Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 7723 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 86823
от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 62698/2016 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I Гражданско отделение, 43-ти състав, районният съд е уважил
предявен от В.Х.Г., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1 464, 07
лева, представляваща стойност на електрическа енергия за обект на адрес:
град София, бул. „*******, начислена
служебно, след едностранно извършена корекция въз основа на констативен
протокол № 9000275/16.02.2016 г. и за която сума е издадена фактура №
**********/01.03.2016 г. за периода 19.11.2015 г. – 16.02.2016 г. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски.
Срещу така постановеното решение в указания законoустановен
срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна
жалба от
„Ч.Е.Б.” АД,
в която са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на същото. Жалбоподателят
твърди, че СРС неправилно е приел, че към датата на извършването на проверката
и към датата на извършване корекцията в клаузите на ОУ не съществува ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция. Поддържа, че по делото е
безспорно установено, че процедурата по ПИКЕЕ е точно спазена, а корекцията е
извършена точно, съобразно методиката, и по цените, утвърдени от ДКЕВР. Цитира
съдебна практика, която намира за относима. Съобразно
изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск
да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – В.Х.Г., в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа,
че ПИКЕЕ са напълно нищожни. Оспорва да е потребител на електрическа енергия за
процесния период. Поддържа, че процесното
средство за търговско измерване с година на производство – 2 000 г. е негодно.
Направено е искане да бъде взето предвид новонастъпило
по делото обстоятелство – изтекла тригодишна погасителна давност за вземането
по фактурата от 01.03.2016 г. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна,
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от В.Х.Г. с искова молба, с която срещу „Ч.Е.Б.” АД е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 1 464,07 лв., представляваща корекционна
сума по констативен протокол № 9000275/16.02.2016 г. , начислена с фактура № **********/01.03.2016
г. по партида с клиентски
номер 200072218906 за периода
19.11.2015 г. – 16.02.2016 г. В
исковата молба ищецът твърди, че при направена справка в
Изипей установил, че по партидата му при ответното
дружество е начислена служебно сума, за която е издадена процесната
фактура. Излага доводи, че същата е начислена без основание, тъй като не е
потребител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), а на адреса за доставка
не е доставяна електрическа енергия в количество, отговарящо на начислената
сума. Оспорва начина и методиката, по която е начислена последната. Поддържа,
че няма достъп до електромера за имота, за който е начислена.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.” АД е оспорил предявения иск с възражение, че ответника е потребил начисленото
количество ел. енергия. Твърди, че при
извършената проверка с описания по-горе констативен протокол е установено, че
средството за търговско измерване мери с грешка, както и че е установена
промяна в схемата на свързване за измерване на ел. енергия.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи,
че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната
корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането.
По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения,
настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно
правилността на решението въззивният съд намира
следното:
Съгласно параграф 1, т. 41б ЗЕ, „потребител на енергийни услуги", в приложимата
към спорния период редакция, е: а) краен клиент, който купува енергия или
природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б)
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ. С оглед твърдението на ищеца в исковата
молба, че процесната сума е начислена по негова
партида при ответника и с оглед негово искане, обективирано
в заявление с вх. № **********/07.04.2016 г. до ответника (л. 42 от делото пред
СРС), в качеството му на титуляр на клиентски номер 200072218906 за имот, находящ
се в град София, бул. „*******, въззивният съд
намира, че същият има качеството на потребител на енергийни услуги за процесните имот и период.
С оглед изложеното, по
делото е доказано наличието
на облигационна връзка между страните – договор за доставка на електрическа енергия, със съответното съдържание, и във връзка с
чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който Общите условия за продажба на ел. енергия (ОУ)
обвързват страните с
публикуването им, с място на доставка и продажба на електрическа енергия: гр.
София, бул.
„*******. Публикуването на ОУ е доказано по делото.
Не е спорно обстоятелството, че процесният
електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, т.е. за ищеца се поражда правото да закупува ел. енергия
и насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока.
Видно от представения констативен протокол № 9000275/16.02.2016 г., е извършена проверка на средството за търговско
измерване, отчитащо консумацията на доставена електроенергия. В същия е
отразено, че при проверка на електромер с фабричен № 4383371 е констатирано, че липсва пломбата на щита /врата/ на ел. таблото, пломбата на капачката на клемния
блок на електромера е нарушена, развити са двата винта на деривационната
пластина. В протокола е отразено, че е установено, че има промяна в схемата на
свързване на измервателната система, а с еталонен уред е установена грешка, с
която електромерът отчита преминаващата през него ел. енергия, която грешка в
момента на проверката е минус 74,54 %, както и че
е възстановена схемата на свързване. Протоколът е подписан от двама свидетели и
от представител на МВР.
В резултат на горепосочените констатации на ищеца е
начислена корекционна сметка в размер на сумата от 1 464,07 лв. за периода 19.11.2015 г. –
16.02.2016 г. с фактура
№ **********/01.03.2016 г., която също е представена по делото.
С писмо от „Чез
Разпределение България
" АД, изх. № 42619/17.02.2016 г., изпратено до ищеца, последният е уведомен, че въз основа на констативен протокол 9000275/16.02.2016 г. и на основание ПИККЕ ще бъде извършена корекция на
сметката му за консумирана ел. енергия. Писмото е получено на 01.03.2016 г., видно от представеното по делото известие за
доставяне (л. 52 от делото пред СРС). Получил е и фактурата за начислената корекционна сума, поради което съдът намира, че ответното дружество е
изпълнило задължението си да уведоми клиента за извършената корекция, съгласно
чл. 17 и чл. 18 от Общите условия на дружеството.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза (л. 64 и сл. от делото пред СРС), което съдът кредитира напълно, се установява, че
отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия за нерегламентиран достъп в средството
за търговско измерване (СТИ)
и представляват промяна в
схемата на свързване на електромера. Вещото лице сочи още, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е
изготвено математически вярно и съответства на одобрените цени на ел. енергия
за процесния период на ДКЕВР, а общото количество ел.
енергия, неотчетено от СТИ за периода от 90 дни, е преизчислено при спазване на
чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "а" ПИКЕЕ. При пвоерка в електронния масив на ответника не са установени
данни за проверки от служители за изправността на СТИ в период 90 дни преди
проверката на 16.02.2016 г. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че в
констативния протокол е посочено, че липсват трите холограмни
стикера на големия капак не електромера. На стикерите не се отбелязва дали
електромера е годен. Не е ясно дали този електромер фабрично е имал такива
стикери.
Съгласно засключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, което въззивният съд също кредитира като
обективно и компетентно изготвено, СТЕ с фабричен № 4383371 е преминало
първоначална заводска проверка през 2000 г. Не са налични констативни протоколи
от монтажа у последващите метрологични проверки.
Приложена е справка за въведени показания при отче до 01.03.2016 г.
От показанията на свидетелите Г.К.Д.и В.Н.Г.се установява, че през месец февруари
2016 г. е извършена
проверка на процесния електромер, при
която са присъствали представител на потребителя – баща му, полицейски служител
и представители на Федерацията на потребителите.
Настоящият съдебен състав счита, че с изменението в
ЗЕ с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия / в този смисъл са
решение № 111 от 17.07.2015 г. на І ТО на ВКС, постановено по т. д. № 1650/2014
г., решение № 173 от 16.12.2015 г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по т. д. №
3262/2014 г. /, какъвто ред е предвиден в чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ответното дружество.
В настоящия случай корекционната
процедура е извършена по реда на обнародваните на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г. /ПИКЕЕ/. Същите са
издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г. / в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1,
т. 6 вр. ал. 2 ЗЕ, които изискват устройството и
експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия, и
съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Правилата са издадени по законова
делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 16.02.2016 г., за установяване на неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в силата на
приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, поради което и последните са приложим материален закон към отношенията
между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на
неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на основание същото.
Тези нови правила не изискват доказването на виновно
поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на потребителите на електрическа енергия при
констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда,
корекцията е в тежест на дружеството-снабдител. По този начин законодателят е
предвидил специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в
случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната електрическа
енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно
състояние, без да отдава значение за причината за това обективно състояние,
като целта на нормативният акт е не да санкционира потребителя за виновно
неизпълнение на негови договорни задължения, а да осигури измерване на
доставяната ел. енергия, съответно на действително доставяната такава, при
констатирано неточно измерване или неизмерване на последната. Разпоредбата на
чл. 48 ПИКЕЕ урежда начина на определяне на количеството измерена чрез СТЕ
електрическа енергия, в случаите на неизмерена или измерена с грешка, но потребена ел.
енергия, за да се определи и размера на цената, която крайният потребител
следва да заплати, не като санкция за виновно поведение, а в изпълнение на
задължението си по договора за заплащане на потребената
ел. енергия, количеството на която е измерено по установения ред през определен
период. В този смисъл е решение № 118/18.09.2017 г. на ІІ ТО на ВКС,
постановено по т. д. № 961/2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и при
тълкуването и във връзка с чл. 104а ал. 2, т. 5, б. "а" и чл. 98а ал.
2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди
реда и методиката при правоотношения, възникващи при „установяване случаите на неизмерена, неправилно и
/или неточно измерена електрическа енергия" в т. ч. и начините за
извършване на корекция на сметките за доставената електрическа енергия/. В този
смисъл и определение № 556/21.06.2016 г. по дело № 2378/2015 г. на ВКС, I ТО/ Процесните правила имат характер на нормативен
административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са
приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за
всички негови адресати. Именно поради характера си на нормативен акт, то при
прилагането им не се касае за „договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При
наличието на нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. не се прилага с
оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който член е транспониран и в пар.
12а от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби. Действително,
с решение № 2315/21.02.2018
г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ (отм.),като решението е влязло в сила на 23.11.2018 г.
Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Тъй като през исковия
период посочените разпоредби на ПИКЕЕ (отм.) не са отменени с влязъл в сила
съдебен акт, същите намират приложение в разглеждания случай,
противно на доводите на въззиваемия.
Възражението на въззиваемия,
че средството за търговско измерване не е годно по смисъла на закона, са ирелевентни за конкретния случай, тъй като видно от
отразеното в констативния протокол и от останалите събрани по делото
доказателства, е налице промяна в схемата на свързване, при която СТИ не е
измервало преминаваща електроенергия към обекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на
мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството.
В чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), ДКЕВР е уредила възможност, при липса на средство
за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както при наличие
на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява
като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване /т. 1а/, а при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т. 1б/.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията
по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В конкретния случай е констатирано именно
нерегламентирано вмешателство в измервателната система, което е свързано с
посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него.
Процесният протокол отговаря на всички изисквания на
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.), поради което за ответното дружество е възникнало
правото да извърши корекция, респ. – на крайния снабдител да претендира
заплащане на суми, произтичащи от упражняването на това право, в който смисъл е
и решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото
настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за измерване,
водеща до частично неизмерване на преминаващото количество ел. енергия през
СТИ, съгласно посоченото изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, корекцията се
извършва само въз основа на констативния протокол, а съгласно заключението СТЕ,
изчислението е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1,
т. 1 б. "а" ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел. енергия.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът е спазил процедурата по извършване на едностранна корекция на
законово основание, поради което начислената сума за потребена
за минал период електроенергия в размер на 1 464,07 лв. се дължи от ищеца.
Възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно. Еднократно начисленото от ответника задължение е възникнало едва
след извършване на едностранната корекция, т. е. към датата на издаване на процесната фактура № **********/01.03.2016 г., като в
случая давността за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във
фактурата падеж – 12.03.2016 г., когато вземането е станало изискуемо. Също така претендираната от ответника сума не се характеризира с
белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД и съгласно разясненията в ТР № 3/18.05.2012 год. по т. дело № 3/2011 год. на
ОСГТК на ВКС, поради което претенцията се погасява с общата петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД. Доколкото давността е започнала да тече от 12.03.2016 г., към момента на приключване на разглеждане на делото
във въззивното производство
- 26.02.2020 г., не е изтекла предвидената в закона погасителна
давност по отношение на вземането.
В обобщение, по
изложените съображения, решението на СРС следва да бъде отменено изцяло и вместо него
да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се
присъдят разноски в първоинстанционното
производството в размер на сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300
лв., представляваща депозит
за вещо лице, както и разноски за въззивното
в размер на 130 лв., от които 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и 30 – държавна такса.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 86823 от 08.04.2019 г., постановено
по гр. д. № 62698/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I Гражданско
отделение, 43-ти състав,
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Х.Г., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД,
ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.
124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че не дължи на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******* сумата от 1 464, 07 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия за обект на адрес: град София,
бул. „*******, начислена служебно по
партида с клиентски № 200072218906 след едностранно извършена корекция въз
основа на констативен протокол № 9000275/16.02.2016 г. и за която сума е
издадена фактура № **********/01.03.2016 г. за периода 19.11.2015 г. –
16.02.2016 г.
ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********,*** А, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 вр. чл. 273
ГПК, сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и сума в размер на 130 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.