РЕШЕНИЕ
№ ………, 14 ноември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д.
7799 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове по чл.74 от ТЗ.
Ищецът К.И.П.
твърди, че е съдружник в ответното дружество и че по партидата на дружеството е
било заявено за вписване решение на общото събрание от 20.10.2016г., с което е
изключен като съдружник и е променен управителя на дружеството. Поддържа, че
тези решения са незаконосъобразни, защото са взети в противоречие с устава на
дружеството. Твърди, че общото събрание е проведено с участието само на другия
съдружник в дружеството, поради което не е бил налице изискуемия кворум според
дружествения договор, защото за редовността на общото събрание е било
необходимо да присъстват всички съдружници.
Твърди също, че посоченото обстоятелство е видно и от протокола за
проведеното общо събрание. Предявява искове за отмяна на посочените решения на
общото събрание. Претендира разноски.
Ответникът „Т.“ ООД
оспорва исковете, като поддържа, че на посоченото общо събрание ищецът е бил
изключен като съдружник поради нарушения на дружествения договор и действия
против интересите на дружеството. Поддържа, че дневният ред на общото събрание
е предвиждал изключването на ищеца, поради което той не е можел да гласува на
събранието и затова, предвид чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ, е бил налице
изискуемият кворум. Твърди освен това, че ищецът е бил редовно поканен на
събранието. Претендира разноски.
Третото лице-помагач
на страната на ответника В.И.П. оспорва исковете изцяло и твърди, че с решение
на общото събрание на дружеството от 8.07.2016г. ищецът е бил изключен като
съдружник и това решение е породило действие между съдружниците, независимо, че
вписването му е било отказано.
Софийски градски
съд намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът К.П. е бил
съдружник в ответното дружество „Т.“ ООД, като е притежавал 404 дяла, равни на
24 240лв. от общия капитал на дружеството от 121 200лв. Останалите 1 616 дяла са притежавани от В.П..
Дружественият договор на „Т.“ ООД, който е вписан в търговския регистър,
предвижда, че общото събрание като върховен орган на дружеството е редовно, ако
на него присъстват всички съдружници или техни пълномощници с нотариално
заверени пълномощни (чл.33, ал.1), както и че решенията на общото събрание се
вземат само с единодушие.
С констативен
протокол от 8.07.2016г. помощник-нотариус на нотариус № 269, е удостоверил, че
на посочената дата ищецът не се е явил на свикано на посочената дата общо
събрание. Според протокол от общо събрание на ответното дружество от
8.07.2016г., ищецът не се явил на това общо събрание, а общото събрание е взело
решение за изключването му.
Според протокол от
общо събрание на ответното дружество от 20.10.2016г., на събранието е
присъствал само съдружникът В.П.. Събранието е взело решение за изключване на
ищеца от дружеството поради нарушения на дружествения договор. Освен това е взето
решение за замяна на дотогавашния управител Ц.П.с М.Н..
Във връзка с общото
събрание, проведено на 201.10.2016г., е
съставен констативен протокол от помощник нотариус при нотариус № 043, съгласно
който ищецът не се е явил на събранието, а и негов пълномощник не е присъствал.
В протокола са отразени и решенията на единствения присъствал съдружник В.П. за
изключване на ищеца и за смяна на управтеля.
За свикване на
общото събрание съдружникът В.П. е отправил покана до ищеца, получена от
неизвестно лице с вх. № от 13.09.2016г. С поканата е поискано свикване на общо събрание на 20.10.2016г., с дневен ред,
който е включвал обсъждане на защитна позиция на К.П. във връзка с отправено до
него предупреждение и евентуално вземане на решене за изключване,
както и вземане на решение за смяна на управителя. Върху поканата е положен
подпис от тогавашния управител на дружеството Ц.П.и е положена дата
20.09.2016г. Освен това има и подпис на друго лице за „Получил“.
С констативен
протокол от 21.09.2016г. помощник-нотариус при нотариус № 043 е удостоверил
предаването на посочената горе покана от управителя на „Т.-*“ ООД на В.П., като
управителят е заявил, че поканата е получена лично от ищеца на 20.09.2016г.
Друга, нотариална
покана за свикване на общо събрание на дружеството на 20.10.2016г. с идентичен
дневен ред е връчена на ищеца на 26.09.2016г. при отказ, като помощник-нотариус
при нотариус № 043 е съставил и отделен протокол от същата дата относно
обстоятелствата, при които е отказано получаване на поканата.
Вписването на
решенията на общото събрание са отказани с решение на длъжностно лице от
Агенцията по вписванията, като жалба срещу отказа е оставена без уважение със
съдебно решение на Софийски градски съд.
При тези
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове
са с правна квалификация чл.74 от ТЗ, защото чрез тях ищецът търси защита срещу
решения на общото събрание на ответното дружество, които той намира за
незаконосъобразни. Исковете са допустими, защото са предявени в установения от
цитираната разпоредба преклузивен срок. Неоснователен е доводът на третото
лице-помагач, че исковете са недопустими, защото с предходно решение на общото събрание
от 8.07.2016г. ищецът е бил изключен като съдружник. Макар и такова решение на
общото събрание да е представено, не се установява то да е вписано в търговския
регистър. Освен това при преценка допустимостта на иска следва да се отчита и обстоятелството,
че с атакуваното решение на общото събрание от 20.10.2016г. е прекратено
членството на ищеца в дружеството, което значи, че в отношенията между ищеца и
дружеството и след 8.07.2016г. и поне до 20.10.2016г. ищецът е имал качеството
на съдружник.Това негово качество е правопораждащо за надлежната му легитимация
да предяви исковете по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на събранието от
20.10.2016г., както и на решението от същата дата за замяна на управителя на
дружеството. Следователно, не е налице процесуалната пречка за предявяване на
исковете, на която се позовава третото лице-помагач.
Единственият довод
в исковата молба за незаконосъобразност на решенията на общото събрание,
проведено на 20.10.2016г., се свежда до неучастие на единият съдружник в общото
събрание, при положение, че такова участие е посочено от устава на дружеството
като задължителна предпоставка за редовност на събранието. Този довод по
същината си е за липсата на изискуем от дружествения договор кворум на общото
събрание, а не относно мнозинството при
вземане на решения от това събрание. По тази причина е неоснователно основното
твърдение, с което ответникът оспорва исковете и което е основано на правилото
на чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ, че при вземането на оспорваните решения ищецът не
е имал право да гласува, с което е било налице необходимото мнозинство. Това
становище се отнася до наличието на мнозинство за вземане на решението, а не до
наличието на изискуемия съгласно дружествения договор кворум.
Действително,
клаузата, на която се позовава ищецът, съществува в дружествения договор, в
сила към датата на провеждане на общото събрание. Безусловното прилагане на тази клауза към
всички случаи обаче, би довела до възможност всеки един от съдружниците да е в
състояние когато пожелае да осуети редовното провеждане на общо събрание и
вземането на решения чрез съзнателното си неявяване на събрането. Очевидно е,
че разглежданата клауза от дружествения договор не цели достигането на такъв
резултат, защото това би означавало да се парализира изцяло работата на
върховния орган на дружеството. По тази причина клаузата на дружествения
договор относно кворума на дружеството следва да бъде подложена на корективно
тълкуване, което да е насочено към извличане на истинския й смисъл и предотвратяване
на възможността буквалното й приложение да води до нежелани от дружеството и от
съдружниците резултати.
Безспорно е, че
разглежданата клауза на чл.33, ал.1 от дружествения договор, обсъждана и в
съчетание с чл.35 от дружествения
договор, предвиждащ, че решенията на общото събрание се вземат само с
единодушие, целят да подчертаят личния елемент в ответното дружество с ограничена
отговорност. Тези, а и други клаузи от дружествения договор имат за
предназначение да предоставят на всеки от съдружниците правото, но и
задължението, да участват реално в дружествените работи и в приемането на
решения по основните за дружеството въпроси. Задължението за реално участие в
дружествените работи включва и задължение да не се препятства вземането на
решения от общото събрание, като се пречи на редовното му провеждане. По тази
причина клаузата на чл.33, ал.1 от дружествения договор следва да се тълкува в
смисъл, че при редовно свикано общо събрание отсъствието на съдружник по
обективни причини, намиращи се извън неговия контрол, води до нередовност на
общото събрание. Обратно, когато общото събрание е редовно свикано, но
съдружник отсъства по своя собствена воля, няма пречки за редовното провеждане
на събранието.
Спорът относно
законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание следва да се реши
на базата на такова тълкуване на дружествения договор. В случая страните не
оспорват редовното свикване на общото събрание. Ищецът е бил редовно поканен на
общото събрание с покана, връчена му при отказ на 26.09.2016г. Съгласно чл.139,
ал.1 от ТЗ поканата следва да бъде получена най-малко 7 дни преди датата на
общото събрание. Дружественият договор не предвижда нещо различно, поради което
цитираното правило на ТЗ следва да намери приложение за свикване на общото
събрание. При наличие на редовно свикано общо събрание, отсъствието на ищеца от
това събрание може да попречи на
провеждането на събранието само ако това отсъствие се дължи на обективни
причини, които лежат извън неговата воля. Подобни причини не се твърдят и не се
установяват по делото, поради което следва да се приеме, че отсъствието на
ищеца от общото събрание на 20.10.2016г. е било в резултат на негов личен избор.
С оглед възприетото тълкуване на клаузата от дружествения договор относно
необходимия кворум за общото събрание, такова отсъствие не представлява пречка
за провеждане на общото събрание. Като последица от това, решенията на общото
събрание от 20.10.2016г. са законосъобразно приети и исковете за отмяната им
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството. Ответникът е представил доказателства за изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер 200лв. и тази сума следва да му бъде
възстановена от ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правна квалификация чл.74 от ТЗ, предявени от К.И.П., ЕГН **********, съд.адрес
***, срещу „Т.“ ООД, *** за отмяна на решенията на общото събрание на
дружеството, проведено на 20.10.2016г., с които К.И.П. е изключен като
съдружник от дружеството и е заменен управителя на дружеството.
ОСЪЖДА К.И.П. ЕГН**********,
съд.адрес ***, да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на „Т.“ ООД, *** сумата 200лв. разноски.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
връчването му.
Съдия: