РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. С., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101112 по описа за 2021 година
Ищцата П. Д. ИВ. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника, при
когото заема длъжността “социален работник” в отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Д.,
считано от 01.03.2019 г., като преди това заемала същата длъжност в ДСП – гр. А.. Със
заповед № РД 01-0880 от 27.05.2021 г. на изпълнителния директор на АСП ищцата била
наказана с наказание „забележка“ за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неизпълнение на посочени в заповедта трудови задължения по повод работата с детето
В.М.Г., осъществени в периода от м. април 2018 г- до м. февруари 2019 г. Счита, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена след сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ.
Твърди също така, че е предприела всички необходими и изискуеми от закона действия във
връзка с посочения в заповедта случай, като неуведомяването на майката на детето за
оценката на случая и плана за действие се дължала на обстоятелството, че тя не била
открита на адреса си и не посещавала детето си след настаняването му в приемно
семейство, така че ищцата не била в състояние да установи контакт с нея. Поради
изложените причини моли съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание.
В предоставения му от закона срок ответникът АСП изразява становище, че исковата
молба е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. Твърди, че
атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен
орган, съдържа съответните законови реквизити, спазени са реда и сроковете за издаването
, наложеното наказание е съобразена с тежестта на извършеното нарушение.
Производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата стартирало въз
1
основа на преписка от Инспектората на АСП, съдържаща докладна записка от 26.03.2021 г.
и доклад от извършена проверка от комисия от Инспектората на АСП в периода от
09.03.2021 г. до 12.03.2021 г. Допуснатите от ищцата нарушения били осъществени в
условията на продължавано неправомерно бездействие, започнало от началната дата, на
която е следвало да се извърши съответното действие и продължило до датата на
извършване на проверка от Инспектората на АСП.
Наказанието на ищцата било наложено във връзка с работата по случая на детето
В.М.Г., започната от ДСП – С. на 01.09.2018 г. след закриване на ДСП – А.. Като водещ по
случая на детето била определена ищцата, която продължила работата си по него до края на
м. март 2019 г., след което била преназначена на длъжност в ДСП – Д.. При проверката на
инспектората били установени следните пропуски в работата на ищцата:
-На 08.10.2018 г. ищцата изготвила оценка на случая и план за действие, с които не
запознала майката на детето, с което нарушила чл. 16а, ал. 3 ППЗЗД и Стандарти 5 и 6 от
Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск. Майката и детето не били
запознати и със следващия план за действие от 10.04.2019 г.
-На 31.01.2019 г. в ДСП – С. било получено заявление на майката за реинтеграция на
детето, по което не бил организиран преглед на случая и плана за действие, с което били
нарушени чл. 16а, ал. 4 и 5 от ППЗЗД и Стандарт № 9 от посочената методика.
-Заявлението на майката не било отразено във формуляр „Развитие на случая“, с
което бил нарушен Стандарт 7 от методиката.
-Ищцата не осъществила социална работа по случая за реинтеграция на детето,
включваща дейностите по чл. 18 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за
тяхната реинтеграция.
-Ищцата също така не отразила във формуляр „Развитие на случая“ желанието на
детето да контактува с майка си, вместо което отбелязала в него, че детето не желае да се
среща с близките си.
-Ищцата не предприела действия за запознаване и консултиране на майката за
възможните последици от настаняването на детето извън семейна среда, както и с условията
на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 СК, тъй като липсвал писмен документ, който удостоверява
подобно уведомяване.
При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ във вр. чл. 188, т. 1 КТ.
От представен по делото трудов договор от 28.07.2017 г. се установява, че от тази
дата страните са обвързани в трудово правоотношение, по силата на което ищцата
изпълнявала длъжността „социален работник“ в Дирекция „СП“ – гр. А., Отдел „Закрила на
2
детето“. Чрез допълнително споразумение от 22.08.2018 г. тя била преназначена като
социален работник в Дирекция „СП“ – гр. С., считано от 01.09.2018 г., а чрез допълнително
споразумение от 20.02.2019 г. била преназначена отново, този път в Дирекция „СП“ – гр.
Д., считано от 01.03.2019 г. По делото не е спорно, че в периода от 01.09.2018 г. до
31.03.2019 г. на ищцата била възложена работата по случая на детето В.М.Г., във връзка с
който впоследствие била извършена проверка от Инспектората на АСП въз основа на
постъпил сигнал; при проверката, осъществена в периода от 09.03.2021 г. до 12.03.2021 г.,
били констатирани пропуски в изпълнението на трудовите задължения на ищцата, заради
които било образувано дисциплинарно производство срещу нея, завършило с издаването на
заповед № РД 01-0880 от 27.05.2021 г. на изпълнителния директор на АСП за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ за следните дисциплинарни нарушения:
-На 08.10.2018 г. ищцата изготвила оценка на случая и план за действие, с които не
запознала майката на детето, с което нарушила чл. 16а, ал. 3 ППЗЗД и Стандарти 5 и 6 от
Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск. Майката и детето не били
запознати и със следващия план за действие от 10.04.2019 г.
-На 31.01.2019 г. в ДСП – С. било получено заявление на майката за реинтеграция на
детето, по което не бил организиран преглед на случая и плана за действие, с което били
нарушени чл. 16а, ал. 4 и 5 от ППЗЗД и Стандарт № 9 от посочената методика.
-Заявлението на майката не било отразено във формуляр „Развитие на случая“, с
което бил нарушен Стандарт 7 от методиката.
-Ищцата не осъществила социална работа по случая за реинтеграция на детето,
включваща дейностите по чл. 18 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за
тяхната реинтеграция.
-Ищцата също така не отразила във формуляр „Развитие на случая“ желанието на
детето да контактува с майка си, вместо което отбелязала в него, че детето не желае да се
среща с близките си.
-Ищцата не предприела действия за запознаване и консултиране на майката за
възможните последици от настаняването на детето извън семейна среда, както и с условията
на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 СК, тъй като липсвал писмен документ, който удостоверява
подобно уведомяване.
Чл. 194, ал. 1 КТ гласи, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. От
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание става ясно, че установяването на
извършените от ищцата дисциплинарни нарушения се е състояло в хода на проверка,
извършена от Инспектората към Изпълнителния директор на АСП в периода от 09.03.2021 г.
до 12.03.2021 г., което се потвърждава от докладите за проверката, съставени от
проверяващите инспектори, въз основа на които на 26.03.2021 г. е изготвена и докладна
записка до изпълнителния директор на агенцията с предложение за налагане на
3
дисциплинарно наказание на ищцата. Самото наказание е заложено със заповед на
изпълнителния директор от 27.05.2021 г., връчена на ищцата на 02.06.2021 г., т.е. след
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Съдът е на мнение, че установяването
на евентуално извършените от работника или служителя дисциплинарни нарушения
настъпва с осъществяването на самата проверка на неговата работа, а не в момента на
обективиране на резултатите от тази проверка в писмени доклади, съответно тяхното
анализиране, предоставяне на работодателя или изготвяне на предложение за осъществяване
на дисциплинарна процедура. В тази ситуация крайният срок за налагането на наказание на
ищцата се явява 12.05.2021 г., който работодателят не е съобразил, тъй като атакуваната в
настоящото производство заповед е издадена от него на 27.05.2021 г. и е връчена на
служителката на още по – късен етап - на 02.06.2021 г. Не е спазен и едногодишния срок за
налагането на наказанието, течащ от момента на извършване на нарушенията, тъй като
макар последните да са приели формата на бездействие, те не биха могли да се
санкционират до неопределен момент във времето, докогато бездействието продължава, а
единствено до изтичането на една година от извършването на забавеното действие,
съответно до изтичане на една година от отпадане на възможността за неговото
предприемане в бъдеще. В конкретния случай съдът счита, че последната хипотеза
неминуемо е налице, тъй като за ищцата възможността за извършването на каквито и да
било действия по случая на детето В.М.Г. е отпаднала с преназначаването от Дирекция
„СП“ – С. в Дирекция „СП“ – Д., считано от 01.03.2019 г., а принципната възможност за
извършването на социална работа по този случай е престанала да съществува с
осиновяването на детето, допуснато с решение № 164 от 17.12.2019 г. по гр.д. № 326 по
описа на СОС за 2019 г. Едногодишният срок за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищцата е започнал да тече от момента, в който за нея е отпаднала
възможността да извърши задълженията, които е пропуснала своевременно да осъществи,
т.е. в конкретния случай от 01.03.2019 г., поради което правото на работодателя да
реализира тази отговорност се е погасило на 01.03.2020 г., откогато неговото упражняване
му би било незаконосъобразно. Работодателят не изтъкна наличието на причини за
удължаване с повече от една година на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно ползването
на законоустановен отпуск или участие в стачка, поради което съдът счита, че издадената от
него заповед за санкциониране на ищцата е незаконосъобразна на процесуално основание и
наложеното чрез нея дисциплинарно наказание следва да се отмени, без да се анализират
събраните по делото доказателства в контекста на реалното извършване на обективираните
в нея нарушения на трудовата дисциплина. Поради уважаването на иска на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50
лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарно наказание “забележка”, наложено
на ищцата П. Д. ИВ. с ЕГН ********** от гр. А., общ. А., обл. С., ул. “Х. Б.” № ..от
4
работодателя Агенция за социално подпомагане с БУЛСТАТ .................... И адрес: гр. С.,
ул. „Т.“ № 2 , представлявана от директора Р. Д. П., със заповед № РД 01-0880 от 27.05.2021
г. на изпълнителния директор на агенцията.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с БУЛСТАТ .................... И адрес: гр. С.,
ул. „Т.“ № 2, представлявана от директора Р. Д. П., да заплати по сметка на СРС държавна
такса за настоящото производство в размер на 50 лв. /петдесет лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5