Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 27.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1797 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.6 от ЗПФУР, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕООДсъс седалище гр.*излага твърдения в ИМ, че на 23.01.2015г. между "Ф."ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка "В." и ответника в процеса е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР Договор за кредит, фигуриращ в системата на "В."под №**********, явяващ се първи по ред между тях, по силата на който на ответника е отпуснат, съобразно зая***ката на кредитополучателя, кредит в размер на 350лв. за период от 30 дни, с падежна дата 22.02.2015г.. Твърди, че кредитът е отпуснат на кредитополучателя - ответник по негова банкова сметка в "Юробанк България" АД на същия ден - 23.01.2015г., като на датата на падежа - 22.02.2015г. главницата по договора за кредит в размер на 350лв. не е заплатена от кредитополучателя. Твърди, че по силата на сключен на 01.02.2018г. между "Ф." ЕООД като цедент и ищеца в процеса като цесионер Договор за прехвърляне на вземания №BGF- 2018-005/01.02.2018г., вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на ищеца по делото. Твърди, че е упълномощен от предишния кредитор да уведоми длъжника за цесията по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, като изпратеното чрез препоръчана писмовна пратка, посредством "Български пощи" ЕООД, уведомление за цесията е върнато с отметка "Преместен", поради което с ИМ представя уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума в размер на 350лв, представляваща главница по Договор за кредит №**********/23.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК К., с писмено становище от 09.10.2019г. навежда твърдения, че след подаване на ИМ, в периода 22.07.2019г. - 25.09.2019г., по сметка на ищеца са постъпили три плащания в общ размер от 200лв. и с посочено основание при преводите "Вн. по задължение И.К.И.", съобразно които със становище от 15.10.2019г. претендира осъждане на ответника за остатъчна главница в размер на 150лв., тълкувано от съда като искане по чл.214 ал.1 от ГПК за допускане изменение /намаляване/ размера на иска със сумата от 200лв., който да се счита предявен в размер на 150лв., уважено от съда с протоколно определение от 15.10.2019г.
Ответникът И.К.И. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В първо СЗ лично признава твърдяните в ИМ факти, вкл. и за извършени от него плащания по погасяване на дълга по кредита след образуване на процеса в периода от 20.07.2019г. до 24.09.2019г. в общ размер от 200лв., както и прави изрично признание на предявеният иск в размер на остатъчна главница по кредита от 150 лв. След приключване на първо СЗ, с писмена молба вх.№20063/16.10.2019г. представя вноска бележка от 15.10.2019г. за внесена по сметка на ищеца сума в размер на 160,50лв. Не претендира разноски.
С писмено становище от 28.10.2019г. ищецът, чрез ЮК К., моли съда да съобрази плащанията от страна на ответника, постъпили в периода 21.07.2019г. - 16.10.2019г., с които е погасена претендираната главница от 150лв., ведно със законната лихва.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2015г. между "Ф." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка "В."и ответника И.К.И. е сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, по силата на който "Ф." ЕООД е предоставило на ответника кредит в размер на 350лв., отпуснат от кредитодателя на същия ден по банкова сметка *** "*" АД, с падеж на задължението - 22.02.2015г., който е настъпил. Паричното вземане по процесния договор за кредит №**********/23.01.2015г. по силата на Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания №BGF - 2018-005/01.02.2018г. е прехвърлено от цедента "Ф." ЕООД гр.* в полза на цесионера - ищец по делото, налице е потвърждение за цесията по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и уведомлението за прехвърляне на вземането по чл.99 ал.4 от ЗЗД, представено с ИМ, с връчването й е съобщено на длъжника. Към датата на падежа по договора за кредит 22.02.2015г., вкл. и към датата на предявяване на ИМ, дългът по процесния договор за кредит не е бил погасен от ответника. В хода на настоящия процес, след датата на предявяване на ИМ, ответникът изцяло извършва четири плащания, съответно с разписки от: 20.07.2019г. за сумата от 50лв., от 21.08.2019г. за сумата от 100лв., от 24.09.2019г. за сумата от 50лв. и последно плащане с разписка от 15.10.2019г. за сумата от 160,50лв., с които погасява изцяло дължимата главница по процесния договор за кредит от 350лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на ИМ 17.06.2019г. до датата на плащане в размер на 10,50лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка, с помощта на електронен калкулатор за законна лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.6 от ЗПФУР, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен и недоказан.
Безспорно по делото се установи качеството на ищеца на цесионер на паричното вземане срещу ответника, произтичащо от процесния договор за кредит №**********/23.01.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, по който ответникът е кредитополучател на кредит в размер на 350лв. с настъпил падеж - 22.02.2015г., предхождащ датата на предявяване на ИМ. С връчването на ИМ и приложеното към нея уведомление за прехвърляне на вземания цесията е съобщена на длъжника и е породила действие спрямо него. Безспорно се установи факта на допусната от кредитополучателя - ответник в процеса забава, доколкото не е изпълнил задължението си за връщане на отпуснатия кредит на падежа, настъпил на 22.02.2015г. На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка съдът съобрази, че след предявяване на ИМ ответникът е извършил четири плащания в общ размер на 360,50лв., с които е погасил изцяло главницата по процесния договор за кредит от 350лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на ИМ до окончателното плащане в размер на 10,50лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка, с помощта на електронен калкулатор за законна лихва, което обуславя отхвърляне на осъдителния иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Ищецът е сезирал съда с претенция за разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Независимо от изхода по иска, доколкото погасяването на падежиралия преди завеждане на делото дълг е осъществено изцяло от ответника след датата на предявяване на ИМ, то с поведението си същият е станал причина за завеждане на делото, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца в производството съдебни разноски в доказан размер от 150лв., в т.ч. 50лв. вн. ДТ и 100лв. минимален размер ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от "*" ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *, против И.К.И.
***, с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД
вр. чл.6 от ЗПФУР за сумата от 150лв. - остатък от главница по Договор за кредит
№**********/23.01.2015г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 17.06.2019г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.К.И. ***,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............