Р е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 07.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при
секретаря александра сергева
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 224 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 53/11.01.2019 г.
по гр. д. № 7217/2018 г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 500 ал. 1 т.
3 от КЗ, че П.Г.П. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен дължи на „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, гр. София
сумата от 327,59 лв., представляваща задължение по изплатена щета № **********/15.05.2016
г., за която е издадена заповед № 2901/28.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4723 по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на заявлението в съда – 28.06.2018 г. до изплащане на
вземането.
Със същото решение Плевенският
районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК П.Г.П. да заплати на „ЗД
***“ АД, ЕИК ***, гр. София следните парични суми:
- сумата от 75 лв. за
направени разноски в заповедното производство; -
сумата от 275 лв. за направени разноски по делото в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал
въззивникът П.Г.П., който го обжалва пред
въззивния съд изцяло. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано се излагат доводи в тази насока.
Поддържа се, че не носи вина за осъщественото ПТП на 15.04.2016 г. на ул. „***“
в гр. Плевен, както и че неправилно застрахователното дружество е заплатило на
водача на другият автомобил щетите без да изчака влизане в сила на
наказателното постановление, определящо виновния водач. Оспорва се, че
въззивникът не е напуснал ПТП –е, тъй като видно от протокола за ПТП, че същият
е подписан от него с възражения срещу констатациите в него, както и че е налице
влязло в сила решение по НАХД № 1006/2017 г. по описа на ПРС в тази насока. Оспорва
се, че вредите, за които е заплатено обезщетение са в причинна връзка с
осъщественото между автомобилите ПТП-е, като поддържа оспорването на
представените по делото пред ПРС писмени доказателства и заключение на
техническа експретиза. Според въззивника заключението не съдържа изчисления на
инерционен момент, ударен импулс, вектори, не са изчислени правилно пътя и
скоростта на всеки от автомобилите, не са отчетени пътните знаци и маркировката
и др. обстоятелства, посочени в жалбата. Според въззивника неправилно ПРС е
приел какъв е механизма на ПТП и кой е виновния водач, както и не е съобразил
наличие на съпричиняване. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло решението
на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока
за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „ЗД ***“ АД, гр. София чрез процесуалния й
представител юрисконсулт Н.К., в който се оспорва изцяло основателността на
въззивната жалба. Според въззиваемата страна обезщетението е заплатено от нея
на базата на всички представени по делото доказателства, като дружеството не е
било задължено да възприеме наказателното постановление и да изчака изхода на
делото във връзка с обжалването му, тъй като съгласно чл. 496 ал. 3 т. 2 от КЗ застрахователят не може да откаже
произнасяне по претенция по гражданска отговорност на автомобилистите в случай,
че е представен протокол за ПТП-е. Поддържа се, че напускането на
местопроизшествието и противоправното деяние на въззивника са установени с
протокола за ПТП-е и се потвърждават от събраните по делото гласни
доказателства, а наказателното постановление, както и актът за неговата отмяна
по НАХД нямат обвързваща съда сила по смисъла на чл. 300 от ГПК. Позовава на
практика на ВКС в тази насока – определение № 435/12.06.2015 г. по т.д. №
2947/2014, І т.о. на ВКС. Въззиваемата страна поддържа също, че в
административно - наказателното производство се проверява законосъобразността
на издаденото наказателно постановление изцяло, а не единствено наличието на
твърдяното нарушение. В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като
присъди направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от
въззивника адвокатско възражение пред въззивната инстанция в случай, че бъдат
представени доказателства за заплатено такова.
В о.с.з. въззивникът не се явява, но
чрез пълномощника си адвокат П.Е. поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемото дружество не се
представлява, но по делото е депозирано писмено становище, в което се поддържа писмения отговор,
съответно оспорва основателността на въззивната жалба. Представя се пълномощно в полза
на юрисконсулт Н.К.
и се претендират разноски по делото.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото пред
Плевенският районен съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422
ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, гр. София към длъжника П.Г.П., за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 2901/28.06.2018
г. по ч.гр.д. № 4723/2018 г. по описа на РС – Плевен, а именно: сумата от 327,59
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 29.01.2018 г. до окончателното заплащане на сумата по
вземането, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото, от които 25 лв. –
внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът
твърди, че между страните е съществувало договорно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за периода
от 17.06.2015 г. до 16.06.2016 г.. Твърди се, че в рамките на периода на
застрахователното покритие по посочената застраховка на 15.04.2016 г. е
настъпило застрахователно събитие, отразено в протокол за ПТП № 1588165 от
същата дата. Твърди се, че на 15.04.2016 г. в движейки се с лек автомобил м.м.
„Фолксваген Кади“ с ДК№ ЕН ***ВР по ул. *** в гр. Плевен ответникът е нарушил
правилата за движение по пътищата и при движение по тротоара е направил маневра
наляво и е ударил странично насрещно движещ се лек автомомобил м.м. „Опел
Инсигния“ с ДК№ ЕН ***КВ., в резултат на което на ударения автомобил са
нанесени имуществени щети. Твърди се, че след настъпване на произшествието
въпреки разногласието относно обстоятелствата по него, което налагало
задължително посещение на ПТП от органите за контрол на движението по пътищата
ответникът напуснал местопроизшествието преди издането им. Твърди се, че по
отношение на ударения автомобил е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско+“ от 22.12.2015 г. с „***“ ЕАД, поради което собственикът на
удареното МПС е отправил искане за заплащане на нанесени вреди до „***“ ЕАД,
образувана е щета № 44011411602901/20.04.2016 г., по която след извършени
огледи и оценки е определено обезщетение за щетите в размер на 312,59 лв. и на 26.04.2016
г. същото е заплатено по банков път на собственика на застрахования автомобил.
Твърди се, че встъпвайки в правата на застрахования „****“ ЕАД е изпратило
писмо на 03.05.2016 г., представляващо покана за плащане по застраховката „гражданска
отговорност“ на сумата от 327,59 лв., включваща заплатеното обезщетение и
обичайните разноски по определянето му в размер на 15 лв., предоставяйки
оригинал на протокол за ПТП и копие на документите по щетата. Твърди се, че
застрахователното дружество е образувало щета с № **********/05.05.2016 г. и
след установяване основателността на претенцията е заплатило сумата от 327,59
лв. с платежно нареждане от 26.07.2017 г.. Твърди се, че с оглед извършеното
плащане и обстоятелството, че ответникът в качеството на водач на МПС е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, чието посещение било задължително в полза на ищцовото
дружество е възникнало регресно право по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ вр. чл. 127
т. 7 от ЗДвП да поиска от ответника да възстанови заплатената по договора за
застраховка „гражданска отговорност“ парична сума в размер на 327,59 лв..
Твърди се, че на ответника е изпратена регресна покана, получена от него на
09.08.2016 г., но плащане на настъпило, което породило правния интерес на
дружеството да подаде заяление по чл. 410
от ГПК, респ. след възражение на длъжника да подаде исковата молба, с която да
потърси правата си по съдебен ред.
По делото в първата инстанция
е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответника, в който са
направени възражения за неоснователност на иска. Оспорва се виновно поведение
на ответника при причиняване на ПТП – е,
наличието на основание за плащане на обезщетението от страна на ищцовото
застрахователно дружество на застрахователното дружество, в което е
застраховано МПС, участвало в ПТП –е, напускането на ПТП-е с оглед наличието на
протокол за ПТП-е, подписан от ответника, както и размера на щетата.
За да уважи изцяло предявения иск,
Плевенският районен съд е приел, че в полза на
застрахователя е възникнало регресно право по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ
вр. чл. 127 т. 7 от ЗДвП, тъй като са налице всички
елементи от правопораждащия го фактически състав: налице е застрахователна полица за
застраховка „гражданска отговорност“ със срок на действие 17.06.2015 г. - 16.06.2016 г.; налице е заплатено на 26.07.2016г. в
полза на „****“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 327,59 лв. по щета №
********** за имуществени щети, причинени на лек автомобил „Опел Инсигния“ с
рег. № ЕН ***КВ, налице са протокол за ПТП – е и гласни доказателства, от които
се установява, че на 15.04.2016 г. в 20,35 ч. е осъществено ПТП-е между
управляван от ответника автомобил и лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ЕН ***КВ,
вина за което има ответника поради нарушаване на чл. 93 ал. 2 от ППЗДвП, произшествието е
напуснато от ответника преди посещаването
му от органите на МВР, което е задължително при условията на чл.125, т.7 от ЗДвП при положение, че между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него. Първоинстанционният съд е съобразил
представеното като доказателство НАХД № 1006/2017г. по описа на ПРС, с което е отменено наказателното постановление,
издадено срещу ответника поради липса
нта доказателства за извършено административно нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП, но е приел, че произнасянето на съда по административно наказателното производство няма
обвързваща гражданския съд доказателствена сила по реда на чл. 300 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
От представената по делото пред ПРС застрахователна полица № BG/07/115001607567
безспорно се установява, че между страните е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ през
периода от 17.06.2015 г. до 16.06.2016 г. по отношение
на собственият на въззивника лек автомобил м.м. „Фолксваген Кади“ с ДК№ ЕН ***ВР.
От
представената по делото пред ПРС щета № ********** по описа на въззиваемото
дружество безспорно се установява, че на 26.07.2016 г. дружеството е заплатило
на „****“ ЕАД, гр. София сумата от 327,59 лв. за нанесени имуществени щети от
управлявания от въззивника лек автомобил на лек автомобил м.м. „Опел Инсигния“
с ДР№ ЕН ***КВ при ПТП –е, осъществено на 15.04.2016г.. Установява се, че към
момента на ПТП -е лекият автомобил м.м. „Опел Инсигния“ е имал валидно сключена
застраховка „Каско+“ при „****“ ЕАД, гр. София, по която е извършено плащане на
обезщетение за причинените ПТП-е щети в размер на 312,59 лв..
От представения по делото пред ПРС
протокол за ПТП № *********.04.2016 г.,
съставен в 22,45 ч. от мл.автоконтрольор при СПП-ОДМВР - Плевен се установява,
че на същата дата в 20,35 ч. в гр. Плевен, на ул. „***“ № *** в посока ул. „***“
е осъществено ПТП-е между лек автомобил м.м. „Фолксваген
Кади“ с ДК№ ЕН ***ВР, управляван от въззивника и лек автомобил м.м. „Опел Инсигния“ с ДР№ ЕН ***КВ,
управляван от К.Ц.П., при което и на двата автомобила са нанесени щети:
охлузвания на задна броня в ляво на автомобила на въззивника и охлузване на
заден ляв калниск и задна броня в ляво на другия автомобил. От протокола за
ПТП, подписан от участниците в произшествието без възражения се установява, че
въззивникът, управлявайки лекия си автомобил по тротоара на ул. „***“ е
извършил маневра в ляво като е променил посоката си на движение, ударил е
странично насрещно движещият се лек автомобил м.м. „Опел Инсигния“, от което
последвало ПТП-е с материални щети и е напуснал произшествието. Установява се
от протокола за ПТП, че на въззивника е издаден акт за УАН № 310035.
От представеното по делото
пред ПРС НАХД № 1006/2017 г. по описа на ПРС се установява, че с влязло в
законна сила на 01.08.2017 г. решение по същото е отменено като неправилно и незаконосъобразно
наказателно постановление № 16-0938-001144/28.04.2016 г. на началник група към
ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП и чл. 175 ал. 1
т. 5 от ЗДвП на въззивника са наложени административни наказания. Установява
се, че НП е издадено въз основа на акт за УАН № 310035/15.04.2016 г., който е
подписан от въззивника с възражения, депозирани допълнително на 18.04.2016 г.,
в които оспорва участието си в ПТП-е.
От
показанията на разпитания пред ПРС свидетел К.Ц.П.по делото се установява, че
на същият е управлявал лекият автомобил „Опел Инсигния“, участвал в ПТП-е на ул. *** в
гр. Плевен като се е изкачвал по улицата, която е тясна и не е имало възможност
за движение на два автомобила. Свидетелят установява, че въззивникът управлявал
насрещно движещ се автомобил, отнел предимството му, не спрял и в резултат на
това автомобилите се ударили, като въззивникът не слязъл от автомобила си и
напуснал произшествието. Установява, че и по двата автомобила настъпили щети –
увреждане на заден ляв калник, както и че по-късно заедно с полицаите ходили
при въззивника и лично видял щетите по автомобила на въззивника.
От
заключението на приетата по делото пред ПРС съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Величко Първанов се установява, че съгласно
отразеното в протокола за ПТП и схемата в него десните колела на автомобилът,
управляван от въззивника са се движели по десния тротоар на ул. „***“, който е
по- висок от пътното платно и автомобилът се е движил наклонен наляво, а
автомобилът м.м. „Опел Инсигния“ се е движел насрещно. Установява, че съгласно
отразеното в протокола за ПТП автомобилът, управляван от въззивника се е
отклонил наляво при разминаването на автомобилите, при което се е получил
приплъзващ се контакт между автомобилите и са нанесени материални щети и на
двата автомобила – охлузване на задна броня на автомобила на въззивника и
охлузване на задна броня и заден ляв калник на другия автомобил. Вещото лице
заключава, че описания механизъм на ПТП-е е възможен с оглед останалите следи
по автомобилите, но не е извършено изследване на мястото на произшествието с
поставяне на автомобилите и измерване на мястото, не е изследвано наличието на
отслоена боя от единия автомобил върху другия. Вещото лице заключава, че
най-вероятно е налице причинно-следствена връзка между вредите на лекия
автомобил м.м. „Опел Инсигния“ и произшествието, описано в протокола за ПТП,
като описаните деформации и ремонти работи в щетата на застрахователите са в
причинна връзка с ПТП-е. Вещото лице е заключило, че щетите на управлявания от
въззивника лек автомобил са на стойност 60 лв..
Спорно по делото във
въззивната инстанция с оглед изложеното във въззивната жалба е извършена ли е
от ПРС правилна преценка на събраните в първата инстанция доказателства при
формиране на извода за възникване на регресно право в полза на въззиваемото
застрахователно дружество по отношение на заплатената от него сума в размер на 327,59 лв. в полза на „****“ ЕАД, гр. София.
За да бъде уважен предявения иск с правно
основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ от страна на въззиваемото дружество по
делото следва да бъде доказано наличието комулативно на следните
материалноправни предпоставки: възникването на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за въззивника - вредите на увредения автомобил да са причинени от
неговото виновно и противоправно поведение; деликтната отговорност на
въззивника да е обезпечена при въззиваемото дружество със сключване на валиден
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“; заплащането на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка “гражданска
отговорност“ на увредения от настъпилото застрахователно събитие, респ. на
лице, встъпило в правата му, въззивникът, ответникът да е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идване на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон.
Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към
релевантния момент – 15.04.2016 г. редакция на посочената законова разпоредба,
то е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети – арг. от чл. 125, т. 7 от ЗДвП
(ред., ДВ, бр. 109 от 2007 г., действаща до изменението й с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.). Посочената разпоредба е от императивна, поради което
тя не може се тълкува разширително, като прилагането й води до извода, че за
възникване в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска
отговорност на правото на регрес по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ срещу
виновния водач, напуснал местопроизшествието при разногласие между участниците
относно обстоятелствата, свързани с него е необходимо и осъществяването на
релевантния факт, свързан с невъзможността на поне едно от участвалите в ПТП-то
моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради причинените му
при произшествието щети.
При съобразяване на
установената по делото фактическа обстановка въззивният съд приема, че по
делото липсват доказателства да е налице една от комулативно изискуемите от
закона предпоставка за ангажиране регресната отговорност на виновния водач по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, а именно: липсват доказателства въззивникът да е напуснал
местопроизшествието в хипотеза, в която службите за
контрол на МВР е следвало задължително да посетят мястото на ПТП –е, тъй като
липсват доказателства за невъзможност на поне едно от участвалите в ПТП - е
моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради причинените му
при произшествието щети, а напротив щетите са повърхностни и за двете МПС.
Безспорно се установява разногласието между участниците в произшествието, но с
оглед изискванията на разпоредбата на чл. 125 т. 7 от ЗДвП към датата на ПТП-е
за органите на МВР не е съществувало задължение да посетят ПТП-е, респ. за
въззивникът не е съществувало задължение да изчака посещението им. Останалите
предпоставки за ангажиране на отговорността на въззивника по чл. 500 ал. 1 т. 3
от КЗ са налице според въззивния съд, а доводите във въззивната жалба относно
липса на доказателства за ангажиране на деликтната отговорност на въззивника за
осъщественото ПТП-е са неоснователни. От съвкупната преценка на всички събрани
доказателства - протоколът за ПТП, подписан от въззивника без възражения,
свидетелските показания и заключението на назначената техническа експертиза,
които кореспондират помежду си се установява възприетия от ПРС механизъм на
ПТП, респ. виновно поведение на въззивника при управление на МПС в нарушение на
чл. 45 ал. 4 от ЗДвП, довело до причиняване на щетите при другия автомобил,
участник в произшествието. Правилно и законосъобразнен е и изводът на ПРС, че
отмяната на наказателното постановление срещу въззивника с влязло в сила
решение, постановено по приложеното НАХД е без значение за спора. Съгласно
мотивите към т. 15 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието "присъда", употребено в чл. 83, ал. 1 т. 4 и чл. 300 от ГПК следва да се тълкува като съдебен
акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на
престъпно деяние. Представеното решение по АНД не съставлява такъв съдебен акт
и на база на същото не може да се мотивира извод за липса на противоправно
деяние и на вина.
При тези правни изводи
въззивният съд приема, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ от въззиваемото застрахователно дружество против
въззивника за установяване съществуването на паричното вземане на дружеството
към въззивника се явява недоказан по основание и поради това неоснователен и
следва да бъде отхвърлен от съда със законните от това правни последици.
Въззивната
жалба се явява основателна и следва да бъде уважена от съда, а първоинстанционното
решение отменено.
С оглед уважаване на въззивната жалба в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото в двете
съдебни инстанции разноски в размер на 325 лв., от които 300 лв. за адвокатско
възнаграждение в първата инстанция и 25 лв. за държавна такса по въззивната
жалба. Не са налице основания за намаляване на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като същото е в минимално
предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
Отменя решение № 53/11.01.2019 г. по гр. д. № 7217/2018
г. на Плевенския районен съд.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „Застрахователно дружество ***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № *** да заплати на П.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 325
лв. за направените по делото в двете инстанции деловодни разноски.
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване при условията
на чл. 280 ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: