Решение по дело №1356/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2018 г. (в сила от 3 декември 2018 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20181720201356
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  … /17.09.                       Година 2018                                              Град   Перник

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                   IV – ти наказателен състав

На четвърти септември                                                                               Година 2018

 

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Светослава Алексиева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Роза Ризова  

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01356  по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С електронен фиш, серия К, №20*** на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на И.И. К. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от И. К., която моли за отмяната му, оспорвайки материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност, като поддържа, че отговорността й за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на закона..

В съдебно заседание, жалбоподателката – редовно призована, не е участвала лично.

Процесуалният й представител - адв. М. М. поддържа тезите в жалбата и пледира за отмяна на  обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.05.2018 г., около 15.10 часа, в гр. Перник, по път I-6,  в посока гр. София, се движело МПС - л.а. “Форд Фокус“, с рег. №****. В същия район, на около 500 м. след надлез „Ив. Вазов“, км. 80+300, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №576, монтирано в полицейски автомобил с рег. №****, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 600 м. преди мястото, на което бил установен полицейският автомобил с АТСС, на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждещ ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 15.10 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.

 След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил  протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от  19.05.2015 г./.

Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на  превозното средство в контролираната зоната е  измерена скорост на движение от 106 км/ч., което превишавало с 46 км/ч. разрешената скорост от 60 км/ч.,  съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на  скоростта било редуцирано до 43 км/ч..

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – И.И. К.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К №20*** на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, й била наложена глоба 600 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 09.07.2018 г.  Същата  не упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, снимков материал от АТС TFR1-М 576, протокол  за използване на АТСС, рег. № 1158р-2889/11.05.2018г., протокол № 4-29-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 25.10.2017 г. на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №46-ФМИ/22.02.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №576/2012 г.. 

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и  възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази  хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен полицейски автомобил и е обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на  работния процес.

Приетите по делото протокол46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт по метрология, както и протокол №4-29-17/2017 г. на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено  съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

  Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол  /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител – Р. Е., в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, пътния знак за ограничение на скоростта и отстоянието му  спрямо АТСС, режим на измерване, посока на задействане, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на  първия и последния запис /л.9 от делото/.

Данните в протокола,  ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС /клип №1451/ доказват, че нарушението е установено  в границите на населено място /гр. Перник на път I-6, км. 80+300, на около 500м. след надлез „Иван Вазов“/, при  допустима скорост на движение 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, чието разположение е отразено в протокола за използване на АТСС. Принципно, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП при движение на пътно превозно средство в населено място на водачите е забранено да превишават  скорост от 50 км/ч. Съгласно ал.2 на чл.21, когато скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Различната скорост може да е по-ниска, но и по-висока, което следва от  разпоредбата на чл.73, ал.2  от ППЗдвП, според която „скорост на движение, по-висока от посочената в ал. 1, може да се разрешава при наличие на необходимите условия за безопасност на движението. В този случай ограничението на скоростта се сигнализира с пътен знак В 26. Именно такъв е и настоящия случай – с ПЗ В26 в посочения участък от пътя, попадащ в рамките на населеното място е разрешена скорост от 60 км/ч. Това обсотятелство се установява от съдържанието на протокола за използване на АТСС, видно от който на разстояние 600 м. преди мястото на което е бил установен полицейския автомобил, извършващ измерване с АТСС, в посоката на движение на  жалбоподателя пътят е бил сигнализиран с ПЗ В26 /60км/ч/. При това положение и при липсата на възражения от страна на жалбоподателя относно действащия скоростен режим, съдът приема, че нарушението е извършено именно в зоната на действие на въведеното с пътния знак ограничение на скоростта.

Обсъдените доказателствени доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.

На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип №1451, автомобила визиран в електронния фиш се наблюдава без до него да има други движещи се попътно такива в полето отразено с “Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е., момента на самото измерване. При това положение, всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия материал и от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява  годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Безспорно доказано е, че жалбоподателката като собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/. При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на И. К. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. 

По отношение останалите възражения в жалбата, насочени към оспорване процесуално-правната незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, съдът намира следното:

Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на  специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.. Паралел с общите правила  на ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното производство, основан на приравняването на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им. Затова липсата на означена дата на издаване, посочване на длъжностното лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, както и подробно описание на нарушението, след като остават извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДВП, не представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ /Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС/.

Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност  е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място И. К. е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”, №576, поради което законосъобразно отговорността й е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш. 

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 43 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба. Последната, в приложимата редакция - ДВ, бр.101 от 2016г., предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост над 40 км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба от 600 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В случая именно такова наказание е наложено на И. К. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

   Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №20*** на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на И.И. К. с адрес ***, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.              

                      Председател:/п/

Вярно  с оригинала

ИЗ