Р
Е Ш Е Н И Е
Номер … /17.09. Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На четвърти септември
Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01356 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №20***
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на И.И.
К. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от И. К., която моли за отмяната му, оспорвайки материално-правната
и процесуално-правната му законосъобразност, като поддържа, че отговорността й
за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на закона..
В съдебно заседание, жалбоподателката
– редовно призована, не е участвала лично.
Процесуалният й представител - адв. М. М. поддържа тезите в жалбата и пледира за отмяна
на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият районен
съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 01.05.2018
г., около 15.10 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока гр. София, се движело
МПС - л.а. “Форд Фокус“, с рег. №****. В същия район, на около 500 м. след надлез
„Ив. Вазов“, км. 80+300, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №576, монтирано в полицейски автомобил с рег. №****, се извършвало измерване
на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.
На около 600 м. преди мястото, на което бил установен полицейският автомобил с
АТСС, на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждещ
ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от
ППЗДвП. В 15.10 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната
зоната е измерена скорост на движение от
106 км/ч., което превишавало с 46 км/ч. разрешената скорост от 60 км/ч., съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. След съответно приспадане
на допустимата грешка при измерването превишението на
скоростта било редуцирано до 43 км/ч..
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – И.И. К.. Затова
и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен
фиш, серия К №20*** на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, й била наложена глоба 600 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателката на 09.07.2018 г. Същата
не упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, снимков
материал от АТС TFR1-М 576,
протокол за използване на АТСС, рег. №
1158р-2889/11.05.2018г., протокол № 4-29-17 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М от 25.10.2017
г. на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №46-ФМИ/22.02.2013
г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №576/2012 г..
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна
проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с каквито съгласно чл.189, ал.4
/изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към
служебен полицейски автомобил и е обслужвано от полицейски служител, поставящ
начало и край на работния процес.
Приетите по делото протокол №46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт по метрология,
както и протокол
№4-29-17/2017 г. на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“,
безспорно доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на
скорост, тип TFR-1М, с идент.
№576 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е
установено съответствие с одобрения тип
и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го
полицейският служител – Р. Е., в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на
контрол, въведения за него скоростен режим, пътния знак за ограничение на скоростта
и отстоянието му спрямо АТСС, режим на
измерване, посока на задействане, идентификация на служебния автомобил, в който
е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис /л.9 от делото/.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от
записа, извършен с мобилното АТСС /клип №1451/ доказват, че нарушението е
установено в границите на населено място
/гр. Перник на път I-6, км. 80+300, на около 500м. след
надлез „Иван Вазов“/, при допустима скорост
на движение 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, чието разположение е отразено в протокола за използване на АТСС. Принципно, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП при движение на пътно превозно средство в
населено място на водачите е забранено да превишават скорост от 50 км/ч. Съгласно ал.2 на чл.21, когато скоростта,
която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Различната скорост може да
е по-ниска, но и по-висока, което следва от разпоредбата на чл.73, ал.2 от ППЗдвП, според която
„скорост на движение,
по-висока от посочената в ал. 1, може да се
разрешава при наличие на необходимите
условия за безопасност на движението. В този случай ограничението на скоростта се
сигнализира с пътен знак В 26“. Именно такъв
е и настоящия случай
– с ПЗ В26 в посочения участък от пътя, попадащ в рамките на населеното място е
разрешена скорост от 60 км/ч. Това обсотятелство се установява от съдържанието на протокола за използване на АТСС, видно от който на
разстояние 600 м. преди мястото на което е бил установен полицейския
автомобил, извършващ измерване с АТСС, в посоката
на движение на жалбоподателя пътят е бил сигнализиран
с ПЗ В26 /60км/ч/. При това положение и при липсата на
възражения от страна на жалбоподателя относно действащия скоростен режим, съдът приема,
че нарушението е извършено именно в зоната
на действие на въведеното с пътния знак ограничение на скоростта.
Обсъдените доказателствени доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния
закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно.
На
кадрите от снимковия материал, снет от записания клип №1451, автомобила визиран
в електронния фиш се наблюдава без до него да има други движещи се попътно
такива в полето отразено с “Т=0s”,
отразяващо времето на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е.,
момента на самото измерване. При това положение, всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия
материал и от протокола /приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката като собственик на
превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/.
При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл.189, ал.5
от ЗДвП, законосъобразно
и обосновано /при
всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на И. К. е ангажирана за установеното и
доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По отношение останалите възражения в жалбата, насочени към оспорване
процесуално-правната незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, съдът
намира следното:
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения
със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият
се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на
която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.. Паралел с общите правила на ЗАНН
относно образуването и развитието на административнонаказателното производство,
основан на приравняването на електронния фиш на наказателно
постановление в нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като
соченото приравняване се свежда единствено до правните последици произтичащи от
влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания
свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им. Затова липсата на означена дата на
издаване, посочване на длъжностното лице, което е попълнило данните в ЕФ и
полагането на подпис от негова страна, както и подробно описание на
нарушението, след като остават извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4,
изр. 2 от ЗДВП, не представляват нарушения на процесуалните изисквания към
формата и съдържанието на обжалвания ЕФ /Тълкувателно
решение №1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013 г. на Общото събрание на колегиите във
ВАС/.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място И. К. е управлявала описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна
система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”, №576,
поради което законосъобразно отговорността й е ангажирана по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението
на скоростта. В конкретния случай
скоростта е превишена с 43 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради
което за нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба.
Последната, в приложимата редакция - ДВ, бр.101 от 2016г., предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост над 40 км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба от 600 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на И. К. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №20*** на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1,
т.5 от ЗДвП на И.И.
К. с адрес ***, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ