№ 4653
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110153088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се укаже да приведе исковата си
молба в съответствие със съдържателните изисквания на процесуалния закон.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими,
поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Оспорването на представеното с исковата молба удостоверение, издадено от ФИРМА
касае доказателствената му стойност, поради което не следва да се открива производство по
реда на чл. 193 и сл. ГПК в тази връзка.
Доказателствата, за които се отнася искането на ищеца по чл. 190 ГПК, са
представени от ответника с отговора на исковата молба, при което с оглед отпадналата
необходимост от изискването им това доказателствено искане следва да се остави без
уважение,
Следва да се допусне поисканата от ищеца САТЕ, която да даде отговор на
въпросите,
поставени с исковата молба и отговора,
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в срок до датата на насроченото
първо открито съдебно заседание по делото да приведе исковата си молба в съответствие с
изискването на чл. 129, ал. 4 ГПК, като посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, от които 250 лв.
1
вносими от ищеца и 100 лв. - от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2022г. от
13.40 часа, за когато да се призоват страните.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителен иск с правно
основание по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6 067,38 лв., представляваща
дължим неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт”, поради настъпило на 04.01.2021г. застрахователно събитие – кражба на
застрахованото имущество, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 500 4
Матик“, с ДК №СВ 2919 РМ и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 421,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
04.01.2021г. до 10.09.2021г. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и
разноските по делото.
Ищецът твърди да е сключил с ответника договор за имуществено застраховане на
процесния лек автомобил със срок на действие от 22.01.2020г. до 21.01.2021г.. Твърди, че
на 04.01.20201. установил, че застрахованият автомобил е откраднат, за което своевременно
уведомил ответника и въпреки, че представил всички изискуеми документи, ответното
дружество му заплатил само частично дължимото се застрахователно обезщетение с
аргумента, че при определяне действителната стойност на автомобила следвало да се
съобрази натрупаната амортизация за периода от сключване на застрахователния договор до
настъпване на застрахователното събитие при коефициент за редукция 0,9885.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявените искове като
неоснователни. Възразява, че с направеното плащане от 18 357,43 лв. и при отчитане на
удържана сума в размер на 287,69 лв. по предходна щета, вземането на ищеца за дължимото
му се застрахователно обезщетение е било погасено изцяло. При определяне действителната
стойност на процесния автомобил следвало да се съобрази цената, на която същият бил
закупен от ищцата. На следващо място прави възражение за наличието на подзастраховане.
При условията на евентуалност поддържа, че при определяне размера на дължимото се
застрахователно обезщетение следвало да намери приложение правилото на чл. 389, ал. 2
ГПК. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства
за действителната стойност на застраховния автомобил. Оспорва като неоснователен и иска
за обезщетение за забава, тъй като с исковата молба не били представени доказателства за
дерегистрацията на противозаконно отнетото МПС и по съображения от чл. 498, ал. 3 КЗ.
Претендира разноски.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден
договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на събитие,
представляващо покрит риск по договора с ответника, действителната стойност на
застрахованото имущество към датата на кражбата, както и изпълнението на задълженията
си по договора във връзка с предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
погасил задължението, както и възражението си за подзастраховане.
С оглед становищата на страните съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им всички факти и обстоятелства, включени във
фактическия състав за възникване на главното вземане за застрахователно обезщетение, с
изключение на действителната стойност на застрахованото имущество към датата на
кражбата. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е погасяването на дължимото се
застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие до сумата от 18 571
лева с направените от ответника плащане и прихващане,
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки.
2
РАЗЯСНЯВА на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко
положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер,
съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78,
ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3