РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1769
14.10.2020 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1637 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30
от 11.04.2006г./
Образувано
е по жалба на Т.М.Х. роден в Ливан на ***г., с документ за самоличност /разрешително
за пребиваване/ Y01PFXC6F/01.01.2005г., издаден от Беесков, издаваща
институция:Район Одер-Шпрее, Областна администрация,
депозирана чрез адвокат П., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0438-000044 от 14.06.2020г. на ВПД Началник на 03 РУ- Пловдив при ОДМВР-Пловдив,
с която на основание ч. 171,т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на Т. Х. е наложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на
атакуваната заповед.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник на 03 РУ- Пловдив при ОДМВР-Пловдив,
в нарочна молба, намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен
акт за правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в
срок, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства: АУАН № АА939584 от 14.06.2020г. се
установи, че на 14.06.2020г., около 00:20 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Оборище“ до № 8,
като водач на МПС- „ФИАТ МУЛТИПЛА“ с рег. № ***, собственост на Т.Х., същият
управлява под въздействието на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510, с фабричен
№ АRDM-0246, който отчита положителен резултат 0.70 промила
на хиляда в издишания въздух. Пробата е показана на водача. Издаден е талон за
медицинско изследване № 074526. Нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗДвП.
Административният
орган с процесната заповед е наложил на Т.Х. санкция по чл. 171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.Отнето е и СУМПС № D12003J8Q83 –немски образец.
В
хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен
състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е
представена Заповед № 317з-391/06.02.2017г., с която са оправомощени длъжностни
лица, сред които и началник РУ на МВР, да налагат принудителни административни
мерки (ПАМ), включително по чл.171, т.1 от ЗДвП. Представена е и Заповед от 28.02.2020г.
на Министъра на МВР, с която инспектор Самуил Хаджиев временно е преназначен на
ръководна длъжност Началник първа степен на Трето районно управление-Пловдив
при ОДМВР-Пловдив./л. 27 по делото/.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се
установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-391/06.02.2017г
на Директора на ОДМВР Пловдив и от Заповед от 28.02.2020г. на Министъра на МВР/л.
27/. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена е въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Т.Х. е отказал да подпише АУАН. Отказът е офармен по надлежния ред с подпис на свидетеля Иво Тодоров.
От докладна записка /л. 38/ по делото/
става ясно, че е издаден талон за медицинско изследване. И е отведен Т.Х. в
УМБАЛ „Пловдив“, където пред медицинския екип също е отказал да даде кръвна
проба за наличие на алкохол.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
Фактите
по делото са категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства
в хода на съдебното производство, които да оборят установеното в
административната фаза.
Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно
се отнема свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
След
като жалбоподателят управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо
средство- Дрегер алкотест
7510, с фабричен № АRDM-0246,то
законосъобразно временно е отнето СУМПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Следва да се отчете обстоятелството, че съдът е дал възможност на
жалбоподателя да представи резултати от кръвни изследвания за съдържание на
алкохол в кръвта, ако има такива направени. Не са представени доказателства във
връзка с тези указания на съда.
Административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.1 от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б. „б“ от ЗДвП,
посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.
За разлика от реализирането на
административно-наказателната отговорност по конкретно административнонаказателно
производство, наложената принудителна административна мярка има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. От друга страна мярката има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение
и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – за срок не повече
от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването
на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното
действие. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН,
във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача,
управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1 от ЗДвП,
а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора,
на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06 г./, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., дължими от жалбоподателя.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Х. роден в Ливан на ***г., с документ за
самоличност /разрешително за пребиваване/ Y01PFXC6F/01.01.2005г.,
издаден от Беесков, издаваща институция:Район Одер-Шпрее, Областна администрация, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0438-000044 от 14.06.2020г.
на ВПД Началник на 03 РУ- Пловдив при
ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА Т.М.Х., роден в Ливан на *** г., с документ
за самоличност /разрешително за пребиваване/ Y01PFXC6F/01.01.2005
г., издаден от Беесков, издаваща институция: Район Одер-Шпрее, Областна администрация, да заплати в полза на
ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: /п/