№ 197
гр. Сливница, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20221890100096 по описа за 2022 година
„*** е предявил иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, с
който моли да бъде установено по отношение на ответника Д. В. И., с ЕГН **********, че
същият ДЪЛЖИ на ищеца, „***, сума в общ размер на 1127.32 лв. (хиляда сто двадесет и
седем лева и тридесет и две стотинки), от които главница в размер на 512.04 лева
/петстотин и дванадесет лева и четири стотинки/, договорно възнаграждение в размер на
101.06 лева /сто и един лева и шест стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/ и лихва за забава в размер на 114.22 лева /сто
и четиринадасет лева и двадесет и две стотинки/, представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит № 40001639883, ведно със законната лихва от
26.11.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на
вземането. Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото производство
разноски, както и на разноските, направени в хода на заповедното производство.
Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени
искания.
Ответникът, Д. В. И., е депозирал в срок писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с
който оспорва предявения иск. Представя доказателства за подададена от него жалба срещу
ищеца в СДВР. Не изразява становище по отношение на представените от ищеца писмени
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на
02.12.2021 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 576 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 847/2021 г. по описа на Районен съд –
Сливница е била връчена на длъжника, поради което на заявителя е указано да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането
1
на съда, заявителят е уведомен на 17.01.2022 г. и на 18.02.2022 г. /пощенското клеймо е от
17.02.2022 г./ същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо
предявените искове са допустими.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 847/2021 г. на РС-Сливница по
заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 576/02.12.2021 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 512,04 лв.
(петстотин и дванадесет лева и четири стотинки), представляваща неплатена главница по
договор за кредит за периода: от 13.10.2020 г. до 10.10.2021 г., ведно със законната лихва от
26.11.2021 г. до изплащане на вземането; лихва от 11.11.2020 г. до 10.10.2021 г. в размер на
114.22 лева; мораторна лихва от 10.11.2020 г. до 25.11.2021 г. в размер на 12.65 лева; такса
от 25.12.2020 г. до 25.12.2020 г. в размер на 30 /тридесет/ лева, друго допълнително вземане
от 10.01.2021 г. до 10.10.2021 г. в размер на 101.06 лева, неплатено възнаграждение за
закупена и ползвана услуга Фаст в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, дължимо до
10.10.2021 г. , неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева, дължимо до 01.10.2021 г.; държавна такса в размер на 25.00
/двадесет и пет/ лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 /сто и осемдесет/
лева. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: на 13.10.2020 г. между Д.
В. И. и „***“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 40001639883. По силата
на сключения договор ищецът „***“ ЕООД изпълнява в срок задължението си, като
превежда по посочената от ответника банкова сметка заемната сума от 600 лева. Последният
от своя страна поема задължения по Договора за потребителски кредит, а именно: да върне
договорената като общо задължение сума за срок от 12 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 101.31 лева и падежна дата – всяко 10-то число на месеца.
Съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит № 40001639883
ответникът дължи на ищцовото дружество договорно възнаграждение за изтегления кредит,
което е предварително определено в договора. Страните по този договор се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизплатеното договорно задължение от страна на длъжника-ответник
по делото е в размер на 101.06 лева, дължимо за периода: от 10.01.2021 г. до 10.10.2021 г.
Длъжникът е поискал и е закупил допълнителни услуги, възнаграждението за които е
уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване. Страните по този договор са
се съгласили възнаграждението за закупените допълнителни услуги да бъде разсрочено за
срока на кредита, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски погасяване на
кредита. Услугата Фаст е била предоставена на длъжника-ответник и последният я е
използвал още при сключването на договора, като е получил приоритетно становище на
искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите,
без закупена допълнителна услуга Фаст. Неизплатеното възнаграждение за закупената от
длъжника и използваната вече допълнителна услуга Фаст е в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, дължимо до 10.10.2021 г. Услугата Флекси предоставя право за едностранна промяна
на погасителния план от страна на клиента, което право му е предоставено за целия срок на
договора. Неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника услуга Флекси е в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, дължимо до 10.10.2021 г. Ответникът не е изпълнил
задължението, което е поел по договора, направил е две погасителни вноски и е изпаднал в
забава, съгласно погасителния план към договора, като падежът на последната по ред
погасителна вноска е бил на 10.10.2021 г. Във връзка със забавеното изпълнение на
задълженията на длъжника-ответник съгласно договора и погасителния план към него
ищецът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането в
остатъчен размер от 30 /тридесет/ лева. За периода на изпадане на длъжника-ответник в
2
забава: 11.11.2020 г. – 10.10.2021 г., се дължи и мораторна лихва, която е в остатъчен размер
от 114.22 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на ответника,
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
В заявлението, а впоследствие и в исковата молба е посочено, че вземането
произтича от сключен между заявителя /ищеца/ и длъжника /ответника/ договор за
потребителски кредит, по силата на който на длъжника е предоставена в заем парична сума
в определен размер, която той следва да върне на вноски за срок от 12 месеца и дължи
договорно възнаграждение /лихва/ върху заетата сума. Посочва се, че длъжникът е сключил
и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги срещу съответно възнаграждение,
което става дължимо с подписването на споразумението.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи, че е налице валидно облигационно отношение и изискуемост на
задължението по него за насрещната страна.
Действително и в депозираното възражение в хода на заповедното производство и в
депозираният писмен отговор, ответникът не конкретизира твърденията си, но категорично
заявява, че не дължи претендираните суми и че искът е неоснователен.
Изцяло в тежест на ищеца е да докаже претенциите си както по основание, така и в
претендирания размер. В конкретния случай, ищецът, извън представените от него фактури
и счетоводно извлечение, изходящо от собственото му счетоводство не ангажира други
доказателства, относно претенцията си, нито за установяване на размера й, нито в подкрепа
на твърденията си за налични частични плащания от страна на ответника. Представените
фактури и счетоводни извлечения, представляват частно-правен документ, относно
изявленията на издалата ги страна, но не и относно ангажиране на отговорността на
ответника, както и за заплащанието им.
Предвид изложеното, намира за недоказан предявеният главен иск за дължимост на
512,04 лв. (петстотин и дванадесет лева и четири стотинки), представляваща неплатена
главница по договор за кредит за периода: от 13.10.2020 г. до 10.10.2021 г., поради което
същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете по чл.86 от ЗЗД, за присъждане лихви, следва да се
отбележи, че са самостоятелни и акцесорени по своя материалноправен характер. Като
акцесорни такива, те са обвързани с главният иск. Тъй като както е посочено по-горе,
главният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, то недоказани са и акцесорните
претенции за дължимост на договорно възнаграждение в размер на 101.06 лева и лихва за
забава в размер на 114.22 лева, поради и което претенциите на ищеца в тази част следва да
бъдат отхвърлени като недоказани.
Съдът следи служебно за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът извършва преценка за
съответствие на претендираното със закона и с добрите нрави, при която съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат вземанията, предмет на иска със закона
3
и с добрите нрави. Когато се претендира вземане от договор, сключен с потребител, съдът
преценява наличието на неравноправни клаузи в договора. При установяване на нищожност
на договора или на отделна негова клауза, поради противоречието им със закона или
добрите нрави или поради наличие на неравноправна клауза, съдът отхвърля заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
или т. 3 от ГПК.
Сключеният между „***“ ЕООД и ответника договор, представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими
разпоредбите на този закон. Ищецът е претендирал сума в размер 150,00 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за услугата „Фаст“ и сумата от 250,00 лева,
представляваща непогасено възнаграждение за услугата „Флекси“. Според чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК кредиторът, какъвто е ищецът в настоящия случай, може да събира такси /т.е.
възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези дейности
не може да са свързани с усвояването и управлението на кредита и освен това трябва да са
точно и ясно определени в договора. Освен това таксата може да се събира само веднъж за
едно действие. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ищецът,
в качеството си на заявител е посочил, че услугата „Фаст“ дава възможност на
кредитополучателя, т.е. на ответника да си осигури приоритетно разглеждане и отпускане
на кредита, а услугата „Флекси“ му дава възможност за едностранна промяна на
погасителния план, тоест за отлагане на плащането на определен брой вноски, да може да
намали вноските си по кредита или да промени техния падеж. Тази формулировка, води до
извод, че посочените услуги „Фаст“ и „Флекси“ всъщност са свързани със самото усвояване,
управление и администриране на кредита, а, както беше посочено според чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК не може да се изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
Освен това при услугата „Флекси“ потребителят заплаща такса не за ползвани
услуги, а за една бъдеща и евентуална възможност да ги използва. Отделно от това таксата
става изискуема не при ползването на някоя от услугите, а още при подписването на
договора. Поради това следва да се приеме, че посочените суми са уговорени извън
разрешените хипотези на чл. 10а от ЗПК и следователно тази уговорка е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като противоречаща на повелителни норми на
закона, съответно и сумата от 150,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
услугата „Фаст“; сумата от 250,00 лева, представляваща непогасено възнаграждение за
услугата „Флекси“ не се дължат от ответника. В случая става въпрос за нищожност на
уговорки в договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона, предоставящ
защита на потребителите /ЗПК/, като съдът следва да съобрази тази нищожност в
заповедното производство, тъй като както беше изяснено според чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, ако претенцията на заявителя, противоречи на закона.
Отделно от това с въвеждането на подобен тип такси и разходи се постига
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Към главницата по кредита се добавят допълнителни суми, които го
оскъпяват за сметка на потребителя, независимо от това, че той сам е избрал тези услуги, за
които всъщност кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. На следващо
място следва да се отбележи и явното противоречие на уговорката за заплащане на
възнаграждение за тези допълнителни услуги с добрите нрави. Заявителят претендира сума в
размер на общо 1127,32 лева, а отпуснатият кредит е в размер на 600 лева, тоест
претендираните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ водят до неоснователно
4
голямо увеличение на дълга на длъжника. Възнагражденията, които се е задължил да
заплати потребителят за услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват прекомерни и не отговарят
на изискванията на закона. Посочените възнаграждения създават предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Това е още един
аргумент за недължимостта на посочените суми, поради което и в тази част, искът следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото, съобразно чл.78, ал.3 ГПК, разноски по производството се
дължат на ответника, но претенции не са направени от него, като не са представени и
доказателства на правени разноски .
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, вх. В срещу Д. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** иск за
презнаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер
на 1127.32 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки), от които
главница в размер на 512.04 лева /петстотин и дванадесет лева и четири стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 101.06 лева /сто и един лева и шест стотинки/,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/
и лихва за забава в размер на 114.22 лева /сто и четиринадасет лева и двадесет и две
стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
40001639883, ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 847/2021 г. на РС-Сливница.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила , издадената на 02.12.2021г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№847/2021г. по
описа на РС-Сливница да бъде обезсилена.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5