Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1559 Година
01.10.2019 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1197 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано по жалба на А.А.Д. с ЕГН: ********** и адрес
за кореспонденция гр.Бургас, ул.“Борис Дрангов“ № 7 против акт за установяване
на задължения № СВ 68616-1/15.03.2019г. издаден от главен експерт „Ревизии“ в
отдел „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране“ към дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с
решение № 94-01-12205/1/22.04.2019г. на директора на дирекция „Местни приходи
от данъци, такси и реклама“ при община Бургас. Счита, че актът противоречи на
материалния закон и е неправилен и незаконосъобразен и прави искане да бъде
отменен. В съдебно заседание се явява лично, поддържа жалбата и прави искане да
бъде уважена. Представя писмени бележки.
Ответникът – Директора на Дирекция „Местни приходи от
данъци, такси и реклама” при Община Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
С акт за установяване на задължения № СВ
68616-1/15.03.2019г. издаден от главен експерт „Ревизии“ в отдел „КРДПС“ към
дирекция „МПДТР“ при община Бургас, са установени задължения на жалбоподателя
за пътен данък, за притежавания от него лек автомобил за 2015г., 2016г., 2017г.
и 2018г.. Актът е връчен на 25.03.2019г., видно от оформеното известие за доставяне
(л.16 от делото) и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 94-01-12205/09.04.2019г.
(л.11-12 от делото).
С решение № 94-01-12205/1/22.04.2019г. на директора на
Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, актът е потвърден, като правилен и законосъобразен.
Решението е получено на 08.05.2019г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.8 от делото) и акта за установяване на задължения е обжалван в
срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, с жалба вх.№ 94-01-12205(2)/22.05.2019г.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно
ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
По делото е представена заповед № 1681/01.07.2014г. на
кмета на Община Бургас (л.30 от делото), с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК са определени
служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по
приходите. Това са служителите от дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама” от трите отдела обособени в тази дирекция. Ето защо, оспорения акт е
издаден от компетентен орган – главен експерт „Ревизии“ в отдел „КРДПС“ към
дирекция „МПДТР“ при община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 1168/14.05.2012г. на кмета на
Община Бургас.
При издаване на акта, административния орган не е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност
на акта.
Съгласно чл.107, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява
размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден
в съответния закон. В ал.3 на чл.107 от ДОПК, е предвидено, че размерът на
задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице, като по негово искане органът
по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В случая, са налице основанията по чл.107, ал.3 от ДОПК, за издаване на акт за установяване на задължения по декларация, доколкото
не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията
си за данък върху превозните средства, за процесните периоди.
Актът е издаден в установената от закона писмена форма.
Той е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване, макари същите да са оскъдни.
От изложените фактически основания и представената по делото справка (л.72 от
делото), се установява, че задълженията на жалбоподателя за данък върху
превозните средства за процесния период са определени въз основа на подадената
декларация по чл.54 от ЗМДТ, като не са установени несъответствия в нея.
В чл.53 от ЗМДТ е определено кои лица дължат плащане
на данък върху превозните средства, а именно техните собственици. Не е налице
спор по делото, че жалбоподателя е съсобственик заедно със своята майка Кета
Ангелова Дечева на лек автомобил Фиат „Пунто“ с рег.№ А 15 36 КС, придобит въз
основа на договор за покупко-продажба на МПС от 24.11.2009г. (л.25 от делото).
За този автомобил е подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх.№
20820/29.12.2009г. (л.21-22 от делото) от К.Д. и в нея жалбоподателя е посочен
като съсобственик. Ето защо, след като жалбоподателят е съсобственик на посочените
автомобили, той е данъчно задълженото лице, правилно е определен като адресат
на акта и са му установени задълженията за данък върху превозните средства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
дължи установените му задължения за данък върху превозните средства, тъй като лекият
автомобил е бил противозаконно отнет на 11.11.2013г..
По своята същност данъка върху превозните средства е
имуществен данък, който се плаща ежегодно в полза на съответната община и е
дължим с оглед притежаваното от съответното лице право на собственост върху
превозно средство. От своя страна правото на собственост е съвкупност от три
права – право на владение, право на ползване и право на разпореждане. Съгласно
чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България, частната собственост е
неприкосновена, а отнемането на което и да било от правомощията на собственика,
винаги води до накърняване на самото право на собственост по начин, че то
изгубва характера си на абсолютно и пълно вещно право. Това право престава да
съществува в пълния си обем като абсолютно, неограничено, неделимо и пълно
право на собственика, но това не освобождава лицето от задължението да заплаща
данъка, доколкото не се установява то юридически да е загубило собствеността по
смисъла на чл.99 от Закона за собствеността. Съгласно тази норма правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от
него, поради което жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ.
Видно от представените по делото доказателства жалбоподателят
е бил лишен от правото си на собственост върху описаното МПС на 11.11.2013г.,
от който момент е спрял да владее МПС, съответно бил е в невъзможност да го
ползва и фактически да се разпорежда с него. В този случай, обаче намира приложение
нормата на чл.58, ал.4, изр.първо от ЗМДТ, съгласно която (в приложимата
редакция ДВ бр.95/2009г., в сила от
01.01.2010г.), за превозните средства, на които е прекратена регистрацията,
данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение.
Реда и основанията
за прекратяване на регистрацията са предвидени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредбата). Съгласно чл.18а, ал.3 от Наредбата (редакция ДВ
бр.45/2014г., в сила от 30.05.2014г., действаща към началото на процесния перио),
регистрацията на обявено за издирване превозно средство се прекратява въз
основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и
отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система „Издирвателна
дейност“ - Национална Шенгенска информационна система (АИС ИД - НШИС). В този
смисъл са и последвалите законодателни промени на нормата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ (редакция ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г.), съгласно която „В случаите на обявено за издирване превозно
средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от
собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация
на превозното средство.“.
В случая не се установява жалбоподателят да е провел
посочената процедурата от Наредбата, за прекратяване на регистрацията на
противозаконно отнетото му МПС, през процесния период до м.02.2018г., поради
което не са и налице предпоставките по чл.58, ал.4 от ЗМДТ, за да се приеме, че
данъкът не е дължим.
С оглед на изложеното, след като не се установява
жалбоподателят юридически да е загубил правото си на собственост върху
превозното средство и не са налице хипотезите предвидени в чл.58, ал.4 от ЗМДТ,
то правилно с обжалвания акт са му установени задължения за данък върху
превозните средства, за процесните периоди. За 2015г., 2016 и 2017г. е дължим целия
годишен данък, а за 2018г. съразмерно за два месеца, с оглед нормата на чл.58,
ал.4 от ЗМДТ, доколкото регистрацията на процесното МПС е прекратена на 27.02.2018г.,
съгласно представената по делото служебна бележка от Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр.Бургас (л.20 от делото).
До извод различен от изложения не би могло да се
достигне, дори и да е подадена коригираща декларация от жалбоподателя, че не дължи
данък, тъй като МПС е откраднато, защото нейното подаване не е предвидено от
законодателя, като основание за отпадане на задължението за заплащане на пътен
данък.
Също така, наличието на удостоверение за липса на
задължения издадено на името на жалбоподателя, не води до недължимост на
процесните задължения, доколкото те все още не са били установени към момента
на издаване на удостоверението – 14.02.2018г., съответно не се установява да са
платени, за да се приеме, че не се дължат.
Правилно е определен и размерът на дължимия данък за
всяка от процесните години, за начина на изчисляването на който по делото е
представена служебна справка (л.72 от делото). Не е налице спор, че годината на
производство на МПС е 2000г., а мощността му 96 киловата, поради което ставките
съобразно разпоредбата на чл.49, ал.1 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Бургас за всички процесни периоди е в
размер на 1,65 единици за 1 киловат, като при възраст на автомобила над 14
години, коефициентът е 1. При прилагане на посочените стойности се получава
данък в размер на 158,40 лева за година, а за 2018г. размерът е намален
съразмерно и обхваща единствено първите два месеца от данъчната година.
Абсолютните стойности на дължимия данък правилно е изчислен при липса на данни
различни от тези за съсобственост от по ½ в размер на 79,20 лева за цяла
година и 13,20 лева за първите два месеца на 2018г.. Тези задължения не са
заплатени в законоустановения срок, поради което са дължими ведно със съответните
лихви за забава, изчислени до датата на издаване на акта, съобразно нормата на
чл.175, ал.1 от ДОПК.
С оглед на изложеното жалбата А.Д. против акт за
установяване на задължение № 0150-1/06.06.2016г. издаден от СВ
68616-1/15.03.2019г. издаден от главен експерт „Ревизии“ в отдел „КРДПС“ към
дирекция „МПДТР“ при община Бургас, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТВЪРЛЯ
жалбата на А.А.Д. с ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция
гр.Бургас, ул.“Борис Дрангов“ № 7 против Акт за установяване на задължения № СВ
68616-1/15.03.2019г. издаден от главен експерт „Ревизии“ в отдел
„Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране“ към дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: