Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна.................... 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Варна,четвърти касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана
Стоянова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Варна,
прокурор Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Симеонов КАНД № 212 по описа за 2020 година на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.
63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" Варна
против решение № 2328 от 16.12.2019 г. на
Районен съд- Варна, постановено по АНД № 4388 по описа на съда за 2019 г.
С атакуваното решение
е отменено наказателно постановление № 03-011266 от 29.05.2019 г. на Директор
на Дирекция "ИТ" – Варна, издадено срещу "Тийм пауър Европа"
ЕООД с БУЛСТАТ *********, с което за нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ му е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на
200(двеста) лв. на основание чл.
416 ал.5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ.
В касационната жалба
се твърди, че решението на Районен съд-Варна е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при неправилно тълкуване на приложимия материалния закон - касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.62 ал.5 от КТ, а АНО правилно е приложил материалния закон, като е отнесъл установените
фактически констатации към съответстваща правна норма. Пред настоящия съд е
направено искане за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и
потвърждаване изцяло на процесното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата
застъпва становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение и иска оставянето му в сила.
Окръжна
прокуратура-Варна, чрез прокурор Атанасов, дава заключение, че жалбата е
основателна. Съображенията й са, че случая не може да се приеме за маловажен по
см. На чл.28 от ЗАНН и предлага решението да бъде отменено, а наказателното
постановление да бъде оставено в сила.
Административен съд -
Варна, като разгледа делото по реда на чл.
217 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена в срок и от страна в
административнонаказателното производство, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество. Пред настоящата инстанция страните не са представили
нови писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
Районен съд Варна е
възприел фактическите обстоятелства по делото въз основа на данните, внесени
чрез представените и събрани пред него писмени и гласни доказателства. Въз
основа на тях от фактическа страна е прието за безспорно установено, че "
Тийм пауър Европа" ЕООД, в качеството си на работодател не е уведомил ТД
на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение на К.С., като не е изпратил
уведомление в 7-мо дневния срок от прекратяване на трудовия договор, който
изтича на 08.03.2019 г. От наличните по делото доказателства ВРС е приел, че
уведомлението е било изпратено по електронен път от задълженото дружество на
11.03.2019 г./л. 7 /, но файлът е отхвърлен като „Некоректен формат на линия!
Очакван брой запетаи:25, налични 23“ . Приел е за безспорна обстоятелството, че
дружеството впоследствие само е подало коректната форма на заявлението само
десет дни следизтичане на срока. Нарушението е установено при извършена
проверка на място на 08.05.2019 г. по
документи. При така установената фактическа обстановка Районен съд-Варна е
приел от правна страна, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
от компетентни органи, съобразно изискванията на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН и без допуснати
съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице
или опорочаващи издадения правораздавателен акт, които да съставляват основания
за отмяна.
По отношение на
наложеното наказание районният съд е приел, че за същото са били налице предпоставки за третиране на
нарушението като маловажно по привилегирования състав на чл. 28 от ЗАНН и поради тази причина е изменил НП и е
приложил по благоприятната норма действала към момента на извършване на
нарушението.
При извършената
проверка по реда на чл.
218 от АПК,
настоящия състав, намира, че наказаното дружество е осъществило състава на чл. 1,
ал. 1,
във вр. с чл.3 , ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че жалбоподателят е просрочил
изпълнението на задължението си като работодател по чл.
62, ал. 5 от КТ,
респ. чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата в седмодневен срок от прекратяване на
трудовия договор да изпрати уведомление до съответното териториално поделение
на НАП, но закъснението е минимално и е налице корективно поведение от страна
на задълженото лице.Нещо повече- дружеството се е постарало да изпълни това
задължение още в първия работен ден след изтичане на срока.
Фактът, че е допусната
техническа грешка в броя на запетаите, сам по себе си, не е не е от естество да сочи умишлена забава от
страна на дружеството. С оглед на гореизложеното, може да се приеме за правилен изводът на
административнонаказващия орган, че уведомлението не е изпратено навреме. Правилен
е и изводът на първоинстанционния съд, че е налице безспорно установено
нарушение, но не може да се сподели становището му, че това безусловно влече
административнонаказателната отговорност на дружеството. Изпълнителното деяние
за така описаното нарушение се състои в бездействие на работодателя касателно
вмененото му от Закона задължение за изпращане на уведомление, а както е
посочено по-горе, жалбоподателят е изпълнил с незначително закъснение това си
задължение, като на 21.03.2019 г. е подал коректно уведомление до ТД на НАП.
Като е приел, че вмененото нарушение следва да се квалифицира като „маловажен
случай“ по см. на чл.28 от ЗАНН, въззивният съд е развил аргументирани мотиви, които
настоящият касационен състав сподеделя изцяло и не счита за необходимо да
преповтаря.
Предвид изложеното
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, а
постановеното съдебно решение е постановено в съответствие на закона.
Не е налице е
касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК и поради тази причина
постановеното съдебно решение следва да бъде потвърдено. За валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.
218 АПК,
намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като постановено в съответствие
с материалния закон. Поради това, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК Административен съд –
Варна
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2328 от 16.12.2019 г. на Районен съд-Варна, постановено по АНД № 4388 по описа
на съда за 2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.