Решение по дело №4911/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 377
Дата: 17 януари 2019 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20181100504911
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, ………………. г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ  

              мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА                

               

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Биляна Коева гр. дело № 4911 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение  от 05.07.2017 г., постановено по гр. дело № 65923/2016 г. по описа на СРС, 48 състав са частично уважени предявените от ищеца “Т.С.” ЕАД срещу ответниците И.М.В. и Н.М.В. искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от по 1145, 54 лв. от всеки ответник, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. “*******, за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 07.06 2016 г. до погасяването и сумата от по 136,90 лв. от всеки от тях – представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. до 20.04.2016 г. С решението е отхвърлен иска за главницата до пълния предявен размер общо за двамата до 2301, 06 лв. и за мораторната лихва до пълния предявен размер общо за двамата от 8,74 - мораторната лихва върху дяловото разпределение за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове като необжалвано е влзяло в сила.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че по делото липсвали протоколи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация. Излагат се съображения, че съдът е разгледал единствено разпоредбите на Закона за енергетиката без да съобрази Закона за защита на потребителите, а именно чл. 62 ЗЗП. Поддържа, че неправилно е приел. Че Общите условия са със силата на договорни отношения между страните. Поддържа, че документите, въз основа на които е работило вещото лице по СТЕ не били представени по делото. Не били представени свидетелства за метрологична проверка на топломера. Поддържа, че вземането при служебно начислена енергия поради неосигурен достъп има известен характер на неустойка, а уважаването на иска на различни факти от въведените от ищеца било недопустимо. Поддържа се, че съдът не е взел отношение за липсата на молба за откриване на партида. Излага съображения, че при съществуването на вещно право на ползване бил отговорен ползвателя, а не формалния собственик. Излагат се съображения, че ищецът не е представил доказателства за изправност на уредите, нито за отчитане на индивидуалните топломери. Поддържа се, че е недопустимо да да се приемат като доказателства фактурите, които не са подписани от клиента. Излагат се съображения за недължимост на сумите за дялово разпределение. Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

Въззиваемият-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не изпраща представител и не взима становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част . Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС, 48 състав е бил сезиран с кумулативно обективно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 422 за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

            За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД  ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е представен нотариално заврен договор за делба на недвижими имоти от 10.06.2004 г., от който се установява, че ответниците са придобили правото на собственост при равни квоти върху процесния недвижим имот.

Неоснователни са доводите на ответника релевирани във въззивната жалба относо липсата на облигационна връзка между страните, тъй като по делото не са представени доказателства за наличие на вещен ползвател по отношение на процесния период, а по силата на горепосочената разпоредба като собственици ответниците се явяват потребители на имота.

Следва да се отбележи, че Съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал.2 - дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Законът, с разпоредбата на чл.139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради – етажна собственост, се извършва от потребителите, с писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За резултатите от избора, потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при общи условия с избраната фирма за дялово разпределение.

От представените писмени доказателства се установява, че между етажната собственост, собственици на обект в която са ответниците и топлинния счетоводител “Т.С.” ЕООД, е сключен валиден договор от 02.09.2002 г., подписан за етажната собственост съобразно от проведено на 19.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици. Правата и задълженията по договора са възникнали и в правната сфера на ответниците представлявани от етажната собственост, определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението.

Предвид горното следва да се приеме, че между страните е налице облигационно правоотношение. При установеното наличие на облигационно правоотношение за процесния период, както и наличие на правоотношение с третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, което обвързва ответника, следва да бъде установено наличието или липсата на доставяна до имота топлинна енергия и нейната стойност.

По делото са представени  от третото лице помагач “Т.С.” ЕООД индивидуални справки и отчет за процесния период.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице размера на потребената топлинна енергия за процесния период е 2291,09 лв.

Настоящият състав кредитира посоченото заключение като пълно и компетентно изготвено. Следва да се отбележи, че за изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническа експертиза са ползвани представените от третото лице документи, които не са съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното количество топлинна енергия. Отделно от това следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по допуснатите СТЕ не е било оспорено от ответниците. Съобразно изложеното неоснователни са доводите на въззвивниците за недоказаност размера на претенцията.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно липсата на доказателства за въвеждане на абонатната станция в експлоатация. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период до имота е доставяна топлинна енергия чрез топлозахранване на сградата от една абонатна станция. Същата е била експлоатирана, като въз основа на нея са доставени посочените в експертното заключение количества топлинна енергия. Поради тази причина съдът намира, че въвеждането в експлоатация на абонатната станция, макар да представлява условие за ползването й, не представлява материалноправна предпоставка за уважаване на иска за заплащане на продажна цена на доставената топлинна енергия. Предпоставка за това е фактическата доставка на топлинна енергия в съответното количество и качество, което обстоятелство се установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза.

Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи за противоречие на разпоредбите на ЗЗП и ЗЕ, и свързаното с тях съображение за приложение на нормата на § 1 от ДР на ЗЗП, според която при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, т.е. в случая ответницата счита, че приложение следва да намерят нормите на ЗЗП. В конкретния случай жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а според ал. 2 от същата разпоредба, при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Правилото на посочената разпоредба от ЗЗП е неприложимо, което е изяснено със задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСГК, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката - не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че служебно начислената енергия поради неосигурен достъп имала характер на неустойка, поради което искът е уважен на различно от посоченото основание. Следва да се отбележи, че правопораждащият спорното материално право факт е облигационното правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, като обстоятелството, че същата е служебно начислена поради неосигурен достъп не променя характера на правоотношението, нито квалификацията на иска, доколкото се претендират именно дължими суми за топлинна енергия. 

Неоснователни са и наведените доводи за липса на доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, монтираният в абонатната станция топломер е преминал на първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на изискванията на Закона за измерванията.

Неоснователни са и доводите на въззивника за недължимост на сумите за дялово разпределение:

Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия клиентите заплащат на продавача стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36 от същите е предвидено, че клиентите заплащат цената за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителните сметки и от цената за отчитане на уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента, като редът и начинът на заплащане на услугата за дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата за дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Стойността на услугата "дялово разпределение" е дължима във връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през исковия период. Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.

С договора сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, страните са уговорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки за измервателен уред, която се заплаща в деня на извършване на годишното отчитане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно Общите условия, действащи през прoцесния период, доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД гласи, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Видно от посоченото, ответникът в случая следва да се счита за изпаднал в забава на първо число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Съдът счита, че претенцията е установена по основание, като във  въззивната жалба липсват конкретни доводи по отношение размера на присъдената лихва, поради което проверката на въззивната инстанция е изчерпана.

По разноските:

С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД, но тъй като такива не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по арг. от 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  от 05.07.2017 г., постановено по гр. дело № 65923/2016 г. по описа на СРС, 48 състав в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.“  ЕООД.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                   

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.        

           

           

                        2.