№ 444
гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110201105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Д.Д.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от А.Ц.Ц., подадена чрез адвокат Х. К.
К., против наказателно постановление № 654597-F663054 от 11.08.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново, ГД „ФК“
при ЦУ на НАП, с което за извършено административно нарушение по чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, на основание чл. 83 от
ЗАНН на дружеството е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се излагат
доводи, че наказващия орган неправилно приложил материалния закон като в
хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения на императивни процесуални норми.
Моли се наказателното постановление да бъде отменено в цялост като
незаконосъобразно. Алтернативно се моли, констатираното нарушение да
бъде счетено като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
1
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Х. К. от САК –редовно упълномощен. Същия представя
писмени доказателства. По същество адв. К. поддържа жалбата и изложените
в нея доводи, не оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, но
счита, че дружеството не е осъществило описаното в НП нарушение и моли
атакуваното НП да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Йовчо Донев – редовно упълномощен. Същия излага доводи, че
атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 08.06.2022 год. контролни органи от ЦУ на НАП в състав М. И. К.
(старши инспектор по приходите) и И.Т.С. (главен инспектор по приходите),
във връзка с резолюция на началник сектор, са извършили проверка на „Д.Д.“
ООД, като обект на проверката е обект – производствен цех за сладолед,
находящ се в промишлена зона на гр. В. Търново. Съгласно резолюцията въз
основа която е трябвало да бъде извършена проверката, контролните органи е
трябвало да установят дали фискалните бележки съдържат необходимите
реквизити по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. След
легитимиране, контролните органи са извършили засичане на касовата
наличност, след което бил изведен фискален бон от фискалното устройство,
което било монтирано в обекта - модел „Датекс DP-150“ с ИН на ФУ:
ВТ744120, ИН на ФП: 02744120, peг. номер в НАП 4066574. Тъй като
контролните органи е трябвало да установят дали фискалните бележки
съдържат необходимите реквизити по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18,
същите са извели фискална бележка с незначителна стойност от 0,01 лева.
При извеждането на касовата бележка било установено, че издаденият
фискален бон е с „ДП01“, което е по наредба Н-18, като същият не съдържал
наименование на стоката. За констатираното в деня на проверката,
контролните органи съставили на място протокол за извършена проверка в
обект № 0107343, към който били приложени писмени доказателства. В
протокола било отразено, че е установено нарушение на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/20026 год. на МФ.
2
За констатираното нарушение на 10.06.2022 год. св. М. К. в
присъствието на свидетелите Т. Х. Р.-С. и Р. Х. Х. и в присъствието на
представляващия дружеството А.Ц., е съставила АУАН № F663054 от същата
дата срещу дружеството „Д.Д.“ ООД, затова, че на 08.06.2022 година, в 11:00
часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41
от ДР на ЗДДС: офис, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Дълга лъка“ №
8, стопанисван от „Д.Д.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *****, като при
извършена проверка е изведен фискален бон № 0011592/08.06.2022 г. на
стойност 0,01 лв. от фискално устройство модел „Датекс DP-150“ с ИН на
ФУ: ВТ744120, ИН на ФП: 02744120, peг. номер в НАП 4066574. В АУАН е
описано, че е установено, че изведения фискален бон № 0011592/08.06.2022 г.
не съдържа задължителните реквизити, регламентирани в чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, а именно -
наименование на стоката. Във ФКБ № 0011592/08.06.2022 г., посочената
закупена стока е изписана c наименование „ДП 04“, като липсва
наименование на закупената стока, което не позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката.
В АУАН е посочено също така, че за установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка cep. АА №
01007343/08.06.2022 г., съставен на основание чл. 110, ал, 4, във връзка с чл.
50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставен от М. И. К.
и И.Т.С. - органи по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“,
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, както и са описани
приложените доказателства, които потвърждават констатациите в акта.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/20026 год. на МФ.
АУАН е връчен на 10.06.2022 год. на представляващия дружеството
А.Ц., който в графата за възражения е изписал следното: „Км днешна дата –
10.06.2022 год., нарушението е отстранено.“.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на дружеството.
3
Въз основа на описания АУАН, Началник отдел „Оперативни дейности“
– В. Търново, ГД „ФК“ при ЦУ на НАП е издал процесното НП № 654597-
F663054 от 11.08.2022 год., с което за извършено от „Д.Д.“ ООД – В. Търново
с ЕИК ***** административно нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. на МФ, на основание чл. 83 от ЗАНН на дружеството е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на
500.00 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. НП е било връчено на управителя и представляващ
дружеството А.Ц. на 22.0.2022 год., като същото е обжалвано по реда на чл.
59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят М. И. К. и свидетеля при съставяне и връчване на АУАН –
Т. Х. Р.-С.. Св. К. поддържа изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка
и направените от проверяващите констатации. Описаната фактическа
обстановка не се оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП,
които да водят до тяхната отмяна.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя изложени в жалбата и поддържани от процесуалния му
представител в съдебно заседание, че така констатираното от контролните
органи не осъществява фактически състав на нарушение по чл. 26, ал. 1 от
Наредба № Н-18/20026 год. на МФ. В жалбата се излагат доводи, че в случая
касовият бон съдържа реквизита "вид на стоката", като за извършване на
нарушение от този вид според разбирането на редица касационни състави
трябва да е налице изобщо липса на данни относно вида на стоката, т. е.
въобще да не се съдържа описание на стоката или услугата, която е заплатена
от купувача, да липсва такъв реквизит. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18/20026 год. на МФ, фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1
и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на
4
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки
от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока
се отразява поотделно със съответната стойност. Тази разпоредба ясно
регламентира, че наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата, което в настоящия случай не
е налице (както впрочем е отразено и в самия АУАН и впоследствие в
атакуваното НП). Настоящия съдебен състав приема, че посочването в
касовия бон само на департамента „ДП 04“ в никакъв случай не може да се
тълкува като описание на стоката по начин, по който същата може да бъде
идентифицирана. От доказателствата по делото и от твърдението в жалбата се
установява, че жалбоподателя предлага няколко вида стоки (т.е. повече от
един) и посочването в касовия бон само на департамента не е достатъчно за
идентифицирането на конкретната стока. Установените при проверката факти
правилно са квалифицирани, като нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби,
поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни и изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи в съдебно заседание, че твърдението,
че фискалният бон не съдържа информация за продукта, който е закупен при
съответната продажба без такава продажба въобще да е извършена, е
неправилна. Действително при извършената проверка от контролните органи
не е била извършена реална покупка на стока, но съгласно резолюцията с
която е била възложена проверката, то е било необходимо при проверката да
се установи дали фискалните бележки съдържат необходимите реквизити по
чл. 26, ал. 1 от Наредбата Н-18 и проверяващите в случая са извели фискална
бележка с незначителна стойност 0,01 лева. Това е реално възможния начин,
по който може да бъде установено дали издадения от фискалното устройство
фискален бон съдържа необходимите реквизити съобразно наредбата.
Обстоятелството, че в случая няма реално извършена продажба е ирелевантно
в случая, тъй като целта на проверката е била да се установи дали при реална
5
продажба от дружеството, се издава фискална касова бележка от ФУ в обекта,
съдържащо изискуемите от закона реквизити.
Не на последно място следва да се отбележи, че още при връчването на
АУАН, представляващия дружеството саморъчно е вписал, че към датата на
съставяне на акта „нарушението е отстранено“. В този смисъл са и
представените в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя писмени доказателства. Т.е. била е налице техническата
възможност още преди проверката фискалното устройство да бъде настроено
така, че издадената фискална бележка да съдържа необходимите реквизити,
така както са определени от наредбата, но към датата на проверката това не е
било сторено, отговорност за което носи дружеството.
Нарушението е било установено от служители на НАП. Законодателят е
предвидил за извършено нарушение на Наредбата да се ангажира на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС обективната отговорност на юридическото
лице. Съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата
тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което следва да
се приеме за нормативен акт по прилагане на Закона за ДДС и нарушенията
на нейните разпоредби да се санкционират по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за
извършеното нарушение.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.
Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено
наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лева. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС
предвижда наказание имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева.
Санкционната норма е приложена правилно от наказващия орган. Деянието е
извършено за първи път и по делото няма данни за други нарушения на
данъчните закони, поради което съдът приема, че санкцията обосновано е
определена в размер на предвидения минимум от 500 лева. Така наложеното
наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното
6
нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 ЗАНН, поради което не следва да бъде изменян.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения: Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния
вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията "формално
нарушение", поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други
нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради
което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки
от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска
степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от
ЗДДС, респ., всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния. В действителност, нарушението не е довело до неотразяване на
приходи, но това обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне
размера на глобата, респективно имуществената санкция в размери, по-ниски
от предвидените наказания за нарушения от този вид, но довели до
неотразяване на приходи. В този смисъл становището на
административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
7
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай са направени
разноски от въззиваемата страна, като е заплатено юрисконсултско
възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на
делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът намира, че следва
да се присъдят на страна направените от нея разноски в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 654597-F663054 от
11.08.2022 год., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново, ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което за извършено от „Д.Д.“ ООД – В.
Търново с ЕИК ***** административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, на основание чл. 83 от ЗАНН на
дружеството е наложено административно наказание – „Имуществена
санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, „Д.Д.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от А.Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Централно
управление на НАП – гр. София направени разноски по делото за
процесуално представителство в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9