№ 1349
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110211757 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Г. М., с адрес ****, срещу наказателно постановление № 21-
4332-015232/08.07.2024г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП. На основание чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушението по чл. 6, т.
1 ЗдвП.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че е преминал на зелена светофарна уредба, както и че
е отказал да подпише издадения му АУАН, но не му е бил връчен препис от него от
полицейските служители, поради което същият е бил лишен от възможността да отправи
своите възражения в законоустановения срок. Поддържа, че в наказателното постановление
не са описани всички изискуеми заК.и изисквания - нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Твърди се, че актосъставителят не е имал добра видимост, за да види дали
жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
За проведеното на 17.02.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., който в дадения ход на делото по
същество пледира за отмяна на наказателното постановление, тъй като по делото не е
доказано извършеното нарушение, за което депозира писмено становище с подробни
1
аргументи, посочени в същото.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М., която моли съдът да потвърди
атакуваното наказателно постановление, като излага подробни съображения за това,
включително и депозирано по делото писмено становище. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 12.06.2024г. около 23:40ч. в гр. София жалбоподателят М. управлявал лек автомобил
„***”, ДК № *** по бул. „Царица Йоанна”. Движел се с посока от бул. „Панчо Владигеров”
към бул. „Луи Пастьор”. На кръстовището, образувано от бул. „Царица Йоанна” и „Ген. Асен
Николов”, управляваният от жалбоподателя автомобил преминал на забранен червен сигнал
на работещата в нормален режим светофарна уредба. Това обстоятелство било възприето от
свидетеля Н.З. и колегата му Б.Г., младши контрольори при ООП-СДВР. Те спрели
автомобила за проверка и изискали документите на М.. Същият не представил контролния
талон към свидетелството си за управление на МПС, тъй като не го носел в себе си. Предвид
това свид. З. съставил АУАН бл. № 1305256/12.06.2024 срещу М. за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗдвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който отказал да
го подпише, както и да получи екземпляр от същия.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушенията и дадена им аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на М. била наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите З. и Г., и писмени - справка-картон на водач;
заповед № 8121к-13318/28.10.2019г.; заповед № 513з-1802/01.03.2019г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство от страна на
жалбоподателя М. се установяват безпротиворечиво посредством показанията на
разпитаните свидетели-очевидци. Последните са възприели пряко и непосредствено
преминаването на управлявания от жалбоподателя автомобил на светещ забранен /червен/
2
сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба, което декларират в показанията
си. Макар и св. Г. да заявява, че не е имал пряка видимост към светофара, то същият
потвърждава, че не е възможно светофарът да прави конфликтна точка на това кръстовище,
като процесният автомобил е извършил маневра обратен завой. Същият категорично
заявява, че автомобилът е преминал на червен светлинен сигнал, като настоящият съдебен
състав няма основание да даде вяра на депозираните показания на свидетеля в тази насока,
тъй като същият не е заинтересован от изхода на делото. Обстоятелството, че свидетелят не
е имал пряка видимост към червения сигнал на светофара не означава, че жалбоподателя е
преминал на жълт светлинен сигнал. Поради това и неоснователно се явява наведеното
възражения от жалбоподателя, че фактическата обстановка по делото не е доказана.
Съдебният състав кредитира изцяло депозираното от свидетелите З. и Г., които
демонстрираха съхранен спомен относно процесните събития, намирайки показанията им за
обективни, достоверни и лишени от заинтересованост.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно
длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по силата на
заповед № 8121к-13318/28.10.2019г.; заповед № 513з-1802/01.03.2019г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно
съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат
всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с необходимата степен на конкретизация
обстоятелствата по твърдените да са извършени нарушения, обусловили санкционирането на
нарушителя по административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да
са осъществени. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт. Наведените възражения на защитника в тази насока са напълно
неоснователни, тъй като съвсем ясно в наказателното постановление са описани
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е било
извършено, както и са отразени цифрово и словом в какво се състои нарушението.
В настоящото производство жалбоподателят оспорва санкцията, като твърди, че не му е
бил връчен препис от акта. Въпреки това от събраните доказателства, както и съобразно
самите твърдения на жалбоподателя в жалбата, се установява, че нарушителят е отказал да
му бъде връчен препис от акта. Отказът да бъде приет препис от акта не води до
невалидност на акта, тъй като той е съставен в съответствие с разпоредбите на закона и
3
съдържа всички изискуеми данни. нарушителят е бил надлежно информиран за правото си
да обжалва акта, каквото и е сторил, поради което съдът намира, че не са били нарушени
правата на жалбоподателя.
Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие, че жалбоподателят М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки през
кръстовището, образувано между бул. „Царица Йоанна“ и „Ген. Асен Николов“, при
забранен /червен/ сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба, е нарушил
задължението си в качеството на участник в движението по пътищата да съобразява
поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал, означаващ
„преминаването е забранено”, и вменяващ му задължение да спре. Нарушението е от
категорията на формалните, поради което настъпването на вредоносни последици като
резултат от извършването му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в
червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата
за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки
което не го е направил.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената глоба,
която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е предвидена в абсолютен
размер от 100 /сто/ лв. Предвид това атакуваното наказателно постановление по този пункт
е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-015232/08.07.2024г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР срещу М. Г. М. за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което му е наложено административно
наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4