Р Е Ш Е Н И
Е № 260308
гр. Пловдив, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV-ти граждански състав, в
публично заседание на пети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 943 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правна квалификация чл. 45 ал.1 ЗЗД от С. Б. М., ЕГН: **********,
срещу Й.Б.М., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 4000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени болки и страдания, вследствие на нанесени травматични увреждания
при настъпило ПТП на ***** г. в гр. П.,
на кръстовището на ******************, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 400
лева, представляваща пропуснати ползи за реализиране на доход за периода
28.09.2018 г. – 28.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се излагат
съображения, че на **** г. ответникът, при управление на лек автомобил марка и
модел „Хюндай купе“ с рег. № ******, не спазил правилата за движение по
пътищата и ударил ищцата, докато същата преминавала по пешеходна пътека в гр.
Пловдив, на кръстовището на ****************. Бил съставен констативен протокол
за настъпило ПТП. На място бил извикан екип на бърза помощ, който отвел ищцата
в УМБАЛ „Св. Георги“ П. Там били констатирани следните травматични увреждания: ***************************************.
Ищцата излага съображения, че вследствие на удара е изпитала шок, силен стрес и
безпокойство, били са и причинени множество медицински манипулации, които са
били болезнени, което наложило и използване на аналгетици. Посочва, че след
изписването от болничното заведение лявата и ръка била обездвижена за срок от
три месеца. Посочва, че поради настъпилия инцидент не могла да упражнява
дейност като чистачка, като се била договорила за периода 28.09.2018 г. –
28.12.2018 г. да почиства два входа по 50 лева на месец.
Поради изложеното моли предявените
претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от Й.М.. В същия се прави оспорване на предявения иск
по размер, като се излагат съображения, че претендираното обезщетение се явява
прекомерно. Възразява се, че не се установяват описаните от ищцата травматични
увреждания, както и че същата не е преживяла по-голям стрес от обичайният,
поради което претърпените билки и страдания са слаби по интензитет.
С определение № 2381/28.02.2019 г.,
постановено по делото, е конституирано като трето лице – помагач на страната на
ответника, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“. От същото е постъпило становище, в
което не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
дружеството и ответника. Възразява се срещу размера на претендираното
обезщетение като прекомерен. Оспорва се наличие на виновно противоправно
поведение от страна на ответника, както и описаният в исковата молба механизъм
на настъпване на ПТП. Излага становище и за съпричиняване на вредоносния резултат,
а именно, че ищцата не се е съобразила с приближаващото МПС. Досежно
причинените имуществени вреди се излагат съображения, че не са представени
доказателства, които да ги установят.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от ***** г. /л.12/, се установява, че
полицейските служители са посетили ПТП в гр. Пловдив, на кръстовището на ******************,
с участници: № 1 – ППС с рег. № ******, управляван от ответника и пострадало
лице: ищцата.
Видно от застрахователна полица № ********* /л.23/, ответникът е сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с третото лице –
помагач ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, със срок на покритие 26.07.2018 г. –
25.07.2019 г.
От приетата по делото съдебномедицинска
експертиза /л.46/ и медицинската документация, приложена по делото /л.5-11/, се
установява, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: травма
на гърба, на корема, таза, лявото рама и лявата мишница. Същите са в резултат
на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени при станало ПТП, като е налице причинно-следствена връзка между него
и настъпилите телесни повреди. Не е прилагано обездвижване на пострадалата лява
ръка, а предписано покой и обезболяващи лекарства. Не са прилагани специални
медицински манипулации. Пострадалата е изпитвала болки и страдания, по-силни
първите дни и отслабващи постепенно. Възстановителният период е продължил 15-20
дни, най-много месец. Можела е сама да се грижи за себе си, първите дни се
предполага, че е изпитвала значителни болки, било е необходимо повече да
почива. Около месец не е можела да изпълнява професионалните си задължения – да
полага труд като чистачка.
По делото е приета и съдебнопсихолочина
експертиза /л.50 – 55/, като съобразно заключението на вещото лице, към момента
на инцидента ищцата е изпитвала страх и безпокойство, свързани с живота и
здравето и. Към момента на изследването, споделя за страхови изживявания,
изводими от психотравмената ситуация, като тези преживявания не са довели до
трайни промени в нейното функциониране. При ищцата са налице тревожност и
депресивни състояния, но не а в степен и с интензитет, предпоставящи
невъзможност да се изпълняват ежедневни дейности, како и да детерминира тежки
личностови и социални проблеми.
В хода на съдебното дирене е приета и
САТЕ. Според в. л., изследваното ПТП е настъпило на ****** г. около 09:20 часа
на кръстовище с кръгово движение, образувано от ******************, между л.а.
„Хюндай Купе“, с рег. № ****** с водач Й.М. и пешеходката С. М.. От събраните
по делото доказателства, ударът е настъпил при движение на автомобила от север
на юг и преминаващата от изток на запад в зоната на пешеходната пътека пешеходка
М.. След отговорите на въпросите на ответника може да се създаде втора
хипотеза, при която ударът е настъпил в североизточната част на кръстовището с
кръгово движение, при движение на автомобила от юг на север и по източното
платно за движение и движение на пешеходката от запад на изток – отляво надясно
пред автомобила. В. л. е посочило две хипотези на настъпване на ПТП:
Хипотеза 1 – на база на констативния протокол и
показанията на свидетеля И.К.: преди настъпване на произшествието пешеходката С.
М. се е движила в посока от изток на запад – отляво надясно пред автомобила,
като е навлезнала на платното за движение в зоната на пешеходната пътека. В
тази хипотеза произшествието е настъпило в югозападния край на кръстовището. При
настъпването му пешеходката попаднала в зоната на пешеходката пътека.
Хипотеза 2 – на база на отговорите на ответника по
реда на чл. 176 ГПК: преди настъпване на произшествието, пешеходката С. М. се е
движила посока от запад на изток – отляво надясно пред автомобила, като е
навлезнала на платното за движение след пешеходната пътека. В тази хипотеза
произшествието е настъпило в североизточния край на кръстовището. При
настъпването му пешеходката попаднала след зоната на пешеходката пътека.
В заключението се посочва още че водачът на автомобила
е имал техническа възможност да започне да възприема пешеходката на пътното
платно преди автомобила на измине дължината на опасната зона. В материалите по
делото не се съдържат данни за ограничена видимост и данни, от които водачът да
изгради извод, че при преминаване същият е нямал техническата възможност да
възприеме пешеходката. Скоростта на движение на автомобила е била около 30
км/ч, опасната зона е 14.72 м, а времето автомобилът да измине спирачния път – 2,33
с. При движението с посочената скорост водачът е нямал техническа възможност да
спре преди удара или да избегне същият при спасителна маневра. Тази възможност
същият би имал при движение от 19,67 км/ч или по-малка – при бавен ход на
пешеходката; 15,36 км/ч или по-малка – при спокоен ход на пешеходката; 12,83
км/ч или по-малка – при бърз ход на пешеходката; 9,59 км/ч или по-малка – при
спокойно бягане на пешеходката; 7,09 км/ч или по-малка – при бързо бягане на
пешеходката. Вещото лице посочва, че техническата възможност за определяне и
възприемане на опасност е индивидуална, поради което неможе да се даде
еднозначен отговор на въпроса дали пешеходката е могла да предприеме правилни
действия за предотвратяването на произшествието. При правилна преценка на
скоростта и траекторията на автомобила, пешеходката би имала техническата
възможност да възприеме автомобила и да не навлиза в опасната му зона. Според
заключението, ако се приеме, че опасността е възникнала от момента на навлизане
на пешеходката на платното за движение, то водачът на автомобила не е имал
техническата възможност да предотврати удара с посочената скорост. Технически
правилно е бил водачът на автомобила да възприеме пешеходката с нейната скорост
и траектория по пътното платно, след което да съобрази скоростта и траекторията
на автомобила, така че да пропусне пешеходката да премине през пешеходката
пътека.
Съдът кредитира приетите по делото експертизи като
компетентно изготвени, с необходимите знания и умения. По отношение на
приобщената САТЕ, доколкото вещото лице е разгледало две хипотези за
установяване мястото на настъпване на произшествието, съдът намира, че
съответна на останалите, приобщени по делото доказателства, е именно първата
такава. Същата се основава на обективни доказателства, а именно: констативния
протокол за ПТП и свидетелят – полицейски служител, пристигнал непосредствено
след инцидента. Според настоящия съдебен състав втората хипотеза, основаваща се
единствено на отговорите на въпросите на ответника по чл. 176 ГПК, не отговаря
на действителното фактическо положение, доколкото същият като страна по спора
несъмнено се явява заинтересован от неговия изход, а отделно, изложеното от
него не намира опора в останалия, събран по делото доказателствен материал.
Следва да се посочи и че обясненията на страните представляват доказателствено
средство в процеса, когато обективират неизгодни за страната обстоятелства, а в
противен случай представляват единствено твърдения, подлежащи на доказване по
общия ред.
По делото са разпитани трима свидетели
– В.М., В.Х. и И.К..
От разпита на свидетеля В.М. се
установява, че от момента на настъпилото ПТП до настоящия, свидетелката се
страхува. Същият е помагал на ищцата, водил я на *******. Същата не е можела да
си вдигне ръката. От момента на инцидента непрекъснато я боляло ръката. Преди
да настъпи инцидента, ищцата работила като чистачка, като чистила пет входа и
получавала между 40 и 50 лева. Към настоящия момент ищцата не работела и
изпитвала страх от пресичане на улицата.
Свидетелят В.Х. си спомня, че се е
обадил на тел. 112, за да съобщи, че човек е паднал на земята, като предполага,
че е бутнат от кола. Същият чул звук на спирачки на автомобил, погледнал в
огледалото за задно виждане и видял паднала жена на земята, около която
започнали да се струпват хора. Жената не се изправила, поради което свидетелят
се обадил на тел. 112. Инцидентът се случил на пешеходна пътека на **************************.
Свидетелят И.К. си спомня, че е
съставил предявеният му Констативен протокол за ПТП на л. 12 от делото. От
прочита на протокола, същият посочва, че произшествието е било в района на
пешеходната пътека на ************* посока север – юг, при което автомобил е
блъснал пешеходец.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти
на спора:
Съдът
е сезиран с иск с правна квалификация чл. чл. 45 ал.1 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск следва следва
да са се проявили в своята кумулативно следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. противоправно поведение на ответника; 2.
вреди, причинени на ищеца; 3. причинените вреди на ищеца да са в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника и 4. неговото поведение да е
виновно, като досежно последната предпоставка действа оборима презумпция.
В настоящия случай, според съда се
установи противоправно поведение на ответника, изразяващо се нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Така, от приетата по делото и кредитирана от
съда САТЕ, се установи, че при управление на процесното МПС от ответника с
по-ниска скорост, същият е могъл да избегне настъпването на удара между него и
ищцата. Изложеното води до извод, че ответникът е нарушил правилото на чл. 20
ал.2 ЗДвП, а именно, че водачите са длъжни да се движат със съобразена скорост.
Действително, доколкото движението е осъществено в града, скоростта от 30 км/ч
е била разрешена, но същата не е съобразена с характера и интензивността на
движението, за да може при възприемане на опасността от ответника –
преминаващата пешеходка, и същият да извърши маневра по спиране на
управляваното МПС. На следващо място, с поведението си ответникът е нарушил и
правилото на чл. 116 ЗДвП, съобразно което водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. В тази връзка следва да
се имат предвид и разясненията, дадени в т.6 на Тълкувателно решение №
2/22.12.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, съобразно
което правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека.
От приобщените по делото СМЕ се
установиха настъпили травматични увреждания на ищцата, които са в пряка
причинно-следствена връзка с осъщественото противоправно поведение от
ответника. Вследствие на причинените травматични увреждания, на ищцата са
причинени неимуществени вреди – причинени болки и страдания. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. /така ППВС № 4 от 23.XII.1968 г./. В настоящия случай се
установиха пет броя травматични увреждания, като същите са причинени, докато
ищцата е пресичала на пешеходна пътека. Също така се установи, че макар и да не
е налице обездвижване на ръката, възстановителният период е траел около месец.
От приобщената СПЕ се установява, че след инцидента е налице тревожност и
депресивни състояния, а от показанията на свидетеля М., че се е налагало за
същата да бъдат полагани допълнителни грижи от други лица. Изложеното, според
настоящия съдебен състав обуславя извод за доказаност на пълната претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, а именно справедливо обезщетение в размер
на 4000 лева.
Не се установи твърдяното от третото
лице – помагач съпричиняване от страна на ищцата, доколкото същата е
упражнявала абсолютното си право на преминаване по пешеходна пътека, без по
никакъв начин да допринесе за настъпването на вредоносния резултат.
Досежно претенцията за заплащане на
имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализиран доход, вследствие на
работа по чистене на входове, съдът намира същата за недоказана. Така,
съобразно постановките в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълкувателно
решение № 3/2012 г., при предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на
пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото
на кредитора, която сигурност не се предполага. В настоящия случай ищцата не
установи при условията на пълно и главно доказване сигурност, че нейното
имущество ще се увеличи чрез полагане на труд по почистване на входове, поради
което предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, и двете страни
имат правно на разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
исковата претенция. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата в размер на 636,36 лева – разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание
чл. 78 ал.3 ГПК сумата в размер на 100,22 лева – разноски представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху размера на уважения иск, а именно сумата в размер на 160
лева в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД Й.Б.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 4000
/четири хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, вследствие на нанесени травматични увреждания при
настъпило ПТП на ******* г. в гр. П., на
кръстовището на ******************, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 28.09.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С. Б. М., ЕГН: **********, срещу Й.Б.М., ЕГН: **********, иск
ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
400 /четиристотин/ лева, представляваща пропуснати ползи за реализиране на
доход за периода 28.09.2018 г. – 28.12.2018 г., поради нанесени травматични
увреждания при настъпило ПТП на ******* г. в гр. П., на кръстовището на ******************, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК Й.Б.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 636,36
лв. /шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.3 ГПК С. Б. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.М., ЕГН: **********, сумата в размер на 100,22
лв. /сто лева и двадесет и две стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 ГПК Й.Б.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пловдив, сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева,
представляваща държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“, ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ