ОСС на ВАС, 2 колегия,
Постановление № 4/1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленум на ВС, тълк. реш. №
4/2004 г. – ВАС - ОСС.
Първо , не е
спазено нормативното предписание на чл. 59, ал.2 АПК, тъй като мотивите на обжалваното решение се обективират в
неговата разпоредителната част , а не в обстоятелствена му част . Лаконичното
излагане в едно съобщително изречение на
обосновка за отказ за верификация на
всеки един различен по вид разход в обстоятелствената част на акта съдът не
приема за мотивиране на изричния отказ . Освен това подобен подход на излагане
на мотиви е довел до противоречие в същите , което препятства възможността
адресата на акта и съда да узнаят волята
на ответника , тъй като в обстоятелствената част на решението се твърди , че са
представени за верификация разходи за кафе паузи , за провеждането на които не
са представени документи и не фигурират в адм. договор , докато в т. 2.6 от
разпоредителната част на същото се излагат доводи само за отсъствие на такива паузи в договора
за услуга с изпълнителя , в партньорското споразумение и в адм. договор.
Второ ,
административният орган е използвал непрецизно юридическата терминология, което
затруднява изясняване на неговата воля и съответно ефективната съдебна проверка.
В т. 2.1 и 2.2 от
разпоредителната част на решението има изрично негово правно изявление , че
конкретният вид разход е нецелесъобразен и същевременно тази правна теза е
аргументирана с недопустимост на разходите . Спазването на нормативните
изисквания за допустимост на разходите
има касателство към законосъобразността на административния акт .
Законосъобразността и целесъобразността
са две отделни основания за редовност на всеки административен акт . За да е
законосъобразен актът трябва да отговаря
на критериите по чл. 146 АПК, а за да е целесъобразен е нужно той да бъде
навременен, полезен , стопански ефективен ,социално оправдан / виж Лазаров К. Административно право, Фенея
2009 , стр. 94/ .
Според разпоредбата на чл. 145, ал.1 АПК административните актове могат да се оспорват пред съд
само по отношение на тяхната законосъобразност.
В конкретния случай неясният
начин на аргументиране на отказа за верификация по т. 2.1 и 2.2 препятства
установяване действителната воля на административния орган да откаже
верификация - поради преценка за нецелесъобразност или за незаконосъобразност.
Трето ,
императивното изискване на чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК за назоваване в мотивите на
адм. акт на фактическите констатации на органа и въз основа на какви
доказателства способства за ефективната
съдебна проверка за законосъобразност в обхвата , зададен в чл.
170 ,ал .1 АПК , тъй като съдът трябва да установи дали са се осъществили
възприетите от органа юридически факти, въз основа на който той е упражнил
административното правомощие да откаже верифициране на разходи .
В обстоятелствената част на
издаденото решение няма изложение на конкретни юридически факти .
В т. 2.4. от разпоредителната
част на решението има данни за неверифициране на разходи в размер на 48.90 лв.
с довод, че същите не надвишават 30 % от
дневните пари на целевата група, но няма изложени факти какъв е размера на
дневните пари и според кои доказателствени източници , за да може съдът да
провери това твърдение . Няма информация тези разходи от 48.90 лв. за какъв
транспорт, за колко лица , за кои дати
се отнасят , за да може да се провери законосъобразността на взетото решение от
ответника.
Идентично нарушение е допуснато и
в т. 2.5 на решението , в която се твърди недопустимост на разходи на основание
чл. 25 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина с цитирани данни за нощувки ,
изследване размера на квартирни пари на целевата група , но в същото време се
редуцира размера на дневните пари без да има изложени факти какъв е техния
размер . В тази връзка съдът не може да провери дали сумата
от 359.35 лв. съответства на
предписанието на чл. 18 , ал. 3 б. б“ от Наредбата за относителен дял на разходите за нощувка - 35 на сто от дневните пари .
Отделно от горното в
проведеното открито съдебно заседание проц. представител на ответника заяви
различно фактическо основание на отказа
за верификация по т. 2.1 - възстановени разходи за смяна на пътник , но на различно лице ,
каквото фактическо твърдение не съществува в процесното решение.
Според ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС
мотивите на административния акт може да се обективират и в друг
документ, но този документ трябва да изхожда от административния орган , издал акта, а
в настоящия случай към представената адм. преписка няма такива писмени
документи.
Четвърто ,
предмет на спора е дали заявените за плащане разходи от Община Дългопол са
допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициера от структурните
фондове на ЕС. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по
изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или
отказ да бъдат изплатени същите суми. Резултатът е обусловен от преценката на
тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените
разходи с нормативно регламентираните условия.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране
на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.
Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1
от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост
на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл.
3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Такива
на национално ниво са Постановление №189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне
на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 -
2020 г. и Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за
плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и
програмите за европейско териториално сътрудничество.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
"Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в
90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента."
Според ал.2 на същата норма "Чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган."
Съгласно ал.3 "Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на
проверки на място, когато това е приложимо."
От разпоредбите на цитираните
норми става ясно това, че за да бъде извършено едно междинно или окончателно
плащане следва при условията на кумулативност да са налице следните две
предпоставки по чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ: 1. Верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и 2. Наличие на физически и финансов
напредък на проекта.
Кои разходи са допустими ,
респективно подлежат на верификация, е посочено изчерпателно в разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ - разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия: 1.разходите са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно
съответната програма по чл.3, ал.2; 2.разходите попадат във включени в
документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи; 3.разходите
са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;
4.разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство; 5.разходите са отразени в
счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични
сметки или в отделна счетоводна система; 6.за направените разходи е налична
одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент
(ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L
138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на
документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са
съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.
Следователно, законодателният
подход е всички разходи, които не се включват в посочената правна норма са
недопустими и не подлежат на верификация.
В т. 3.60 на АДПБФП е предвидено, че за да бъдат признати за допустими по
договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията
за кандидатстване по конкретната процедура.
В Условията за
кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по ОПРЧР 2014-2020, в раздел 14 Категории разходи, допустими за
финансиране в т. 14.1 е предвидено, че при отпускане на безвъзмездна финансова помощ ще бъдат
взети под внимание само “допустимите разходи”, които се определят на база
изискванията на глава 5, раздел I от ЗУСЕСИФ и ПМС №189/28.07.2016г. за
приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните
програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за
морско дело и рибарство, разпоредбите на Регламент №1303/2013, Регламент
№1304/2013, Регламент №966/2012 и приложимото национално законодателство за
финансовата рамка 2014 – 2020 г.
Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа не само фактически, но и правни
основания за неговото издаване. Правните основания са тези, които сочат целта
на индивидуалния административен акт, т.е. целта, с която органът упражнява предоставеното
му от държавата правомощие, предоставената му от държавата власт. Ако органът
не е посочил правно основание или ако фактите, установени по делото, не
съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът
не би могъл законосъобразно да постигне преследваната цел.
Видно от съдържанието на частично оспорения акт административният орган се
е позовал на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, която норма само регламентира
документите, въз основа на които се извърша верификация и за правомощие на
органа да извърши проверка на място. Тази разпоредба няма никакво отношение към
допустимостта на един разход .
На следващо място , в отделните пунктове по т. 2 от решението се
обективира лаконична правна теза за
недопустимост на разходите с позоваване на хипотезите по чл. 57, ал. 1 т. 1, 2
или 4 от ЗУСЕСИФ , но без аргументиране
на подобна правна позиция.
Заявеното правно
основание за неверифизиране на разходи по т. 2.1 от решението е недопустимост на разходите според Наредбата
за служебните командировки и
специализации в чужбина , но няма посочване на конкретно предписание
по Наредбата , обосноваващо такова твърдение .
Отказът за
верификация на разходи по т. 2.2 съдържа единствено бланкетна правна позиция за
неспазен принцип на добро финансово управление , но този правен принцип има три различни проявни форми ,
въведени с предписанието на чл. 33 на Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ 2018/1046 на ЕП и
на Съвета от 18.07.2018г. относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013,
(ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) №
223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент
(ЕС, Евратом) № 966/2012 както следва :
а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната
институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят
своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена;
б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между
използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите;
в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат
поставените цели посредством предприетите дейности.
В обжалваното решение
няма както конкретизация, така и аргументация кой или кои от тези три
подпринципа не е спазен .
Идентично нарушение е
допуснато и в пункт 2.3, където отново има само правно становище на органа за
неспазен принцип за добро финансово управление
без назоваване и обосновка кой или кои от трите подпринципа е нарушен
според ответника.
Допълнително в т.2.3
на решението като правно основание за отказа се посочва чл. 57, ал.1 т.1 от
ЗУСЕСИФ т.е. недопустимост на разходите поради
несъответствие със съответната
програма по чл. 3, ал.2 , но няма доводи в тази насока- няма позоваване с данни
за допустимите разходи по програмата.
Освен това разходите по т. 2.2,
2.3, 2.4 и 2.5 са заложени в АДБФП, който в раздел 8. План за
изпълнение/дейности по проекта предвижда, че разходите за дневни, пътни и
квартирни са според нормите на НСКСЧ и са заложени в бюджетно перо 2.2. Същите
съответстват и на минималните такива за Италия, предвидени в Приложение 2 към
НСКСЧ. В чл. 15а от НСКСЧ е предвидено още, че за покриване на разходите на
командированите лица в чужбина при изпълнението на проекти и програми по чл. 21, ал. 4
от Закона за държавния служител, по които съответната администрация
е изпълнител, могат да се изплащат дневни и/или квартирни пари (включително
като обща сума) в размерите съгласно условията и в рамките на средствата по
проекта или програмата, т.е. това са специфичните договорени условия по АДПБФП.
Обосновката на отказа за
верификация на разходи по пункт 2.6.2 и 2.7 е т.14.4 от Условията за
кандидатстване по схема „
Транснационални партньорства“ - „ разход, финансиран по друга операция,
програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния
бюджет, от бюджета на Общността или от друга донорска програма“.
Административният орган не е изложил никакви данни за достоверност на
подобна правна теза , защото не се посочва за коя друга операция, програма
или финансова схема се отнасят конкретните
разходи , за които е отказана
верификация .
В обобщение подходът на
административния орган да постанови отказ
за верифициране на различни по вид и брой разходи, заявени за плащане от бенефициента, при отсъствие на
посочени юридически факти, при бланкетно позоваване на правни норми , при
противоречиви или непълни правни доводи не само намалява убеждаващото
въздействие върху адресата за законност на акта , но пречи съдът да провери
неговата материална законосъобразност.
Съдът само проконтролира дали произнасянето на
административния орган отговаря на законовите изисквания на чл. 146 АПК , но не
може да го замества в излагане на мотиви относно взетото решение за
неверифициране на разходи . Липсата на
мотиви поставя съда в невъзможност да упражни контрол и съставлява
„съществено нарушение на закона „ /решение 56-72-ВС/ , което прави акта незаконосъобразен и „ само по себе
си „ е основание за неговата отмяна / решение 65-72 ВС/.
Тъй като мотивите на акта са „отговор на молбата“ / в случая отговор на
молбата на бенефициента за междинно плащане/ ,
следва мотивите да съдържат
неговите „ конкретни
съображения“ а не общи разсъждения
или използване на общи изрази .
Неизлагането на мотиви в
административния акт е съществен порок , който рефлектира върху неговата
действителност и има за правна последица неговата отмяна, защото лишава
адресата на акта от ефективна защита срещу постановеното властническо
волеизявление и препятства съдебния контрол за спазване на материалния закон.
Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния
орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите
се субсумират в правното основание за упражняване на предоставена от закона компетентност
и респ. дали се следват разпоредените правни последици.
Следователно предмет на съдебната
проверка е не дали изобщо са налице фактически и правни основания за издаването
на акт със съдържание по процесното решение , а налице ли са посочените в
обжалвания акт фактически обстоятелства и дали тези юридическите факти
съответстват на описаните в хипотезиса на сочената от органа правна норма.
Недопустимо е съдът да извлича по
тълкувателен път фактическите основания по упражняване на публичното правомощие
от ответника по правния спор или да предполага волята на органа за това кои
фактически обстоятелства са обусловили квалифицирането на разходите като
недопустими и как е определен размера на приетите за недопустими разходи.
Законосъобразността на адм. акт относно формата на неговото издаване
изисква кумулативно посочване на фактическите и правни основания за
постановяването му . В този смисъл са и решение № 16992/12.12.2019г. по адм.
дело № 1802/2019г., на ВАС ; решение № 11257/25.09.2018г. по адм. дело №
5594/2018г., на ВАС; решение № 10639/25.08.2017г.по адм. дело № 5524/2017г. на
ВАС.
В контекста на изложените
съображения оспорената част на решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане изх. № BG05M9OP001-4.003-0006/7
от 27.03.2020 г. на
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на
човешки ресурси" 2014-2020 г. подлежи на отмяна . На основание чл. 173,
ал.2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне съобразно дадените от съда указания.
С
оглед изхода на делото искането на жалбоподателя, обективирано в молба с.д.
6275/10.06.2020г. за присъждане на платена държавна такса, следва да бъде
уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Министерство на
труда и социалната политика следва да бъде възложено заплащането на внесената държавна такса от 113.47 лева. Искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение не е направено и не са представени
доказателства за заплащане на такова.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане изх. № BG05M9OP001-4.003-0006/7
от 27.03.2020 г. на
зам. министъра на труда и социалната политика З.Р.– ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020
г. в частта по т. 2 - определени неверифицирани разходи в размер на 11347.23лв.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне по искане за плащане №2 от ИСУН 2020 с отчетен период
03.07.2019г.-31.10.2019г. по проект „Интегриран социален офис“ с
№BG05M9OP001-4.003-0006-C01/20.06.2019г., съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебното решение .
ОСЪЖДА Министерството на труда и
социалната политика гр. София да заплати на Община Дългопол, ЕИК *********, с
адрес гр. Дългопол, *** съдебно-деловодни разноски в размер на 113.47 лв. /сто
и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от неговото съобщаване
на страните по делото.
СЪДИЯ: