Р E Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 5484 по описа
на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди в исковата си молба, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 срещу Р.Т.В. по частно
гражданско дело № 3466/2018 г. по описа на PC - Стара Загора. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпълнение на указанията на заповедния съд предявява настоящите
искове за установяване на вземанията му по заповедта.
Твърди следните обстоятелства, от които
произтичат вземанията му:
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в
качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и
влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Те били публикувани на
електронната страница на дружеството www.evn.bg. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищцовото дружество
поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му
предоставя мрежови услуги за ИТН 2052862, за неговия собствен обект, находящ се
в гр. Стара Загора, ул. „Св. Кирил и Методий” № 3А, ет.8, ап.96. За Р.Т.В. бил
открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в чл.18, ал.1 и ал.2 от същите. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки ден на просрочие.
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД доставило
на обекта на ответника за периода 09.12.2016
г. - 08.03.2017 г. електроенергия на обща стойност 218,27 лв. Поради забава в заплащане
на посочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 30,36 лв. за периода 28.01.2017 г. -
05.07.2018 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура
отделно за периода от датата на падежа на фактурата, посочен в същата.
Издадените фактури, техния падеж, размерът и периодът на дължимата лихва били
подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на
ответника.
Искането на ищеца до районния съд е да се признае за установено по
отношение на Р.Т.В. съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД по издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело
3466/2018 г., както следва:
- 218,27 лв., представляващи стойността на
доставената и консумирана електрическа енергия на обекта на потребителя за
периода 09.12.2016 г. - 08.03.2017 г.
- 30,36 лв., представляващи стойността на законната
лихвата върху горепосоченото вземане за периода 28.01.2017 г. - 05.07.2018 г.
- законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 06.07.2018
г., до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендира разноски по настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Р.Т.В.,
чрез назначения й особен представител адв. Н.Я. е подала отговор, в който взема
становище, че предявените искове са процесуално допустими.
Оспорва предявените искове по основание и
размер, поради което моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва
вземанията по процесните фактури. Оспорва съдържанието на Препис – извлечение
от сметка издадена от „ЕВН България Електроснабдяване
В съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозира по делото становище, с
което заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба
доводи.
В съдебно заседание назначеният по делото
особен представител на ответницата оспорва исковете по изложените в отговора
съображения.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3466/2018 г. по описа на PC - Стара Загора
в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Р.Т.В. за сумата 218,27 лв.,
представляващи стойността на доставената и консумирана електрическа енергия на
обекта на потребителя с клиентски номер ********** за периода 09.12.2016 г. - 08.03.2017 г., сумата
от 30,36 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за
периода 28.01.2017 г. - 05.07.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на присъдената сума,
както и за разноските по заповедното производство – 25 лева за държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщенията до него са били приложени по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Видно от представените по делото данъчни
фактури за процесния период 09.12.2016
г. - 08.03.2017 г. ищецът е издал на името на ответника следните данъчни
фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги на обект с ИТН 2052862
– апартамент № 96, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Св. Кирил и Методий № 3А,
а именно: данъчна фактура № **********
от 16.01.2017 г. за начислена ел. енергия на стойност 90,72 лева за периода от
09.12.2016г. до 08.01.2017г., с краен срок на плащане 27.01.2017г., данъчна
фактура № ********** от 16.02.2017 г. за
начислена ел. енергия на стойност 87,01 лева за периода от 09.01.2017г. до
08.02.2017г., с краен срок на плащане 27.02.2017г. и данъчна фактура № **********
от 16.03.2017 г. за начислена ел. енергия на стойност 40,54 лева за периода от
09.02.2017г. до 08.03.2017г., с краен срок на плащане 27.03.2017г.
От заключението на назначената по делото съдебно
– техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените
доказателства по делото, се установява, че монтираният на горепосочения обект
електромер е годно средство за измерване на количеството консумирана ел.енергия
от ответника и че отчетените през процесния период показания на електромера за
консумираните количества ел.енергия съответстват на фактурираните количества
ел.енергия и мрежови услуги през същия този период.
От заключението на назначената по делото
съдебно – икономическа, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените
доказателства по делото, е видно, че гореописаните три фактури са редовно
осчетоводени при ищеца и по съдържание отговарят на изискванията на чл. 7
ЗСчет. Вещото лице е изчислило, че техните стойности възлизат общо на сумата от
218,27 лева, както и е изчислило дължимата лихва по всяка една от фактурите,
считано от датата на падежа й до 05.07.2018 г. (дадени подробно по периоди и
размери в табличен вид в заключението – л. 3 от същото), като е посочило, че
общата сума на лихвите за периода от 28.01.2017
г. - 05.07.2018 г. е 30,36 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия –
чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа
енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът
приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия,
какъвто се явява ответника.
Продажбата на ел. енергия по своята правна
същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
между страните по делото е налице правоотношение, породено от договор за
продажба на ел. енергия. Доставеното от ищеца и консумираното в обекта на
ответника количество ел. енергия за периода 09.12.2016 г. - 08.03.2017 г. на обща
стойност 218,27 лева се доказва от представените по делото писмени
доказателства и от заключенията на двете изслушани по делото експертизи, а
размерът на законната лихва - 30.36 лева – от заключението на ССЕ
Съгласно чл. 18
от Общите условия на ищеца потребителят дължи заплащане на фактурираната
стойност на доставената ел. енергия в 10
– дневен срок от издаване на фактурата, а съгласно чл. 27 от Общите условия при
неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
По делото не са
представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест
съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, за заплащане на сумата от 218,27 лева.
Следователно е налице неизпълнение на
задължението на купувача за заплащане на цената, поради което ищецът, като
изправна страна, има право да претендира заплащането й, както и обезщетение за
забава в плащането й.
С оглед горното съдът намира за
установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 218,27 лв.,
представляваща стойността на доставената и консумирана електрическа енергия за
периода 09.12.2016 г. - 08.03.2017 г.на
обект с ИТН 2052862 – апартамент № 96, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Св.
Кирил и Методий № 3А, начислена по партида на потребителя с клиентски номер
**********, както и сумата от 30,36
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 28.01.2017 г. - 05.07.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед № 1912/10.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 3466/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати всички направени
от ищеца разноски в настоящото производство, както следва: 25 лева за държавна
такса (ищецът е надвнесъл дължимата сума за държавна такса, като е внесъл 75
лева), 300 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, 420 лева
– за възнаграждения за вещи лица по двете експертизи, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на
100 лева или общо сумата от 845 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422
ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и
направените разноски по заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Т.В.,
ЕГН **********,***. Св. Кирил и Методий № 3, вх. А, ет. 8,
ап. 96, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, за
сумата от 218,27лева, представляваща стойността на доставената
и консумирана електрическа енергия за периода 09.12.2016 г. - 08.03.2017 г. на обект с ИТН 2052862 – апартамент
№ 96, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Св. Кирил и Методий№ 3А, начислена по
партида на потребителя с клиентски номер **********, както и за сумата от 30,36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 28.01.2017 г. -
05.07.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 05.07.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед № 1912/10.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 3466/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Р.Т.В., ЕГН **********,***. Св. Кирил и
Методий № 3, вх. А, ет. 8, ап. 96, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 845лева
– разноски по
настоящото дело и сумата от 75
лева - разноски по ч.гр.д. № 3466
/ 2018 г. по описа на PC – Стара Загора
Сумите могат да бъдат
заплатени по следната посочена в заповедното производство банкова сметка ***: IBAN: ***,
BIC: *** „СИТИБАНК ЕВРОПА“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: