Р Е Ш Е Н И Е
№ 100/14.2.2022г.
гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди и двадесет и втора година в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д. Георгиева с участието на прокурора Ж.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Попова КАНД № 1242 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано
е по касационна жалба на В.Х.Г. ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К. У.
със съдебен адрес ***, оф.13 против Решение № 260078/01.09.2021 г. на Районен
съд гр. Пазарджик, по АНД № 830/2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 0013229/21.05.2020
г. издадено от Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане „ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция пътна
инфраструктура /АПИ/ гр.София, с което на В.Х.Г. ЕГН **********, за
нарушение на 139 ал.6 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000,00 лв. и е
присъдено заплащане на такса по чл.10а ал.2 от Закон за пътищата / ЗП/ в размер на 87,00 лв. В касационната жалба се
поддържа, че решението на ПзРС е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон,
като наложеното наказание е явно несправедливо – отменителни основания по
чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ПзРС е приел, че липсва нарушение
на разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, както и чл. 43 ал.5 ЗАНН. Изтъква се, че при предявяването на АУАН е
допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението на ПзРС и за отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба – редовно призован,
чрез своят процесуален представител и
чрез подадено писмено становище , оспорва жалбата и моли съща да бъде оставена
без уважение. Претендира съдебно- деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211,
ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя
е неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 0013229/21.05.2020 г.
издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане „ в Национално ТОЛ
управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София, на В.Х.Г. ЕГН **********, за нарушение
на 139 ал.6 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000,00 лв. и е присъдено
заплащане на такса по чл.10а ал.2 от Закон за пътищата / ЗП/ в размер на 87,00 лв.Фактическата обстановка
се състои в това , че на 25.12.2019 г.
около 14,00 ч. , В.Х.Г. в
качеството си на водач , е управлявал ППС с рег. № РА 2489 ВС, марка ДАФ ,
модел Х , вид товарен автомобил, с обща техническа допустима маса над 12 тона ,
на републикански път ІІ-37 в посока
Гелеменово включен в обхвата на платената пътна мрежа , като за посоченото
ППС не е заплатена винетна такса , съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата.
За да потвърди наказателното
постановление, ПзРС е приел, че от
събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и АНО
правилно е ангажирал административно наказателната му отговорност. Съдът не е констатирал наличието на съществени
процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да
опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна или такива довели
до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Обжалваното решение е правилно като
постановено при отсъствието на наведените с
жалбата касационни основания по
чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Правилни са изложените от районния съд мотиви, относно акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление при липсата на допуснати процесуални нарушения. Неоснователни
са изложение възражения за липсата на надлежно предявяване на АУАН. Съдът е
обсъдил тези доводи и е изложил подробно своите съображения, които настоящата
касационна инстанция възприема изцяло. Както се установява, в акта не е
отразена дата на получаване на АУАН , но този пропуск не е съществено
процесуално нарушение, доколкото не е било спорно по делото , че актът е бил
съставен на място при установяване на нарушението и че е връчен на жалбоподателя. При това
положение , този процесуален пропуск не е съществен, тъй като не е нарушил
правото на защита на наказаното лице.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити. Доводът, че била допусната неяснота относно фактите
касаещи признаците на деянието при съставяне на НП - е неоснователен.
Съгласно
§ 21б. ал.1 от ПЗР към ЗИДздВП / ДВ,
бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./ разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не
се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона. Водач, който управлява пътно превозно средство с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000,00 лв. В случая районният съд правилно и законосъобразно и
изхождайки от съвкупния анализ на
цитираната правна норма е направил
извода , че след като в оспореното
наказателно постановление , максималната товароносимост на ППС е
определена като такава над 12 тона, при минимално предвидената в нормата
от 3,5 тона , безспорно нарушението е
правилно индивидуализирано и попада под действието на нормата на чл. 139 ал.6 ЗДвП. Това обстоятелство е взето предвид от наказващия орган , който го е
отразил в текстовата част на
НП и по този начин го е довел до знанието на административно-наказаното лице ,
чието право на защита не е накърнено.
С оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са
налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, поради което същото ще следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора, на ответника
по касация се полага присъждане на
съдебно- деловодни разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв.
На основание чл.221 ал.2 във
вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Пазарджик :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260078/01.09.2021
г. постановено по АНХД № 830/ 2020 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Х.Г.
ЕГН **********, с адрес ***, представляван от
адв. К. У. със съдебен адрес ***, оф.13 да заплати на Агенция „ Пътна
Инфраструктура „ сторените по делото разноски в размер на 100,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/