№ 63
гр. гр.Н., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В.Вл.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело
№ 20232150200051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.Б.” ООД, срещу наказателно постановление № 02-
2200456 от 09.01.2023г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл.
403а, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят сочи, че предписанията на проверяващите веднага са изпълнени, а нарушението –
отстранено. Счита, че е налице хипотеза на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Развива съображения в насока, че
бланкетното изявление за липсата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН и по чл. 415в, ал. 1 от КТ
представлява нарушение на процесуалните правила. Излага доводи в подкрепа на тезата си. Моли
НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде приложен чл. 415в, ал. 1 от КТ и глобата да бъде
определена в размер на 100 лв.
Административнонаказващият орган – директорът на дирекция „Инспекция по труда” гр.
Бургас, лично и чрез процесуален представител по смисъла на чл. 61, ал. 2, т. 3 ЗАНН, заема
становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения, че нарушението не е отстранено
незабавно, поради което не може да се приложи чл. 415в, ал. 1 КТ. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
В дирекция инспекция по труда Бургас постъпил сигнал вх. № 22103256 от 28.09.2022г. от
Л.Т. за извършени нарушения на трудовото законодателство от страна на „Б.Б.“ ООД. По сигнала
на 04.10.2022г., от св. М. С. (старши инспектор при ДИТ Бургас) и друг инспектор в дирекцията
бил посетен обект – „Заведение за бързо хранене“ в гр. Н., ул. „................. № 42. На място
1
установили, че обектът е затворен и ще отвори на 17.10.2022г. На 18.10.2022г. св. С. участвала в
извършването на повторна проверка в обекта, като около 14:50 часа същия бил посетен и се
установило, че в обекта не се държи на разположение на контролните органи поименен график за
разпределение на работното време за месец октомври 2022г. На Г. Б. – управител на дружеството,
била връчена призовка по чл. 45 АПК (на л. 27 от делото), с която били изисквани документи,
касаещи трудовото законодателство. На 19.10.2022г. – при повторна проверка в обекта, било снето
писмено обяснение от другия управител на дружеството – П.П., който декларирал, че към 11:25
часа на тази дата в обекта не се държи график за работа за месец октомври 2022г. Във връзка с
изисканите документи от работодателя били представени заповед № 08 от 01.07.2022г. (на л. 28 от
делото), съгласно която в дружеството „Б.Б.“ ООД било въведено сумирано отчитане на работното
време за периода 01.07.2022г. – 31.12.2022г., като срокът за изравняване и отчитане на
отработеното време да се отчита ежемесечно. В заповедта било вписано, че се отнася за обект за
бързо хранене в гр. Н., ул. „..............“ № 42. За резултатите от проверката бил изготвен протокол за
извършена проверка № ПР2235246 от 18.10.2022г. (на л. 34 – л. 35 от делото), с който на
дружеството жалбоподател били дадени предписания, вкл. да държи в обекта поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време – с
едномесечен период на отчитане. В отговор на 10.11.2022г. било изпратено съобщение от „Б.Б.“
ООД до дирекция инспекция по труда Бургас (на л. 36), в което се сочело, че предписанията са
изпълнени, като бил приложен и график за работа за месец ноември 2022г. При констатираните
факти от св. С. бил съставен АУАН № 02-2200456 от 02.11.2022г. – за нарушение на чл. 403а, ал. 1
от КТ, тъй като не се държат в обекта на разположение графиците за месец октомври 2022г. АУАН
бил връчен на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 02-2200456 от 02.11.2022г., призовка по чл. 45 АПК, Заповед № 08 от
01.07.2022г. на управителя на „Б.Б.“ ООД, Заповед № 09/14.10.2022г., писмено обяснение от П.П.,
доклад № ДОК22013413 от М. С. и Г.С., протокол за извършена проверка № ПР2235246 от
18.10.2022г., писмо от 10.11.2022г. от „Б.Б.“ ООД, ведно с приложен график за месец ноември
2022г. и правилник за вътрешния трудов ред, , заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на ИД на ИА ГИТ,
свидетелските показания на свидетелката С.. От посочените доказателства се установява в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги
кредитира. Възраженията на жалбоподателя не са срещу установените факти и касаят правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
2
намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ. От
фактическа страна по делото се установи, че работодателят е въвел със заповед № 08 от
01.07.2022г. сумирано изчисляване на работното време за работниците си в проверявания обект с
периодичност от един месец. В същото време при проверка на място на 18.10.2022г. в обект –
„Заведение за бързо хранене“ в гр. Н., ул. „................. № 42, стопанисван от „Б.Б.“ ООД,
проверяващите са констатирали, че в обекта не се държи на разположение поименен график за
работа за месец октомври 2022г., като въпреки, че такъв бил изискан, не им бил предоставен. На
следващия ден – 19.10.2022г., управителят на дружеството отново декларирал, че график за
октомври 2022г. не се държи в обекта, като след задължителни предписания на проверяващите на
10.11.2022г. е представен график за месец ноември 2022г. Ето защо безспорно работодателят е
нарушил разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. След като в обекта е въведено сумирано
изчисляване на работното време работодателят е бил длъжен да изпълни задълженията си по чл.
9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските и едновременно с установяване на
сумираното изчисляване на работното време да утвърди поименни графици за работа за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, които да се съхраняват най-малко 3 години след края
на периода, както и да запознае работниците или служителите с утвърдените графици преди
започване на работа по тях. Наред с това той е бил длъжен и да държи тези графици (на основание
чл. 403а, ал. 1 КТ) в обекта – на разположение на контролните органи. Въпреки въведеното
сумирано изчисляване на работно време, с период от един месец, график за месец октомври не се е
държал в обекта, поради което соченото в АУАН и НП нарушение е осъществено. Целта на
посочената норма е на проверяващите да се предоставят незабавно екземпляри от документите във
връзка с полагания труд в обекта, за да могат да извършат преценка дали е допуснато нарушение
на трудовото законодателство. С непредставянето на тези документи на проверяващите в момента
на проверката (поради липсата им в обекта) на практика е осъществен съставът на нарушението по
чл. 403а, ал. 1 от КТ. Изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ е документите да са „на разположение”
на проверяващите органи, т.е. към момента на проверката да им се предоставят. При липсата на
такива документи е и обективно невъзможно те да се предоставят на проверяващите, поради което
съставът на нарушението безспорно е осъществен.
Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен случай. Няма как да се приеме за
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено
непосредствено след извършването му. По време на проверката на 18.10.2022г. графици не са се
съхранявали в търговския обект. Това е препятствало възможността контролните органи да
проверят графиците на момента. Такива не са им представени веднага след проверката на място.
Поради тази причина следва да се приеме, че нарушението не е отстранено непосредствено след
извършването му. В такава насока е и практиката на касационната инстанция – Решение 1745 от
27.10.2017г. по к.н.а.х.д. 1647/2017г. по описа на Административен съд Бургас, Решение
1001/18.05.2018г. по к.н.а.х.д 592/2018г. по описа на Административен съд Бургас, Решение №
1853 от 04.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2031/2019г. по описа на Административен съд Бургас. Нещо
повече – жалбоподателят е наказан за конкретен график (а именно за месец октомври 2022г.). Ето
защо не може да се приеме тезата, че нарушението е отстранено след даване на задължителни
предписания за това. Видно е, че в предписанията също е вписан график за месец октомври и е
даден срок за отстраняване на нарушението – 03.11.2022г. Въпреки това – едва на 10.11.2022г. е
представен график и то за месец ноември 2022г. Следователно липсват каквито и да е
3
доказателства конкретното нарушение (касаещо графика за месец октомври 2022г.) да е
отстранено в деня на проверката, на следващия ден (на 19.10.2022г. управителят на дружеството
жалбоподател е декларирал, че график не се държи в обекта), в срока на дадените задължителни
предписания, а дори и след него, поради което нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложима. Не
представлява нарушение на процесуалните правила и позоваването на декларация от 19.10.2022г.,
тъй като става въпрос за писмено изявление от управител на дружеството, което е подписано от
него и подписът му не е оспорен, поради което юридическото лице, чрез представителния си орган
– управител, е било наясно за декларираните към 19.10.2022г. данни.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. по
тълкувателно дело № 7/2010г. по описа на ОСС на I и II колегия на ВАС е прието, че „специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение“ по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Ето защо принципната
приложимост към случая на чл. 415в КТ (която не е установена по настоящото дело) изключва
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН към
настоящия случай.
За извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда
наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил
на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв. При определяне на наказанието при условията на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че санкцията е определена в минималния размер в
санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
наказващия орган и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ДИТ Бургас (учреждение,
чийто орган е издал НП) следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско
възнаграждение. Относно начина на определяне на възнаграждението за юрисконсулт
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в размер на 80 лв.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи
ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал.
1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6
от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2200456 от 09.01.2023г. на директора
на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „Б.Б.” ООД, ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление в гр. Н., ул. „..................“ № 42, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Б.Б.” ООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление в гр. Н.,
.................." № 42, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5