Решение по дело №359/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на М. А. К. [ЕГН] от гр. Плевен, ул. „Данаил Попов“ № 11, вх. А, ет. 2, ап. 2 чрез адв. Й. А. от Адвокатска колегия – Плевен срещу решение № 132/12.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 123/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдено решение поради нарушение на материалния закон, както и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че изводите на съда относно вината на нарушителя не кореспондират със събраните доказателства по делото, поради което са необосновани и незаконосъобразни. Сочи, че автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на съпругата на К., като е придобит преди сключване на граждански брак между тях и в конкретния ден, инцидентно е бил управляван от К., който е имал уверението на съпругата си, че лекия автомобил разполага с налична и действаща задължителна застраховка гражданска отговорност. Излага доводи, че едва при посещение на офис на застрахователната компания са узнали, че лекият автомобил е бил с частично платена застраховка ГО, въпреки уверението от предишните собственици, че застрахователната полица е платена в пълен размер. Посочва, че това твърдение се подкрепя и от дадените пред първоинстанционния съд свидетелски показания от актосъставителя и свидетеля по акта. Навежда доводи, че нарушението не е извършено виновно и следва да се приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НК по аналогия от чл. 11 от ЗАНН. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК и да бъде отменено обжалваното НП.

 

В съдебно заседание касаторът – М. А. К. не се явява, представлява се от адв. Й. А. от АК – Плевен, която поддържа жалбата и изложените в нея аргументи.

Ответникът по касация – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Плевен, не е представил отговор по касационната жалба и в съдебно заседание – не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-002497/11.08.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на М. А. К. [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, затова че на 24.07.2023 година, в 11:57 часа, в гр. Плевен, [улица]срещу номер 11 с посока на движение [улица], М. А. К. бил спрян за проверка от служители на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен докато управлявал л.а. „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на Х. А. [ЕГН], като в хода на проверката било установено, че за управлявания от М. К. автомобил не е налице сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата и часа на проверката.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

РС-Плевен е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в АУАН, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Съгласно нормата на 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е задължителна, а на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение.

В случая, както правилно РС- Плевен е приел, към момента на извършване на проверката - 24.07.2023 г., в 11,57 часа, за управлявания от касатора л.а. „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на Х. А. [ЕГН], не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", с което е изцяло изпълнен състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Самото нарушение е формално, във фактическият му състав не се включва настъпване на каквито и да вредоносни последици.

Неоснователни са възраженията на касатора, че не е знаел, че управлявания от него лек автомобил не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност", тъй като волята на законодателя, изразена в чл. 638, ал. 3 от КЗ е във всички случаи, когато едно лице управлява автомобил, който не е негова собственост, той е длъжен да се увери, че същият е със сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" и следователно касаторът, като не е изпълнил това свое задължение е извършил вмененото му нарушение.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая са налице предпоставки за прилагането на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за „маловажен случай“, като правилно РС- Плевен е приел, че нарушението не се отличава със значително по- ниска степен на обществена опасност от типичните такива по чл. 638, ал. 3 от КЗ, освен това с оглед издадените многобройни АУАН, НП и фишове за извършени нарушения по ЗДвП от касатора, съгласно представената пред РС- Плевен справка на нарушител/ водач, не може да се направи извод за по- ниска от обичайната обществена опасност на деянието.

Предвид изложените съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила.

В диспозитива на решение № 132/12.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 123/2024 г. на Районен съд – Плевен, са допуснати технически грешки при изписването на ЕГН на касатора М. А. К., като е посочено ЕГН 8808031460, вместо ЕГН 8807031460, както и относно издателя на НП, като е посочено, че е издадено от началник група в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, вместо издадено от началник сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, като според настоящия касационен състав допуснатите технически грешки не са основание за отмяна на решението, освен това липсва оплакване от касатора в тази насока и същият е наясно, че с решението на РС Плевен е потвърдено Наказателно постановление № 23-0938-002497/11.08.2023 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на М. А. К. с [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132/12.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 123/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.