Р Е Ш Е Н И Е
Номер 863 от 11.06.2021 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Вяра Стоянова и в
присъствието на прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Христов административно
дело номер 2240 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 и сл.
от АПК.
Образувано е по искова
молба от И.Г.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), гр. София. В молбата е заявена претенция
за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в периода от 04.12.2009 год. до 23.12.2015 год., в
следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
състава на ГД „ИН“ гр. София изразяващи се в това, че през посочения период
ищеца е бил настаняван в различни помещения в Ареста в гр. Ямбол, Затвора
Бургас и Затвора Стара Загора, които помещения не са били обособени за непушачи
и в същите се е пушело от други лишени от свобода лица, което е причинило
твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В съдебно заседание, ищеца лично
поддържа исковата претенция по заявените доводи и аргументи, ангажира
допълнителни гласни доказателства и формулира искане за уважаване на иска.
Ответникът по иска – ГДИН при Министерство на правосъдието, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Милен Г., представя писмен отговор по
исковата молба на основание чл. 131 от ГПК. Твърди, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана по основание и размер. Излага
подробно аргументирано становище във връзка със заявените твърдения от ищеца. Счита, че не са
конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват
доказателства за това. Представя административната преписка, ангажира
допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище
за неоснователност на предявената искова молба поради недоказаност на същата.
Посочва, че с оглед събраните доказателства не е доказано и настъпване на
твърдяните от ищеца вреди.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът И.Г.Я. е
задържан в Арест – Ямбол на 05.12.2009 год. с Постановление на Окръжна
прокуратура Ямбол № 2151/2009 год. по досъдебно производство № 199/2009 год. по
описа на ОДМВР Ямбол за извършено престъпление по чл. 115 от НК. С Определение
на Окръжен съд гр. Ямбол от 08.12.2009 год. на Я. е определена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. На 01.07.2010 год. е приведен в Затвора
Бургас с Разпореждане на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Ямбол №
2151/28.06.2010 год.
След постъпването му в Затвора Бургас на 01.07.2010 год., И.Г.Я.
първоначално е бил настанен в приемно отделение, а в последствие на 07.07.2010
год. във ІІ ЗПС по чл. 248 от ЗИНЗС. На 16.03.2012 год. Я. е бил преразпределен
в 9 група. Със Заповед № Л-2917/20.03.2014 год. на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София е разпоредено И.Г.Я. да бъде приведен в Затвора Стара
Загора.
В изпълнение на цитираната по-горе заповед, на 07.04.2014 год. И.Я. е бил
приведен в Затвора гр. Стара Загора, където първоначално е бил настанен в приемно
отделение, а в последствие от 17.04.2014 год. е бил настанен в 9 група. След
показано добро поведение, същия е бил преразпределен в работеща – 6 група, като
със заповед от 18.02.2015 год. е работил като сменник на обект – 6 група,
обслужваща дейност. На 23.12.2015 год. И.Я. е бил освободен от Затвора гр.
Стара Загора след предложение за условно предсрочно освобождаване.
В сезиращата искова молба е заявено, че в периода от 04.12.2009 год. до
23.12.2015 год. ищеца е бил настаняван в различни помещения в Ареста гр. Ямбол,
Затвора гр. Бургас и Затвора гр. Стара Загора, като навсякъде е бил нарушаван
чл. 21, ал. 4 от ППЗИНС, който указва, че във всяка затворническа група се
обособяват спални помещения за настаняване на непушачи. Твърди се, че още при
постъпването му, ищеца е заявявал, че е непушач и до края на присъдата му
постоянно е повтарял това, но винаги е бил настаняван в килия с пушачи, което
обстоятелство го е лишавало от законово регламентираното му право да обитава
спално помещение за непушачи. Заявено е, че посоченото нарушение ежедневно е
вредяло на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в затруднано
дишане, постоянно храчене, причинено от поглъщането на тютюнев дим, болки в
гърдите, страдание, стрес, дискомфорт, уронване на човешкото му достойноство,
незащитеност, притеснение за здравословното му състояние, което, според ищеца
следва да бъде обезщетено със сумата от 50 000лева.
В подкрепа на така заявеното твърдение, по искане на ищеца беше допуснат и
разпитан в качеството на свидетел М.К.К., който в периода 2012 год. – 2014 год.
е бил в едно спално помещение с ищеца. На поставени от Я. въпроси, свидетеля
заяви, че в посочения период, в спалното помещение са били седемнадесет пушачи
и един непушач – ищеца И.Я.. По данни на свидетеля, в посочения период на затворниците
са раздавали като помощи цигари, които са миришели много лошо, а също е било
разрешено и внасянето на насипен, необработен тютюн. По данни на свидетеля,
ищеца не е поставял въпроса за пушенето пред затворническата администрация,
като по негово мнение, защото тогава е нямало килии за непушачи.
След анализ на събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
съда намира, че разгледана по същество,
исковата претенция е недоказана и
неоснователна, като за да достигне до
този извод съобрази следното:
Съдът намира, че така подаденият иск е процесуално допустим.
Спазването на
изискванията, при които следва да бъде изпълнявана мярката
задържане под стража се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и
бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се
основава искът, са свързани изцяло с условията, при които е бил поставен
ищеца в заявеният от него период в Арест - Ямбол, Затвора гр. Бургас и
Затвора гр. Стара Загора в който И.Я. е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“.
Последният твърди, че неимуществени вреди са в резултат на
незаконосъобразните бездействия на административни органи и длъжностни лица в Арест –
Ямбол, Затвора Бургас и Затвора Стара Загора при осъществяване на възложената им
от ЗИНЗС дейност по изпълнение на мярката задържане под стража и наказанието
лишаване от свобода - да осигурят на ищеца приемливи условия, а именно
настаняването му в спално помещение за непушачи.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. От своя страна, нормата на чл. 3 от ЗИНЗС
въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Безспорно Я. има интерес от водене на исковия
процес, предвид факта, че за посоченя период същият е бил лице, задържано под
стража и изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Ареста – Ямбол, Затвора
Бургас и Затвора Стара Загора.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал. 2
искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 от АПК
предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), която е юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно
чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
са териториални служби на ГДИН, включително и арести. Твърдяните
като незаконосъобразни бездействия на служителите от Арест-Ямбол, Затвора
Бургас и Затвора Стара Загора съставляват административна дейност, доколкото
същите осъществяват не само дейност по изпълнение на наложените мерки задържане
под стража, но и осигуряват на задържаните лица упражняването на правата им и
изпълнението на техните задължения. Следователно,
ГДИН притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по
предявените искове.
По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в
производство по реда на чл. 285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с
гл. 11 от АПК
и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал.
2 от ЗИНЗС по настоящия адрес
на ищеца - ЗОЗТ - Дебелт, с. Дебелт, обл. Бургас.
В
отговора по исковата молба, процесуалния представител на ответника е заявил
твърдение за неоснователност на исковата претенция, като е направил възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност. Съдът намира така заявеното
възражение за неоснователно. Както правилно е посочено в писмения отговор,
съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 год. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004
год. на ВКС е определен началния момент, от който започва да тече погасителната
давност, а именно от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия
или бездействия на администрацията. В случая момента, в който следва да се
приеме, че е преустановено незаконосъобразното бездействие е момента, в който
ищеца е бил предсрочно условно освободен – 23.12.2015 год. В този смисъл,
5-годишния давностен срок изтича на 23.12.2020 год., докато сезиращата съда
искова молба е депозирана на 03.11.2020 год., т.е. същата се явява като такава,
подадена в срок.
С исковата молба се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията Арест-Ямбол, Затвора Бургас и Затвора Стара Загора - служби
в състава на ГДИН. За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за
фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице,
като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за
изпълнението на това действие. В сезиращата съда искова молба е заявено, че
нормативно регламентираното изискване за осигуряване на спални помещения за
непушачи е въведено с нормата на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС, съгласно който във всяка затворническа
група се обособяват спални помещения за настаняване на непушачи. В
случая следва да се има предвид, че това нормативно изискване е въведено с
изменение на ППЗИНЗС – ДВ, бр. 14
от 10.02.2017 г., т.е. за претендирания от ищеца период – 04.12.2009 год.
– 23.12.2015 год. е липсвало нормативно изискване за осигуряване на спални
пхомещения за непушачи. В този смисъл, съда приема че липсва незаконосъобразно
бездействия от страна на органите и длъжностните лица на ГДИН, поради липсата
на изрично нормативно изискване за осъществяване на конкретни действия. Следва
също да се има предвид, че поставявено на ищеца в помещение за пушачи не би
могло да се квалифицира и като подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
доколкото настаняването в такива помещения не е сред неблагоприятните условия,
изброени в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Друго
обстоятелство, което обосновава неоснователност на исковата претенция е факта,
че през цялото време през което ищеца Я. е бил с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарни
заведения в Ямбол, Бургас и Стара Загора, същия не е отправил по надлежния ред
искане към съответната затворническа администрация за настаняване в спално
помещение за непушачи. В сезиращата искова молба е заявено твърдение, че още
при постъпването му, ищеца е заявявал, че е непушач и до края на присъдата му
постоянно е повтарял това, но събраните по делото доказателства категорично
оборват това твърдение. Видно от приложените по делото справки от Арест Ямбол,
Затвора Бургас и Затвора Стара Загора, по време на престоят му там не са
постъпвали отправени от Иан Г.Я. молби, жалби или искания до съответната
администрация във връзка с каквито и да е проблеми от санитарно-битов характер.
В този смисъл, няма как съответната затворническа администрация да е
осъществила незаконосъобразно бездействие, като същата въобще не е била
сезирана за искането на ищеца. В подкрепа на този извод са и свидетелските
показания на свидетеля К., който заяви, че ищеца не е поставял въпроса пред
затворническата администрация.
Както
вече се посочи, нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС указва, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. В този смисъл,
за да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително следва да се
докаже наличието на настъпила вреда. В сезиращата искова молба, твърдяната
вреда е квалифицирана като затруднано дишане, постоянно храчене, причинено от
поглъщането на тютюнев дим, болки в гърдите, страдание, стрес, дискомфорт,
уронване на човешкото му достойноство, незащитеност, притеснение за
здравословното му състояние. Събраните в хода на съдебното дирене доказателства
изцяло оборват така заявеното твърдение. Видно от представената медицинска
справка за л.св. И.Г.Я. липсват данни за констатирани заболявания или
усложнения на здравословното му състояние в следствие на тютюневия дим. В този
смисъл, наличието на конкретно претърпяна от ищецца вреда, в хода на настоящото
съдебно производство остава незоказана.
С оглед на изложеното, категорично се установява, че при така направените правни
изводи исковата претенция е неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски от ответника. Съдът като съобрази изхода на спора, на основание чл.
10, ал. 2 от ЗОДОВ намира, че в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Бургаският
административен съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в периода от 04.12.2009 год. до 23.12.2015 год., в
следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
състава на ГД „ИН“ гр. София.
ОСЪЖДА на И.Г.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес
*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред тричленен състав на Административен съд гр. Бургас.
СЪДИЯ: