Присъда по дело №102/2021 на Районен съд - Гълъбово

М О Т И В И
към Присъда № 2 от 03.02.2022 г. по наказателно общ характер дело № -2 по
описа за 2021 г. на Г. районен съд
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по внесен от Районна
прокуратура С., Териториално отделение Г., обвинителен акт, с който на подсъдимият
С.П.Ч. е повдигнато пред съда обвинение в извършването на престъпление по чл. 345, ал. 2,
във вр. ал. 1 НК, за това, че на 30.08.2019 г., в землището на с. Р., О. Г., по републикански
път - - км. -+-, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Ф.“, с
номер на рамата: -, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
във вр. с чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.-0 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Обн., ДВ, бр. 31/14.04.-0
г., изм. и доп.).
Първоначално за същото престъпление РП С., ТО Г., е внесла в съда мотивирано
постановление от 04.09.2019 г. по чл. 375 НПК с предложение за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а НК. За разглеждането му е било образувано приложеното а.н.д. № 197 по
описа за 2019 г. на Г. районен съд, съдебното производство по което обаче е било
прекратено с определение от 21.11.2019 г., а делото върнато на прокурора, поради
неприложимост съгласно чл. 78а, ал. 7 НК на основанието по чл. 78а НК, поради
извършеното от подсъдимия в реална съвкупност на 13.09.2019 г. и дР.го такова
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
Поради това на 19.12.2019 г. РП С., ТО Г., е внесла в съда обвинителен акт, с който е
предала подсъдимият на съд за извършването на същото престъпление, за разглеждането на
който е образувано приложеното н.о.х.д. № 303 по описа за 2019 г. на Г. районен съд, по
което е постановена присъда № 5/17.06.2020 г., с която подсъдимият е бил признат за
виновен в извършването на това престъпление, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.
По негова жалба обаче тази присъда е била отменена, поради непроведено
разпоредително заседание, а делото върнато за ново разглеждане от дР.г състав съда с
решението по приложеното внохд № 1145 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен
съд.
В проведеното при новото му разглеждане на 04.03.2021 г. разпоредително заседание,
съдебното производство по образуваното за същото нохд № 263 по описа за 2020 г. на Г.
районен съд е било прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени наР.шения на процесуални
правила, което определение е било протестирано и потвърдено с определение по
приложеното чнд № 2054 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд.
След отстраняване на тези наР.шения, РП С., ТО Г., е внесла в съда обвинителен акт
срещу подсъдимия, за разглеждане на който е образувано настоящото дело.
Представителят на Районна прокуратура С., ТО Г., поддържа по същото обвинението
и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за
което е предаден на съд, и за да не влоши положението му, да му наложи същото по вид и
размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение да отложи
за същия изпитателен срок от три години, което му е било наложено с отменената по него
жалба горепосочена присъда при първоначалното му разглеждане по нохд № 303 по описа за
1

2019 г. на Г. районен съд, и му определи на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК общо
наказание за престъпленията по настоящото дело и по посоченото от прокурора дР.го
приключило с одобрено от съда споразумение за решаването му наказателно общ характер
дело, със съображения и доводи, изложени подробно в хода на съдебните прения.
Защитникът адв. Ц.В. пледира за оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, а ако съдът го намери за доказано по този начин, да
оправдае подсъдимия поради малозначителност на извършеното от него деяние, със
съображения и доводи, изложени подробно в хода на съдебните прения.
Подсъдимият С.П.Ч. не се признава за виновен в извършването на престъплението, в
което е обвинен, отричайки в обясненията си да е управлявал товарния си автомобил по
посочения в обвинителния акт републикански път, а в хода на съдебните прения изразява
съгласие с пледоарията на защитника си и заявява, че не всичко по делото е изяснено, а в
последната си дума счита, че не е виновен, след като никой не е установил по делото да се е
движел по главния път.
Г.т районен съд, след като обсъди, поотделно и в съвкупност, всички събрани в хода
на съдебното следствие доказателства, и взе предвид исканията, доводите и съображенията
на страните по делото, намери за установена по несъмнен начин при новото му разглеждане
по настоящото дело, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.П.Ч. живее в - и е правоспособен водач на МПС категории „В“ и
„АМ“. Регистриран е като едноличен търговец с фирма -, със седалище и адрес на
управление -- (л. 18 от нохд № 303/2019 г. на ГРС). Собственик е на товарен автомобил с
марка и модел „Ф.“, с идентификационен номер: -, който е бил регистриран на 09.02.1993 г.
на фирмата му с регистрационен номер - (л. 8-- от досъдебното производство).
Регистрацията му е била първоначално служебно прекратена на 24.03.-0 г., на основание §3,
ал. 3 ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.-0 г. , тъй като регистрационните номера не са
отговаряли на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент (ЕО) №
2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г. (л. 8 от досъдебното производство). На 28.12.2015 г. и
подсъдимият е подал заявление в С. на О. С. за прекратяване на регистрацията на това му
МПС, която на това основание е била прекратена на 28.12.2015 г. по негово желание (л. 12
от досъдебното производство). В приложената към това му заявление негова заповед от
28.12.2015 г. за прекратяването й същият собственоръчно е отразил, че ще съхранява този си
автомобил в базата на фирмата си (л. 21 от нохд № 303/2019 г. на ГРС).
На 30.08.2019 г., около 08:15 часа, подсъдимият управлявал същият си товарен
автомобил „Ф." с идентификационен номер -, без регистрационни табели, по републикански
път - - км. -+- от с. Р., О. Г., в посока гр. Г.. На същия път в с. Р. този управляван от него
автомобил бил застигнат от свидетеля П., служител на Р. Г., който пътувал за работното си
място с личния си автомобил. Свидетелят П. забелязал, че пътуващият пред него товарен
автомобил е без задни пътепоказатели и регистрационна табела. След с. Р., по пътя за Г.,
свидетелят П. изпреварил управляваният от подсъдимият автомобил и видял, че няма и
предна регистрационна табела, фарове и габарити. За да му извършат проверка, свидетелят
П. спрял на пътя и се обадил на дежурния в Р. Г. да изпрати патР.лен автомобил със
служители в С.. Междувременно на около половин километър след с. Р., в посока гр. Г.,
управляваният от подсъдимият товарен автомобил навлязъл и спрял на около 50-- метра по
черен път. Свидетелят П. спрял до автомобила на подсъдимия и след като му се
легитимирал със служебна карта поискал да му представи свидетелството си за управление
на МПС и документите за автомобила. Подсъдимият не носел със себе си никакви лични
документи и такива на управляваният от него товарен автомобил. Не след дълго по сигнала
на свидетелят П. на място пристигнали свидетелят Д., на длъжност „м.“ при ПК-Р.-Г. и
колегата му – свидетелят О.. Свидетелят Д. установил, че управляваният от подсъдимия
товарен автомобил е без регистрационни табели и поради това не могъл на място да
2

извърши в таблета си проверка по номера на рамата му. При извършената поради това
такава след това в Р. Г., където подсъдимият бил отведен за извършването й със служебния
автомобил на свидетелите Д. и О., а свидетелят П. ги последвал с личния си автомобил,
свидетелят Д. установил по сниманият на място с таблета му номер на рамата на товарния
автомобил на подсъдимия, че същият е с прекратена регистрация, за което му съставил
АУАН № 854150/30.08.2019 г., който последният подписал без всякакви възражения (л. 16
от досъдебното производство).
По описаният начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 НК.
Описаната фактическа обстановка се установява несъмнено от следните събрани и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: показанията на
разпитаните по делото свидетели П., Д. и О., включително и прочетените им такива
съгласно чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 и ал. 3, т. 3 НПК в досъдебното производство и при
първоначалното разглеждане на делото по нохд № 303/2019 г. на ГРС, както и писмените
доказателства събрани в досъдебното производство, при първоначалното разглеждане на
делото по нохд № 303 по описа за 2019 г. на ГРС и по настоящото дело, посочени подробно
на страница 11 от протокола за съдебното заседание на 03.02.2022 г. по делото, и приобщени
към доказателственият му материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК (л. 94),
между които гласни и писмени доказателства не са налице съществени противоречия
относно главния факт в процеса по чл. -2, т. 1 НПК (управлението от подсъдимия на
товарния му автомобил с прекратена регистрация по горепосочения републикански път),
което да налага отделното им обсъждане. Тъкмо напротив. Тези доказателства взаимно се
подкрепят и допълват, установявайки по един несъмнен начин по делото извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
Съдът не кредитира показанията на посоченият от подсъдимия свидетел З.. Не само
защото между тях и тези дадени от същият свидетел на досъдебното производство,
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 НПК, е налице съществено
противоречие относно датата (на лист 45 от досъдебното производство този свидетел е дал
показания, че това се било случило на „….петък 13-ти в жегата, месец септември, през 2019
година…“, а на л. 53 от делото, че – „..лятото беше 2019 г…, ……беше август…..“, а
подсъдимият е осъждан и за дР.го такова извършено на същото място, но на 13.09.2019 г. -
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, видно от бюлетина му за съдимост – л. 12,
при което не става и ясно дали показанията на този свидетел се отнасят до случая по
настоящото дело или до някой дР.г случай по дР.го дело, респективно до този по нохд №
111/2020 г. на ГРС), и мястото, времето и лицата, до които се отнасят (в досъдебното
производство този свидетел е заявил, че видял в далечината, на около --300 метра от пътя,
един бял бус и подсъдимият с още двама човека в нивата, които минали покрай него, когато
излизали от нивата, разговаряли и това било, като по-късно разбрал, че тези хора били
полицаи, които му се и представили, че били такива, като след това разбрал, че подсъдимият
тръгнал към Г. с тях, а той си тръгнал към С., като не видял нивата с какво била насадена,
защото не успял, а по делото дава съвсем различни от тези, и вътрешно противоречиви
показания, че нивата на подсъдимия се била виждала от главния път, но растенията не
можели да се видят от него, а трябвало да се отиде на място, като той видял подсъдимия да
се разправя с „някакъв човек“, а след съвсем кратко време дошла полицейска кола по
главния път от гр. Г., докато този свидетел чакал на главния път, след което отишъл „при
тях“, когато дошли полицаите и разбрал, че били такива, като те минали покрай него и
отишли при подсъдимия и той после тръгнал с тях за град Г., като този свидетел стоял на
главния път, а те минали покрай него и видял, че подсъдимият бил в полицейския
автомобил и тръгнал с тях, като нещо се разправяли, а този свидетел бил само на главния
път, бил сам, като не знаел дали някой го бил видял, а само подсъдимият, като минал покрай
него, отворил полицейската кола и му казал да не го чака, защото отивал до полицията в Г.).
3

Но и защото всички останали разпитани по делото свидетели П., Д. и О. са категорични, че
не са виждали на мястото този свидетел З., което прави показанията му изолирани, което в
съчетание с горепосочената им непоследователност и вътрешна противоречивост, и
познанството му с подсъдимия, който го е посочил, оправдава напълно недоверието, с което
съдът се отнася към тяхната достоверност.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, защото са непоследователни,
нелогични, житейски невероятни и вътрешно противоречиви, а противоречат и на
останалите събрани по делото и кредитирани от съда горепосочени писмени и гласни
доказателства. Обясненията му, че не бил управлявал на 30.08.2019 г. товарния си
автомобил „Ф.“ с прекратена регистрация по републиканския път - - км -+- от с. Р. до около
50-- метра по черния път за нивата му в землището на с. Р., се опровергават напълно, не само
от кредитираните от съда показания на свидетеля П., който е очевидец на това му деяние, и
от подкрепящите ги и кредитирани от съда горепосочени показания на свидетелите Д. и О.,
които са били изпратени на място по сигнала на този свидетел за това деяние на подсъдимия
и са съответно актосъставител и свидетел при съставянето за същото деяние на АУАН на
подсъдимия, но и от подписването от последния на този АУАН без всякакви възражения.
А обясненията му, че той не бил съставен и подписан на същия ден, а след няколко дни и не
бил посочил възраженията си в него, защото ги посочил след това в жалба до О., са не само
нелогични, но противоречат и на самия АУАН, от който е видно, че е съставен на същия ден
30.08.2019 г. и подсъдимият го е подписал на този ден без всякакви възражения. А това му
поведение и нежеланието му да зададе и по делото каквито и да било въпроси на подалият
сигнала за и очевидец на това му деяние свидетел П., при разпита му и поставянето им след
това в очна ставка, е още една индиция за достоверността на показанията на същият този
свидетел. А те, в съвкупност с останалите кредитирани от съда и подкрепящи ги
горепосочени писмени и гласни доказателства по делото, опровергават напълно обясненията
на подсъдимия. Обясненията му, че след прекратяване на регистрацията му, товарният му
автомобил стоял в нивата му в с. Р., където съхранявал в него туби с вода, с които поливал
след това растенията си в същата нива, са нелогични защото е можел без опасност да
съхранява същите пластмасови туби с вода и на открито в самата нива, а ако действителност
в близост до същата има соченият в обясненията му кладенец, е нелогично същият да
съхранява почерпената от него вода в тези туби в този му автомобил, вместо веднага след
напълването им от него да полива с тях растенията си в същата нива, но противоречат и на
горепосочената му заповед за прекратяване на регистрацията на този му автомобил от
28.12.2015 г., в която сам е посочил, че ще го съхранява в базата на фирмата си, а не в
нивата си в с. Р.. Обясненията му, че в нощта на 29 срещу 30.08.2019 г. пренощувал на тази
си нива в същия товарен автомобил, където сутринта дошъл свидетелят П. и го накарал да
го запали и придвижи по черния път в близост до главния път, за да му бъдела направена
проверка, поради което подсъдимият поставил акумулатора му и го запалил, като налял
бензин в карбуратора му от едно съхранявано от подсъдимия в същия автомобил шише от
минерална вода от 0.500 л с такъв бензин, са не само вътрешно противоречиви, защото
първоначално сам дава обяснения, че „…него ден стигнах до нивата пеша…“, а след това, че
„..аз там спах вечерта на нивата, в микробуса спах…“ (л. 72-73), но и нелогични при
положение, че и подсъдимият и този свидетел твърдят, че до този момент въобще не са се
познавали и не се намират в лоши отношения, при което е нелогично и свидетелят П. да е
знаел до същия ден дори местонахождението на тази нива на подсъдимия. А обясненията
му, че бил запалил товарния си автомобил, като му налял бензин в карбуратора,
противоречат и на техническите данни на същия автомобил в досъдебното производство, от
които е видно, че той е дизелов, а не бензинов, а е ноторно известно, че дизеловите
автомобили нямат карбуратор, а горивонагнетателна помпа, защото дизелът, за разлика от
бензина, се изпарява много по-тР.дно, поради което и смесването при него на горивото с
въздуха се случва само ако дизеловото гориво се впръска директно в цилиндъра на малки
4

капчици, за което се грижи посочената помпа, а не карбуратор. Първоначалните му
обяснения по делото, че съхранявал бензина, с който запалил процесния си автомобил, в
пластмасово шише от минерална вода от половин литър, противоречат на обясненията му
след това при очната ставка със свидетеля П., че бил съхранявал този бензин в бурканче.
Първоначалните обяснения на подсъдимия, че около 20-30 минути му отнело това запалване
на автомобила му, за което свидетелят П. му бил съдействал, противоречат на последващите
му обяснения при очната му ставка с този свидетел, че свидетелят П. не му бил помагал (л.
72 и 93). Тези нелогични и житейски невероятни обяснения на подсъдимия съдът не
кредитира и защото не се подкрепят, а опровергават напълно от останалите събрани по
делото горепосочени писмени и кредитирани от съда гласни доказателствени материали (чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК). А обясненията на подсъдимия, че нямал до този момент никакви
наР.шения по ЗДвП, противоречат на справката му за наР.шител/водач в досъдебното
производство (л. 17-18 от същото). Поради това съдът не кредитира обясненията му по
делото (чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК).
Доводите по същество за противното на защитникът му в хода на съдебните прения,
че само свидетелят П. давал показания, че бил видял подсъдимият да управлява товарния си
автомобил по посочения в обвинителния акт републикански път, което не било достатъчно,
за да се приемело обвинението за доказано по несъмнен начин, са неоснователни, защото по
делото няма данни същият свидетел да е в лоши отношения с подсъдимия или
заинтересован от изхода на делото, а преките му показания на очевидец на това му деяние,
не се опровергават, а подкрепят напълно от всички останали горепосочени събрани по
делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства (чл. 303, ал. 2 НПК).
Ето защо съдът намери за несъмнено доказано по делото, че по описаният начин, с
горепосоченото си деяние, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което е и правната квалификация на това
му деяние.
В тази насока от обективна страна по делото се установи, че на 30.08.2019 г., в
землището на с. Р., О. Г., по републикански път - - - км. -+-, който е такъв за обществено
ползване по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (§1, т. 7 ДР на ЗП), подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Ф.“, с номер на рамата: -, което не е
регистрирано по надлежния ред на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според който, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.-0 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Обн., ДВ, бр. 31/14.04.-0
г., изм. и доп.), според който, възстановяване на прекратена регистрация се извършва при
поискване от собственика по реда на чл. 14 - 17 само за ПС, чиято регистрация е прекратена
на основание чл. 18, т. 1, поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване
за издирване, табели с регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти
БДС 15980 и БДС ISO 7591, конфискация или отнемане в полза на държавата, и за ПС,
чиято регистрация е прекратена служебно на основание чл. 18, т. 2, във вр. с чл. 18б, ал. 1, т.
8, 9 или - от същата наредба.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия виновно, при
пряк умисъл, тъй като от обективираните му горепосочени действия, установени по делото,
е видно, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им (чл. 11, ал. 2 НК). Съзнавал е,
че товарният му е автомобил е с прекратена регистрация и до възстановяването й не може да
го управляван по пътищата за обществено ползване, въпреки което го е управлявал на
5

30.08.2019 г. по горепосочения републикански път за такова ползване.
Неоснователни са и доводите на защитникът му в хода на съдебните прения за
малозначителност на деянието му и искането му за оправдаването му поради това за същото
деяние на основание чл. 9, ал. 2 НК. Вярно е, че няма ограничение в престъпленията, по
отношение на които са приложими предпоставките на този законов тест, изключващи
престъпният характер на деянието, включително и в зависимост от техния брой или дали са
резултатни или на просто извършване, каквото е извършеното в случая от подсъдимия
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК (т. 1 от ТР № 113-1982-ОСНК).
Конкретните установени по делото горепосочени обстоятелства на извършването му обаче,
не разкриват основания за определянето му като малозначително и съответно непрестъпно
(чл. 9, ал. 2 НК). Не могат да бъдат споделени доводите за противното на защитникът му, че
в случая той бил управлявал товарния си автомобил много бавно и нямало представка за
ПТП, нито се затР.днявало движението, защото това е общо задължение на всички водачи на
МПС да имат правносъобразено с правилата по ЗДвП поведение и само по себе си
спазването им не е основание за допълнителното им премиране и в случая. А това му
поведение от дР.га страна не дерогира законовото задължение на всички водачи да
управляват само регистрирани МПС, гарантирано чрез предвидената в противен случай
наказателна по чл. 345, ал. 2 НК и административно - наказателна отговорност по чл. 175,
ал. 3 ЗДвП. Противното би изключило необходимостта несъздаващите предпоставки за ПТП
и управляващи с непревишена и съобразена с пътните условия скорост на движение водачи
да регистрират въобще собствените си и управлявани от тях МПС, което очевидно е
неприемливо. Липсата в случая на основателна причина, налагаща управлението от
подсъдимия на процесното МПС с прекратена регистрация, също не допринася за
изключването на каквато и да е възможност за засягане с това му престъпление на
защитимите от чл. 345, ал. 2 НК обществени отношения, свързани с правилното и безопасно
функциониране на транспорта. Преценено в този аспект, оправдаването му на основание чл.
9, ал. 2 НК не би постигнало и целите на генералната превенция, защото би обусловило
чувството за безнаказаност и създало условия за неспазване на установения в страната
правов ред. В случая заключението следва от самата норма на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според
която, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. А след като е така и в случая управлението от
подсъдимия на МПС с прекратена по негово заявление регистрация, при отсъствие на
налагаща това му управление причина, свързана с опазване на висше благо, като например
живота или здравето му или този на дР.ги лица, не разкрива различие от типичните случаи
на извършване на това престъпление и поради това не позволява извод за някаква особеност,
обуславяща характеризирането му като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Тази
норма намира приложение само когато конкретното инкриминирано деяние формално
осъществява всички признаци на престъплението, но поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, която преценка
налага съпоставянето му със сходни такива деяния. А в случая липсва не само съществена,
но каквато и да е разлика между престъплението, осъществено от подсъдимия и сходни
такива дР.ги престъпления. Поради това липсват основания да се приеме, че е налице по-
леко засягане със същото на обществените отношения, защитавани от нормата на чл. 345, ал.
2, във вр. с ал. 1 НК, или преценка, че същите не са били изобщо засегнати. Тъкмо напротив.
Касае се до типично престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, което не се отличава
от дР.ги такива. Поради това предложеното от защитникът му приложение на чл. 9, ал. 2 НК
би се явило напълно незаконосъобразно. Този извод не търпи промяна от установените по
делото обстоятелства, разкриващи ниска обществена опасност на самия подсъдим и
изразяващи се в чистото му съдебно минало преди извършване на деянието и добрите му
характеристични данни за тР.довата му заетост, защото не могат да заместят или подменят
6

посочените по-горе обстоятелства, поради наличието на които деянието му, от своя страна,
не може да получи същата оценка и третира като малозначително. Още повече, че за разлика
от маловажността по чл. 93, т. 9 НК, при която съдебната практика неизменно приема, че
необходимата преценка обхваща не само обществената опасност на деянието, но и тази на
дееца (Р 233-1971-I н.о., Р 464-2013-- н.о.), за изключващата обществената опасност, а от там
и престъпния характер на деянието - малозначителност, личността на дееца не е от
решаващо значение ( Р 157-2016-- н.о). Водеща при нея е преценката за конкретната
обществена опасност на самото деяние, защото малозначителността по начало е свързана с
обективните му характеристики и представлява негово неюридическо, обществено -
исторически обусловено качество (в този смисъл Р 197-2019-I н.о., Р 85-2012-- н.о.).
В случая не може да намери приложение и нормата на чл.78а НК и подсъдимият да
бъде освободен на това основание от наказателна отговорност за това си престъпление, с
налагане на административно наказание, защото, видно от свидетелството му за съдимост, е
извършил на 13.09.2019 г. в реална съвкупност и дР.го такова престъпление по чл. 345, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК, за което е осъден с одобрено от съда споразумение за решаване на делото
по нохд № 111 по описа за 2020 г. на ГРС, при което множество на престъпления му по
смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, институтът на чл. 78а НК е неприложим (чл. 78а, ал. 7 НК).
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от него престъпление,
съдът съобрази двата основни принципа на нашата наказателноправна система - на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съгласно първият принцип съдът
взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление нормата на чл. 345, ал. 2, във
вр. с ал.1 НК предвижда две алтернативни наказания - „лишаване от свобода” до една година
или „глоба” от петстотин до хиляда лева. Съгласно вторият принцип съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършването му, степента и
формата на вината, и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства (чл. 54 НК). В тази насока, като смекчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства съдът взе предвид чистото му съдебно минало към датата на извършване на
процесното престъпление и добрите му характеристични данни, доколкото се касае до
тР.дово ангажирано лице, както и липсата на установени по делото отегчаващи тази му
наказателна отговорност обстоятелства (чл. 54, ал. 2 НК). Поради това съдът намери, че най-
подходящо по вид и размер наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление
по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, е „глобата“ в размер на 670 лева, която е съобразена и с
имотното му състояние и получаваните от него доходи с оглед декларацията му за семейно
и имотно състояние в досъдебното производство (чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 54 и чл. 47, ал. 1
НК). Именно това по вид и размер наказание съдът намери от една страна за съответно на
конкретната тежест на извършеното от подсъдимия престъпление, а от дР.га за такова в
състояние да изпълни и преследваните с наказанието комплексни цели на чл. 36 НК, поради
което го и наложи на подсъдимия с присъдата си по делото.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия се коренят в ниското му
правно съзнание и незачитане поради това на установените законови норми.
Воден от тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	2
Дата:	3 февруари 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия:	Ваня Тенева

Дело:	20215550200102
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юни 2021 г.

Присъда по дело №102/2021 на Районен съд - Гълъбово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите