Номер 23916.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600861 по описа за 2020 година
при секретаря Н. Богомилова и с участието на прокурор А. Попколев, като разгледа
докладваното от съдия Букова нд № 861 по описа на САС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпило е искане от главния прокурор за възобновяване на нохд № 368/16 г. по
описа на СРС, 21 с-в, по което с присъда от 23.05.2019 г. А. П. А. е призната за виновна
за престъпление по чл.172б, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1 НК и за същото й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да се търпи при общ
режим, както и глоба в размер на 5 0000 лв. С решение от 13.12.2019 г. по внохд №
4803/19 на СГС присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл.172б,
ал.1 НК и за същото е наложено наказание пробация с пробацинните мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година.
В искането се твърди, че СГС е допуснал нарушение на материалния закон, като
е преквалифицирал деянието в по-леконаказуемото престъпление по ал.1 на чл.172б,
НК без да се съобрази с ТР №1/2013 на ОСНК на ВКС. В процесния случай били
причинени вреди в размер на 55 350 лв., което обосновава значителни вредни
последици и извършеното деяние покрива признаците на състава по чл.172б, ал.2 НК.
Въз основа на това се прави искане да се възобнови внохд № 4803/19 г. на СГС, като
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред САС представителят на Софийска апелативна
1
прокуратура поддържа направеното искане, като счита, че същото следва да се уважи
въз основа на изложените в него доводи.
Осъдената А. А. и защитниците считат, че изменението на присъдата от страна на
въззивния съд е напълно обосновано и законосъобразно с оглед разбирането, че
вредните последици в процесния случай не са значителни, не включват пропуснатите
ползи и не могат да бъдат точно установени с оглед липсващото представителство на
пострадалото лице в страната, а същите не следва да се предполагат при ангажиране
отговорността на осъдената. Отделно от това с оспореното решение на СГС е било
наложено справедливо наказание, което желаят да не се променя. Предвид тези
основни съображения се иска отхвърляне на искането като неоснователно.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в постъпилото искане и
материалите по делото в съответствие с правомощията си в настоящото производство,
прие следното:
Депозираното от главния прокурор на РБ искане за възобновяване на
производството по вохд № 4803/19 г. на СГС е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и
е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който не е налице
процесуална възможност за проверка по инстанционен ред. Разгледано по същество
искането е основателно по следните съображения.
С присъда на СРС от 23.05.2019 г. по нохд № 368/16 г. А. П. А. е призната за
виновна по повдигнатото й обвинение по чл.172б, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1 НК, от
фактическа страна изразяващо се в това, че на 24.02.2015 г. в гр. София, в магазин за
чанти и аксесоари на ул. Алабин“ № 9 без съгласието на притежателя на
изключителното право върху търговските марки „Loui Vuitton“ /словна/, рег. № 32758,
марка „ LV “ /комбинирана/ с рег. № 32756, марка „ LV “ /комбинирана/ с рег. №
32757, марка фигуративна с рег. № 370445 и марка фигуративна с рег. № 6587851 с
притежател Loui Vuitton Malletier, Франция, използвала в търговската дейност по
смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ като
предлагала 22 броя дамски чанти и туника с тези знаци на обща стойност 77 470 лв. с
цел продажба без правно основание, като от деянието са причинени значителни вредни
последици за маркопритежателите в размер на 77 470 лв. Наложеното наказание е
лишаване от свобода за срок от пет години, което да се търпи при общ режим, както и
глоба в размер на 5 0000 лв.
С решение от 13.12.2019 г. по внохд № 4803/19 на СГС присъдата е изменена,
като деянието е преквалифицирано по чл.172б, ал.1 НК и за същото е наложено
наказание пробация с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една
2
година.
По делото няма спор относно констатираната от съдилищата фактология
/установена по реда на съкратеното съдебно следствие/ за деятелността на осъдената
А., свеждаща се до предлагани в стопанисван от нея търговски обект за продажба
процесни стоки – 22 бр. дамски чанти и туника с поставен на тях знак, идентичен или
сходен с този на търговската марка, собственост на Loui Vuitton Malletier, Франция,
така че съществува вероятност от объркване с оригиналните стоки. Не се оспорват и
правните изводи относно реализираното по този начин от обективна и субективна
страна изпълнително деяние на престъплението по чл.172б, ал.1 НК, доколкото е
установено, че не е било налице съгласие на притежателя на марката за използването й.
Основният спорен по делото въпрос се свежда до преценката дали причинените от
деянието вредни последици са значителни т. е. налице ли е така твърдяното от
обвинението и възприето от първата инстанция квалифициращо обстоятелство на
престъплението по ал.2 на чл.172б НК. За да даде положителен отговор в тази насока
първоинстанционният съд се е позовал на възприетото като компетентно дадено
експертно становище за стойността на предлаганите вещи по цени на дребно на
правомерно произведени стоки, идентични или сходни с тези предмет на нарушението,
за което е съобразил и ТР № 1 от 31.05.2013 г. на ОСНК на ВКС, както и на
разбирането, че понятието „значителни вредни последици“ включват не само
имуществените вреди от престъплението, но и негативното засягане на правата на
притежателя на марката, водещо и до пропуснати ползи за него. Макар да е споделил
това принципно становище /за включването и на други последици без имуществен
характер/, въззивният съд е счел, че в процесния случай настъпването на вредните
последици не е доказано по вид и размер, като е акцентирано и на това, че не е била
продадена нито една вещ от инкриминираните.
Настоящият съдебен състав сподели изложените от съдилищата верни и в
съответствие с утвърдената и задължителна съдебната практика съображения за
обхвата на понятието значителни вредни последици, но прие, че крайните изводи на
въззивната инстанция за недоказаното им настъпване е в отклонение от цитираното
тълкувателно решение на ВКС / ТР № 1/2013 г. /. На последното е основана и
обвинителната теза спрямо А., поддържаната впоследствие и отстоявана и в
настоящото искане за възобновяване, че размерът на вредите, настъпили за
маркопритежателя е съизмерим със стойността на процесните стоки, каквато те биха
имали по цени на дребно в случай на правомерното им произвеждане. Тази стойност
без съмнение има изцяло презумптивен характер и касае по-скоро пропуснати ползи за
маркопритежателя, а не реално причинени вреди, поради което само въз основа на нея
е трудно да се правят несъмнени изводи за наличието на настъпили вредни последици
и то в значителен размер. С оглед неимуществения характер на засегнатото благо,
3
обаче с тълкувателното решение е възприет като единствено възможен именно този
механизъм за определяне на вредите за маркопритежателя, чийто търговски статус и
репутация се явяват засегнати с деянието. В тази връзка като ирелевантни следва да се
оценят възраженията на защитата за действителната стойност на процесните стоки, за
липсата на установени продажби и за невъзможността оригинали да се закупят от
магазин на маркопритежателя в страната /същите могат да се обсъждат и съобразяват
при индивидуализиране на наказанието/. От решаващо значение е, че посоченият ред
за остойностяване на отрицателните икономически последици от деянието е приет като
„практически ориентир за правилната квалификация на престъплението по чл.172б НК
и разграничаването му от административните нарушения“. В процесния случай по
делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, според чието заключение,
оценено като компетентно дадено и в съответствие със специалните познания на
вещото лице, е определена пазарна цена на вещите като оригинални стоки на обща
стойност 77 470 лв. Така установеният размер при тълкувателния подход за определяне
на причинените вреди представлява самостоятелно основание за извод, направен и от
първата съдебна инстанция, че е налице квалифициращо обстоятелство „значителни
вредни последици“. В случая въпреки липсата на идентичност между това понятие и
признака „особено големи размери“ /по смисъла на ТР № 1/98 на ОСНК на ВКС/,
многократното надхвърляне на последните, сочи за засягане правата на
маркопритежателя в по-сериозна степен. Поради това настоящият съдебен състав прие,
че правилната квалификация на деянието е по ал.2 на чл.172б НК, като с
постановеното в различен смисъл решение на СГС е нарушен материалният закон,
чието неправилно приложение обуславя възобновяване на производството на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 НПК. Допуснатото нарушение е
възможно да се отстрани чрез ново разглеждане на делото от стадия на съдебното
заседание от въззивния съд, на когото същото следва да се върне.
Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по вохд № 4803/19 г. по описа на СГС, като
ОТМЕНЯ постановеното по същото решение от 13.12.2019 г., с което е изменена
присъда на СРС от 23.05.2019 г. по нохд № 368/2016 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
4
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5