О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна,
21.08.2020г.
Варненският районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно
заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4939 по
описа за 2020г. на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск
срещу отв. „Адванс терафонд“ АДСИЦ, ЕИК131418187.
С отговора е направено възражение
за местна неподсъдност на делото.
За да се произнесе съдът констатира,
че видно от отговора на исковата молба и приложенията към него, както и от
служебно извършената справка, ответникът е регистриран (към деня на исковата
молба) адрес на управление в гр. София. Поради това на осн. чл.105 ГПК вр.
чл.119, ал.1 ГПК и чл.118, ал.2 ГПК възражението на ответника следва да се
уважи.
Отделно от
горното съгласно чл.115 ГПК искове за вреди от непозволено увреждане могат да
се предявят и по мястото на извършване на деянието. За това къде се счита
извършен или довършен деликтът съдебната практика приема, че това е мястото на
довършване на самото изпълнително деяние, дори и вредите от него да настъпят
впоследствие и на друго място (така и
Определение №350 от 24.06.2011г. по гр.д. №325/2011г. на 3-то ГО на ВКС и
други).
В случая е предявен иск по
чл.49 ЗЗД с твърдения за вреди, при следните обстоятелства: Срещу ищеца било
образувано от ответника
изп.д. №1914/2014г.
на
ЧСИ при СГС – М. Бъзински, което на 30.10.2018г. било образувано в изп.д. №2018/883040/1256
на ЧСИ при ВОС – Петя Иванова. Последното същинско изпълнително действие по делото е било на 30.04.2014г.,
когато длъжникът направил частично плащане, след който момент започнал да тече
срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. И тъй като не са били извършвани други
последващи изпълнителни действия по делото до 30.04.2016г. на тази дата
изпълнителното производство било прекратено по перемпция. Но въпреки това на
18.05.2016г., както и след това, ответното дружество поискало изпълнителни
действия срещу длъжника при условията на прекратено по закон изп. производство,
като справки за сметки в БНБ, запор на банковите сметки на длъжника по
изпълнително дело и сегашен ищец. С тези си действия ответникът действал
противоправно. За да се защити срещу сочените противоправни действия на взискателя
на през 2018г. длъжникът по изп. дело и сегашен ищец ангажирал адвокат за
правна помощ и съдействие. Така
била депозирана на 29.11.2018г. молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнението на
осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От горното следва, че соченото противоправно деяние на ответника е било
извършено на 18.05.2016г. чрез ЧСИ в гр. София, който към този момент е бил компетентния орган. Ето
защо следва да се приеме и че твърдяното изпълнително деликтно деяние е било
довършено в гр. София. А че вредите от него се сочи да са претърпяни през
2018г. в гр. Варна е вече друг и както се посочи иррелевантен въпрос. Поради
това на осн. чл.115, ал.1 ГПК вр. чл.119, ал.1 ГПК и чл.118, ал.2 ГПК
възражението на ответника следва да се уважи.
В допълнение потребителско
правоотношение и подсъдност не са налице, защото се касае за иск на деликтно
основание.
При всички случаи при горните
данни компетентен е не ВРС, а РС-София.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №
4939 по описа за 2020г. на ВРС, 9-ти с-в, на осн. чл.119 ГПК вр. чл.118 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на РС
– София по компетентност, след влизане в сила на настоящото определение, на
осн. чл.118, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………