Определение по дело №365/2017 на Районен съд - Тетевен

МОТИВИ:Тъжителят А.И.Е. *** подсъдимата Ж.Р.Щ. *** престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

            В тъжбата се твърди, че на 28.09.2017 година, около 19,30 часа тъжителят се намирал в дома си в с.Градешница, Ловешка област, на улица „Люляк“ №8 и видял, че подсъдимата се движела пред стаята, в която бил, след като изрично е бил предупредил да не минава покрай терасата му. Твърди, че е собственик на жилищната сграда и на дворното място, в която на първия етаж живеел неговия баща И.У.. Твърди, че след смъртта на неговата майка и съпруга на И.У. под предлог, че ще се грижи за баща му-И.У. в дома му живеела и подсъдимата, заедно с мъж и двете им деца. Твърди, че е излязъл от стаята си на двора, видял е подсъдимата и същата му се нахвърлила като започнала да го удря с ръце по лицето, след което го задържала за тениската с дясната ръка, при което я скъсала и го удряла с лявата ръка. Твърди, че в този момент се намесил и баща му-И.У., който също го ударил и му се заканвал, след което се намесил свид.Р  Р , който отстранил И.У. от тъжителя.

Моли да бъде призната подсъдимата Щ. за виновна за посоченото по-горе престъпление по чл.130 ал.2 от НК и да и бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения граждански иск и да бъде осъдена подсъдимата да му заплати сумата от 1500 лева за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл.130 ал.2 от НК.

            Позовава се на гласни доказателства.

            Подсъдимата Ж.Щ. се явява в съдебно заседание, дава обяснения, като твърди, че живее и в двете села Градешница и Глогово. Твърди, че е преминала през двора с детето си-свид.Ф.Ж.Щ., при което тъжителят започнал да вика „престани да ми минаваш през двора“. Твърди, че не му е обърнала внимание, че той я замерил с обувки, след което слязъл на двора, а тя се обърнала с лице към него, хванала го за ръцете и му казала да не е посмял да я удари. Твърди, че в този момент дошъл малкия син на тъжителя-И., а зад къщата дошъл другия син на тъжителя-Николай и тримата започнали да я обиждат. Твърди, че е била удряна, че детето е започнало да пищи и да ги умолява да не я бият, както и че е легнало на нея. Твърди, че е чула дядо и-И.У., който започнал да им се кара да я оставят на мира и те се разбягали. Твърди, че се е обадила на телефон 112 и след това пристигнали органите на полицията. Твърди, че преди да хване тъжителя за ръцете, го е бутнала, отблъснала го е, за да е далече от нея. Твърди, че не го е докосвала, както и че неговите синове са я удряли, а тъжителят не знае дали я е удрял. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди, а в противен случай, че е налице хипотезата на чл.130 ал.3 от НК.

            От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимата Щ., показанията на разпитаните по делото свидетели-А.Р.К., Р  И  Р , Н  А  Е., И. А  Е., С.И.С., А.Л.Л., И. С  Ч , Ж  Н. А , Д  А  Е., Ф.Ж.Щ., И.Д.Д., Д.Ц.Д., Д.С.Х., заключението на психологичната експертиза, заключението на медицинската експертиза, заключението на техническата експертиза, приетите и приложени по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На дата 28.09.2017 година, около 19,30 часа тъжителят се намирал в дома си в с.Градешница, Ловешка област, на улица „Люляк“ №8 и видял, че подсъдимата Ж.Щ. се движела в двора на дома му с детето си-свид.Ф  Щ . Подсъдимият излязъл от къщата на двора и отправил предупреждение към подсъдимата да не минава покрай терасата му, при което подсъдимата се обърнала и му се нахвърлила като започнала да го удря с ръце по лицето. Веднага се намесили синовете на тъжителя-свидетелите Н  Е. и И.Е., който се нахвърлили срещу подсъдимата, започнали да я обиждат и да я удрят, като разправията била чута и от бащата на тъжителя, който също излязъл от къщата и се намесил, за да защити подсъдимата. Между тъжителя и баща му-И.У. също имало размяна на реплики, като на место се притекъл свид.Р  Р , който отвел И.У. настрана, за да не се карат, като по този начин приключил и инцидента. Подсъдимата Щ. се обадила на телефон 112 и подала сигнал за инцидента, а след това бил подаден и друг сигнал на същия телефон от свид.Н   Е..

От заключението на техническата експертиза, което съдът изцяло възприема и кредитира, се установява по несъмнен начин, че записите, представени на съда от националната система 112 не са манипулирани, като е пресъздадено и тяхното съдържание и е осъществен контакт с оперативен дежурен при РУП на МВР гр.Тетевен и на мястото на инцидента били изпратени полицейските служители и свидетели по делото Д.Д., И.Д., С.С. и А.Л.. Пред полицейските служители подсъдимата обяснила, че има проблеми с тъжителя, които не и позволявал да премине през дворно място. Полицейски служители изчакали подсъдимата да си вземе багажа, след което същата заминала за с.Глогово.

            На 29.09.2017 година подсъдимата посетила МБАЛ „Д-р А. ***, където била прегледана и освидетелствана от свидетеля д-р Д.Х., който в издаденото медицинско свидетелство констатирал и описал уврежданията.

От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Г. се установява, че на подсъдимата е била причинена закрита черепно-мозъчна травма с данни за лека степен на сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, а само зашеметяване, което от своя страна обуславя временно и неопасно разстройство на здравето.

Изложената и възприета от съда фактическа обстановка, безспорно се установява от показанията на свид.А.К., който е наблюдавал инцидента от дома си и е категоричен в съдебно заседание, че подсъдимата е нанесла удари, според него поне два в областта на лицето на тъжителя, а той от своя страна не и отвърнал „А. стоеше и не реагираше“. В този смисъл са и показанията на роднините на тъжителя-сина му И.Е., съпругата му Ж  А , другия му син Д  А , което се потвърждава и от самата тъжба. Съдът приема за обективни показанията на свид.К , който няма роднински връзки с тъжителя или подсъдимата, както и приема за обективни показанията на тримата сина на тъжителя и неговата съпруга само в тази им част, тъй като са очевидци на деянието и показанията им са непротиворечиви и кореспондират с показанията на свид.К , а в останалата им част приема, че всеки един от тях има право да се възползва от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК.

            В показанията си разпитания по делото малолетен свидетел-Ф  Щ -син на подсъдимата твърди, че тъжителят е викнал на майка му да не минават през двора, че е дошъл при тях, при което майка му го е хванала за ръцете и му е казала да не е посмял да я удари. Твърди също, че веднага са пристигнали двамата синове на тъжителя и свид.Н  А  го е хвърлил във вадата, а свид.И. Ангелов е нанесъл удари на майка му и тя е паднала на земята. В тази връзка са и обясненията на подсъдимата, която обаче твърди, че е била удряна и от двамата синове на тъжителя. Съдът приема за частично обективни показанията на малолетния свидетел и обясненията на подсъдимата, от които безспорно се установява, че е имало съприкосновение между подсъдимата и тъжителя, но е безспорно, че подсъдимата и сина и премълчават някои обстоятелства по делото.  

            По отношение показанията на полицейските служители, съдът приема, същите за обективни, имайки предвид обаче, че не са очевидци на деянието, пристигнали са на мястото на инцидента в последствие и в показанията си твърдят обстоятелства, които са им станали известни от самите участници в инцидента.

            С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимата Щ. е нанесла удари с ръце по лицето на пострадалия-поне два удара и че именно от тези удари на тъжителя са били причинени болка и страдание, без разстройство на здравето. Съдът приема за безспорно установено, че причиненото леко телесно увреждане на тъжителя в областта на главата е в следствие действията на подсъдимата Щ., която е имала контакт и съприкосновение с тъжителя, като е нанесла поне два удара в областта на лицето на тъжителя. Съдът приема, че действията на подсъдимата Щ. са в причинна връзка с причиненото телесно увреждане на тъжителя, а именно болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съдът приема, че не би могло да се приложат правилата на реторсията, както е поискано от защитата на подсъдимата в съдебно заседание, тъй като не се установи тъжителят да е отвърнал веднага на подсъдимата със също такава телесна повреда. Напротив безспорно се установява, че подсъдимата е ударила поне два пъти по лицето пострадалия и той не е реагирал. В действителност на подсъдимата е било причинено леко телесно увреждане, с разстройство на здравето, но същото не е било причинено от тъжителя. В тази връзка следва да се отбележи, че в обясненията си самата подсъдима твърди, че синовете на тъжителя са я удряли, а тъжителят не знае дали я е удрял. Освен това в депозирана жалба от тъжителката до Районна прокуратура-Тетевен по преписка №1271/2017г на РП-Тетевен, приложена по делото самата подсъдима твърди, че удари са и били нанасяни от синовете на тъжителя-И. и Николай, свидетели по настоящото дело, като не излага данни, че такива е нанасял тъжителят А.Е..  

При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.130 ал.2 от НК осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимата Щ., като от обективна страна на дата на дата 28.09.2017 година, около 19,30 часа в с.Градешница, Ловешка област, на улица „Люляк“ №8 чрез нанасяне на удари с ръце по лицето е причинила на А.И.Е. *** телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а от субективна страна е осъществила деянието умишлено, като е съзнавала неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване, предвид силата и насочеността на ударите. 

По този начин подсъдимата Ж.Щ. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК, поради което съдът я призна за виновна по този текст от НК, но тъй като за това деяние, законодателят е предвидил наказание до 6 месеца лишаване от свобода или пробация или глоба от 100 до 300 лева, подсъдимата не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и от деянието и няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност, като и се наложи административно наказание, като прие, че едно наказание глоба в минималния размер предвиден в закона от 1000 лева в полза на държавата, предвид чистото и съдебно минало и обстоятелството, че е майка на две малолетни деца, за които се грижи, напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на нея, така и по отношение на останалите граждани.

С оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалия, претърпените от него болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причиненото му телесно увреждане, съдът уважи предявения срещу подсъдимата Щ. граждански иск за неимуществени вреди по справедливост частично, като осъди подсъдимата да заплати на тъжителя сумата от 1000 лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от 1500 лева гражданския иск за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан отхвърли.

            С оглед на изложените съображения съдът постанови своята присъда.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: